През 1199 г. във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското Сърце. Султан Мехмед ІІ Фатих (Завоевател) започва поредната обсада на Константинопол (1453), завършила с превземането на византийската столица на 29 май същата година. През 1814 г. абдикира Наполеон, след което е заточен на остров Елба. Американският изследовател Робърт Пири пръв достига Северния полюс (1909). САЩ се включват в Първата световна война на страната на Антантата, като обявяват война на Германия (1917). 

2018 г.  

Бившият президент на Южна Корея - Пак Гън Хе получава присъда от 24 години по обвинения в корупция и злоупотреба с власт. Прокуратурата доказва, че тя е поискала от големите конгломерати в страната повече от 20 млн. американски долара. 

2016 г. 

В Холандия се проведе гласуване на референдум, на който народът на страната изрази своето отношение към Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна. Холандците гласуваха в "не“ на референдума за споразумението за асоцииране на Украйна с ЕС с 62% срещу 38% 

2015 г. 

Около 300 нелегални имигранти от Мианмар, Лаос, Тайланд и Камбоджа работили с години на китоловни кораби в Индонезия са освободени от робство. Предполага се, че общия брой на тези хора е около 4000. 

2014 г. 

Луис Гилермо Солис е новият президент на Коста Рика, избран e на втория тур за президентски избори. 

2014 г. 

Парламентарните избори в Унгария са спечелени от Съюза на младите демократи – "Фидес“. 

2013 г. 

Петима души загиват по време на престрелка между мюсюлмани и християни в Египет. 

2012 г. 

В Англия се забранява излагането на цигарени кутии в магазините. Те се съхраняват в затворени шкафове. 

2012 г. 

Туарегите в Мали от Национално движение за освобождение на Азавад обявяват своята решимост да се бият срещу въоръжената групировка "Ал Кайда“ в Ислямския Магреб и световния тероризъм. 

2012 г. 

Грузия излиза от договора "Открито небе“ с Русия. 

2012 г. 

Президентът на Малави Бингу ва Мутарика почива в болница на 79 години. В няколко града на Малави населението се разбонтува срещу държавния глава поради пренебрежение на гражданските права и плачевното икономическо състояние на страната. 

2012 г. 

Седмина души в Афганистан загиват при взривяване на бензиновоз с ракета от страна на талибаните. 

2012 г. 

Сейф ал Ислам, синът на Муамар Кадафи, е жестоко пребит в затвора Зинтан. По информация на адвоката, затворникът се държи в строга изолация. 

2011 г. 

ЕС затяга санкциите срещу Либия. 

1983 г. 

В периода 6 - 7 април се провежда заседание в Прага на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор. 

1941 г. 

Немските армии започват настъплението си срещу Югославия и Гърция от българска територия. На 13 април влизат в Белград, а на 27 април - в Атина. На 11 април Италия окупира Дебър, Струга, Ресен и Охрид. В Солун като официален български представител е изпратен проф. Димитър Яранов, а в Костур - доц. Иван Дуйчев. 

1939 г. 

Изпратен е италиански ултиматум до Албания. Ден по-късно започва италианската окупация над Албания. На 13 април Англия и Франция дават гаранции за независимостта и териториалната цялост на Гърция и Румъния. 

1917 г. 

САЩ се включват в Първата световна война на страната на Антантата, като обявяват война на Германия. С намесата на САЩ във войната настъпва обрат в хода на военните действия. Президентът Уудро Уилсън обявява война на Германия и Австро-Унгария, но не и на България и Турция. 

1909 г. 

Американският изследовател Робърт Пири пръв достига Северния полюс. Адмирал Пири проучва северните части на Гренландия в 5 пътешествия между 1891 и 1901 г. Той издава: "Близо до Северния полюс" (1906 г.), "На Северния полюс" (1910 г.) и други. На Пири е наречен проток в Канадския архипелаг и полуостров в Северна Гренландия. 

1818 г. 

В Париж барон Карл Дедрез демонстрира първото средство за придвижване на две колела (първообраз на велосипеда). 

1814 г. 

В двореца Фонтебло Наполеон абдикира, след което е заточен на остров Елба. През пролетта на 1815 г. напуска остров Елба и се завръща във Франция. Настъпва периодът на тъй наречените "100 дни". Реставрацията на монархията във Франция е премахната. След загубата в битката при Ватерло (1815 г. ) Бонапарт е заточен на остров Света Елена, където е поставен под най-строг режим и охрана от английските войски. 

