На 3 октомври е роден Евлогий Георгиев - обществено-политически деец, банкер, търговец, дипломат, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките). Завещава средства за откриване на Висше педагогическо училище в София (днес Софийски университет "Св. Климент Охридски"). 

2010 г.

Министерството на културата присъжда почетният знак "Златен век“ на писателя Димитър Недков.

2005 г.

В България се наблюдава частично слънчево затъмнение.

1985 г.

Подписана е Конвенцията за опазване на архитектурното наследство в Европа. България ратифицира Конвенцията с Решение на VII Велико народно събрание от 25 януари 1991 г.

1967 г. 

Открива се етнографският комплекс "Етъра" край гр. Габрово.

Архитектурно-етнографският комплекс “Етъра" функционира като музей на открито, обект е на недвижимото културно-историческо наследство и представлява съвкупност от автентични материални свидетелства с етнографско значение. В музея в естествена среда са пресъздадени архитектурата, бита, занаятите, уменията, обичаите и вярванията на населението от Средна Стара планина през Възраждането. Уникалността на Архитектурно-етнографския комплекс “Етъра" превръща музея в атрактивен туристически обект с международна известност.

1952 г. 

Завършва инсценираният "голям католически процес" срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня. Те са обвинени в създаване на "шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и на чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора. Осъдените на смърт са разстреляни в нощта на 11 срещу 12 ноември 1952 г. През 1998 г. епископ Евгений Босилков е обявен за блажен от папа Йоан Павел. През 2002 г. при посещението си в България папа Йоан Павел обявява за блажени и отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев.

1944 г.

Регентите одобряват, приетата на 30 септември единодушно от Министерският съвет "Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея". На 6 октомври 1944 г. Наредбата е обнародвана.

Народният съд е временна съдебна институция, създадена въз основа на наредба закон на отечественофронтовското правителство и в изпълнение повеленията на Техеранската конференция (1943 г.) за наказване на военнопрестъпниците, виновни за започването на Втората световна война (1939–1945 г.). Под ударите на този акт попадат лицата, пряко ангажирани с въвличането на България в световната война на страната на държавите от хитлеристката ос: регентите (тъй като цар Борис III вече е починал), министрите от кабинетите на проф. Богдан Филов (февруари 1940 г. – септември 1943 г.), на Добри Божилов (септември 1943 г. – юни 1944 г.), на Иван Багрянов (юни – септември 1944 г.) и на Константин Муравиев (2 – 8 септември 1944 г.), депутатите от ХХV Народно събрание (1940–1944 г.), висши военни лица, полицейски служители и др., проявили се в преследването на българските евреи и на лица от съпротивителното движение (1941–1944 г.), представители на печата, писатели и др., пропагандирали и възхвалявали съюза на България със страните от хитлеристката ос и т. н. При наличие на чуждестранни войски (части на III Украински фронт) срещу наредбата-закон на практика не се противопоставят никакви сили в страната, поради което и нейното приложение започва още през есента на 1944 г. Пред Народния съд са изправени 11 122 души, срещу които са образувани 135 процеса в София и в различни други краища на страната. Специални състави съдят регентите, министър-председателя и дворцовите съветници, както и депутатите от ХХV Народно събрание. На смърт са осъдени 2 730 души, сред които регентите Богдан Филов, княз Кирил Преславски, генерал-лейтенант Никола Михов, министър-председателя Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов, повечето от министрите в техните кабинети, по-голямата част от дворцовите съветници – арх. Й. Севов, Л. Лулчев и др., 67 народни представители, голям брой висши военни лица, полицейски служители и др. Доживотна присъда получават 1 305 души. Освен това са конфискувани над 200 предприятия и голямо количество недвижими и движими имущества на осъдените лица. С Народя съд на практика се дезавуира действащата в страната Търновска конституция, която не предвижда такава съдебна институция. Не случайно и издадените от него присъди не са от името на монарха, а от "името на народа".

1942 г. 

От 3 до 5 октомври в Добрич се провежда Велик добруджански събор, който взема решение за разпускане на дружествата "Добруджа" поради окончателното решаване на Добруджанския въпрос.

