През 1814 г. в Амстердам е коронясан първият крал на Нидерландия Вилхелм І. През 1842 година в САЩ е проведена първата операция с пълна упойка.

Подписан е Парижкият мирен договор, с който завършва Кримската война между Русия и Османската империя (1856 година). Договорът временно прекратява руското влияние на Балканите. Черно море остава неутрално и е затворено за военни кораби. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция. С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия, с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център бил гр. Болград.

През 1946 година церемонията по връчването на филмовите награди “Оскар" се предава за пръв път по радиото.

Пак на “Оскар", но през 1992 година филмът “Мълчанието на агнетата" печели пет награди - за най-добър филм, режисура, главна мъжка роля на Антъни Хопкинс, главна женска роля на Джоди Фостър и адаптиран сценарий. 

През 1981 г. президентът на САЩ Роналд Рейгън е ранен от 25-годишния Джон Хинкли. При стрелбата е ранен и прессекретарят му Джеймс Брейди. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му.

На 30 март са родени:  султан Мехмед ІІ Фатих (Завоевател) – покорителят на Константинопол (през 1453 година), испанският художник Франсиско Хосе де Гойя  и рокмузикантът Ерик Клептън.

На тази дата  умира  австрийският философ-мистик Рудолф Щайнер.От 1973 г. се отбелязва като Празник на ПУ "Паисий Хилендарски". 

 

2018 г.  

Хиляди палестинци от ивицата Газа се сблъскват с израелските сили по време на организиран от движението Хамас протест край границата с Израел. 16 палестинци са убити, над 1300 са ранени.  

 

2018 г.  

Полският президент Анджей Дуда налага вето на закон за разжалване на висши офицери от времето на комунизма.  

 

2018 г.  

Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах се среща с лидера на КНДР Ким Чен-ун. Според Бах Ким изразява готовност да пусне севернокорейските атлети да участват на Летните олимпийски игри в Токио през 2020 година. 

 

2017 г. 

Върховния комисар на ООН за бежанците съобщава, че общият брой бежанци от Сирия достига над пет милиона души. 

 

2015 г. 

Във Великобритания започва кампания за парламентарни избори. 

 

2014 г. 

Социалистката Ан Идалго спечелва изборите за кмет на Париж. 

 

2013 г. 

Новото правителство на Йордания полага клетва. 

 

2012 г. 

Сенатът на САЩ одобрява единодушно резолюция, осъждаща "репресивните политики срещу тибетци“, и призовава Китай да "облекчи рестрикциите срещу тибетците, да освободи затворниците и да позволи достъп на чуждестранни журналисти и дипломати след вълна от самозапалвания в знак на протест“. 

 

2012 г. 

В град Куета на провинция Белуджистан в Пакистан мотористи откриват стрелба по автобус в резултат на което са убити четирима шиити и още седем души ранени. На 40 км южно от града са убити двама местни служители на агенцията на ООН за храна и земеделие в Мастунг. 

 

2012 г. 

Скандалният политик от лявата политическа партия Respect Джордж Галоуей се завръща изненадващо на политическата сцена, спечелвайки депутатско място в Камарата на общините на Обединеното кралство. 

 

2012 г. 

От Байконур стартира последната ракета-носител Протон-К с военен спътник на борда. Няма информация за предназначението на спътника. До този момент са изстреляни общо 300 ракети от този тежък клас. 

 

2011 г. 

НАТО започва операция "Обединен защитник" и взема контрола над военните операции в Либия. 

 

2011 г. 

В резултат от наводнение в Намибия загиват 62 души. Около 10 000 човека остават без покрив. Това е едно от най-големите природни бедствия, връхлетели Намибия. 

 

2011 г. 

При наводнения в южната част на Тайланд загиват 38 души. В курортните комплекси на страната са блокирани хиляди туристи поради силния вятър, вълнението и дъждовете. Около 1 млн. човека са засегнати от наводненията и свлачищата, в южната част на страната. 

 

1998 г. 

Бившият премиер на Армения Роберт Кочарян е избран за президент на страната. 

 

1998 г. 

В Брюксел започва сесия на Европейския съюз, която решава въпроса за разширяването на общността. България е сред аутсайдерите заради недостатъчно развитата си икономика. 

 

1992 г. 

Филмът “Мълчанието на агнетата" печели пет награди “Оскар" - за най-добър филм, режисура, главна мъжка роля на Антъни Хопкинс, главна женска роля на Джоди Фостър и адаптиран сценарий. 

 

1987 г. 

На публичен търг в Лондон картината на Ван Гог “Слънчогледи" е продадена за 50 млн. долара. 

