Орехът е ценна овощна култура, отглеждана като единични дървета почти навсякъде у нас до 800 м надморска височина. Промишлени орехови насаждения се създават предимно в полските райони, а също така и в горския фонд. За отглеждането им се полагат по-малко грижи, тъй като дърветата са по-невзискателни в сравнение с тези на останалите овощни култури. При благоприятни условия ореховите дървета могат да живеят до 200-300 години.

Най-подходящи за отглеждане на орех са местата покрай реките, деретата и усойната страна на неголеми склонове. Ограничаващ фактор за отглеждане на орех са екстремно ниските температури (под -29, -30°С) през фазата на дълбокия покой, ранните есенни и късните пролетни мразове. Чувствителността на ореха към повратни зимни студове и късни пролетни мразове се обуславя от факта, че при него сравнително рано започва сокодвижението. Когато след продължително затопляне в края на зимата температурата рязко се понижи, се повреждат плодните пъпки, а понякога едногодишни и двегодишни клонки. От късни пролетни мразове под -1,1°С измръзват ресите, зелените леторасти и завръзите. Счита се, че най-благоприятни условия за отглеждане на ореха има в лозарските райони и то на места сравнително добре защитени от вредните ветрове.

Към почвените условия орехът не е много взискателен, вирее на различни почвени типове. Най-добре се развива и плододава на дълбоки, свежи, пропускливи, топли и с дълбоки подпочвени води почви. Развива дълбока и мощна коренова система, вследствие на което използва водата от по-дълбоките почвени слоеве и не се нуждае от напояване. Не са подходящи засушливите места с плитки почви, както и тези с много тежки, непропускливи, заблатени и засолени почви. Там дърветата имат слаб растеж, дават ниски, лошокачествени и нередовни добиви. Най-важното условие е почвата да бъде достатъчно рохкава, пропусклива за корените, влагоемна и добре дренирана.

За създаване на орехови насаждения трябва да се използват утвърдени и присадени сортове. Когато се засаждат неприсадени дървета, т.е. получени от семена, началното плододаване започва към 8-10-ата година от засаждането и не се запазват качествата на майчиното дърво. Присадените дървета встъпват в плододаване на 3-4-ата година, а в пълно - към 12-ата година след засаждането и от едно дърво могат да се получат 50-80 и повече килограми добив от орехи.

При ореха на едно растение се формират отделно мъжките и женските цветове, а опрашването се извършва от вятъра. Съществуват различия в сроковете на цъфтеж на мъжките и женските цветове и в зависимост от това, доколко цъфтежът им протича едновременно, се формира и родовитостта на дърветата. При едни сортове цъфтят по-рано мъжките цветове, а при други - женските. Затова трябва да се подбират за опрашители сортове орехи, на които цъфтежът на мъжките цветове съвпада с цъфтежът на женските цветове на определените основни сортове за създаване на насаждението. Кръстосаното опрашване е гаранция за по-добра продуктивност на дърветата. Най-добри опрашители за сорта Шейново са Дряновски и Преславски; за Дряновски - Шейново и Пловдивски; за Пловдивски -Дряновски и Преславски; за Преславски - Шейново и Пловдивски; за Джиновски - Сливенски и Пловдивски, пише agri.bg. Безплодие се установява само при самостоятелно отглеждане на дървета от сорт, при който цъфтежът на мъжките и женските цветове не съвпада.

Разстоянията на засаждане на орехите са 10-12 м между редовете и 8-10 м в реда. За да се използва по-ефективно земята, младите насаждения се уплътняват с дървета от бадеми, вишни, лешници. Дърветата на ореха се формират естествено в свободно растяща корона при височина на стъблото 1,5-2 м. Почвената повърхност се поддържа в черна угар или в чим. Торенето на орехите зависи от почвените условия и възрастта на дърветата, а растителната защита се насочва за опазване на дърветата от антракноза, бактериоза, плодови червеи, въшки и др.