На същата дата през 1801 г. Източна Грузия е присъединена към Русия.

А през 1970 г. - успешно се завръща съветската сонда “Луна-16" - първият космически съд, влязъл в орбита и обиколил спътника на Земята. Сондата-робот взема проба от Луната и успява да я върне на Земята. Това е първата такава мисия на Съветския съюз и третата в историята на космическите сонди. Предшествениците на Луна 16 са мисиите Аполо 11 и Аполо 12.

2017 г. 

Провеждат се парламентарни избори в Германия.

2015 г. 

Над 717 души от различни националности загиват и 805 са ранени при блъсканица в долината Мина до саудитския град Мека по време на ритуално годишно поклонение.

2014 г. 

Индийската междупланетна станция Mangalyaan успешно влиза в орбита около Марс.

2013 г. 

Парламентът на Камбоджа продължава мандата на министър-председателя на страната Хун Сен.

2012 г. 

Новият министър-председател на Казахстан е докторът на икономическите науки Серик Ахметов.

2005 г. 

Ураганът Рита връхлита САЩ скоро след разрушителното преминаване на урагана Катрина, който опустошава Ню Орлиънс. Въпреки че е по-слаб от Катрина, Рита причинява сериозни щети близо до границата между щатите Тексас и Луизиана.

2003 г. 

При тежка катастрофа край Сяр, Гърция, умира езиковедът проф. д-р Благой Шклифов (1935 – 2003). Роден е в с. Черешница (на гръцки Поликерасос), Костурско. По време на Гражданската война в Гърция е евакуиран в Унгария, където завършва средното и висшето си образование – руска и българска филология. През 1964 г. се мести в София, от 1971 г. е на работа в Института за български език при БАН. Езиков консултант е на филма "Мера според Мера". Проф. Шклифов умира внезапно при съмнителни обстоятелства, след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Автор е на "На кол вода пиехме" – Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век.

2000 г. 

Слободан Милошевич губи президентските избори в Югославия от кандидата на "Демократичната опозиция на Сърбия" Воислав Кощуница и така не успява да спечели втори мандат.

1999 г. 

На ул. Бейкър стрийт в Лондон е открит паметник на Шерлок Холмс.

1998 г. 

В Лион (Франция) за пръв път е направена трансплантация на ръка.

Трансплантацията е извършена по молба на новозеландеца Клинт Халам, който загубил дясната си ръка при злополука с машина за рязане на дърва 17 години по-рано.

1996 г. 

САЩ, Китай, Франция, Русия и Англия стават първите страни, подписали Международния договор за забрана на ядрените опити. Договорът се подписва в Ню Йорк от 71 държави, а към настоящия момент е подписан от 176 и ратифициран от 135 държави. Договорът не е подписан от Индия, Пакистан и Корея. Според него се забранява на подписалите държави да произвеждат каквито и да е експериментални ядрени експлозии на територията си. За целите на договора работи Международна мониторингова система – тя включва сателитна мрежа за проследяване на ядрени експлозии и международен информационен център.

1990 г. 

Източна Германия напуска Варшавския пакт.

Варшавският пакт е военнополитически съюз, създаден с договор, подписан на 14 май 1955 г. във Варшава от България, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария, Чехословакия и Албания (която през 1968 г. излиза от Варшавския пакт). Държавите участнички във Варшавският пакт се задължават в съответствие с Устава на ООН да се въздържат в международните си отношения от заплаха със сила или използването й и да разрешават всички спорове с мирни средства, като се консултират помежду си по всички важни международни въпроси. В случай на въоръжено нападение над някоя от държавите участнички, подписалите Варшавския договор са задължени да й окажат незабавна помощ с всички средства, включително въоръжена сила. Висш орган на Организацията на Варшавския договор е Политическият консултативен комитет. Създадено е Обединено командване на въоръжените сили, което заедно с Военния съвет и щаб ръководи дейността на Обединените въоръжени сили. Варшавският договор е прекратен на 1 юли 1991 г.

1975 г. 

Дъгъл Хастън и Дъф Скот стават първите британци покорили Еверест.

33 дни след установяването на базовия си лагер, двамата достигат върха на планината от югозападната й страна, която преди това никога не е успешно изкачвана. Екипът успява да премине труден директен маршрут, на който се провалят 5 други екипа преди това. Трудността на изкачването на югозападния склон се дължи на мощните ветрове там. Хастън и Скот поставят и рекорд за най-бързо изкачване на Еверест.

