Бъбрек от прасе, генетично трансформирано и моделирано, успява да функционира в тяло, дарено с научна цел, на човек - да преработва кръвта и да произвежда урина. Това съобщи в предаването "Сценарий от бъдещето" на Радио "Фокус" с водещ Ива Дойчинова футурологът доц. д-р Мариана Тодорова, която уточни, че се позовава на информация от The Guardian.

Тя обясни, че въпросният човек не е между живите, но се намира в мозъчна смърт:  "Страдал е от бъбречна недостатъчност, казвал се е Мол Морисън. Решил да направи това дарение, за да остане не само името му в историята, но и за да помогне на много живи хора и на науката след неговата смърт.

По думите на доц. Тодорова тялото му вече месец показва жизнени функции, тъй като в него работи един бъбрек на генетично модифицирано прасе, въпреки че той се намира в мозъчна смърт: "Учените желаят да продължат втори месец". Според футуролога това се случва заради променен геном и вкарани някакви човешки компоненти за съвместимост: "Дали е в ДНК, дали е в кръвта - не мога да кажа, но най-вероятно точно това се е случило".

Тя обясни, че настоящото човешко положение може да бъде подобрено, благодарение на новия метод за трансплантиране на органи от животни към хора, които десетилетия напред бележат неуспехи. Футурологът обясни и защо това е свързано с трансхуманизма: "По дефиниция транхуманизмът вярва, че настоящото човешко положение може да бъде подобрено, да се забави стареенето и да стигнем до момента, в който наблюдаваме смъртта на смъртта. По-голямата част от трансхуманистите смятат, че не е възможно, но вярват, че можем значително да удължим годините, в които сме тук на земята или някъде в Космоса. Смятат също така, че смъртта е болест, а не е естествено биологично състояние", обясни още Тодорова.

Тя допълни, че до сега има редица проекти в различни посоки как да се реши този проблем, защото все още културните, социалните и най-вече религиозните предразсъдъци пречат на това хората, когато вече не са сред живите да даряват, ако тяхното здравословно състояние преди смъртта е позволявало това.

Мариана Тодорова даде няколко примера за подобни пробиви в науката: 

"Едното е в лабораторни условия чрез стволови клетки да се отглеждат органи, които директно са взети от ембриони или от кожни човешки клетки и бъдат отгледани. Другото е свързано с това, животни да подпомагат този процес. Третият подход е чрез 3D и 4D биологично принтиране. Вече има успехи с ретина, капачка на коляно, коронка на зъб, стена на пикочен мехур. В 3D и 4D биопринтирането това е много трудно, защото то не може още да симулира биохимичните реакции. Би било много по-лесно да създадем работещо биопринтирано сърце, тъй като то е мускул, отколкото бъбрек, бял или черен дроб, защото там се извършват биохимични реакции", уточни футурологът, като подчерта, че и българската еко система работи в тази област.

Още примери бяха дадени в "Сценарий от бъдещето", доц. Тодорова посочи и за случай в Алабама, където друго тяло е работило една седмица с двойка бъбреци на генетично трансформирано прасе: "А Миналата година генетично модифицирано сърце от прасе е било присадено на умиращ мъж, който не е имал никаква друга надежда. По този начин той е удължил живота си с още два месеца", разказа още футурологът.

Доц. д-р Мариана Тодорова обобщи, че с подобряване на научните методи и генетичното моделиране и модифициране би могло да има пробив.