През 1849 г. с тържествена церемония е осветен българският параклис в Цариград "Св. Стефан". По-късно с помощта на дарения на мястото на параклиса е построена църква.

На тази дата през 1915 г. войските на Втора армия излизат в долината на р. Вардар. Първи влизат в Скопие бойците от VII рота на XXIV пехотен полк с командир подпоручик Димитър Цветков.

2017 г.

Депутатът от ГЕРБ Пламен Манушев е избран за зам.-председател на политическия комитет на НАТО.

2002 г.

В периода 7 - 9 октомври се състои първо посещение в Англия на министър-председателя Симеон Сакскобургготски. Премиерът Тони Блеър заявява подкрепата си за членството на България в НАТО. С участието на вицепремиера Николай Василев се провежда и Българо-британски бизнес форум.

2002 г.

Европейската комисия публикува доклада си за 2002 г., в който България е призната за страна с функционираща пазарна икономика.

2001 г.

България е избрана за непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН за периода от 2002 г. до 2003 г.

Съвета за сигурност е главният орган на Организацията на обединените нации. Създаден е през 1945 г. със седалище - Ню Йорк. Състои се от 15 държави членки: 5 постоянни (Русия, Великобритания, САЩ, Франция и Китай) и 10 непостоянни, избирани за срок от 2 години от Общото събрание на ООН. Съветът на ООН носи главна отговорност за поддържането на мира и сигурността в света. Може да бъде сезиран за всяка ситуация, застрашаваща международния мир и сигурност от Общото събрание на ООН, от генералния секретар на ООН и от всяка държава, член на ООН.

1997 г.

Българският президент Петър Стоянов подписва в Страсбург от името на България Рамковата конвенция за националните малцинства. Рамковата конвенция за защита на националните малцинства е приета от Комитета на министрите на Съвета на Европа на 10 ноември 1994 година. Процесът на подписването й започва на 1 февруари 1995 година, а в сила Конвенцията влиза на 1 февруари 1998 година. Приложение І представя списъка с държавите-членки и нечленки на Съвета на Европа, които са ратифицирали и/или подписали Рамковата конвенция.

1991 г.

В София е подписан договор между България и ФРГ за сътрудничество и приятелство.

България и Германия установяват дипломатически отношения на 8 юли 1879 г. Те са прекъснати в края на Втората световна война на 5 септември 1944 г., но са подновени отново, с Германската демократична република (ГДР) на 17 октомври 1949 г. (на ниво посолства от 11 юли 1954г.), а с Федерална република Германия - на 21 декември 1973 г..

1976 г.

В периода 9 - 11 октомври в София се провежда II конгрес на Българското историческо дружество.

Българското историческо дружество (БИД) е научно дружество, основано по инициатива на преподаватели от Висшето училище (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски") и от средните училища през 1901 г. под името Историческо дружество. Целта му е да се популяризират историческите знания и да се разработват неизяснени проблеми от българската и общата история.

1975 г.

В Пловдив се провежда Първият фестивал на българския късометражен филм.

1915 г.

Войските на Втора армия излизат в долината на р. Вардар. Първи влизат в Скопие бойците от VII рота на XXIV пехотен полк с командир подпоручик Димитър Цветков.

1912 г.

Поставено е началото на Лозенградското сражение на I и III армия и Източната турска армия.

В първите дни на октомври 1912 г. в хода на Балканската война е извършена една от най-успешните военни операции на българската армия - превземането на крепостта Лозенград. Лозенград е превзет в движение. Губим 532 души и са ранени 1420, докато при Одрин даваме 2600 убити и над 6000 ранени.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война в Плевен пристига подкрепление на турските военни части начело с Шефкет паша (16 000 души, боеприпаси и храни).

1849 г.

С тържествена церемония е осветен българският параклис в Цариград "Св. Стефан". По-късно с помощта на дарения на мястото на параклиса е построена църква.

На тази дата са родени:

1905 г.

Родена е Василка Павлова Генадиева - българска художничка. Завършва живопис в Художествената академия в София през 1930 г. при Б. Митов и Н. Маринов. Член е на Дружеството на независимите художници от 1931 г. Рисува предимно портрети и натюрморти. Сред популярните й творби са: "Автопортрет" (1934 г.), "Зора" (1935 г.), "Портрет на момиче" (1947 г.); портрет на М. Маджаров, Ал. Балабанов, Д. Благоев, Г. Кирков, В. Коларов, В. Левски и др.; натюрморти - "Фикус" (1934 г.), "Невени" (1968 г.) и др. Умира на 4 ноември 1973 г. в София.

1834 г.

Роден е Захарий Димитров Доспевски - български иконописец и стенописец, представител на Самоковската художествена школа. Син е на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф. Творческата му дейност е свързана със Североизточна Македония. Негови са иконите за иконостаса на църквата "Успение Богородично" в Щип (1858-1861 г.).

На тази дата умират:

2007 г.

Умира Николай Кънчев.

Той е български поет, роден на 25 ноември 1936 г. в село Бяла вода, Област Плевен. Кънчев е и един от значимите преводачи на поезия на български език. Той е един от най-превежданите български поети и един от съвременните учители за българските млади таланти в поетическото изкуство.

1992 г.

Умира Веселин Иванов Бешевлиев - български филолог и историк. Роден е на 25 март 1900 г. в София Завършва Първа мъжка гимназия в София (1914-1919 г.), специалност "Славянска филология" и "История" в Софийския университет “Св. Климент Охридски" (1919-1920 г.), специалност "Класическа филология" в Хале, Йена и Вюрцбург (1920-1925 г.). От 1925 г. е асистент, от 1929 г. - доцент, от 1933 г. - професор по класическа филология в Софийския университет. Член-кореспондент е на БАН (от 1941 г.). Член е на Българския археологически институт (от 1933 г.), на Унгарското ориенталистично дружество (от 1936 г.) Веселин Бешевлиев е смятан за основоположник на българската епиграфика като самостоятелна научна дисциплина.

1900 г.

Умира Найден Геров (Н. Г. Хаджидобрович) - български възрожденски филолог, фолклорист, педагог и общественик. Роден е на 23 февруари 1823 г. в Копривщица. От 1841 г. до 1945 г. учи в Ришельовския лицей, Одеса. След завръщането си учителства в Копривщица (1846-1950 г.) и Пловдив (до 1853 г.). Сътрудник е на "Цариградски вестник" и "Македония". По време на Кримската война живее в Русия. От 1857 г. е вицеконсул на Пловдив. След Освобождението е губернатор на Свищов – от 1879 г. Член е на Българското книжовно дружество (дн. БАН) от 1881 г. Автор е на първата българска поема "Стоян и Рада" (1845 г.).

1867 г.

Умира Георги Раковски - първият идеолог на националното революционно движение.

Георги Раковски е роден в Котел на 14 април 1821 г. в търговско-занаятчийско семейство. Образованието си получава в родния си град, в Карлово и в гръцкото училище в Куручешме край Цариград.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;