1970 г.

Успешно се завръща съветската сонда “Луна-16" - първият космически съд, влязъл в орбита и обиколил спътника на Земята. Сондата-робот взема проба от Луната и успява да я върне на Земята. Това е първата такава мисия на Съветския съюз и третата в историята на космическите сонди. Предшествениците на Луна 16 са мисиите Аполо 11 и Аполо 12.

Луна 16 е изстреляна към Луната и навлиза в нейната орбита на 17 септември 1970 г. На 20 септември съдът се приземява на земния спътник. Космическата сонда е оборудвана с разгъваема ръка-робот, с чиято помощ е взета лунната проба. Престоят на “Луна 16" на повърхността на земния спътник е 26 часа и 25 минути. “Луна 16" се приземява на територията на СССР на 24 септември 1970 г. Част от сондата остава на лунната повърхност, откъдето предава информация за температурата и радиацията.

1941 г. 

По време на Втората световна война (1939-1945 г.) Хитлер утвърждава план “Тайфун", за завземането на Москва.

Планът за настъпление към Москва е разработен още в хода на сражениятa при Киев. Получава кодовото име “Тайфун", а за провеждането му е отговорна Група армии “Център". В началото на операцията тя се състои от три полеви армии - 2-ра, 4-та и 9-та и три танкови групи - 2-ра, 3-та и 4-та. В състава на групата влизат 77 дивизии, в това число 14 танкови и 8 моторизирани. Това съставлява около 33% от пехотните и 64% от танковите и моторизирани дивизии на немската армия, действащи на съветско-германския фронт. Крайната цел на командването на Вермахта е да се превземе Москва и да се излезе на линията Архангелск - Астрахан.

Настъплението на немските войски срещу Москва, съгласно плана “Тайфун" започва на две направления: Брянско (30 септември 1941 г.) и Вяземско (2 октомври 1941 г.). Въпреки ожесточената съпротива на съветските войски, немците пробиват отбраната им и с цената на големи загуби в края на ноември и началото на декември 1941 г. успяват да излязат на рубежа Волга – Москва, да форсират р. Нара и да достигнат пред гр. Кашира на юг. По нататъшните опити на немците да настъпят срещу Москва са осуетени. Вермахтът е изтласкан на разстояние около 350 километра от Москва. Това сражение е първият по-сериозен неуспех на немската армия.

1937 г. 

Започват "Големите царски маневри" в района на гр. Попово. Това са първите оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война.

1925 г. 

Българското правителство депозира молба в ОН за отпускане на бежански заем от 3 000 000 английски лири.

1895 г. 

По инициатива на Димитър Ризов в гр. София е организирано тържествено честване на 25-годишна творческа дейност на Иван Вазов.

Димитър Ризов е роден през 1862 г. в гр. Битоля. Той е обществен деец, дипломат, публицист и журналист. Развива активна публицистична и журналистическа дейност. Редактор е на в. "Самозащита", "Македонский глас", "Независимост". Публикува материали във вестник "Независима България", "Марица", "Балкан" и др. Автор е на спомени и брошури: "Княз Батенберг и Съединението", "Разлагающа се и възрождающа се България", "Етнография на Македония" и др. Димитър Христов Ризов умира през 1918 г.

1852 г.

В Париж френският инженер Анри Жифар извършва първия полет с конструирания от него дирижабъл, движен от парна машина.

1801 г. 

Източна Грузия е присъединена към Русия.

1398 г. 

Войската на Тамерлан форсира река Инд и навлиза в Индия.

Тамерлан е монголски пълководец и завоевател. През 1370 г. налага властта си над Маверанахър (територията между Амударя и Сърдаря) и се обявява за велик емир. От 1372 г. до 1405 г. извършва над 20 големи похода, като завладява и подчинява обширни земи в Централна Азия, Туркестан, Афганистан, Персия, Русия (до Москва), Индия (до устието на р. Ганг), Месопотамия, Мала Азия, Сирия и др. Създава огромна империя със столица Самарканд. През 1402 г. разбива и пленява султан Баязид I при Анкара. Предприема (1404 г.) поход в Китай, по време на който умира. Могъществото на държавата на Тамерлан се опира на военната мощ, терора и ислямския шериат. Превръща Самарканд в цветущ културен и религиозен център, в който творят значителен брой писатели, учени, художници и майстори.