На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция. Опитва с цената на нови войни и победи да се задържи на императорския престол. Англия, Австрия и Прусия образуват Рейнската лига – политически съюз, насочен срещу Франция. През 1805 г. Наполеон разгромява Австрия и сключва Пресбургския мир. През следващата година в битките при Йена и Ауерщад разгромява Прусия и я окупира. Англия организира морска блокада на Франция и Наполеон отговаря с континентална блокада срещу Англия. През 1807 г. руската армия е разбита при Ейлау и Фридланд. Бонапарт принуждава Русия да се присъедини към континенталната блокада и с Тилзитския мир 1808 г. разделя Европа на 2 зони на влияние - френска и руска. Веднага след това Наполеон предприема поход за завоюване и окупиране на Испания, побеждава и Австрия, без да я обезвреди напълно. През 1812 г. предприема несполучлив поход в Русия, принуден е да отстъпи и потегля обратно за Франция. Основната грешка на Наполеон в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде политическа свобода на руския народ, като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира Русия. В този поход императорът коренно се различава от републиканския генерал на Италианската кампания (1796-1797 г.). Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на свещена война, за да защити вярата и отечеството. В тези условия прогресивните идеи на Френската революция са обявени за реакционни. През 1813 г. на Парижкия конгрес Наполеон отхвърля условията за мир. След поражението на Франция в битката при Лайпциг (1813 г. ) съюзните армии окупират страната и това принуждава Наполеон да абдикира. 

1453 г. 

Османският султан Мехмед II Фатих започва поредната обсада на Константинопол. Тя завършва на 29 май с превземането на града. Това бележи края на Византия. Преди това Мехмед II Фатих сключва мирни договори с Византия и Сърбия, а с Янош Хунияди и Скендербег – примирия. През пролетта на 1452 г. изгражда срещу Анадолухисар крепостта Румелихисар и блокира комуникациите на Византия с Черно море. Пред стените на Константинопол е концентрирана огромна сухопътна османска армия. На 29 май 1453 г. Константинопол пада. В битката загива последният византийски император Константин Палеолог-Драгаш. 

На тази дата са родени:

1942 г. 

Роден е Бари Левинсън - американки актьор, сценарист, режисьор и продуцент. Първоначално следва журналистика и кариерата си като сценарист и актьор започва в телевизията. Сътрудничи на Мел Брукс при реализацията на "Нямо кино" (1976 г.), "Големият страх" (1977 г.), "Луда история на света. Част I" (1981 г., в която участва и като актьор). С бившата си съпруга Валери създава сценариите за филмите "Справедливост за всички" (1979 г.), "Вътрешни движения" (1980 г.), "Най-добрите приятели" (1982 г.) и др. Левинсън е продуцент на "Кой?" (1974 г.) и "Първа любов" (1947 г.). Като режисьор постановчик, по-късно и продуцент, се изявява от 1982 г. Негови филми са: "Ресторант" (1982 г.), "Роден талант" ("Естественият") (1984 г.), "Младият Шерлок Холмс" (1985 г.), "Тенекеджиите" (1986 г.), "Добро утро, Виетнам" (1987 г.), "Рейнман" (1988 г., "Оскар"; "Златна мечка" в Берлин), "Авалон" (1990 г.), "Бъгси" (1991 г.), "Играчки" (1992 г.), "Разкритието" (1994 г.), "Джими Холивуд" (1994 г.), "Разобличението" (1994 г.), "Слийпърс" (1996 г.), "Да разлаем кучетата" (1997 г.), "Сфера" (1998 г.), "Върховете на свободата" (1999 г.), "Original Dinner Guys" (1999 г.), "Вечен мир" (2000 г.), "Бандити" (2001 г.), "Завист" (2003 г.). 

1928 г. 

В Чикаго, САЩ е роден Джеймс Дюи Уотсън - американски биохимик, специалист в областта на молекулярната биология. Член е на Националната академия на науките на САЩ (1962 г.), Американската академия на изкуствата и науката (1957 г.). Завършва Чикагския университет (1947 г.). Работи в Копенхагенския университет (1950-1951 г.), в Кавендишката лаборатория на Кеймбриджкия университет (1951-1953 г. и 1955-1956 г.). От 1956 г. преподава биология в Харвардския университет, а от 1961 г. е професор. От 1962 г. е консултант на президента на САЩ по науката. От 1968 г. е директор на лабораторията в Колд Спринг Харбър, щат Ню Йорк. Основните му изследвания включват изучаване на структурата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), ролята на рибонуклеиновата киселина (РНК) в биосинтеза на белтъка. Съвместно с Ф. Крик през 1953 г. предлага модел за пространствена структура на ДНК (т. нар. “двойна спирала"), което им позволява да обяснят генетичната информация, записана в молекулите на ДНК, и да изкажат хипотезата за механизма на нейното възпроизводство (репликация). С това се слага началото на молекулярната генетика. Известен е и с работите си върху структурата на вирусите и тяхната роля при възникване на злокачествени тумори. Лауреат на Нобелова награда за медицина и физиология за 1962 г. 

