Очевидно все повече светът иска да чуе кои сме и да се разкажем, но това как се разказваме е наш проблем от дълго време. Това каза пред Благой Иванов в предаването "Сториборд“ на Радио "Фокус" популярният радиоводещ Драгомир Симеонов. 

Той отбеляза, че киното има ангажимента да разказва, обучава и да дава отговори, като уточни, че социалното кино често пъти е припознавано като истинското и сериозното кино: "За разлика от чисто жанровото кино, макар че комедията, особено сатирата, може да бъде много сериозна. Социалната тематика би трябвало да постави балансът между проблема и уреждането му. Ако постави само проблема, се превръща във филм на ужасите, който оставя страх у теб. Това е много важно за социалните филми, че трябва да дават просветление, дори когато нямат щастлив край. Ако не го правят, те са просто някакво парче новинарска емисия, разиграна от актьори, която оставя зрителя сам да се лута".

Драгомир Симеонов коментира успеха на Стефан Командарев, като подчерта, че освен кинотворец Командарев е и много умел продуцент: "Той знае в какъв момент да започне филма, как да го бюджетира правилно, как да го постави във времето, кого да наеме, за да му помогне и накрая да има готов филмов продукт. Всичко това оставя едно усещане за подреденост и за ясна мисия. Чудесно събитие за Командарев като творец и продуцент за Ели Скорчева като актриса, представител на едно поколение, което често пъти остава забравено от българското кино, но също така и успех за българското кинопроизводство".

Симеонов добави, че е прочел синопсиса на филма на Командарев - "Уроците на Блага", който според него поставя социална тематика отново в посткомунистическа среда: "30 години по-късно ние продължаваме да говорим за посткомунизъм  и да извеждаме всеки един от проблемите ни от тази среда. Това кара Командарев, но и други творци често пъти да бъдат крайно нихилистични, спрямо образът на България или да насищат филмите си със социални проблеми, от които няма изход". Българският зрител, така или иначе живее подобни проблеми, не би усетил истинско удовлетворение, ако ги види без да има изход, без да има решение и на голям екран. За чуждестранния зрител това е много интересно, тъй като той не ни познава в тази кахърна светлина. Други филми, които се появяват показват една америкаризирана България, в която почти не можеш да направиш разлика. Ние сме някъде по средата - нито сме чак толкова тъмни, нито сме толкова светли. Почти липсва жанрово кино, което да се съсредоточи върху определена емоция или хубава любовна история или класически социален хорър. Командарев ужасява, понякога, с историите си, но те са по-скоро документален коментар, а не игра със страховете ни. Това са нюанси в самите сценарий, а те често пъти остават на заден план", коментира той.

Популярният радиоводещ каза още, че работата по един филм е мъчителна, свързана с много калкулации и подготвяне на много документи: "Понякога елементът със сценария остава доста по на заден план, докато се случи самият филм. И когато държавата поръча чрез НФЦ направата на няколко български филма, то е добре тези филми да бъдат разпознаваеми".