Православната църква отбелязва празника Рождество Богородично. 1876 г. - българските доброволци, участващи в сръбско-турската война, полагат тържествено клетва. 1877-а, по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е извършен артилерийски обстрел на Плевен и авангардът на генерал Михаил Скобелев овладява втория гребен на Зелените хълмове. Поради отлагане на втория етап на атаката обаче той е принуден да се изтегли на първия гребен. Още една година по-късно – 1878-а, се провежда съвещание на представителите на комитетите "Единство", войводи на македонски чети и руски офицери. В Рилския манастир под председателството на митрополит Натанаил Охридски, е взето решение за организиране на въстание в Македония. 1885 г. - в Търново княз Александър І Батенберг издава манифест за признаване на Съединението. През 1898 г. екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква "Свети Стефан" (Желязната църква) в Цариград. 1928 г. - финансовият комитет на ОН увеличава разрешената сума за външен заем до 5 000 000 британски лири, заради Чирпанското земетресение. 1944 г. - по време на Втората световна война (1939-1945 г.) войски на Трети украински фронт настъпват на територията на България. Две години по-късно – 1946-а е проведен референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на България за "народна република". В него участват 91,63 % от гласоподавателите. 97,01 % от бюлетините са действителни и от тях 95,63 % са за република. Резултатите не са оспорени от нито една политическа сила.1976 г. - във Варна е открит Аспаруховият мост. Строежът на моста започва в началото на 1973 г. Дължината му е 2050 м, а височината - 50 м. На 8 септември са родени: генералът от пехотата Велизар Лазаров; Мара Иванова Белчева – българска преводачка и поетеса. На тази дата умира Стефан Бобчев - обществено-политически и книжовен деец.

1996 г.

След ремонт и реставрация отваря врати Софийската централна синагога. Софийската синагога е най-голямата на Балканския полуостров и трета по големина в Европа след тези в Будапеща и Амстердам.

1994 г.

Парламентът приема оставката на правителството на проф. Любен Беров с 219 гласа "за", 4 "против" и 1 "въздържал се". Професор Любен Беров е икономист и държавен деец. От 1990 г. до 1992 г. е съветник на президента на Република България по икономическите въпроси. Председател е на Министерския съвет (1992-1994 г.). Професор Беров е автор на повече от 200 труда - монографии, студии и статии по икономическа история на България и Балканите. Умира на 7 декември 2006 г.

1980 г.

На посещението в България пристига президента на Мозамбик Самора Машел.

Самора Мозес Машел е роден на 29 септември 1933 г. Завършва само начално образование. До 1963 г. работи в болница в Мапут. През 1963 г. се включва във Фронта за освобождение на Мозамбик (ФРЕЛИМО). През 1966 г. Машел става секретар на ФРЕЛИМО, а през 1968 г. главнокомандващ армията. От 1970 г. той е лидер на ФРЕЛИМО. През 1973 г. ФРЕЛИМО успява да установи контрол над част от територията на северен Мозамбик, а през 1974 г. над централен Мозамбиком. През 1975 г. Самора Машел става президент на независим Мозамбик. Правителството му национализира земята и промишлеността, и поощрява изселването на бялото население от страната. Самора Машел умира в самолетна катасртофа на 19 октомври 1986 г.

1976 г.

Във Варна е открит Аспаруховия мост.

Строежът на моста започва в началото на 1973 г. Дължина му е 2050 м, а височината - 50 м.

1972 г.

Между България и Ирак е подписана спогодба за развитие на търговските отношения.

1964 г.

С указ на Президиума на Народното събрание е утвърден химнът на Народна република България. Автор на текста и мелодията на националния химн на България "Горда Стара планина" е Цветан Цветков Радославов.

1946 г.

Проведен е референдум за ликвидиране на монархията и обявяване на България за "народна република". В него участват 91,63 % от гласоподавателите. 97,01 % от бюлетините са действителни и от тях 95,63 % са за република. Резултатите не са оспорени от нито една политическа сила.

1944 г.

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) войски на Трети украински фронт настъпват на територията на България. Регентът проф. Богдан Филов подава оставка под натиска на правителството. Обявено е военно положение.

