През 1521 г. португалският мореплавател Фернандо Магелан става първият европеец, осъществил контакт с филипинските аборигени.

През 1776 г. в Москва е основан “Болшой театър" като сцена, на която могат да се изнасят оперни, балетни и драматични спектакли. “Большой театър" е един от най-известните центрове на руската музикално-театрална култура. Виенският филхармоничен оркестър изнася първия си концерт през 1842 г. През 1885 г. в САЩ официално е създадена Армията на спасението - международна религиозна филантропична организация с евангелистка насоченост. Волжският автомобилен завод пуска в експлоатация първия лек автомобил “Жигули" през 1971 година. Строителството на завода започва в град Толиати през 1966 г., а първият модел автомобил ВАЗ-2101 (Жигули) е разработен по лиценз на ФИАТ. По-късно автомобилът е преименуван на Лада. Николае Чаушеску застава начело на Румъния през 1974 година (от 1969 г. той е генерален секретар на Румънската комунистическа партия. От 1967 г. е председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния, а през 1968 г. става върховен главнокомандващ на въоръжените сили). На 28 март 1921 г. след като се удря в подводна скала, потъва китайският параход “Хонконг". Умират 1094 души. На 28 март са родени: генералисимус Франциско де Миранда - един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка (1750), руският художник Алексей Боголюбов (1824), френският политик Аристид Бриан (1862). На тази дата умират руският композитор Сергей Рахманинов, френският художник Марк Захарович Шагал.

2018 г.

Полша подписва договор със САЩ за доставка на система за противоракетна отбрана Patriot за сумата от 4.75 млрд. долара.



2017 г.

Влиза в сила безвизовият режим за Грузия, който позволява да пътуват до повечето държави-членки на Европейския съюз, с изключение на Ирландия и Обединеното кралство.

2015 г.

В Нигерия се провеждат всеобщи избори.

2014 г.

Русия денонсира част от споразуменията с Украйна за Черноморския флот.

2012 г.

При боеве между въоръжени групи в град Сабха, център на областта Фезан в южна Либия са убити над 50 човека. Националният преходен съвет на Либия признава, че е изправен пред национална криза на фона на ескалацията на насилие и доминацията на милициите.

2012 г.

В Кабул двама англичани и един американец от силите на НАТО са застреляни от афганистанци с военна униформа. Убийствата са следствие на ескалиралата обстановка в страната след убийството на 17 афганистански цивилни от американски сержант и изгарянето на екземпляри на Корана в американска военна база. Разузнавателните служби на НАТО откриват около сградата на афганистанското министерство на отбраната 11 "колани на шахидите“ с експлозиви предназначени за терористично нападение.

2008 г.

Норвегия и Южна Корея признават независимостта на Косово

2002 г.

Провежда се среща на Арабската лига в Бейрут, на която за първи път е представена Арабската мирна инициатива, имаща за цел да се сложи край на арабско-израелския конфликт — нормализиране на отношенията между целия арабски регион и Израел, в замяна на пълно изтегляне от окупираните територии (включително Източен Йерусалим) и "справедливо разрешение“ на проблема с палестинските бежанци. Тази инициатива е повторно приета и на Срещата на върха в Риад през 2007 г.

1999 г.

Самолет F-117 “Стелт" от силите на НАТО, извършващ бомбардировки над Косово, е свален от сръбската противовъздушна отбрана.

Самолети на НАТО, включително F-117 “Стелт", атакуват позиции на сръбските войски в Косово на 24 март 1999 г. Бомбардировките са част от операцията на алианса, обявена в защита на интересите на косовското албанско население в района. Бомбардировките продължават до 10 юни 1999 г., когато Белград се съгласява да оттегли силите си от Косово. На територията на областта са разположени многонационални сили под командването на НАТО. Администрацията на Косово е поета от мисия на ООН /ЮНМИК/. Армията за освобождение на Косово, демилитаризирана през септември 1999 г., се трансформира в Корпус за защита на Косово с цивилни служители. През февруари 2000 г., институциите на “Република Косово" са разпуснати. От друга страна, мисията на ООН формира автономни институции - президент, парламент и правителство.

1974 г.

