По време на Първата световна война е подписано Солунското примирие между България и страните от Антантата

2012 г.

Сергей Станишев е обявен за президент на Партията на европейските социалисти.

2011 г.

В България продължават антициганските вълнения, предизвикани от реакцията на хората спрямо мафиотската престъпност на олигархията и слабата държавност.

2010 г.

Анна-Мария Борисова подава оставка, която е приета без възражения от премиера Бойко Борисов. Повод за оставката й е искането на вот на недоверие към правителството от страна на опозицията във връзка с предложената от нея концепция за доплащане от страна на пациентите на всички лекарски услуги.

2009 г.

Близо 350 души от завода за хартия в Костенец протестират заради неизплатени заплати. Пет месеца работниците не получават заплати. Въпреки, недостатъчния брой поръчки в завода съкращения не се правят и работниците продължават да присъстват ежедневно в предприятието.

2007 г.

В с. Обручище е село, Община Гълъбово, Област Стара Загора тържествено се освещава паметник на местния герой Руси Кънев–Бакърджията. Той е един от съратниците на Васил Левски. Участва активно в Старозагорското въстание в 1875 г. Бронзовият паметник е с височина 3 м. и е по проект на скулптора Тодор Тодоров.

2005 г.

Словения ратифицира Договора за присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз със 64 – "ЗА", 0 – "ПРОТИВ" и 0 – "ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ".

Договорът е депозиран при италианското правителство на 30 март 2006 г.

2001 г.

БСП издига кандидатурата на Георги Първанов за президент, след като не успява да постигне споразумение с ДПС и НДСВ за обща кандидатура. По-късно за вицепрезидент Първанов посочва о.з. ген. Ангел Марин, бивш началник на ракетни войски.

2001 г.

Либералнодемократична алтернатива (ЛДА) с председател Румен Данов и с почетен председател е Желю Желев взема решение да напусне коалицията Либералнодемократичен съюз (в която членува ДПС) и да не подкрепи Петър Стоянов в изборите за президент.

Либералнодемократичният съюз е създаден на 10 юли 1998 г. от следните формации, определящи се като либерални: Движение за права и свободи (ДПС), Нов избор, председателстван от Димитър Луджев, Свободна радикалдемократическа партия с председател Кирил Бояджиев и Либералнодемократичната алтернатива.

1989 г.

На 28, 29 и 30 септември в софийската кинозала "Сердика" са събрани близо 1 000 души от завърналите се след емигрирането в Турция български турци. Мотото на срещата е: “България – наше Отечество, съдба и бъдеще". Целта й е да демонстрира привързаността им към България и да покаже, че те на са изселени принудително, а турската пропаганда ги е подвела да емигрират.

Терминът “Възродителен процес" се споменава за първи път в материал на ЦК на БКП, изпратен до всички висши партийни ръководители в страната, който е озаглавен "Укрепването на единството на българската социалистическа нация, на нейната етническа хомогенност". В този документ за първи път се говори и за "смяна на имената". В материала се посочва, че "документално" е установено, че българските турци са "потомци на ислямизирани в миналото българи" и че целта на "преименуването" е "окончателно и безвъзвратно да откъснем това население от турцизма" и да се постигне "избистряне и укрепване" на неговото българско национално съзнание. Изпращането на този документ е предшествано от среща на Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП с първите секретари на окръжните партийни комитети, състояла на 18 януари 1985 г. На срещата председателят на Министерския съвет Георги Атанасов изнася доклад за резултатите от кампанията по преименуването на българските турци, според който до 14 януари същата година са сменени имената на 310 000 души предимно от Кърджалийски, Хасковски, Бургаски и Пловдивски окръг. На 28 януари 1985 г. на съвещание на ЦК на БКП с партийния актив в София се отчита, че в цялата страна преименуването е приключило. Обяснено е, че с него се поставя началото на "възродителен процес", който трябва да възстанови българското национално съзнание на преименуваните и окончателно да ги приобщи към българската нация.

