На тази дата през 1767 г. братството на Хилендарския манастир взема решение съхраняваната в Хилендар част от Христовия кръст да бъде разделена на две - едната половина да остане завинаги в манастира, а частици от другата “да бъдат разнасяни за манастирските нужди от определени монаси по света. За първи път се провеждат оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война през 1937 г.

2008 г. 

Президентът на Република България присъжда орден "Стара планина“ втора степен на Кирил Сандов, "за изключително големите му заслуги за развитието на българската икономика и по повод 75 години от рождението му.“.

1992 г. 

Стефан Савов подава оставка като председател на 36-то НС.

1992 г. 

Стартира първото частно радио FM+.

Радио FM+ е първото частно радио в България, първата електронна медия член на Българския форум на бизнес лидерите, основан от принц Чарлс. Радиото получава лицензия на 24 септември и започва излъчване в 17:16 часа на 15 октомври 1992 г. с песента "Радио Га га" на Queen. През 1994 г. стратегически партньор на Радио FM+ става британската радио групировка GWR и се поставя началото на радиомрежата FM+ Group, която днес включва 12 радиостанции в България. От 15 октомври 2005 г. Радио FM+ има нов партньор - американската компания Еммис Комюникейшънс Корпорейшън. Председател на Борда на директорите е Петър Пунчев.

1937 г. 

Започват "Големите царски маневри" в района на гр. Попово. Това са първите оперативни учения на българската войска след края на Първата световна война.

1925 г. 

Българското правителство депозира молба в ОН за отпускане на бежански заем от 3 000 000 английски лири.

1918 г.

Германия, Австро-Унгария и Турция предават кондоминиума на Северна Добруджа на България. Те целят по този начин да подтикнат българската съпротива срещу Антантата, но България не успява да поеме управлението.

1916 г. 

Войските на 11-а армия (бившата Първа българска армия) получават задача да не допускат противников пробив на фронта от Охридското езеро до Кавадарци (Македония).

1915 г. 

По време на Първата световна война (1914-1918 г.) военният министър генерал-майор Никола Жеков е назначен за главнокомандващ на Действащата армия.

Никола Тодоров Жеков е роден на 25 декември 1864 г. в гр. Сливен. Той е военен и държавен деец, генерал от пехотата. През 1887 г. завършва Военното училище в гр. София, след което продължава образованието си във Военната академия в Торино (Италия). Никола Жеков участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на Втора армия. От 5 август до 1 октомври 1915 г. е военен министър. След въвличането на България в Първата световна война (1914-1918 г.) е назначен за главнокомандващ на българската армия. Краят на войната го заварва на лечение във Виена. Въпреки че е уверен, че ще бъде съден като един от виновниците за втората национална катастрофа, се завръща обратно в страната. Уволнен е от армията и е съден заедно с останалите министри от кабинета на д-р В. Радославов. Между двете войни той се изявява като общественик и публицист. Негови съчинения: са "Българското войнство" (1878-1928 г.), "Войната като обществено явление" (1931 г.) и др. След идването на Хитлер на власт Жеков е един от пропагандаторите на идеята за тясно политическо и военно сътрудничество с Третия райх. Никола Жеков умира на 1 ноември 1948 г.

1895 г. 

По инициатива на Димитър Ризов в гр. София е организирано тържествено честване на 25-годишна творческа дейност на Иван Вазов.

Димитър Ризов е роден през 1862 г. в гр. Битоля. Той е обществен деец, дипломат, публицист и журналист. Развива активна публицистична и журналистическа дейност. Редактор е на в. "Самозащита", "Македонский глас", "Независимост". Публикува материали във вестник "Независима България", "Марица", "Балкан" и др. Автор е на спомени и брошури: "Княз Батенберг и Съединението", "Разлагающа се и възрождающа се България", "Етнография на Македония" и др. Димитър Христов Ризов умира през 1918 г.

1877 г.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) се провежда съвещание, под ръководството на император Александър II, което отхвърля предложението за изтегляне на руската армия на север от река Дунав.

Александър II е руски император от 1855 г. до 1881 г. Той е от Романовската династия, син на Николай I. На 19 февруари 1861 г. Александър II отменя крепостното право. Той се стреми да разшири руското влияние над Балканите. След Априлското въстание (1876 г.) на 12 април 1877 г., под натиска на широкото обществено движение в защита на българския народ, императорът подписва в Кишинев Манифест за обявяване на Руско-турската война.

1872 г. 

В българския храм в Цариград се прочита разпространеното из цяла България послание на Антим I срещу схизмата. Отправени са послания и до всички православни църкви.

Схизмата е наложена след като на 11 май 1872 г. при тържествена служба в храм “Св. Стефан" в Цариград Българската църква е провъзгласена за самостойна. В Цариград е свикан събор и на 16 септември 1872 г. Вселенската патриаршия обявява новосъздадената Българска екзархия за схизматична (отцепила се от нея). На 22 февруари 1945 г. Вселенската патриаршия официално признава БПЦ за пълноправен член на православното семейство.

1767 г. 

Братството на Хилендарския манастир взема решение съхраняваната в Хилендар част от Христовия кръст да бъде разделена на две - едната половина да остане завинаги в манастира, а частици от другата “да бъдат разнасяни за манастирските нужди от определени монаси по света". Решението е подписано и от Паисий Хилендарски.

