На 25 февруари 1836 г. Самюел Колт патентова револвера (45-ти калибър), чийто модел създава през 1835 г. Колт е американски оръжеен конструктор. Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие.

През 1928 г. във Вашингтон на лабораторията на Чарлз Дженкинс е издаден първият лиценз за телевизионно разпространение.

През 1791 г. Джордж Вашингтон основава Националната банка на САЩ.

На тази дата са родени: Джордж Харисън- английски рокмузикант - китарист и певец, участник в квартета "Бийтълс";

Енрико Карузо (Caruso) – италиански певец, тенор.

На тази дата умират: испанският китарист и композитор Пако де Лусия;

Глен Теодор Сиборг - американски физик;

Джордж Ричардс Майнот - американски патофизиолог и терапевт хематолог 

2018 г.  

Най-малко 26 човека са убити при ожесточени сражения между сирийските правителствени сили и бунтовници в Източна Гута. Боевете се водят въпреки приетата от Съвета за сигурност на ООН резолюция за незабавно прекратяване на огъня в Сирия за 30 дни. 

2018 г. 

Земетресение с магнитуд 7,5 възниква в западната провинция на Южните планини в Папуа Нова Гвинея, като убива най-малко 31 души и ранява повече от 300 други. 

2018 г. 

Централният наказателен съд в Багдад постановява смъртно наказание за 15 турци за участие в "Ислямска държава". Други 16 туркини също са осъдени на смърт за принадлежност към терористичната организация. Предвидено е наказанията да бъдат изпълнени чрез обесване. 

 

2017 г. 

Екстремистите нападат две бази на сирийските въоръжени сили в Хомс. Загиват 42 души, включително старши офицер от разузнаването. 

 

2017 г. 

Доналд Тръмп обявява, че няма да присъства на традиционната вечеря на кореспондентите на Белия дом, след неотдавнашно напрежение между администрацията му и различни новинарски организации. 

 

2016 г. 

Гърция отзовава посланика си в Австрия на фона на дълбоките разделения между някои от страните в ЕС заради кризата с мигрантите. В заявление на гръцкото външно министерство се подчертава, че посланикът е бил отзован "с цел защита на приятелските отношения между държавите и народите на Гърция и Австрия". 

 

2016 г. 

Президентът на САЩ Барак Обама подписа закона, който разширява действащите в САЩ механизми за защита на личните данни на гражданите и върху граждани на ЕС, като им позволява да действат за такава защита чрез съдилищата в САЩ 

 

2015 г. 

На бившата министър-председателка на Бангладеш Халеда Зиа е издадена съдебна заповед за арест, поради четворно неявяване в съда 

 

2014 г. 

Рене Корнехо Диас е новият министър-председател на Перу. 

 

2013 г. 

В Южна Корея встъпва на длъжност президент първата жена - това е Пак Кън Хе. 

 

2011 г. 

Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност г-жа Катрин Аштън приветства призива на Съвета за сигурност на ООН за прозрачно и независимо разследване на събитията в Либия, както и за провеждане на специална сесия на Съвета по правата на човека на ООН. 

 

2010 г. 

Вииктор Янукович встъпва в длъжност президент на Украйна. Заема този пост до 22 февруари 2014 г. На президентските избори през януари 2010 г. Янукович стига до втори тур, като се изправя срещу Юлия Тимошенко. Със своите 48,95% от гласовете той става първият пряко избран президент в историята на Украйна, като спечелва изборите с по-малко от 50% от гласовете. 

2007 г. 

Иран извършва първото си успешно изстрелване на космическа ракета. 

 

1991 г. 