Николае Чаушеску е избран за президент на Румъния. От 1969 г. той е генерален секретар на РКП. От 1967 г. е председател на Държавния съвет на Социалистическа република Румъния. През 1968 г. става върховен главнокомандващ на въоръжените сили. Като ръководител на румънските комунисти и държавник налага и усъвършенства тоталитарната система. Свален е от власт в резултат на преврат, извършен от ръководството на Румънската комунистическа партия през декември 1989 г. Заедно със съпругата си Елена е обвинен в кражба на 1 млрд. долара от държавата. Двамата са разстреляни. Погребани са в Генчя, Букурещ.

1971 г.

Волжският автомобилен завод пуска в експлоатация първия лек автомобил “Жигули".

Строителството на завода започва в град Толиати през 1966 г. Първият модел автомобил ВАЗ-2101 (Жигули) е разработен по лиценз на ФИАТ. По-късно автомобилът е преименуван на Лада. ВАЗ-2101 е с класическо задно предаване и с двигател 1200 кубика с 60к. и има максимална скорост от 141 км/ч и ускорява от 0-100 км/ч за 22 сек.

1940 г.

Американските учени обявяват откриването на нов изотоп на урана – плутоний-239.

1939 г.

Завършва Гражданската война в Испания, след което армията, водена от Франко, завзема Мадрид.

Франко Баамонде е испански генералисимус. Управлява Испания като диктатор от 1939-1975 г. Завършва пехотна академия, участва в колониалните войни на Испания в Африка, командир е на Чуждестранния легион през 1921 г. Началник e на главния щаб на сухопътните войски през 1934 г., командир на испанския корпус в Африка (Мароко). Организира и ръководи въоръженото въстание на испанските демократични сили срещу комунистическата диктатура, в резултат на което избухва Испанската гражданска война (1936-1939 г.). След победата на патриотичните сили управлява чрез диктатура. Провъзгласен е за пожизнен държавен глава (“каудилио") на Испания. Франко създава тоталитарна система в Испания. Става вожд на Испанската фаланга - организация на националистическите сили. До 1973 г. е председател на министерски съвет и върховен главнокомандващ на държавата. През 1947 г. прокарва закон за наследството на престола, съгласно който Испания “в съответствие с традицията" е провъзгласена за кралство. На 22 юли 1969 г. за бъдещ крал на Испания е обявен Хуан Карлос Бурбон.

1921 г.

След като се удря в подводна скала потъва китайският параход “Хонконг". Умират 1094 души.

1891 г.

В Лондон се състои първото Световно първенство по вдигане на тежести. Международната федерация по вдигане на тежести и културизъм (ФИХК) е основана през 1920 г. България членува в нея от 1951 г.

1885 г.

В САЩ официално е създадена Армията на спасението. Тя е международна религиозна филантропична организация с евангелистка насоченост. Основана е през 1865 г. във Великобритания от Уилям Бут. Има много клонове и около 2 млн. членове.

1871 г.

Учредена е Парижката комуна.

1857 г.

В Петербург е открита първата в Русия женска гимназия.

1842 г.

Виенският филхармоничен оркестър изнася първия си концерт.

1801 г.

Неаполитанското кралство предава на Франция остров Елба.

1785 г.

Екатерина II обявява всеобща амнистия за участниците в пугачовския бунт (Селската война 1773-1775 г.). Движението, ръководено от Пугачов, започва в средите на казаците. Особен размах на въстанието придава участието на крепостни селяни, чираци, работни хора и селяни, прикрепени към уралските заводи. Селската война започва с превземането от отряда на Пугачов на малките градове по р. Яик и с обсадата на Оренбург - най-голямата крепост в Югоизточна Русия. Отделни отряди на въстаниците превземат Кунгур, Красноуфимск, Самара, обсаждат Уфа, Екатеринбург и Челябинск. През март 1774 г. Пугачов търпи поражение близо до Татишчевата крепост в района на Оренбург. Въстаниците отстъпват към Урал, където тяхната армия се попълва от закрепостени към заводите селяни и работници от рудодобивните заводи. От Урал Пугачов се насочва към Казан и го превзема през 1774 г. Скоро пред града пристигат основните сили на царските войски, командвани от полковник И. И. Михелсон. В новото сражение Пугачов търпи поражение. С отряд от 500 души той преминава на десния бряг на Волга и се насочва надолу по течението на реката. По пътя си на юг отрядите на Пугачов превземат Алатир, Саранск, Пенза, Саратов. Последното си поражение Пугачов търпи след неуспешен опит да превземе Царицин. Той е заловен от група заможни казаци, които го предават на властите. Пугачов е откаран в дървена клетка в Москва. На 10 януари 1775 г. Е. И. Пугачов и неговите най-близки сподвижници са екзекутирани на Болотния площад в Москва. Селската война принуждава Екатерина II да предприеме серия от реформи за централизация и унификация на управителните органи в центъра и по места и за законодателно установяване на съсловните права на населението.

