Спортът е вид изкуство, а танците в даден момент са вид спорт. Танцът е щастие. Има една много странна комбинация между двете, която се опитвам да разбера вече седем години. Това каза професионалният танцьор, хореограф и спортен журналист Донислав Донев в предаването "Животът на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.

Още на 10-годишна възраст той постъпва в хореографска паралелка. Първата му работа като професионален танцьор е във Формация "Етника“. След това той се насочва към формацията на Лили Игнатова, където работи до разпадането й.

Става хореограф по принуда. Докато е студент в академията в Пловдив получава предложение от учителката му, която го е подготвила за хореографското училище. Става учител по народни танци на учениците от 1. до 12. клас в 144-о училище в "Младост“.

"Всеки един клас беше изключително строго индивидуален, има разлика. Работех по различен начин с всички класове. На големите не можеш да им хванеш страха, на тях трябва да им хванеш доверието. След тези седем години, в които преподавах, стигнах до извода, че за децата от 1. до 4. клас съм като Бог, за тези между 5. и 7. съм по-скоро човек за пример, а за тези от 8. до 12. съм като по-голям батко, който винаги дава съветите, знае как да ги укроти. С 5., 6. и 7. клас работех най-добре. Най-приятно ми беше да работя със седмокласниците, защото те вече имат някаква идея накъде ще се насочат. И тук идва най-хубавото, защото ти успяваш да си подбереш от тези деца подходящите кадри за ансамбъла на училището, възможно най-доброто, и тези, които най-много желаят да се занимават с това“, разказа Донислав Донев.

С тези групи той печели много награди и конкурси.

Въображението е ключовият елемент за успешната хореография. "Ако нямаш въображение, няма как да си представиш всички фигури и комбинации и дали е по силите на децата да ги направят. С много от класовете се получаваше една страхотна симбиоза между учител и ученици и се получаваха много хубави танци“, сподели хореографът.

Докато преподава, той завършва спортна журналистика в Националната спортна академия.

След седем години преподавателска дейност той се насочва към ново предизвикателство – става спортен журналист. Занимава се с това вече седма година. Смята, че танците му помагат за дребните детайли в спорта, които обикновено бягат на повечето спортни журналисти.

Продължава да се занимава и с хореография, но вече любителски.

"Танците развиват цялостната координация на тялото, както и издръжливостта. Учат и на дисциплина, и на професионализъм“, каза още Донислав Донев.