Джодженът, наричан у нас още гьозум, е широкоразпространена подправка. На българската трапеза тя неизменно присъства при приготвянето на бобени ястия, както и при подправянето на някои видове меса. Но освен като отлична кулинарна притурка, джодженът е растение, което е богато на множество полезни вещества. Благодарение на тях джодженът днес е често използвано средство със спазмолитично, местно обезболяващо и антисептично действие.

Джодженът увеличава секрециите в стомаха и червата, предизвикват разширяване на коронарните кръвоносни съдове и това са само малка част от благоприятните действия, които тази популярна подправка оказва върху нашия организъм.

Джодженът е известен с латинското наименование Mentha spicata, като синоним се използва и M. Viridis. Известен още и като Мятва, джодженът представлява вид мента, растяща в централна и южна Европа. По своята същност той е тревисто многогодишно растение, достигащо на височина 30-100 см, с листа, дълги 5-9 см и широки 1.5-3 см, с назъбени краища. Цветовете са събрани в класовидни съцветия, като всеки от тях е розов или бял, на дължина и ширина 2.5-3 мм. Джодженът вирее най-добре върху влажните почви.

Най-разпространена е пиперливата или лютивата мента, която е многогодишно тревисто растение. Тя не се среща в диво състояние, тъй като е получена чрез кръстосване. За този хибриден вид се намират сведения още от Средните векове, като днес джоджена е широко разпространен из цял свят.

Състав на джоджена

Съдържа голямо количество ароматни масла, между които и ментол (до 50-60%). Количеството на ароматните масла в този събрат на ментата е до 3%, но съставът му е различен, като зависи от сорта и климатичните условия, в които расте или се отглежда. Качеството на маслото зависи и от присъствието на други съставки, като кетона жасмон.

Количеството на кетонът ментон в ароматното масло на джоджена е около 10-15% и има подчерта свежа и приятна миризма. Още от съставките са ментофуран, изоментол, неоментол, пулегон, пиперитон, пинен, лимонен, цинеол. Листата на джоджена и ментата са източник на около 6-12% танини, горчиви вещества, флавоноиди, никотинова киселина, така също и нейния амид, каротиноиди и още други важни полезни вещества.

Съхранение на джоджен

Дали ще си купите пресен или сушен джоджен е въпрос на личен избор, но имайте предвид, че сушеният джоджен е много по-ароматен. Ако все пак си купите пресен, може да го запазите свеж до няколко дни, увийте го във влажна кърпа и го приберете в найлонов плик в хладилника.

Като купувате сушен джоджен, обърнете внимание на цвета му - той трябва да бъде светлозелен, което ще ви гарантира че билката е прясна. Прекалено тъмния цвят е знак, че е съхранявана прекалено дълго с сухо състояние и е изгубила част от прекрасните си ароматни свойства. Съхранявайте сухия джоджен в добре затворен буркан за няколко месеца.

Кулинарно приложение на джоджен

Джодженът е многогодишно тревисто растение, от което в кулинарията се използват предимно листата. Те, в прясно или изсушено състояние са отлична подправка на салати, супи. Ястията от фасул няма как да имат специфичния, обикнат от българина вкус без към тях да се прибави джоджен. С добавка на джоджен се приготвят също така различни гозби от зеленчуци, безмесни и месни консерви и много други ястия.

Джодженът се отличава с приятната си миризма и слабо парлив вкус. Джоджен се използва при приготвяне на пюрета от спанак, при яхнии от агнешко, овче и шилешко месо, за агнешка плънка, при задушени меса и варено - свинско задушено или телешко задушено. В боб чорбата и печеното агнешко джодженът е задължителен. С употребата му обаче трябва да се внимава - поради специфичния си и доста силен аромат, трябва внимателно да се съчетава с другите подправки, защото може да притъпи техните аромати и вкусови качества.

Ползи от джоджена

Джодженът има множество благоприятни и оздравителни свойства върху организма на човек. Джодженът е отлично средство за успокоение на чревните спазми, като тонизира червата и спомага за нормалното храносмилане. Отвара от джодженови листа може да помогне при колит, ентероколит, диария, газове и подуване на корема, както и при болки в стомаха, породени от женско неразположение. Съществуват множество разновидности на ментата, която е позната като подправка и лечебно средство още от древността.