През 1944 г. премиерът Константин Муравиев спира изпълнението на всички смъртни присъди. През 1903 г. Вселенският патриарх Йоаким III с послание настоява Турция възможно най-бързо да потуши въстанието и да възстанови реда в Македония. На тази дата през 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война румънският княз Карол е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен. Ловеч за втори път. 

2006 г.

Режисьорът Александър Морфов печелина наградата "Аполон Токсофорос". Статуетката се връчва ежегодно на известени български творци по време на празниците на изкуствата в Созопол.

2006 г.

В Трекляно е открита паметна плоча на загиналите във войните. В района е поставена и морена с монтирана каменна плоча с надпис, в памет на капитан Симо Соколов. Той е водач на Шопското въстание, проведено по време на Руско-турската освободителна война. Капитанът е роден в село Разнатовци, което днес е в Република Сърбия.

2006 г.

Две четвърти и едно пето място печелят българките в шестия и последен турнир от Златната лига по лека атлетика в Берлин. Ваня Стамболова завършва четвърта в спринта на 400 метра за жени с време 51.11 секунди. Венелина Венева остана четвърта в скока на височина. Тезджан Наимова се нарежда на пето място в спринта на 100 метра.

1980 г.

От 3 до 7 септември председателят на Комитета за култура Людмила Живкова е на посещение в Швеция.

1979 г.

На делово посещение в България пристига министърът на външните работи на Турция Гюндюз Йокчюн.

1974 г.

В Пловдив е открит XXX юбилеен международен мострен панаир.В изложението са представени фирми от 24 страни от Европа, Америка и Азия.

1944 г.

Премиерът Константин Муравиев спира изпълнението на всички смъртни присъди.

Земеделският лидер и общественик Константин Муравиев е активен участник в българския политически живот в първата половина на XX в. Участник е в делегацията по сключване на мирния договор в Ньой (1919 г.), министър е в правителствата на БЗНС (1923 г.) и на Народния блок (1931-1934 г.), както и министър-председател на последното правителство на свободна България (2 – 9 септември 1944 г.). Т. нар. “Народен съд" го осъжда на доживотна присъда, излежавана в Софийския, Сливенския, Шуменския и Пазарджишкия затвори, от където е освободен през 1955 г. По време на Унгарските събития 1956 г. Муравиев е изпратен в лагера “Белене", където е затворен без присъда до 1960 г. Умира в София на 31 януари 1965 г.

1916 г.

В хода на Първата световна война конната дивизия на ген. Иван Колев удържа победа над основните сили на XIX румънска дивизия при с. Кочмар, с. Гешаново.

На 3 септември усилена бригада на XIX пехотна румънска дивизия се насочва от Добрич към Тутракан, за да окаже помощ на неговите защитници. Ген. Колев взема решение да ги атакува. При с. Кочмар авангардът на румънците е спрян от пехотните подразделения. Още незалегнали, румънските батальони са атакувани във фланг от I бригада на конната дивизия и са принудени да се предадат. Малко по-късно движещите се на няколко километра назад основни сили са атакувани от кавалеристите от IV бригада. Атаката е мълниеносна и толкова изненадваща, че румънците не могат да се развърнат и са принудени да напуснат неорганизирано бойното поле, без да окажат съпротива.

1903 г.

Вселенският патриарх Йоаким III с послание настоява Турция възможно най-бързо да потуши въстанието и да възстанови реда в Македония.

Илинденско-Преображенското въстание е масово народно въстание, организирано и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Въстанието е връхна точка в националноосвободителното движение на Македония и Одринско, които по силата на Берлинския договор остават в пределите на Османската империя.

1877 г.

По време на Руско-турската освободителна война румънският княз Карол е назначен за главнокомандващ на руско-румънските части при Плевен. В същия ден руски отряд, командван от генерал-майор А. Имеретински, освобождава Ловеч за втори път.

На тази дата са родени:

1950 г.

Роден е Васил Найденов - български поп-изпълнител, пианист. Завършва Eстрадния отдел при БДК, специалност "Пиано" (1973 г.). Работи като пианист и певец в различни групи от 1969 г.: "Златни струни", оркестъра на Б. Киров, "Диана Експрес", "Тангра". От 1979 г. е солист. Известност му носят песента "Предутрин", I награда на "Златния Орфей" (1979 г.) и песента от филма "Адаптация" (музика М. Щерев), обявена за "Мелодия на годината" (1979 г.). През 80-те години на ХХ в. песните му отново печелят награди на различни фестивали и конкурси: "Телефонна любов" (1982 г.) и "Сбогом казах" (1985 г.) са обявени за "Мелодия на годината"; I награда на "Златния Орфей" (1981 г.), II награда на "Шлагерфестивал", Дрезден (1981 г.), II награда на фестивала "Гала", Хавана (1982 г.). Участва на фестивалите в Сопот (Полша, 1980 г.) и Кнок (Белгия, 1983 г.). Автор е на музиката за някои от песните, които изпълнява. Васил Найденов участва в два филма: "Телевизионна любов" (1982 г.) и "Като в песен" (1983 г.). Дискография: "Адаптация" (1980 г.), "Телефонна любов" (1982 г.), "Чудо" (1983 г.), "Междучасие" (1985 г.) и др.

1893 г.

Роден е Денчо Стефанов Марчевски - български писател белетрист. Учи в Априловската гимназия в Габрово и в Учителския институт в Русе. Работи като учител. Автор е на книги за деца и юноши: “Самички" (1923 г.), “Морското момче" (1938 г.), “Между три морета" (1943 г.), “Момчето с акордеона" (1953 г.), “Край старата ракла" (1968 г.) и др. Повече от творбите му на исторически теми са писани с педагогическа цел. Умира на 14 май 1973 г. в София.

1891 г.

Роден е д-р Любомир Николов Владикин - български юрист, белетрист. Син е на Н. Владикин и е племенник на Евстатий Пелагонийски (с мирянско име Г. Д. Димитракев). Завършва право в София, след което специализира държавни науки във Виена и Вюрцбург. Професор е в Софийския университет по общо държавно и българско конституционно право (1932 г.); почетен доктор е на университетите в Атина, Букурещ, Загреб, Виена, Рим, Париж и Осло. След 9 септември 1944 г. емигрира в чужбина. Съчинения: "Регентството като държавноправен институт" (1927 г.), "Българското престолонаследие" (1930 г.), "Основите на царската власт и престолонаследието" (1931 г.), "Френският стопански съвет" (1934 г.), "Царевград Търнов" (1928 г.), "Между Царевец и Трапезица" (1931 г.), "История на Търновската конституция" (1994 г.) и др. Умира на 22 май 1948 г. в Мюнхен.

На тази дата умират:

1970 г.

Умира Васил Гендов (Васил Димов Хаджигендов) - български актьор и режисьор. Гендов е инициатор за създаване на съюза на кинодейците в България (1931 г.), както и на Музея на българската кинематография (1948 г.). Създател е на първия български игрален филм "Българан е галант" (1915 г.).

1965 г.

Умира проф. Александър Колев Бурмов - български историк, изследовател на на Средновековието и Възраждането. Един от най-добрите специалисти по изследване дейността на БРЦК и на личностите, свързани с революцията, на делото на Левски, Раковски, Ботев, Каравелов, Бачо Киро, Матей Миткалото, Атанас Узунов и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;