Добруджанският въпрос е съставна част от Българския национален въпрос, условно обозначение на борбата на добруджанските българи за освобождение от румънска власт. По силата на Санстефанския мирен договор (1878 г.) Северна Добруджа преминава във владение на Румъния като компенсация за отнетата й от Русия Бесарабия. Както управляващите среди, така и обществеността в Румъния са против това решение, но са безсилни да го променят. Последвалият Берлински договор (1878 г.), който ревизира Санстефанския договор, оставя непроменена клаузата му по отношение на Северна Добруджа. Скоро след това Букурещ променя отношението си към тази област и предприема действия за асимилиране и денационализиране на живеещото в нея българско население.

1935 г.

Разкрит е заговор на офицерите, приближени на Дамян Велчев и Кирил Станчев, звенарите, БЗНС “Пладне" и ВМРО-протогеровисти. Арестуват се около 300 заговорници. Обявява се военно положение до 25 октомври.

Дамян Велчев е политически и военен деец, генерал. Роден e на 20 февруари 1883 г. в Габрово. Завършва Военното училище в София, а по-късно следва право в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Взема участие като офицер в Балканската война (1912–1913 г.) и в І световна война (1914–1918 г.). Дамян Велчев е един от създателите на Военния съюз, през 1922 г. той е избран в неговото ръководство. Участва в осъществяването на държавния преврат на 9 юни 1923 г. От 1923 г. до 1928 г. е началник на Военното училище. Като ръководител на централното ръководство на Военния съюз е един от главните организатори и извършители на държавния преврат на 19 май 1934 г. Поради промяна в политическата обстановка в страната Дамян Велчев е изключен от Военния съюз и екстерниран в Югославия. През есента на 1935 г. се завръща нелегално в България. Обвинен в подготвянето на преврат, Дамян Велчев е арестуван и осъден на смърт. По-късно присъдата е заменена с доживотен затвор. През 1940 г. е освободен. Постепенно преминава на антифашистки позиции и възприема идеята за изграждане на Отечествения фронт. След 9 септември 1944 г. е министър на войната в правителството на Отечествения фронт. От септември 1946 г. до октомври 1947 г. е извънреден и пълномощен министър на България в Швейцария. Отказва да се върне в страната, поради което му е отнето българското поданство. Умира на 25 януари 1954 г. във Франция.

Кирил Николов Станчев е военен деец, генерал-лейтенант. Роден е на 14 декември 1895 г. в Кюстендил. Завършва Военното училище в София. Участва в Първата световна война (1914–1918 г.). Той е един от видните дейци на Военния съюз и от ръководителите на "Движение на капитаните" в същия съюз. Обвинен е в заговор срещу монарха, през 1935 г. е уволнен от армията и осъден на смърт. През 1936 г. смъртната му присъда е заменена с доживотен затвор. Амнистиран е през 1940 г. Участва в политическата промяна на 9 септември 1944 г. През първата фаза на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 г.) е командващ Втора армия, с която се отличава в Нишката и Косовската операция. По-късно е обвинен в участие в заговор на организацията "Неутрален офицер" и е задържан под стража. Впоследствие е амнистиран. Умира на 11 април 1968 г.

1934 г. 

Излиза първият брой на вестник (впоследствие списание) “ЛИК" ("Литература - изкуство - критика") – седмично издание за литература, изкуство, театър, кино, наука, обществени въпроси и хроника на културния живот по света. Излиза до 17 юни 1936 г. До брой № 7 на година I излиза под заглавие "Прожектор". Редактор е Ем. Коралов, а от бр. № 7 - Г. Цанев и Св. Минков. Вестникът отстоява принципите на "изкуството на новото време, на изкуството на художествения реализъм". С белетристика и поезия са представени български и чужди автори, между които много съвременни писатели. Отзиви и рецензии печатат Г. Цанев, П. Драгоев, Г. Караславов и др. Поместват се репродукции от картини на Ал. Жендов, Ив. Лазаров, Пр. Кършовски, Ц. Лавренов, Б. Ангелушев и др.

1918 г.

Под натиска на правителството и на премиерът Александър Малинов цар Фердинанд I абдикира и заминава за Германия. На престола се възкачва цар Борис III, без да положи задължителната клетва за вярност към конституцията пред Великото народно събрание.