 

1981 г. 

Президентът на САЩ Роналд Рейгън е ранен от 25-годишния Джон Хинкли. При стрелбата е ранен и прессекретаря му Джеймс Брейди. Куршумът пропуска сърцето на президента с не повече от 3 сантиметра и уцелва белия му дроб, което и спасява живота му. "Надявам се, че сте републиканци. " казва той на хирурзите, макар, че те не са, но доктор Джиорандо му казва "Днес всички сме републиканци, г-н президент." 

 

1946 г. 

Церемонията по връчване на наградите “Оскар" за първи път се предава по радиото. Оскар е филмова награда, присъждана от Американската филмова академия от 1928 г. Дава се за американски (и англоезични) филми във всичките им компоненти (вкл. за анимация и документалистика), както и за най-добър чуждоезиков филм, чиято премиера по екраните на САЩ е била до края на предходната година. Условието за номинация на филм е да бъде прожектиран поне 1 седмица в Лос Анджелис. Наградите се печелят в 5 категории ("най-добър филм", "режисура", "сценарий", "актьор" и "актриса"). До 1944 г. не съществува ограничение за броя на филмите, номинирани в 1 категория (дн. са 5). Филмът с най-много награди до 2001 г. е "Титаник". Най-много номинации за актьор има Дж. Никълсън (11). През 1963 г. С. Поатие е първият чернокож актьор печелил “Оскар". Дж. С. Скот и М. Брандо са единствените, които отказват наградите заради несъгласие с експанзията и аморалността на филмовата индустрия. Статуетките "Оскар" се произвеждат от "RS Owens" в Чикаго (САЩ); съдържат 90% калай и 10% антимон, покрити са с мед, никел, сребро и злато, лакирани са с епоксид. Носителите на "Оскар" връщат статуетките си в Академията, за да им се добавят метални табелки с имената. Наградите се връчват в края на март на пищна церемония, излъчвана по екраните от над 80 тв компании по света. 

 

1945 г. 

По време на Втората световна война (1935-1945 г.) съветската армия превзема града и пристанището Данциг (Гданск). Два месеца по-късно го предава на Полша. Данциг е пристанище при устието на река Висла, пруски град от 1793 г. до 1919 г. Версайският договор дава на Данциг статута на “свободен град", за да осигури на Полша излаз на море. Градът е управляван от специален пълномощник на ОН и избран Сенат, който през 1933 г. минава под контрола на местната нациска партия. През лятото на 1939 г. Хитлер проявява претенции към полския коридор и към Данциг. Това става повод за избухването на втората световна война. На 1 септември същата година нацистите провъзгласяват обединението на града с Германия.След като градът е върнат отново на Полша германското население е изселено и той е преименуван на Гданск. 

 

1858 г. 

Хаймен Липмен патентова молива с гума за триене. 

 

1856 г. 

Подписан е Парижкият мирен договор, с който приключва Кримската война. Договорът е подписан по време на конгрес на Великите сили. С него се слага край на Кримската война между Русия и Османската империя, и временно прекратява руското влияние на Балканите. Черно море остава неутрално и е затворено за военни кораби. Молдова и Влашко остават под юрисдикцията на Османската империя, но им се гарантира независима конституция. С договора Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия, с територии, населени предимно с български преселници, установени там в началото на XIX в. Техен център бил гр. Болград. Във втората част на договора между Австрия, Великобритания и Франция, подписан на 15 април 1856 г. се изразява готовността на тези три страни, да защитават клаузите на Парижкия мирeн договор дори с цената на въоръжена намеса срещу всеки, който би ги нарушил. 

 

1842 г. 

В САЩ е проведена първата операция с пълна упойка. 

 

1814 г. 

В Амстердам е коронясан първият крал на Нидерландия Вилхелм І. 

 

1492 г. 

Испанските владетели крал Фердинанд и кралица Изабела I подписват указ за изгонване на евреите от страната. Фердинанд ІІ Арагонски е крал на Арагон (от 1479 г.), Сицилия (от 1468 г.) и Испания (от 1479 г. ). Той е съпруг на Исабела I Кастилска. Чрез династичния брак между владетелите на Кастилия и Арагон се слага началото на Кралство Испания, което Фердинанд II Арагонски управлява заедно със съпругата си. Кралската власт укрепва, ограничават се привилегиите на аристокрацията. През 1492 г. испанската армия превзема Гранада - последната крепост на маврите, с което завършва Реконкистата. През 1504 г. Фердинанд II Арагонски превзема Неаполитанското кралство. 

 

На тази дата са родени:

 

1945 г. 

