Ние често се храним не защото сме гладни и защото ни казва физиологията: "Гладни сте, хранете се", а защото изпитваме удоволствие от храненето. Това каза за предаването “Цветовете на България" по Радио “Фокус" диетологът д-р Мария Николова.

“Човешкият организъм е много сложна биологична система, в която си взаимодействат външни стимули - храна, мирис, вкус, навици, традиции, възпитание, гени, хормони, невроните на глада и ситостта, които дават решението за апетита. Сложно е да кажем, че само стомашно-чревния тракт, или само традицията, или само възпитанието, или само гените са отговорни или само решението, което нашите неврони вземат за повишаване на апетита и понижаване на енергоразхода или в обратен аспект", обясни д-р Мария Николова.

Физиологията на човешкия организъм е насочена в посока на това да има минимален енергоразход. Когато организмът се почувства застрашен от липса на калории, той включва N на брой механизми, които запазват, съхраняват, понижават енергоразхода с оглед на това човек да оцелее. Гените са най-обвинявания фактор за това човек да има по-висок апетит. Но те са отговорни за до 40% за проблема, свързан със свръхапетита, свръххраненето и затлъствяването.

По думите й, когато човек се храни, се включват хормони в тънките и дебели черва, хормони за краткотрайния апетит и контрол на апетита се отделят от стомашно-чревния трак и стомаха. Грелин е хормонът, който казва на нашия мозък, че сме гладни, голяма бройка други хормони казват на нашия мозък, че храната е пристигнала и че се случва храносмилане. “Къде се бъгва системата? Когато човек не се храни правилно, редовно, прехранва се еднократно вечер и нощем. Важно е спазването на поговорката “Закуската изяж сам, обяда сподели с приятеля си, вечерята подари на врага си". Да се придържаме към здравата физиология да дъвчем храната си, за да информираме стомашно-чревния тракт, че тя пристига, а не да я пием, да я мачкаме, джуркаме и пасираме. Храненето и апетита е нещо много константно и трудно се променя", допълни диетологът.

Ако човек има наличен проблем е важно той да се консултира дали няма физиологична промяна, хормонален дисбаланс, лептинова резистентност, нарушения в анатомия и физиология. Оценяват се също хранителния прием и статус на пациента, навиците, хранителните му потребности и пр.

“Когато разполагаме с тази информация, дали няма пристрастеност към храни и свръххранително поведение, бихме могли да даваме съвети като промяна в режима на хранене, като прием на фибри, допълнителни витамини и минерали, промяна в макро нутриентния състав на диетата. Когато се приемат повече зеленчуци с вода, също може да се контролира по-лесно апетитът. Ако това не функционира, изписваме определен тип медикаменти, имаме и бариатрична хирургия. Етапите, по които работим, са многостъпални и изискват последователност, а понякога и комбинираност", отбеляза д-р Мария Николова.

Контролираните нива на лептин няма да променят размера на порциите. Лептинът е хормон, който се отделя от нашата бяла мастна тъкан и е дългосрочна система за контрол на апетита. Има много други молекули, сигнали, нерви, взаимодействие между тях, които контролират ежедневния ни прием, когато се храним редовно: закуска със зеленчук или малка порция плод, протеин и зърнест продукт, след 4-5 часа пълноценен обяд и малка вечеря, достатъчно количество сън и нормално ниво на физическа активност. Ако се придържаме към физиологията - енергоразход-енергоприем, няма да има нужда нито от изследвания, нито от сериозни медицински въздействия, посъветва д-р Мария Николова.

Има нови и утвърдени препарати, които контролират нашия апетит, те трябва да бъдат предписвани само след адекватна оценка на нашия хранителен прием-статус. Всичко, което касае контрола на апетита започват с промяна в храненето, промяна в навиците, физическата активност, режим на труд, почивка, сън и бодърстване, промяна на ценностите.

“Новите неща, по които работи медицинската наука, са да се различават различните усещания за глад. Дали човек е просто гладен, жаден, или е емоционално тъжен и самотен. Могат да се изградят нови хранителни навици в рамките на около 3 седмици. За редуциране или повишаване на телесното тегло се изгражда нов енергиен баланс, за който са необходими 4 до 6 месеца. За да запази човек ниските килограми, започва да включва механизми по отношение на контрол на апетита. В медицината имаме едно правило: “Преди всичко, не вреди". Лечение без превенция не съществува, ако ние се научим на режим на хранене и избор на храни, със сигурност ще избегнем по-големите въпроси, свързани с това как да контролираме нарушения вече апетит", заключи д-р Мария Николова.

Калина СВЕЖИН