На тази дата са родени: 

1949 г. 

Роден е Педро Алмодовар – испански филмов режисьор.

На 18-годишна възраст се мести от провинцията в Мадрид. Рисува комикси и пише статии за авангардни вестници, участва в алтернативни театрални трупи и започва да снима късометражни филми. Първия си пълнометражен филм “Pepi, Luci, Bom y otras chicas del montón" създава през 1980 г. Следват “Лабиринт от страсти" (1982 г.), “Тъмни навици" (1983 г.) и “Какво направих, за да заслужа това?" (1985 г.), в който участва Кармен Маура. Филмът му “Жени на границата на нервен срив" през 1989 г. е номиниран за Оскар. Алмодовар печели Оскар с “Всичко за майка ми" през март 2000 г. Следват филмите “Говори с нея" и “Лошо възпитание".

1911 г.

Роден е Константин Устинович Черненко - руски партиен и държавен деец, комунист. Завършва Висшето училище за партийни организатори към ЦК на КПСС (1945 г.) и Кишиневския педагогически институт (1953 г.). През 1960-1965 г. е началник на Секретариата на президиума на ВС на СССР. От 1976 г. Черненко е секретар на ЦК на КПСС. Депутат е във Върховния съвет на СССР на VII и IХ конгрес. След смъртта на Л. И. Брежнев и краткотрайното управление на Ю. Андропов, Черненко заема неговото място. Черненко е ръководител на партията и държавата за кратко. След смъртта му на власт идва радикалният реформатор М. С. Горбачов. Константин Устинович Черненко умира през 1985 г.

1898 г. 

Роден е Хауард Уолтър Флори – английски патолог, член на Лондонското Кралско дружество от 1941 г., а през 1960 г. е избран за негов президент. Завършва университета в Аделаида през 1921 г. В периода 1921-1924 г. следва в Оксфордския университет. През 1925-1926 г. работи в различни американски лаборатории, а през 1927 г. е преподавател в Кеймбридж. Професор е по патология в Шефилдския, а от 1931 г. и в Оксфордския университет. Ректор е на Кралския колеж в Оксфорд от 1962 г. до 1968 г. Флори е автор на научни разработки по патология на капилярните кръвообращения, изследвания на възпалителните процеси, функциите на лимфоцитите и антибиотиците с микробен произход. Ръководи експериментите по синтезиране на пеницилин в чист вид (заедно с Е. Чейн). През 1940 г. за първи път използва успешно пеницилина за лечение при човека и животните. Флори е носител на Нобелова награда за физиология и медицина през 1945 г., заедно с А. Флеминг и Е. Чейн.

Хауард Уолтър Флори умира на 21 февруари 1968 г.

1896 г.

Роден е Франсис Скот Фицджералд – американски писател, представител на "Изгубеното поколение". Автор е на “Великият Гетсби", “Отсам рая", “Красивите и прокълнатите", "Нежна е нощта". Първата му публикация е разказът "Загадката на ипотеката на Реймънд" (1909 г.). Френсис Скот Фицджералд умира през 1940 г.

1884 г. 

Роден е Исмет Иньоню – генерал, турски политик и държавник. Завършва военно училище и служи в армията като офицер. Участва в Първата световна война (1914-1918 г.). Иньоню се включва в кемалисткото движение (1920 г.) и става най-близкия съратник на Мустафа Кемал Паша (Ататюрк). В периода 1920-1922 г. е началник на Генералния щаб и командващ Западния фронт. През януари-март 1921 г. разбива гръцките войски при с. Иньоню. (Когато се въвеждат фамилиите в Турция (1934 г.), той получава името Иньоню в чест на тези събития). След Муданийското примирие (1922 г.) е назначен за министър на външните работи и ръководител на турската делегация на Лозанската конференция (1922-1923 г.). Исмет Иньоню е министър-председател на Турция в периода 30.10.1923 - 20.11.1924 г., 3.03.1925 - 1.11.1937 г.). След смъртта на Ататюрк (10.11.1938 г.) е избран за председател на управляващата Народно-републиканска партия. В годините 1938-1950 г. е президент на Турция, 1950-1960 г. лидер на опозицията в Меджлиса, а през октомври 1961 - февруари 1965 г. е отново министър-председател. Исмет Иньоню се оттегля от политиката на 8 май 1972 г. Умира на 25 декември 1973 г.