Богдан Димитров Филов е роден на 28 март 1883 г. Той е български историк и политик. Заема поста министър на народното просвещение, министър на външните работи и изповеданията, министър-председател. От 1937 г. до 1944 г. е председател на БАН. Професор по археология в СУ “Св. Климент Охридски". След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II. След 9 септември 1944 г. е осъден на смърт. Отнето му е званието “академик" от Народния съд и е разстрелян. Присъдата е отменена през 1996 г.

1928 г.

Финансовият комитет на ОН увеличава разрешената сума за външен заем до 5 000 000 британски лири, заради Чирпанското земетресение.

Чирпанското земетресение е сред най-разрушителните земетресения, регистрирани в България. На 14 април 1928 г. трус с епицентър до Чирпан удря Южна Тракия. В продължение на 11 дни земята се люлее с различна сила. Чирпан е сринат напълно, а Пловдив е тежко засегнат. Земетресението отнема живота на 114 души, ранените са 1000, а разрушените сгради са 73 280.

1926 г.

България получава външен заем от 3 326 000 британски лири от английски и американски банки под контрола на Обществото на народите за настаняване на бежанците след Първата световна война (бежански заем).

1898 г.

Екзарх Йосиф I заедно с митрополитите на Княжество България освещава българската църква "Свети Стефан" (Желязната църква) в Цариград.

Църквата "Св. Стефан" представлява трикорабна базилика в източноправославен стил. Това е единствената желязна църква в източноправославния свят.

1885 г.

В Търново княз Александър І Батенберг издава манифест за признаване на Съединението. Съединението на Източна Румелия с Княжество България е извършено на 6 септември 1885 г. Веднага след неговото провъзгласяване е сформирано Временно правителство начело с д-р Г. Странски, което поема управлението на Източна Румелия до пристигането на княз Александър I Батенберг. След съставянето си, Временното правителство обявява военно положение в Областта и издава заповед за мобилизиране на мъжкото население, годно да носи оръжие. Заедно с това то отправя и покана до княз Александър I Батенберг да поеме управлението на обединена България. Временното правителство просъществува до 9 септември 1885 г., когато в Пловдив пристига князът и възлага функциите му на Комисарство на Южна България.

1878 г.

Провежда се съвещание на представителите на комитетите "Единство", войводи на македонски чети и руски офицери. В Рилския манастир под председателството на митрополит Натанаил Охридски, е взето решение за организиране на въстание в Македония. Комитетите “Единство" са създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. Под тяхно ръководство се намират гимнастическите дружества, чиято цел е непосредствената подготовка на населението от Източна Румелия за въоръжена борба.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е извършен артилерийски обстрел на Плевен и авангардът на генерал Михаил Скобелев овладява втория гребен на Зелените хълмове. Поради отлагане на втория етап на атаката обаче той е принуден да се изтегли на първия гребен.

Михаил Дмитриевич Скобелев e руски военачалник, генерал от пехотата. По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г. ) командва казашка дивизия. Изиграва решаваща роля при блокадата на Плевен, в зимния преход на Балкана и сраженията при Шипка - Шейново.

1876 г.

Българските доброволци, участващи в сръбско-турската война, полагат тържествено клетва. Сръбско-турската война започва на 18 юни 1876 г. Тя избухва в резултат на желанието на сръбския народ да подпомогне въстанието в Босна и Херцеговина (1875-1878 г.) и да премахне своя васалитет по отношение на Османската империя. С известни прекъсвания войната продължава до 19 октомври 1876 г.

1869 г.

По инициатива на Евгения Кисимова в Търново е основано женско дружество.

На тази дата са родени:

1868 г.

Роден е генералът от пехотата Велизар Лазаров. Той участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Генерал Велизар Лазаров е един от основателите на Военния съюз.

1868 г.

Родена е Мара Иванова Белчева – българска преводачка и поетеса. Съпруга на Христо Белчев.

На тази дата умират: 

1940 г.

Умира Стефан Бобчев - обществено-политически и книжовен деец. Роден е в Елена на 20 януари 1853 г. Заема различни административни постове в Източна Румелия. Депутат в 8-о, 9-о, 13-о и 14-о Народно събрание. През 1911-1912 г. е министър на просвещението. Дълги години преподава в Софийския Университет и е един от основателите и пръв ректор на Свободния университет.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.