Роден е Ерик Клептън - английски рокизпълнител и един от най-добрите блускитаристи. Професионално с музика се занимава от 17-годишна възраст. Свири в групите “Рустърс" (1963 г.), “Ярбърдс" (1963-1965) г. и “Блусбрейкърс" (1965-1966 г.), свързани с негърския блус и ритъм енд блус. Популярността му в средата на 60-те години е огромна - по лондонските улици се появяват надписи “Клептън е Бог". Основател е на суперформацията “Крийм" (1966-1968 г.), заедно с Дж. Брус и Дж. Бейкър. До края на 60-те години работи и в др. супергрупа - “Блайнд Фейт". В началото на 70-те години създава групата “Дерек и Доминос". Под влияние на интензивния живот и опиатите от 1971 г. до 1973 г. изпада в творческа депресия. От 1970 г. до края на 80-те години успява да издаде около 15 албума, а много от песните му заемат челни места в класациите. Негови албуми с “Ярдбърдс": “Five Live Yardbirds" (1964 г.), “For Your Love" (1965 г.), “Eric Clapton & The Yardbirds" (1972 г.); с “Блусбрейкърс": “Bluesbreakers with Eric Clapton" (1965 г.); с “Крийм": “Fresh Cream" (1966 г.), “Wheels of Fire" (1968 г.), “Love Cream" (1970 г.), “The Very Best of Cream" (1983); с “Мадърс ъф инвеншън": “We’re Only In It for the Money" (1968 г.); с “Блайнд фейт": “Blind Faith" (1969 г.); солови: “Wric Clapton" (1970 г.), “461 Ocean Boulevard" (1974 г.), “No Reason to Cry" (1976 г.), “Just One Night" (1980 г.), “Another Ticket" (1981 г.), “Strange Brew" (1983 г.), “Behind the Sun" (1985 г.), “The Cream of Eric Clapton" (1987 г.), “Journeyman" (1989 г.), “Night" (1991 г.), “From the Cradle" (1994 г.), “Live in the 70’s" (1995 г.), “Piligrim" (1998 г.), “Riding With The King" (2000 г.), “Reptile" (2001 г.). 

 

1894 г. 

Роден е Сергей Владимирович Илюшин - руски авиоконструктор. През 1968 г. става член на АН на СССР. От 1931 г. организира и ръководи конструкторско бюро. През 1939 г. създава щурмовия самолет Ил-2 , който се смята за най-добрия щурмовик във Втората световна война. Известни са бомбардировачите Ил-4 (1938 г.), Ил-6 (1943 г.) и първия съветски реактивен бомбардировач Ил-28 (1948 г.). Пътническите самолети Ил-12 (1946 г.), Ил-14 (1951 г.), Ил-18 (1957 г.) дълго време се използват в гражданската авиация на много страни. Днес се използват пътническите самолети Ил-62 и Ил-76. В българската военна авиация са използвани бомбардировачът Ил-4 под названието "Жерав" (1939-1949 г.), щурмовият самолет Ил-2 (1945-1957 г.) и разузнавателният самолет Ил-28 (1958-1970 г.). 

 

1880 г. 

Роден е Шон О’Кейси- ирландски писател, драматург, политически деец, комунист. Участва в Дъблинската стачка (август 1913 - януари 1914 г.). Секретар е на организацията "Ирландска революционна армия". На национално-освободителното движение е посветена трилогията му "Сянката на стрелеца" (1925 г.), "Юнона и паунът" (1925 г.), "Плугът и звездите" (1926 г.). В драмите си "Звездата става червена" (1940 г.), "Пурпурният прах" (1940 г.), в поетически приповдигнатата трагедия "Червени рози за мен" (1942 г.), във фантастичната комедия "Петелът денди" (1949 г.), в лиричната пиеса "Огънят на епископа" (1955 г.) се обявява срещу утвърдения обществен морал и проповядва крайно радикални идеи. Създава шесттомната автобиографична епопея "Огледало в дома ми" (1939-1954 г.), в която представя широка картина на обществения живот в Ирландия и Англия. В сборник със статии: "Летящата оса" (1937 г.), "Зелената гарга" (1956 г.), "Под цветната шапчица" (1963 г.), "Проклятия и благословии" (1967 г.), защитава реализма, противопоставяйки се на натурализма и модернизма. В публицистиката си проповядва идеите на интернационализма. 

 

1853 г. 

