Депресията е психично разстройство, което засяга милиони хора по света. Освен че влияе върху емоционалното състояние и поведението, тя предизвиква значителни промени в структурата и функционирането на мозъка. Изследвания с помощта на невроизобразителни технологии като магнитно-резонансна томография (MRI) и позитронно-емисионна томография (PET) разкриват, че при хората с депресия се наблюдават както функционални, така и структурни аномалии в различни мозъчни региони. Тези промени могат да обяснят част от симптомите на депресия, като постоянна тъга, липса на мотивация, когнитивни затруднения и физическа умора.

Намаляване на обема на сивото вещество

Едно от най-често наблюдаваните изменения при хората с депресия е намаляването на обема на сивото вещество в определени части на мозъка, особено в хипокампуса. Хипокампусът играе ключова роля в процесите на паметта и ученето. Намаленият му обем е свързан със затруднения в запаметяването на нова информация и обработката на спомени. Освен това, този регион участва и в регулирането на емоциите, което обяснява защо депресията често е съпроводена с усещане за безнадеждност и загуба на удоволствие.

Намаляването на сивото вещество може да бъде резултат от хроничен стрес и повишени нива на кортизол — хормонът на стреса. Продължителното излагане на високи нива на кортизол има токсичен ефект върху нервните клетки и води до тяхното увреждане или загуба.

Нарушена активност в префронталния кортекс

Префронталният кортекс е друга ключова област, която често е засегната при депресия. Той е отговорен за вземането на решения, планирането, самоконтрола и регулирането на емоциите. При депресия активността в тази зона често е понижена, което води до затруднения в концентрацията, липса на мотивация и трудности при справянето с ежедневните задачи.

Освен това, дисфункцията в префронталния кортекс допринася за негативното мислене и когнитивната ригидност, при която хората с депресия трудно намират алтернативни решения на проблемите или възприемат положителните аспекти на ситуациите.

Хиперактивност на амигдалата

Амигдалата е друга важна структура в мозъка, която е отговорна за обработката на емоции, особено на страх и стрес. При хората с депресия амигдалата често е хиперактивна, което води до засилено усещане за тревожност, раздразнителност и емоционална свръхчувствителност. Хиперактивната амигдала може да предизвика прекомерни негативни реакции на ежедневни ситуации, дори когато липсва обективна заплаха.

Освен това, свръхактивността на амигдалата често е съпътствана от намалена активност в префронталния кортекс, което допълнително затруднява регулирането на емоциите.

Дисбаланс на невротрансмитери

Депресията е тясно свързана и с нарушен баланс на невротрансмитери — химически вещества, които предават сигнали между нервните клетки. Серотонинът, допаминът и норепинефринът са сред най-често засегнатите невротрансмитери. Намалените нива на серотонин могат да доведат до чувство на тъга, тревожност и раздразнителност. Допаминът, който е свързан с усещането за удоволствие и мотивация, също често е в дефицит при депресия. Това обяснява защо хората с това разстройство изпитват анхедония — невъзможност да изпитат удоволствие от дейности, които обикновено носят радост.

Намалена неврогенеза

Неврогенезата, или процесът на образуване на нови нервни клетки, също е нарушена при хората с депресия. Това се наблюдава особено в хипокампуса. Намалената неврогенеза може да бъде резултат от хроничен стрес, високи нива на кортизол или възпалителни процеси в мозъка. Антидепресантите и терапевтичните интервенции често действат, като стимулират неврогенезата и възстановяват баланса в мозъка.

Възпалителни процеси в мозъка

Напоследък се натрупват доказателства, че депресията е свързана с хронични възпалителни процеси в мозъка, пише Puls.bg. При някои хора с депресия се наблюдават повишени нива на възпалителни маркери като цитокини. Тези молекули могат да повлияят негативно върху невроните и да нарушат комуникацията между тях. Възпалението също може да допринесе за симптоми като умора, когнитивни нарушения и влошено настроение.

Промени във функционалната свързаност

Функционалната свързаност между различните мозъчни региони също може да бъде нарушена при депресия. Например, намалената свързаност между префронталния кортекс и амигдалата затруднява контрола на емоциите. От друга страна, засилената свързаност в негативно ориентираните мрежи на мозъка, като мрежата за пасивен режим на работа (DMN), може да доведе до прекомерно самонаблюдение и негативни мисли.