Умението да разкажеш една история е много важно, да се научиш да разказваш истории е изключително трудна задача, а в съвременното кино много рядко се случва нещо вълнуващо, много рядко се случва нещо наистина въздействащо. Това каза в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" сценаристът, журналист, режисьор и телевизионен водещ Димитър Стоянович.

 

По думите му един от големите проблеми в медиите е кой и как говори за кино, което е валидно и за всички останали сфери на живота. Според него много малко хора разбират от това, което говорят. "Участието в разнообразието от проектите и формати в медийното пространство по-скоро пречат на искащите да се занимават с кино професионално. По-скоро могат да ги разсеят, объркат и оглупят. Големият проблем в това е, че по-голямата част от хората, които говорят за кино в медиите, просто не разбират от кино".

 

Няма неправилен начин за консумиране на което и да е изкуство – въпрос на личен усет и на лично удоволствие. "Винаги е добре хубавата музика да се слуша в подходящи условия, на подходящи колони, в подходящата зала, но всичко това е свързано с някакво развитие. Развитието върви под всякакви форми – трябва да научиш що е музика, къде са нотите, как, по какъв начин, какво въздейства, чуваш ли вятъра, чуваш ли гората. Същото е и с киното и всичките му изразни средства. Все от някъде трябва да се започне. Затова и хубавото си е хубаво, независимо през какво го показваш – на малък или голям екран", обясни той, а водещият на предаването Благой Д. Иванов обобщи, че "възпитаването в култура е есенциално, а впоследствие всичко останало е просто форма на адаптация спрямо съответни модерни епохи, тенденции и настроения".

 

Според Димитър Стоянович едно от добрите неща в съвременно кино е "Клети създания“ (Poor Things) на Йоргос Лантимос. "Този филм по някакъв начин беше привлекателен за мен, имаше планове, които на мен ми харесваха, актьорският състав страшно много ми хареса и беше нещо различно от целия мейнстрийм, който тече мъзгяво около нас и ни хлъзга, и си разбиваме челюстта безболезнено", каза той и обясни, че е трудно да отличи нещо изключително от европейското и американско кино.

 

Според него документалното кино е прекрасна школа за всеки, който иска да се занимава с кино. Това ще му помогне да се научи да експериментира, да кадрира, да прави, да снима от ръка, да си изпробва техниките през документалното кино, което според него ще му позволи много да научи за целия процес по създаването на филм.

 

"Документалното кино е нещо многообхватно, много изпълнено с мъгли и неясноти, защото едно е исторически документален филм, друго е наблюдението в документално кино, трето е изследване, търсене, разрешаване на проблем, художествено документално кино, импресионно документално – там просто го закъсваме изключително много", обясни той и сподели, че в момента завършва един документален филм за пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд от Германия в България, в който се проследяват всичките саги, свързани с това историческо събитие. "Ето ти ясен филм, ясен жанров документален филм, който единствено с богатството на мисълта, на сценариста, на режисьора, на операторите, на улавянето на моменти, изследва един проблем и неговото разрешаване в детайли. Ето ти ясна концепция, която ние с режисьора Лъчезар Аврамов се опитваме да правим максимално ясно и максимално интересно".

 

Игралният дебют на Димитър Стоянович като режисьор и сценарист с филма "Плът" предстои да излезе на големия екран в началото на следващата година. "Направих това, което исках да направя, даже на някои места и малко отгоре. Много съм щастлив, че филмът е завършен по моите критерии и съм доволен от резултата. Изключително съм доволен от това, което се получи. Това не е лесен филм, това е филм за интелигентни хора, за мислещи хора, без да има никаква претенция в него от гледна точка на формализъм", сподели той.