1820 г. 

Роден е Александър Михайлович Дондуков-Корсаков – генерал от руската пехота. Завършва юридическия факултет в Москва и се посвещава на военна служба. Участва в Кримската война (1855-1856 г.) и в Руско-турската война (1877–1878 г.). След смъртта на Вл. А. Черкаски (19 февруари 1878 г.) е назначен за руски императорски комисар в България (16 април 1878 г.) и възглавява Съвета на управлението. Подкрепя активно всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес от 1878 г. и съдейства за изграждането на гимнастическите дружества в Източна Румелия. Напуска България след прекратяване срока на временното руско управление в страната и пристигането на избрания за български княз Александър I Батенберг. След завръщането си в Русия е генерал-губернатор на Одеса, после – на Харков (1880 г.). В края на живота си е член на Държавния съвет.

На тази дата умират:

2004 г. 

Умира Франсоаз Сеган – френска писателка, драматург и филмов сценарист. Първият й роман “Здравей, тъга" е публикуван през 1954 г., когато Сеган е на 18 години. Псевдонимът на писателката е името на персонаж от “В търсене на изгубеното време" от Марсел Пруст. Сеган пише множество романи до 1996 г., голяма част от които са екранизирани.

1945 г. 

Умира Ханс Гайгер – немски физик. Той е роден през 1882 г. Учи в Ерлангенския, Мюнхенския и Манчестърския университет. Преподавател е в Манчестърския университет от 1907 г. до 1912 г. Професор е в Килския (1925-1929 г.), в Тюбингенския (1929-1936 г.) и в Берлинския университет (от 1936 г.). Ханс Гайгер определя заряда на електрона през 1908 г. Заедно с Ръдърфорд създава устройство, което позволява да се броят отделно заредени микрочастици (1908 г.). По-късно устройството е усъвършенствано от Гайгер и В. Мюлер и се нарича Гайгер-Мюлеров брояч. Заедно с В. Боте потвърждава валидността на закона за запазване на енергията и количеството движение за единичните стълкновения на елементарни частици, а с английския физик Марсден изследва разсейването на алфа частици в тънки метални пластинки, потвърждава формулата на Ръдърфорд.

1904 г. 

Умира Нилс Риберг Финсен – датски лекар и учен. През 1903 г. става първият датски нобелов лауреат. Награден е с Нобелова награда за медицина и психология заради приноса си за лечението на болести с концентрирано лъчение. През 1882 г. започва да следва медицина в Копенхагенския университет, който завършва през 1890 г. След завършването си продължава да работи към университета в областта на анатомията през следващите три години, след което напуска, за да се занимава по-задълбочено с изследователска дейност. През 1898 г. Финсен става професор, а през 1899 г. става Рицар на Данеброгския Орден. Институтът Финсен е основан през 1896 г., а Нилс Финсен е негов директор. По-късно институтът се слива с Копенхагенската университетска болница, като в момента служи за лаборатория, откриваща ракови заболявания. Откритието на Финсен, че специфични светлинни вълни могат да лекуват успешно някои видове варицела и туберкулоза, бива изместено от появата на антибиотиците, но служи за основа на съвременната лъчева терапия на раковите заболявания.

1180 г. 

Умира Мануил I Комнин - византийски император от династията на Комнините. Той е най-малкият син на Йоан II, когото наследява през 1143 г. Мануил I Комнин съдейства за укрепването на едрото и средно земевладелие и на военното съсловие, като привлича на служба и т. нар. “западни хора" (негови сродници - майката на императора е унгарка, първата му съпруга е германка, втората е норманка, военни наемници и търговци). В писма до папата лансира идеята за възобновяване на единството на старата Римска империя. При Мануил I Комнин Константинопол става център на дипломатическа активност. Поддържа приятелски отношения с германския император Конрад III, сключва съюз с Генуа през 1169 г., а с Пиза през 1170 г. срещу Венеция. Воюва успешно с маджарите и сърбите, опитва се да възстанови византийското господство в Италия и Египет. На 17 септември 1176 г. войските му са разгромени от селджукските турци в битката при Мириокефалон.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;