На 12 март 1988 г. пред Политбюро на ЦК на БКП Тодор Живков излага основните моменти в "новата стратегия по възродителния процес". Обсъждат се "Тезиси по възродителния процес", тъй като преименуването не е дало желания резултат и Живков настоява българските турци да бъдат приобщени "в процеса на преустройството". Той предлага да се преселват отделни семейства и край границата да се настаняват българи. В тона му се долавя тревога от усложняващата се ситуация: "Трябва да се отиде към нови смели решения, които да ни позволят да доведем това дело докрай. Но ние не сме разсекли възела. Това, че сме сменили имената, нищо не значи. Те се кръщават вкъщи, всяко новородено има две имена и т.н. При новите условия национализмът започва да се възражда."

1924 г.

Съветът на Обществото на народите одобрява спогодбата "Калфов – Политис".

Спогодбата “Калфов – Политис" (1924 г.) е за осигуряване на националните и културните права на българското малцинство в Гърция и на гръцкото малцинство в България. Подписана е на 10 септември 1924 г. от външните министри на България (Христо Калфов) и на Гърция (Николас Политис), по чиито имена е и наречена.

1920 г.

Подписана е декларация за обединение на синдикалните централи на Българската комунистическа партия (БКП) и на Българската работническа социалдемократическа партия (обединени) (БРСДП) (о) на основата на комунистическата платформа.

1918 г.

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) е подписано Солунското примирие. Примирието е сключено между България и страните от Антантата.

То е за прекратяване на военните действия. Подписано е в град Солун, Гърция от правителството на Александър Малинов (управлявало България от 21 юни до 28 ноември 1918 г.

1918 г.

По време на Войнишкото въстание Райко Даскалов заедно с достигналите до подстъпите към столицата разбунтували се войници дава ултиматум на правителството да предаде властта на въстаниците. На следващия ден бунтовниците са разбити при Княжево и Горна баня от юнкерите с помощта на немски части, а на 2 октомври с превземането на Радомир, бунтът е потушен окончателно.

1912 г.

Светият синод назначава Драговитийския епископ Йосиф за ръководител на военното православно духовенство при Главната квартира с чин офицерски кандидат.

На тази дата умират:

1999 г.

Умира Драган Димитров Тенев – български юрист, писател белетрист, публицист, историк, сценарист. Роден е на 12 април 1919 г. в София. Завършва право и държавни науки (1944 г.) и философия (1951 г.). Драган Димитров Тенев е заместник-главен редактор в “София-прес". Член е на СБЖ. Автор е на книгите “Малки разкази за велики хора" (1961 г.), “Зора зори" (1963 г.), “Кавалерийски фрагменти" (1963 г.), “Николай Павлович" (1970 г.), “Чудната история на изкуството" (1970 г., в 3 издания), “Стъпалата на славата" (1972 г.), “Среднов. град" (1973 г.), “Тези красиви площади", “Вечно зеленото клонче" (1979 г.), “40 разказа за прочути композитори" (1979 г.), “Неаполитанската песен" (1980 г.), “Ехо от Шипка" (1975 г.), “Малки разкази за велики художници" (1980 г.), “Гарибалди" (1967 г.), “Цветни картички от …" (1983 г.), “Животът на Вазов" (1984 г.), “Слънцето изгря най-късно на изток" (1987 г.), “Новели за познатите ни непознати" (1991 г.), “Бащите на Америка" (1991 г.). Сценарист на ТВ и радионовели, на научно-популярни филми и на 40-серийната ТВ поредица “Приказки за изкуството". Един от създателите и водещ на ТВ предаване “Минаха години". Носител е на следните награди: две национални за детска литература (1977 г.), за сценария “Приказки за изкуството" и за книгата “Вечно зеленото клонче" (1980 г.), орден “Кирил и Методий", I ст.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;