1776 г.

В Москва е основан “Болшой театър" като сцена, на която могат да се изнасят оперни, балетни и драматични спектакли. Той е център на руската музикално-театрална култура. Архитект на сградата е О. И. Бове. Тя е реконструирана през 1856 г. от архитект А. К. Кавос. Сградата е в стил руски ампир. В началото на XX в. световно признание получават певческата школа (Ф. И. Шаляпин, А. В. Нежданова, Л. В. Собинов) и балетната школа на “Болшой театър".

1763 г.

По заповед на Екатерина ІІ е арестуван митрополит Арсений І, който се обявява срещу секуларизацията (предаване на църковни и манастирски имоти на държавата). На 7 април 1763 г. митрополит Арсений І е лишен от звание и е заточен като обикновен монах в Терапонтовия манастир на Архангелска епархия, а след това - в Николо-Корелския манастир.

1521 г.

Фернандо Магелан става първия европеец, осъществил контакт с местното филипинско население. Магелан е португалски мореплавател. Отначало е на португалска служба в Индия, след това в Африка. След уволнението си през 1512 г. постъпва на испанска служба. Карл V му дава средства, за да потърси път през Южна Америка към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе на 27 април 1521 г. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания.

На тази дата са родени:

1933 г.

Роден е Александър Наумович Мита – руски режисьор. През 1961 г. завършва ВГИК. В първия си филм “Приятелю мой, Колка!" (1961 г.) разкрива бюрократизма във възпитанието на подрастващите. Негови са филмите: “Без страх и упрек" (1963 г.), “Звъни, отворете вратата" (1966 г.), “Точка,точка, запетая ..." (1973 г.), “Гори, гори, моя звезда" (1970 г.), “Приказка за това как цар Петър оженил своя арап" (1976 г.), “Екипаж" (1980 г.), “Приказка за странствания" (1983 г.), “Крачка" (1988 г.), “Изгубен в Сибир" (1991 г.), “Граница"(2002 г.). От 1991 г. преподава в Хамбургската киношкола.

1882 г.

Роден е Иван Александрович Илин - руски религиозен философ, неохегелианец. Завършва Юридическия и Историко-филологическия факултет на Московския университет. От 1918 г. е професор в Московския университет. Автор е на най-значителния труд за Хегел в историята на руския идеализъм - "Философията на Хегел като учение за конкретността на бога и човека" 1918 г. (на немски език, 1946 г. , Берн). През 1922 г. е изгонен от Русия и до 1934 г. живее и преподава в Берлин, а от 1938 г. - в Швейцария. В чужбина са публикувани съчиненията му "Религиозният смисъл на философията" (1925 г., Париж), "За съпротивлението на злото със сила" (1925 г., Берлин), "Аксиоми на религиозния опит" (т. 1-2, 1953 г., Париж), "За същността на правосъзнанието" (1956 г., Мюнхен) и др.

1862 г.

Роден е Аристид Бриан - френски политик. В периода 1906-1931 г. е 25 пъти министър на Франция, 17 от които - на външните работи, 11 пъти - министър-председател. Той е един от основателите и генерален секретар (1901 г.) на Френската социалистическа партия. Аристид Бриан е един от инициаторите на конференцията в Локарно през 1925 г. за гарантиране на неприкосновеността на границите в Европа, на пакта "Бриан-Келог" през 1928 г. и др. През 1926 г. заедно с Г. Щреземан получава Нобелова награда за мир.

1824 г.

Роден е Алексей Петрович Боголюбов – руски художник. Рисува предимно морски пейзажи. По-известните му картини са в петроградския Зимен дворец: "Фрегата в бурно море", "Златен рог", "Устието на Нева", "Нижниновгородски панаир" и др.