Роден е Винсент Ван Гог - холандски художник, представител на постимпресионизма. След като заминава за Париж се свързва с кръга импресионисти "Татко Танги". Умира на 47-годишна възраст, 2 години след съвместната си работа с П. Гоген в Арл, където прави опит за самоубийство. Произведенията му от първата половина на 80-те години са издържани в сумрачна гама, изпълнени със страстна емоционалност, остродраматично възприятие на живота и социален протест. След 1888 г. създава трагични образи, изпълнени в експресивен маниер. Автор е на над 300 платна, между които: "Нощно кафе", "Слънчогледи", "Път с кипариси", "Портрет на доктор Гаше", "Татко Танги", "Автопортрет с лула", "Пейзаж в Овер след дъжда" и др. 

 

1844 г. 

Роден е Пол Верлен - френски поет, един от най-видните представители на френския символизъм. Започва да пише под влиянието на литературния кръг "Парнас", романтиците и Ш. Бодлер. Верлен приближава лексиката и синтаксиса на поетичната реч към простата беседа. През 1871 г. служи в Бюрото по печата на Парижката комуна. По-късно живее в провинцията и два пъти посещава Белгия и Англия. Неговата книга "Романси без думи" (1874 г.) определя основните линии на естетиката на символизма. Издава сборник стихове - "Далечно и близко" (1874 г.), "Паралелно" (1889 г.), статии за Артур Рембо, Стефан Маларме и други ("Прокълнатите поети", 1884 г.). 

 

1432 г. 

Роден е Мехмед ІІ Фатих - турски султан, завоевател на Цариград. За първи път заема престола на 1 декември 1444 г. Отказва се в полза на баща си Мурад II през септември 1446 г., а след неговата смърт на 3 май 1451 г. окончателно заема престола. През 1453 г. обсажда столицата на Византийската империя, превзема я на 29 май. През 1456 г. е разбит от Я. Хуниади пред Белград, а неговите пълководци се победени в Албания и Епир от войските на Скендербег през 1461 г. През 1459 г. покорява Ср. Гърция и Сърбия, Трапезундската империя, о-в Лесбос (1462 г.), Влашко (1463 г.), Карамания (1463 г.) и о-в Евбея (1470 г.). От 1470 г. до 1474 г. неговите пълчища разоряват Хърватско, Щирия, Крайна, Каринтия и Унгария, дори заплашват Венеция, която е принудена през 1479 г. да изостави Шкодра. Същата година му е нанесено поражение в Унгария и опитите му да завземе о-в Родос се провалят (1480 г.). 

 

На тази дата умират: 

 

2016 г.: 

Умира Юрий Бутирин създателят на култовата анимационна поредица "Ну, погоди!". 

2002 г. 

Умира Елизабет Анджела Маргарет- кралицата майка на Великобритания; дъщеря на граф Боус-Лайън, съпруга на принц Албърт (от 12.05.1937 г. - крал Джордж VI). През Първата световна война доброволно става медицинска сестра. Адолф Хитлер я нарича "най-опасната жена в Европа". Съпругът й умира на 6 февруари 1952 г., но тя отстъпва трона на дъщеря си Елизабет II. Прозвището "кралица майка" получава при визитата си в САЩ и Канада през 1954 г. На 9 май 1995 г. произнася прочутата си реч по повод 50 годишнината от победата над фашизма. През 2000 г. Великобритания празнува 100-годишния й юбилей. Погребана е в семейната гробница в Уиндзор. 

1981 г. 

Умира Михаил Александрович Леонтович - руски физик-теоретик. Завършва Московския университет през 1923 г. Създател е на научна школа по радиофизика и физика на плазмата. От 1946 г. е член на АН на СССР . Автор на научни трудове по статична физика, разпространение на радиовълните, теория на антените. 

 

1970 г. 

Умира Густав Брюнинг – германски политик. Учи философия и политически науки. Участва в Първата световна война като офицер от пехотата. Католик, монархист и националист по убеждение. Членува в Партията на католическия център. От 1924 г. е депутат, а от 1929 г. оглавява фракцията на Центъра в Райхстага. На 30 март 1930 г. е назначен от Хинденбург за канцлер, ръководи правителството до 30 май 1932. Довереник на райхспрезидента, в управлението си преследва 3 цели – окончателна ревизия на Версайската система от договори, реставрация на монархията и установяване на режим, при който ролята на партиите и на парламента в политически живот да е ограничена. Губи подкрепата на Райхстага и управлява с извънредни укази. За да разреши икономическите проблеми на Германия, предприема непопулярни дефлационни мерки. По време на първите Хитлерови чистки през 1934 г. емигрира в САЩ, където е преподавател в Харвардския университет (1939-1951 г.). За кратко време се връща във ФРГ и преподава в Кьолн (до 1954 г.), след което окончателно се установява в САЩ. 