На тази дата умират:

1958 г. 

В Прага умира Витезслав Незвал - чешки поет, художник и композитор. Той е роден на 26 май 1900 г. в Бискуопки, Моравия. Следва право и философия в университетите в Бърно и Прага (1919-1922 г.). Творчеството му от 20-те и 30-те години на XX век е белязано от търсенето на нови пътища в поезията. В сборниците "Пантомима" (1924 г.) и "Малка градинка с рози" (1926 г.) съчетава рев. мотиви с интереса си към екзотични теми и към ежедневието. Възпява творческия труд в поемите "Едисон" (1928 г.) и "Сигнал на времето" (1931 г.). В произведенията си от 30-те години (сборника "Обратен билет", 1933 г., и др.) възпява родния си край, критикува управляващите и предупреждава за фашистката опасност. В годините на фашистката окупация на Чехословакия публикува сборник с патриотична лирика "На пет минути от града" (1939 г.), сатиричната поема "Прусаци" (1939 г., издадена 1945 г.), поемата "Историческо платно" (1939 г.). След 1945 г. участва в обществено-политическия и културния живот на Чехословакия. Издава сборника "Криле" (1952 г.), поемите "Песен за мира" (1950 г.),за която получава отличието златен медал на Световния съвет за мир, "За родния край" (1951 г.), философско-сценичната поема "Днес слънцето още залязва над Атлантида" (1956 г.). Автор на спомени "Из моя живот" (1957-1958 г.), пиеси и пантомими. Превежда творби на А. Рембо, П. Елюар, Х. Хайне, А. С. Пушкин. 

1528 г. 

Умира Албрехт Дюрер – германски живописец и гравьор. До 1490 г. той учи живопис в работилницата на нюрнбергския художник М. Фолгемут, след което пътува из цяла Германия, Холандия и Италия. В началото започва с гравюри- "Мъжка баня", "Херкулес", "Св. Екатерина" и други. Рисува и маслени картини - централната част "Поклонението на младенеца" в олтарен триптих от 1496 г., "Автопортрет" от 1498 г., портрети на нюрнбергски граждани. Идеите в теоретичните му трактати "За живописта", "За прекрасното", "За пороците" се разминават с художествената му практика. Дюрер е верен адепт на естетиката на Високия ренесанс, но в творбите си не избягва гротескното, грозното и безобразното, съчетано с класическата правилност, отчетлива като математическа формула. Серията "Апокалипсис" - големи гравюри на дърво, изпълнени твърде рано, доказва самобитния му талант. Най-високо сред произведенията му се нарежда групата медни гравюри след 1513 г. -"Рицарят, дяволът и смъртта", "Свети Йероним в килията" и "Меланхолия". В последните години от живота си Дюрер рисува маслени и графични портрети, нови гравюри, пише два теоретични труда и прави крилата на гигантски триптих - "Четиримата апостоли ("Празникът на броеницата"). 

1520 г. 

Умира Санти Санцион Рафаело – италиански художник и архитект от времето на Ренесанса. Учи в родния си град, а по-късно в школата на П. Перуджино в Умбрия. От 1504 г. работи във Флоренция, след 1508 г. - в Рим. Рисува много изображения на мадони, в които пресъздава сцени на майчино щастие. Най-известната му творба е "Сикстинската мадона" (1515-1519 г.). През 1519 г. под негово ръководство са завършени стенописите в Лоджиите във Ватикана. В началото на ХVI в. създава най-добрите си портретни творби: "Портрет на папа Юлий II" (1511 г.), "Портрет на граф Балтазаре Кастилионе" (1515 г.), "Дамата с покривало" (1514 г.), "Портрет на папа Лъв Х с кардиналите Лудовико деи Роси и Джулио деи Медичи" (ок. 1518 г. - един от първите групови портрети в живописта на Ренесанса). Като архитект участва в проектирането и строежа на храма "Св. Петър" в Рим. Изкуството на Рафаело заедно с това на Леонардо да Винчи и Микеланджело Буонароти бележи връхна точка в постиженията на зрелия Ренесанс. Погребан е във Френския пантеон в Париж. 

1199 г. 

Във Франция при обсадата на крепостта Шалуз загива английският крал Ричард Лъвското Сърце. Той е английски крал от 1189 г., представител на династията Плантагенети. Ричард Лъвското Сърце води непрекъснати войни, струващи огромни средства. Участва в Третия кръстоносен поход през 1189-1192 г., по време на който превзема остров Кипър и крепостта Сен Жан д'Акр в Палестина. На връщане попада в плен при австрийския херцог Леополд V, който го предава на Хенрих VI. Английският крал е откупен през 1194 г. Същата година Ричард води война с френския крал Филип II Август, който се стреми да си върне обратно владенията на Плантагенетите във Франция. 

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници: 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;