1750 г.

Роден е Франсиско де Миранда - венецуелски държавник, генералисимус. Той е един от ръководителите на борбата за независимост на испанските колонии в Америка. Стои начело на освободителната борба в Каракас (1810 г.). През 1812 г. е назначен за ръководител на Венецуелската република. След разгрома на венецуелската армия е заловен от испанските власти и изпратен в затвора (Кадис, Испания), където умира.

На тази дата умират:

1985 г.

Умира Марк Захарович Шагал - френски художник от руски произход, един от най-известните представители на Парижката школа. Учи в художествената академия в Петербург, където е повлиян от фовизма и кубизма. Там се среща с Робер Делоне и се вдъхновява от творчеството му. През 1914 г. Шагал открива изложба в Берлин и същата година се завръща в родината си. През 1915 г. се жени за Бела, която по-късно се появява многократно върху платната му. След преврата (1917 г.) е назначен за комисар по изобразителните изкуства във Витебска област. Заминава отново за Франция, като минава през Берлин, където създава серията гравюри на автобиографична тема “Моят живот" и създава мемоарна книга, която излиза през 1922 г. В Париж илюстрира изданията на “Мъртви души" на Гогол и “Басни" на Лафонтен. През 1932 г. посещава Амстердам, където преоткрива Рембранд. Малко преди Втората световна война в картините му се появяват библейски теми, наситени с драматизъм. През 1941 г. емигрира в Америка, където създава театрални декори (за творби на Стравински и Чайковски). След войната открива ретроспективни изложби в Нюйоркски музей, Чикаго, музеите за модерно изкуство в Париж, Амстердам, Торино, Базел, галерия “Тейт" в Лондон. Последните 20 години от живота си прекарва в Сен Пол дьо Ванс в Южна Франция. През този период интересите му са в областта на монументалистиката, прави витражи в Мец и Цюрих, в катедралата в Реймс, за сградата на Обединените нации, изработва тавана на Парижката опера.

1957 г.

Умира Джек Бътлър Йейтс - ирландски художник. Основоположник и ръководител на ирландската национална живописна школа от ХХ в. Учи в Дъблин и в Уестминстърското художествено училище в Лондон. Негови картини се намират в галерията "Тейт" в Лондон и в Муниципалната галерия за съвременно изкуство в Дъблин.

1943 г.

Умира Сергей Рахманинов – руски композитор, пианист, диригент. Завършва Московската консерватория (класа по пиано 1891 г., композиция 1892 г.). През 90-те години на ХIХ в. печели популярност като пианист, диригент и композитор. От 1904 г. до 1906 г. е диригент на Болшой театър. От декември 1917 г. е емигрант (от 1918 г. живее в САЩ). Негови по-известни произведения са четири концерта и "Рапсодия по тема на Паганини за пиано и оркестър", прелюдии, етюди картини за пиано, 3 симфонии, поемата "Островът на мъртвите" за оркестър, кантатата "Пролет", поемата "Камбани" за хор и оркестър, оперите "Алеко" (1892 г.), "Скъперникът рицар" и "Франческа де Римини" (1904 г.) и др.

1922 г.

Умира Владимир Набоков - руски криминалист и политик; професор. Той е роден през 1869 г. Баща е на писателя Владимир Вл. Набоков. През 1890 г. завършва Юридическия факултет на Петербургския университет, след което работи като държавен чиновник. Преподавател е по наказателно право в Училището по правознание (1896-1904 г.). Редактор е на юридически издания "Право" и "Правен вестник", сътрудник на сп. "Освобождение". Заради защитата на обвиняеми от царския съд през 1904 г. е лишен от придворното звание камерхер. Набоков е един от основателите на Конституционнодемократичната партия, редактор и издател на нейния печатен орган "Вестник на партията за народна свобода" и вестник "Реч". Депутат е в първата Държавна дума, подписва Виборгското възвание. След Февруарската революция е в състава на Временното правителство. След болшевишкия преврат през ноември 1917 г., за да избегне арест, отива в Крим. През 1919 г. е министър на правосъдието. Емигрира от Русия през 1920 г. В Берлин работи съвместно с дясното кадетско крило. Убит е от емигрант монархист. Той е автор на “Спомени за временното правителство" (преиздадени в Москва през 1924 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;