Недялко Йорданов е роден на 18 януари 1940 г. в Бургас в семейството на Асен и Кина Йорданови. Има по-малък брат – Чавдар Йорданов. Завършва гимназия в родния си град Бургас през 1957 г., а през 1962 г. – българска филология в Софийския държавен университет. През периода 1962 – 1963 г. работи като учител по литература в Малко Търново. Започва да публикува поезия през 1954 г. във вестник "Черноморски фронт“ (Бургас). От 1963 до 1999 г. работи единствено в театъра. От 1963 до 1983 г. е драматург и режисьор на Бургаския драматичен театър "Адриана Будевска“ , а от 1983 до 1990 година е и художествен ръководител на същия театър. През 1980 – 1988 г. е основател и главен редактор на Алманах "Море“. В периода 1990 – 1999 г. е драматург и режисьор на театър "Възраждане“ София.

От 2000 г. е творец на свободна практика – автор на поезия, драматургия, белетристика, мемоаристика и публицистика, композитор, певец, рецитатор, гост-режисьор. Пиесите на Недялко Йорданов са преведени и поставени в Германия (ФРГ и ГДР), Франция, Белгия, Финландия, Япония. Русия, Украйна, Белорусия, Латвия, Литва, Естония, Молдова, Грузия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Сърбия, Турция и други. Недялко Йорданов е режисьор от 1969 година. Оттогава има 68 постановки на театрална сцена, предимно в Бургаския драматичен театър, както и в театър "София“, театър "Възраждане“, театър "Сълза и смях“, "Народен театър "Иван Вазов“ и театрите в Стара Загора, Ямбол, Хасково, Габрово, Добрич и други. Режисирал е всички свои пиеси с изключение на "Ние не вярваме в щъркели“ и "Ние сме на 25“.

Гастролирал е като режисьор в театър "Ярач“ – Лодз, Полша с "Развод“ (1978), както и в Театъра на комсомола – Ленинград с "Имате ли огънче“ (1976) – постановка, недопусната до премиера. Като телевизионен режисьор поставя собствените си сценарии "Старецът“ (1975), "Любов необяснима“ (1976) и "Има нещо гнило в Дания“ (1998), и телевизионната новела "Аз и морето“ (1985) по стихове на Петя Дубарова, както и документалната импресия "Петимата оптимисти и кучето“ (1999). Автор на документалните филми "Един трагичен живот“, Професия-актриса“, "Константин Ташев“, "Артистът пее и танцува“, "Странното село Кирово“, Извънземни в село Кирово“, Реквием за село Кирово“, "Булат в Бургас“, " С Булат в Москва“ и поредицата автобиографични филми "Още ме има, още съм жив“ : "От себе си не си отивай“, "Не мога нищо да забравя“, "Сбогуване с Бургас“, "И да започнем отначало“, "Не си отивай, мой живот“.

Телевизионен водещ и автор на поредица срещи "Една вечер с...“ с участието на Блага Димитрова, Радой Ралин, Иван Радоев, Стефан Цанев, Георги Калоянчев, Марко Ганчев и Борис Димовски (БНТ, 1991 г.) Водещ на детските телевизионни сериали "Страшни смешки смешни страшки за герои със опашки“, "Приключения опасни със герои сладкогласни“ и "Вълкът срещу козата и трите ѝ козлета“. Режисьор и сценарист на игралния филм "Кажи ми Кармен“ (1978). Писал е авторска музика за театралните спектакли "Мотопедът“ (1971), "Дъждът“ от Борис Априлов (1970), "Имате ли огънче“ (1976), "Словесен пейзаж“ от Христо Фотев (1977), "Довиждане до другия живот“ (1995), "Далечната сянка на далечните дни“ (2008).

Издал е една дългосвиреща плоча "Поезия и музика“ (1986) и аудио албумите "Песните на Недялко Йорданов“ (1992), "Госпожице, Любов“ (1996), "Някога, някога“ (2006), "Всички мои песни“ (2010) – пет диска, в изпълнение на Недялко Йорданов и Ивана Джеджева: "Някога, някога“, "Сцената е моят дом“, "Усмихни се, любов“, Ваничка“, "Бог да пази България“, и диск шест "Колко си хубава, Господи“ – по стихове на Христо Фотев. Като певец и изпълнител е изнесъл в продължение на 50 години над 1500 рецитала под акомпанимента на композиторите Константин Ташев и Хайгашод Агасян в почти всички градове на България, както и в Кувейт, Англия, Русия, Румъния, Словакия, Македония, Австрия, Германия, Сърбия.