Политическият консултативен комитет на Организацията на Варшавския договор решава военните структури на пакта да се разпуснат до 31 март същата година. Варшавският договор е договор за сътрудничество и взаимна помощ, сключен между Албания, България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, подписан на Варшавското съвещание (14 май 1955 г.). Варшавският договор е военнополитически отбранителен съюз на европейските социалистически страни, сключен за срок от 20 години, с автоматическо продължаване за следващите 10 години за държавите, които не денонсират договора една година преди изтичане на срока. Влиза в сила на 5 юни 1955 г. след предаване на ратификационните грамоти за съхранение от полското правителство. Албания не участва в работата на органите на договора (след 1962 г.) и се обявява за неговата денонсация (1968 г.). При създаването на съюза е обявен стремежът на страните участнички за създаване на система за колективна безопасност в Европа, за водене на активна политика, която осигурява мира и безопасността, за задълбочаване на дружбата, сътрудничеството и взаимната помощ между народите в съответствие с принципите за независимост и суверенитет на държавите. Държавите участнички във Варшавския договор се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. Висш ръководен орган на съюза е Политически консултативен комитет. Създадено е обединено командване на въоръжените сили; главнокомандващ обединените въоръжени сили и началник на Обединения щаб, който се намира в Москва, е от съветски офицери. По-късно са създадени Комитет на министрите на отбраната (1969 г.), Комитет на министрите на външните работи (26 ноември 1976 г.) и Обединен секретариат. Независимо от високоотговорните декларации в документите на съюза неговите въоръжени сили неведнъж постигат целите си с насилствени методи. През 1956 г. Съветския съюз с въоръжена намеса във вътрешните работи на Унгария ликвидира въоръжения бунт на унгарския народ срещу комунизма за защита на демокрацията и правата на човека. През 1968 г. страните членки на Варшавския договор (без Румъния) изпращат войски в Чехословакия, за да спрат започналия демократичен процес и създаване на условия за демократично развитие на чехословашкото общество. По време на своето съществуване Варшавския договор и неговите обединени въоръжени сили се използват за поддържане на напрежението между Източна и Западна Европа. Прекратен е на 1 юли 1991 г. 

1956 г. 

В периода 14 - 25 февруари се състои ХХ конгрес на КПСС, на който Никита Хрушчов развенчава култа към Сталин. На конгреса присъства и българска партийна делегация. 

1932 г. 

Адолф Хитлер получава немско гражданство (до този момент той е гражданин на Австрия). 

 

1928 г. 

Във Вашингтон на лабораторията на Чарлз Дженкинс е издаден първият лиценз за телевизионно разпространение 

 

1870 г. 

Хайрам Ревелс, от афроамерикански произход, става първият чернокож член на конгреса на САЩ 

 

1856 г. 

В Париж започва работа международният конгрес, който трябва да изготви окончателния мирен договор между държавите, участвали в Кримската война. Кримската война (1853-1856 г.) е война между Русия и Османската империя, зад която застават някои от западноевропейските държави - Англия, Франция и Сардинското кралство. Причините за войната са породени от стремежа на двете воюващи групировки за надмощие в Близкия изток и Балканите. Повод за големия военен сблъсък става отказа на Османската империя да признае правото на Русия да покровителства многобройното християнско население, живеещо в европейските предели на империята. Насърчавана от западноевропейските си съюзници, Османската империя не само не приема искането на Русия, но на 4 октомври 1853 г. й обявява война. Военните действия между двете държави се водят на два фронта: Кавказки и Балкански. Първоначалните неуспехи на османската армия ускоряват намесата на западноевропейските държави във войната. Първи се намесват Англия и Франция, като изпращат свои флоти в Черно море. В отговор последва нахлуването на руски войски в дунавските княжества и окупирането на Силистра. Поради враждебното отношение на Австрия, обсадата на града бързо е вдигната и Русия изтегля войските си отвъд р. Дунав. Следва стоварване на англо-френски войски във Варна, за да бъдат отправени срещу главната руска крепост на Кримския полуостров - Севастопол. През септември 1854 г. градът е обсаден откъм морето. В продължение на 11 месеца неговите жители героично отблъскват многобройните атаки на интервентите и не им позволяват неговото завладяване. Спасяването на града довежда и до спасяването на руския черноморски флот. Военните действия между воюващите обаче не стихват. През януари 1855 г. във войната се намесва и Сардинското кралство. Изправена пред многократно превишаващия я противник, Русия е принудена да поиска примирие, а след това и мир. Мирният договор е подписан в началото на следващата 1856 г. Равносметката от войната е изтласкването на Русия от черноморския басейн и загубата на част от Бесарабия. Избухването на Кримската война (1853-1856 г.) се посреща с големи надежди от българския народ. В помощ на руската армия се отправят редица доброволчески отряди. Сформиран е доброволчески корпус от 4000 души. Много българи участват в героичната отбрана на Севастопол. Войната подтиква и националноосвободителното движение в самите български земи (Димитракиева буна – 1856 г., Дядо-Николово въстание – 1856 г.). Неуспехът на Русия във войната довежда до отслабване на нейното влияние на Балканите, което обаче тя съумява да преодолее в началото на 70-те години на XIX в., възползвайки се умело от обстановката, създадена след поражението на един от главните й противници - Франция, във войната й срещу Прусия през 1870 г. 