Княз Фердинанд I Сакскобургготски е немски принц, княз от 1887 г. до 1908 г. и цар на България от 1908 г. до 1918 г. Роден е на 26 февруари 1861 година във Виена. Син е на австрийския генерал княз Август и княгиня Клементина, дъщеря на френския крал Луи Филип. Фердинанд I е подпоручик в австро-унгарската армия, когато изпратената из европейските държави да търси княз българска депутация се спира на него. На 25 юни 1887 г. кандидатурата му е одобрена от III Велико Народно събрание (1886–1887 г.). Първоначално неговият избор не е признат от Русия и другите Велики сили. Стефан Стамболов (1887–1894 г.) полага големи усилия за утвърждаването на Фердинанд I на престола. През 1893 г. е променена Търновската конституция, с което се създават условия князът да сключи брак с княгиня Мария Луиза Бурбон-Пармска. След преминаването на престолонаследника Борис към източноправославната вяра и възстановяването на дипломатическите отношения с Русия през 1896 г. Фердинанд I признат от европейските държави за български княз. В края на ХIХ и началото на ХХ в. князът постепенно засилва своята власт и налага т. нар. личен режим. На 22 септември 1908 г. става провъзгласяването на независимостта на България и Фердинанд I приема титлата цар. Фердинанд I е отговорен за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и претърпяната от България първа национална катастрофа. Под негово влияние България се присъединява към Тройния съюз по време на Първата световна война (1914–1918 г.). Последвалата втора национална катастрофа принуждава Фердинанд I да абдикира от българския престол на 3 октомври 1918 г. в полза на своя син Борис III. След като напуска страната, се завръща в родовите си имения в Кобург, Германия, където умира на 10 септември 1948 г.

1915 г. 

В хода на Първата световна война Русия, Великобритания и Франция обявяват война на България.

Първата световна война е между две големи междудържавни групировки - Тройният съюз и Съглашението. Породена е от неравномерното им икономическо развитие в края на XIX в. и началото на ХХ в., което изтласква на преден план въпроса за преразпределение на колониите в света.

1912 г. 

В навечерието на Балканската война (1912-1913 г.) Високата портата отхвърля нотата, отправена й от България, Гърция, Сърбия и Черна гора и скъсва дипломатически отношения с тези държави освен с Гърция, с която се стреми да запази добри отношения.

Горепосочената нота е формалният повод за избухване на Балканската война (1912-1913 г.). Този документ е отправен след кланетата последвали Илинденско-преображенското въстание. В нотата се съдържат искания за административни реформи в европейските предели на империята.

Истинската причина за войната е желанието на България, Сърбия, Гърция и Черна гора да освободят териториите на Балканския полуостров, населени с национални малцинства на съответните държави, но останали под османска власт след Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.).

1909 г. 

Влиза в сила Закон за сдруженията. Законът е приет от Отоманския парламент и забранява организациите на етническа основа. В началото на ноември 1909 г. властите разтурят Битолския конституционен клуб и на 18 същия месец Централното бюро нарежда на партията да се саморазпусне, за да избегне репресиите.

1878 г. 

Основан е Горноджумайски благотворителен комитет "Единство".

Комитетите “Единство" са организации, създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения от Берлинския конгрес (1878 г.).

На тази дата са родени:

1933 г. 

Роден е Цветан Николаев Марангозов – български писател емигрант, син на Н. Марангозов.

1819 г. 

Роден е Евлогий Георгиев (Е. Г. Недев) - обществено-политически деец, банкер, търговец, дипломат, дарител, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).

На тази дата умират:

1944 г. 

Умира Иван Минков Хаджийски - български публицист и народопсихолог. Иван Хаджийски е роден на 13 октомври 1907 г. в Троян. През 1926 г. завършва философия и право в Софийски университет “Св. Климент Охридски". Особено ценни са неговите социалнопсихологически и народоведски студии. Най-значителното му произведение - “Бит и душевност на нашия народ", съдържа огромен фактически материал и проблематика, която за пръв път се поставя в българска наука. Иван Хаджийски е автор на съчиненията “Авторитет, достойнство и маска" (1933 г.), “Българско наказателно право. Особена част" (1935 г.), “Любов и брак" (1936 г.), “Бит и душевност на нашия народ" (т. 1, 2, 1940 г., 1945 г.), “Психология на Априлското въстание" (1943 г.), “Оптимистична теория за нашия народ" (1966 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;