Българската православна църква почита паметта на св. Великомъченик Димитрий Мироточец – Димитровден. Християнството предава, че св. Димитрий е роден в трети век в Солун, където баща му е градоначалник. Той тайно е вярва в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало  свирепо гонение срещу християните.

Една от стаите в дома им е превърната в молитвена, с поставянето на иконите на Спасителя и на св. Богородица. Когато Димитрий поотрасва, родителите му го въвеждат в молитвената стая и го учат на вярата в Господ Исус Христос. 

Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

Християните запазили мощите на светеца. След като гоненията били прекратени, над лобното място и гроба на св. Димитър в Солун бил построен малък храм. При него ставали много чудеса. По-късно храмът бил разширен и тогава намерили нетленните останки на мъченика, от които потекло благовонно миро.

Днес мощите на св. Димитър се съхраняват в едноименната базилика в Солун, издигната на лобното му мястото, а св. Димитър се почита като покровител на гр. Солун. В деня на неговата памет в града се стичат поклонници от цял свят.

Името на св. Димитър е свързано и с историята на българския народ.

През 1185 година, по време на двувековното византийско робство, братята-боляри Асен и Петър обявили в Търновград, че не признават повече византийската власт. Това станало на 26 октомври, на храмовия празник на построената от тях църква, наречена на св. Димитър.

Закриляни от него, въстаниците довели борбата за независимост и възстановяване на българската държавност до успешен край: през пролетта на 1187 г., след неуспешна обсада на Ловеч, византийският император подписал мирен договор, който признал властта на Асен и Петър над Северна България. Така започнала историята на Второто българско царство. Светията – мъченик е един от най-почитаните у нас. На него са посветени много храмове по цяла България и в деня на неговото честване ще бъдат отслужени навсякъде празнични св. Литургии.

Според народните вярвания

Народният култ към св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на св. Георги. Приживе братята се разделили, тръгвайки по света в различни посоки. Георги му зарекъл, че ако види от стряха кръв да капе, то значи той е умрял. След време Димитър видял една стряха да капе кръв и тръгнал към Георгиевата страна на света, заварил ламя, която била изяла Георги. Притиснал Димитър ламята и тя му дала душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там си разделили годината по братски – за св. Георги лятото, а за св. Димитър зимата.

В народния календар празникът на св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Св. Димитър язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки – "Дойде ли Димитър, идва и снегът“. Като предвестник на зимата и студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.

Според поверията в полунощ срещу празника на св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. На 26 октомври завършва традиционният период – от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници – пастири и ратаи. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус. 

Прието е на трапезата да има ястия от птици и зеленчуци.На масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.

Датата 26 октомври е приета и за празник на Сливен, Видин и Айтос.

Димитровден е приет също като ден на строителя.