1848 г. 

По време на Февруарската революция във Франция е провъзгласена Втората република. Повод за революцията става правителствената забрана на свикания на 22 февруари 1848 г. в Париж антиправителствен митинг. Хиляди парижани излизат на улиците и започват улични боеве с войската и полицията. На 22 февруари започват да се строят барикади и уличната борба обхваща целия град. Свиканите от правителството батальони на националната гвардия отказват да воюват с народа. На 23 февруари крал Луи Филип е принуден да приеме оставката на министър-председателя Гизо, но вълненията не спират. През нощта срещу 24 февруари в Париж има повече от 1 500 барикади, започва народно въстание, организирано от членове на тайните републикански дружества. Крал Луи Филип се отрича от престола и бяга в Англия. Февруарската революция създава условия за завземане на властта от буржоазията. 

 

1836 г. 

Самюел Колт патентова револвера (45-ти калибър), чийто модел създава през 1835 г. Колт е американски оръжеен конструктор. Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие. Първият револвер "Колт", създаден през 1835 г., е усъвършенстван вариант на съществуващите дотогава барабанни оръжия и револвери. В него Семюъл Колт въвежда механизми за завъртане на барабана и фиксирането му в положение за изстрел. По-късно фирмата “Колт" разработва различни образци стрелково оръжие: през 1911 г. автоматичен пистолет, а през 1917 г. - револвер. 

 

1791 г. 

Джордж Вашингтон основава Националната банка на САЩ. Американската национална банка е създадена през 1791 г. във Филаделфия. Идеята за създаването й е на Александър Хамилтон, първи секретар на Националния резерв. Открити са нейни клонове в още осем града. Функциите й са свързани с отпечатване на американски банкноти, със създаване на паричен фонд за инвеститори, съхраняване фондовете на правителството и с осъществяване на търговски услуги. С основаването й възникват и възражения, че банката не е оторизирана от Конституцията за банка с национален статут, тъй като основните банкови дейности се осъществяват от банките в различните щати. Впоследствие по решение на Конгреса на Американската национална банка са декларирани по-широки права в сравнение с щатските и местни банки. Американската национална банка е наричана още и Първа банка на Америка. Първата американска национална банка просъществува до 1812 г. След войната през 1812 г. се създава Втората национална банка на Съединените щати със същите функции. 

 

1634 г. 

По заповед на Фердинанд ІІ е убит генералисимус Албрехт фон Валенщайн. Албрехт фон Валенщайн (1583-1634 г.) е роден в калвинистко аристократическо семейство. По-късно приема католичеството. Сключва изгоден брак, закупува голяма част от конфискуваните имения на протестантската аристокрация и става най-големият земевладелец в Бохемия. През 1624 г. получава от Фердинанд II титлата херцог на Фридланд. Използвайки доходите от именията си, по време на Тридесетгодишната война организира огромна армия с която през 1626 г. разгромява войските на граф Мансфелд, с което ликвидира калвинистката съпротива в австрийските земи. През същата година граф Тили, командващ войските на Католическата лига нанася поражение на датските войски и заедно с Валенщайн изтласкват Кристиян IV обратно в Дания. Валенщайн покорява цяла северна Германия и през 1628 г. получава званието генералисимус и херцогството Мекленбург. След победата над Кристиян Датски, Валенщайн планира нови походи в германските земи и Италия, с които да засили властта на Фердинанд II. Но от нарасналата сила на австрийските Хабсбурги започват да недоволствуват както протестантските, така и католическите владетели в германските земи. На събрание на Райхстага в Регенсбург през 1630 г. германските владетели налагат оставката на Валенщайн. Започва Шведският период на Тридесетгодишната война (1630-1635 г.) - шведите завземат почти цяла Германия. Фердинанд II отново повиква Валенщайн на служба. Той бързо набира стохилядна армия, с която блокира действията на шведите. В решаващата битка при Лютцен през 1632 г. шведите постигат победа, но е убит шведския крал Густав II Адолф. Валенщайн успява да завземе Саксония и води успешни действия срещу шведите. Нарасналата военна сила на Валенщайн повишава и политическите му амбиции. Едновременно с това той дава да се разбере, че е привърженик на религиозната толерантност. Намеренията на Валенщайн събуждат отново недоверието на Фердинанд ІІ и през 1633 г. е принуден отново да подаде оставка. Обявен е извън законите и през 1634 г. става жертва на заговор. 

 

1204 г. 

