Една съвсем обикновена пиеса предизвика бунтове в София. Бе наречена, без особени основания, антибългарска, цинични и унизителна.

Хиляди граждани се бяха събрали на протест пред Народния театър "Иван Вазов“, за да поискат свалянето на постановката "Оръжията и човекът“ на Джордж Бърнард Шоу от афиша на театъра. Режисьор е Джон Малкович, а премиерата трябваше да бъде на 7 ноември от 19:00 ч.

Пиесата, която е в три действия, е написана през 1894 г. Това произведение е едно от първите на ирландеца и го превръща в "продаваем драматург“. Това е една от най-популярните и най-често поставяните на известния писател.

В основата на сюжета е една от най-съкровените битки в българската история, тази при Сливница по време на Сръбско-българската война, която е увековечена и в творчеството на Иван Вазов. Действието се развива в малък град в България. Швейцарският капитан Блънчли е доброволец в сръбската армия. Отрядът му е атакуван от български войници. Той бяга и се спасява в един дом, където, живее годеницата на офицер от българската армия и герой от битката при Сливница. 

Любопитна подробност е, че Шоу никога не е посещавал България.

Родената в Пловдив писателка Анна Каменова е озадачена защо е поставил сюжета на пиесата си у нас, а не например на английска земя, и му пише писмо.

Отговорът на ирландския писател към Каменова е написан на ръка и е от 1925 година. В момента се съхранява в Националния литературен музей в София.

"Любезна госпожо,

"Оръжията и човекът“ бе написан с празни места за имената на лицата и мястото на действието. Когато пиесата бе свършена, аз попитах господин Сидни Уеб, дали може да ми спомни някоя по-нова война, в която воюващите са си служили с картечница; по този начин го ограничих доста във времето. След няколко напразни опита за налучкване, той ми каза, че най-добре ще бъде да се спра на Сръбско-българската война. Така и сторих и открих тъкмо това, което ми трябваше. Тогава се посъветвах със Степняк, руски писател и емигрант, отгде да взема имена и местни подробности. Той ме запозна с адмирал Серебряков, който командуваше българската Дунавска флота през войната. Аз прочетох пиесата си на адмирала, тъй като беше написана. Той ми каза, че съм описал една английска провинциална къща, построена на улицата на някой английски град и населена от англичани. Животът в провинциалните градове в България, ми обясни той, е много по-първобитен.

"Аз бях произвел моите български офицери в чин генерал. Това също ми каза той, е невъзможно, тъй като войната всъщност бе австро-руска война със сръбски и австрийски войници. С тези сведения и грижливото прочитане на книги и исторически данни, каквито можах да намеря, аз приспособих пиесата за България, като вмъкнах тези подробности, които са ви изненадали с привидното ми познаване на страната.

"Никога не съм бил в България, но съм живял по света и познавам човешката природа, която е навсякъде същата. Освен това съм ирландец, роден и отрасъл в една сравнително нецивилизована и неразвита страна, чието население цени много националния героизъм. Тъй като адмирал Серебряков не ми е дал право да спомена името му, моля Ви да не го споменавате публично. Достатъчно е да се спомене официалното му положение; когато го видях последния път, той се занимаваше със земеделие в Девъншир.

Ваш верен Дж. Бърнард Шоу“.

Малкович за първи път поставя произведение на сцена в България.

"Това е една чаровна и забавна пиеса. Все още смятам, че тя е такава. Никога не съм си мислел, че някой може да се обиди от пиесата. Нямам право да цензурирам и протестиращите. Моята работа е да режисирам. Странни времена“, каза Джон Малкович на 7 ноември на пресконференция веднага след края представлението.