 

1965 г. 

Умира Александър Александрович Харкевич- руски учен в областта на електросъобщенията и електроакустиката, от 1964 г. член на АН на СССР . През 1930 г. завършва Ленинградския електротехнически институт, от 1929 до 1932 г. работи в централна радиолаборатория . След което до 1938 г. преподава в Ленинградската военна електротехническа академия, а от 1938 г. до 1941 г. и в Ленинградския електротехнически институт по съобщенията, и в други институти. В периода 1941 г. – 1944 г. ръководи научно-изследователски работи в Московския физико-техническия институт, а четири години по-късно и в Киевския физически институт. От 1962 г. е директор института по проблеми на предаването на информацията. Основните му трудове са по теория и изчисления на електроакустични апарати, теория на спектрите, теория на електрическите трептения. Автор е на повече от 100 научни труда, сред които 10 монографии, на “Очерци по обща теория на съобщенията" (1955 г.) и фундаментален труд по теория на информацията. 

 

1944 г. 

Умира Михаил Георгиевич Попруженко- руски славист, историк и палеограф, редовен член на БАН. Завършва славянска филология в Новоросийския университет в Одеса. След Октомврийската революция 1917 г. напуска Русия и през 1919 г. се установява в България. От 1920 г. до 1941 г. е професор по история на руската литература в СУ "Св. Климент Охридски". Действителен член на Българския археологически институт и член на Македонския научен институт в София. Научните му занимания са в областта на старобългарската литература. Издава редица трудове "Миналото на глаголицата", "Синодик на цар Борил", " Козма Презвитер", "България и Киевска Русия", "Н. Геров в историята на Българското възраждане", "М. С. Дринов" и др. 

 

1925 г. 

Умира Рудолф Щайнер – австрийски философ-мистик, основоположник на антропософията. Последовател на натурфилософията на Гьоте, редактор и коментатор на неговите естественонаучни съчинения. Изпитва влиянието на еволюционистичното учение на Чарлз Дарвин и Е. Хекел, а по-късно на “философията на живота" на Фр. Ницше. През 1902 г. се насочва към теософията и оглавява немската секция на Теософското общество. След конфликта с него през 1913 г. (заради провъзгласяването на Кришнамурта за нов месия) основава Антропософско общество с център Дорнах, Швейцария. Щайнер се стреми да превърне теософията в “експериментална" наука, поставяща си за цел да разкрие “тайните" сили на човека с помощта на специални упражнения (евритмия, музика, мистерии, медитация и др.). Работи върху проблеми на педагогиката, образованието, отделните видове изкуства, медицината, космологията, историята на религията и др. От 1919 г. развива утопичната идея за преодоляване на бездушно-механистичното стопанисване чрез “духовен" подход към природата (преобразяване на земеделието чрез биоритмизиране на растенията и др.). В политическите му утопии личи влиянието на Платон: според Щайнер социалният организъм трябва да се раздели на 3 независими сфери – държавна , правова и икономическа.Учението му получава разпространение преди всичко в Германия, без да има особено влияние върху художествена интелигенция. Щайнер се изявява и като драматург, скулптор и архитект, оказал значително влияние върху експресионизма в архитектурата. Антропософското общество е преследвано от нацистите след 1933 г. През 60-те години се забелязва известен интерес към щайнерианството в Западна Европа и САЩ. 

 

1907 г. 

Умира Лео Таксил (псевдоним на Габриел Антоан Жоган-Пажес) - френски журналист. Получава възпитание при йезуитите, но през 1879-1885 г. публикува редица антирелигиозни сатири. През 1885 г. се разкайва и се връща в лоното на Католическата църква. По поръка на висшите църковни кръгове критикува масоните, смятани от папа Лъв ХIII за най-опасните врагове на Църквата. Автор е на книги, в които има немалко измислици за масоните и техните връзки с дявола. През 1897 г. неочаквано за Църквата Таксил публично заявява, че всичко написано от него за масоните е мистификация, съчинена от него и неколцина помощници за разобличаване на църковния обскурантизъм. Скандалът, последвал признанието на Таксил, нанася голяма вреда на авторитета на папата и Католическата църква. Впоследствие е отлъчен от Църквата. В своите съчинения “Свещеният вертеп" (1880 г.), “Забавна Библия" (1882 г.), “Забавно евангелие, или Животът на Иисус" (1884 г.) и др. Лео Таксил осмива религията, свещените книги, личния живот на папата. Въпреки липсата на сериозна научна критика произведенията му имат решаваща роля в борбата срещу клерикализма.