Папа Инокентий III изпраща кардинал Лъв да короняса Калоян за крал, а архиепископ Василий да въздигне в сан Примас. 

 

На тази дата са родени: 

1943 г. 

Роден е Джордж Харисън (Harrison) - английски рокмузикант - китарист и певец, участник в квартета “Бийтълс". Преди да постъпи в “Бийтълс", свири в създадената от него аматьорска група “Ребълс". За “Бийтълс" композира 22 песни. Интересът му към индийската музика и религия оказват влияние върху някои музикални търсения на “Бийтълс" след 1965 г. Учи ситар при Рави Шанкар в Индия (използван за пръв път в “Норвежка гора", 1965 г.). Соловата си кариера започва през 1968 г., но първите му 2 албума нямат успех. През 1970 г. издава тройния албум “Всичко отминава" (продуцент Фил Спектър), от който е известният хит “Мой мили боже" (заради който по-късно е осъден да заплати 587 хиляди долара за несъзнателно плагиатство на мелодията). Участва в различни благотворителни концерти (концертът в помощ на Бангладеш през 1971 г.). През 1974 г. създава собствена фирма за грамофони плочи “Dark Horse". С течение на годините творческата му активност намалява. През 1998 г. разбира, че е болен от рак на гърлото; ранен е от крадец в имението си в “Хенли" на река Темза (1999 г.); оперират го от рак на белия дроб (2001 г.). Джордж Харисън е почитател и приятел на певиците от българското фолклорно трио “Българка", което през 1991 г. записва в студиото на “Бийтълс". Удостоен е с рицарско звание (по изключение посмъртно) от кралица Елизабет II (2002 г.). Умира на 29 ноември 2001 г. в Лос Анджелис. Албуми: “Wonderful Music" (1968 г.), “Electronic Sounds" (1969 г.), “All Things Must Pass" (1970 г.), “Concert for Bangla Desh" (1972 г.), “Living in the Material World" (1973 г.), “Dark Horse" (1974 г.), “Extra Texture" (1975 г.), “33+1/3" (1976 г.), “The Best of G. Harrison" (1979 г.), “Somewhere in England" (1981 г.), “Gone Troppo" (1982 г.), “Cloud Nine" (1987 г.), “A Horse To Water" (2001 г., последен албум). 

1917 г. 

Роден е сър Антъни Бърджис (родeн Джон Уилсън) - английски писател, критик, сценарист, музиковед и композитор. Разностранен талант, свири на пиано, съчинява стихове, пише симфонии, прави опити и в оперния жанр, рисува. Негов кумир в словесното изкуство е Дж. Джойс. Най-известният му роман е "Портокал с часовников механизъм" ("A Clockwork Orange", 1964 г.). Преди него издава романи, но без особен успех. Творчеството му включва общо около 28 романа, между които "Докторът е болен" (1973 г.), "Земни сили" (1980 г.), "Краят на световните новини" (1982 г.), "Всеки железен меч" (1988 г.) и др., 14 сборника с есета и литературна критика, две детски книги, стихосбирка, много статии в периодичния печат, няколко кино- и телевизионни сценария. Автор е на английската версия на френската пиеса "Сирано дьо Бержерак", подготвя за американската телевизия сценариите на поредица филми за Христос, а в отделна книга излиза "Човекът от Назарет" (1988 г.). През 1987 г. издава автобиографичната книга "Малкият Уилсън и големият Бог". Умира на 25 ноември 1993 г. 

1873 г. 

Роден е Енрико Карузо (Caruso) – италиански певец, тенор. Като дете пее в църковен хор. Започва да учи пеене (от 1891 г.) при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово" (1894 г.), след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Започва неговият триумфален успех (от 1898 г.) в много държави по света. Солист е в Миланската “Ла Скала" (1900-1901 г.), солист е на нюйоркския театър “Метрополитен опера" (1903-1920 г.). Един от най-известните певци в света. Има уникален глас с широк диапазон, красив тембър, рядка дълбочина и особена топлина. Притежава особен драматичен темперамент, сила и страст на пеенето, позволяващи му да изпълнява всякакви тенорови партии - от лирични до трагични: Херцога, Манрико, Радамес (“Риголето", “Трубадур", “Аида" от Верди), Неморино (“Любовен елексир" от Доницети), Фауст (“Мефистофел" от Бойто), Канио (“Палячи" от Леонкавало), Туриду (“Селска чест" на Маскани), Рудолф, Каварадоси, де Грийо (“Бохеми", “Тоска", “Манон Леско" от Пучини), Дон Хозе (“Кармен" от Бизе), Лионел (“Марта" от Фр. фон Флотов). С особено чувство и топлина изпълнява неаполитански песни. Умира на 2 август 1921 г. в Неапол 

 

1841 г. 

Роден е Пиер Огюст Реноар (Renoir) – френски живописец, график и скулптор, един от основоположниците на импресионизма. Баща е на Ж. Реноар. Учи в Школата за изящни изкуства в Париж (1862-1864 г.) и при Ш. Глейр, където се сближава с К. Моне, А. Сисле и Ф. Базил. Портретите и жанровите сцени, създадени от Реноар, се отличават с топла жизненост и тънка наблюдателност ("Мулен дьо ла Галет", 1876 г.; "Гола жена", 1876 г.; портрет на Жана Самари, 1877 г.; "Девойка с ветрило", 1881 г., и др.). Късните му творби са декоративно-условни. Жизнерадостното, дълбоко хуманистично творчество на Реноар оказва значително влияние върху развитието на реалистичното изкуство на ХХ в. Умира на 17 декември 1919 г. в Кан сюр Мер, край Ница. 

 

На тази дата умират: 

2014 г. 

Умира испанският китарист и композитор Пако де Лусия. Той е китарист и композитор от Испания, майстор на фламенко китарата. Истинското му име е Франсиско Санчес Гомес. Изпълнява композиции от различни жанрове: фламенко, джаз, фънк, класическа и етно музика, като понякога ги смесва. Носител е на наградата "Принцът на Астурия“ в областта на изкуството за 2004 г. 

1999 г. 

Умира Глен Теодор Сиборг - американски физик. Роден е на 19 април 1912 г. в Ишпеминг, Мичиган, САЩ. Завършва университета в Лос Анджелис (1934 г.). Получава степента доктор по философия в Калифорнийския университет (1937 г.). От 1945 г. е професор, а през 1958-1961 г. е президент на университета. От 1942 до 1946 г. работи в Металургичната лаборатория в Чикаго, занимава се с въпросите за промишлено получаване на плутоний. През 1954-1961 г. и от 1971 г. е втори директор на Радиационната лаборатория в Бъркли. През 1961-1971 г. е председател на Комисията по атомна енергетика на САЩ. Заедно с Е. Макмилън синтезира плутоний (1940-1941 г.); съвместно с колектив от учени открива химически елементи америций, кюрий (1944 г.), берклий (1949 г.), калифорний (1950 г.), айнщайний (1952 г.), фермий (1953 г.), менделевий (1955 г.). Взема участие в синтезирането на по-тежки елементи. Носител е на Нобелова награда за физика (1991 г., заедно с Е. Макмилън). 

1950 г. 

Умира Джордж Ричардс Майнот - американски патофизиолог и терапевт хематолог. Роден е на 2 декември 1885 г. в Бостън. Получава Нобелова награда за физиология и медицина за 1934 г. (съвместно с У. Мърфи и Х. Уипъл). Завършва Медицинското училище към Харвардския университет (1912 г.). Преподавател в Харвардския университет (професор от 1928 г.). Научните му трудове са посветени на изследвания в областта на патофизиологията и клиниката на анемичните състояния. Разработва метод за терапия на злокачествената анемия, която е стимул за изучаване на механизма на заболяването и води до откриването на “антипернициозния" витамин В12. 

1852 г. 

Умира Томас Мур - английски поет от ирландски произход. Роден е на 28 май 1779 г. в Дъблин. Син е на бакалин, учи в Дъблинския университет. Известни са поемите му “Лала Рук" (1817 г.) и “Ирландски мелодии" (1807-1834 г.), в които са разработени национално-патриотични мотиви. В сборника стихове “Песни на народите" (1818-1827 г.) е включен известният романс “Вечерен звън". Издава сборник сатири “Басни за Свещения съюз" (1823 г.) против реакционната политика на европейските управници. 

 

1713 г. 

Умира Фридрих І – пруски крал (от 1701 г.); курфюрст на Бранденбург под името Фридрих III (1688-1701 г.). Роден е на 11 юли 1657 г. и е от династията Хохенцолерни. Получава кралската власт, като се задължава да осигури на императора на Свещената Римска империя войска за започващата война за испанското наследство. 

1528 г. 

В Сент Етиен на клада е изгорен Патрик Хамилтън (1503-1528 г.). Той е първият протестант в Шотландия.