Паисий Хилендарски е роден през 1722 г. През 1745 г. става монах в Хилендарския манастир, където брат му Лаврентий е игумен. През 1761 г. започва да пише "История славянобългарска", а година по-късно завършва труда си в Зографския манастир. От историята на Паисий Хилендарски са известни около 40 преписа и поправки. Оригиналният ръкопис на историята (пазен в Зографския манастир) е издаден от Й. Иванов през 1914 г. По-важни преписи са: Котленският, направен по оригинала от поп Стойко Владиславов (Софроний Врачански) през 1765 г. (пазен в Народната библиотека) и Самоковският препис - от 1771 г. (пазен в библиотеката на Св. Синод - София).

1689 г. 

Български доброволци се включват в австрийската атака на Ниш (по време на Австро-турската война 1683-1699 г.), командвана от маркграф Лудвиг Вилхелм фон Баден, командир на австрийските контингенти на Балканите. Градът е превзет същия ден. В сражението като редовни части на австрийска войска са включени два български отряда, командвани от Георги Пеячевич и Богдан Маринов.

На тази дата са родени:

1946 г. 

Роден е Атанас Киров – български състезател по вдигане на тежести. Той е световен шампион 3 пъти (1973 г., 1974 г., 1975 г.) и вицешампион през 1969 г. в категория 56 кг. Киров е четирикратен европейски първенец през 1969 г., 1973 г., 1974 г., 1975 г., 2 пъти е световен рекордьор.

1927 г.

Роден е Ранко Стефанов Дюлгеров – български оперен певец (бас). Дюлгеров следва право в СУ (1946-1948 г.). Учи пеене при С. Събев (1948-1950 г.) и във вокалната студия на Хр. Бръмбаров (1958 г.). От 1948 г. работи във Варненската опера.

По-известни роли: Дон Базилио ("Севилският бръснар" от Дж. Росини), Дон Алфонсо ("Така правят всички" от В. А. Моцарт), Мефистофел ("Фауст" от Гуно), Мелничарят ("Русалка" от А. С. Даргомижки), Княз Игор ("Княз Игор" от А. Бородин), Борис Годунов ("Борис Годунов" от М. Мусоргски), Мендоза ("Годеж в манастира" от С. Прокофиев), Куцар ("Албена" от П. Хаджиев) и др.

1879 г. 

Роден е Атанас Михов (А. М. Марков) – български художник. Завършва живопис в Държавното рисувателно училище в София (днес Художествена академия) при Ярослав Вешин (1905 г.). Работи като учител в Силистра, Разград, Русе, София. Рисува пейзажи: “Край Силистра" (1909 г.), “Утро в Рила" (1937 г.), “Пред Пирин" (1942 г.), “Мальовица" (1946 г.), “Рилски езера" (1950 г.), “Баташката църква" (около 1906 г.). От 1905 г. до 1909 г. Михов разработва битови сюжети, а по време на Първата световна война - картини на военни теми. Атанас Михов умира през 1975 г.

1860 г. 

Роден е Янко Иванов Сакъзов – български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСП (об.) - партията на т. нар. широки социалисти. Учи в Русия (1878-1881 г), в Германия (1881-1883 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.). Известно време Янко Сакъзов е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев. С група земеделци се противопоставя на изменението на член 17 от Конституцията. През 1912 г. Сакъзов протестира в Камарата срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъсъци между съюзниците. През Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България. Лидерът на БРДСП (о), до края на живота си е член на нейния централен комитет и представя партията в международните социалистически организации. Янко Сакъзов е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19.10.1918 г. - 6.10.1919 г.) и прокарва 8-часовия работен ден. Той изпълнява различни дипломатически мисии в чужбина. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в НС. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), ХII (1902-1903 г.), ХV-ХIХ (1911-1923 г.), ХХI-ХХIII (1923-1934 г.) ОНС. След Деветнадесетомайския преврат 1934 г. Янко Сакъзов е в легалната опозиция. Автор е на книгите “Цезаризъм или демокрация" (1903 г.), “Българите в своята история" (1917 г.) и др. Съчинения: “Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти" (1906 г.), “Против монархията - в защита на републиката" (1946 г.). Янко Иванов Сакъзов умира на 2 февруари 1941 г. в София.

1859 г.

Роден е генерал-лейтенант Радко Димитриев – началник щаб на армията (1904 – 1907 г.), командващ 3-та армия (1912- 1913 г.), помощник-главнокомандващ (1913 г.). Завършва военното училище в гр. София и военна академия в Русия. Той е един от главните инициатори за свалянето на княз Александър I, след което емигрира в Русия, служи в Кавказ. След завръщането си в България (1898 г.) е началник-щаб на армията, след това - началник на Трета военна област, а в Балканската война (1912 г.) поема командването на Трета армия. Под негово командване е спечелено сражението на позицията Люлебургас - Бунар Хисар (15-19 октомври); командва съединените Първа и Трета армия и при атаката на Чаталджанската позиция (4 ноември ст. ст.). В Междусъюзническата война замества ген. Михаил Савов на поста помощник-главнокомандващ. По време на Първата световна война постъпва в руската армия, където командва последователно 8-и и 2-и сибирски корпус, 3-а и 12-а армия в Галиция, на р. Сан, ок. Лвов и пр. През 1917 г. е натоварен с отбраната на фронта Рига - Двина, където са най-тежките боеве. След революцията в Русия, след като отказва заедно с други генерали да приеме длъжност в болшевишката армия, е разстрелян. Неговото име носи с. Радко Димитрово (Шуменска община).

На тази дата умират:

2003 г. 

При тежка катастрофа край Сяр, Гърция, умира езиковедът проф. д-р Благой Шклифов (1935 – 2003). Роден е в с. Черешница (на гръцки Поликерасос), Костурско. По време на Гражданската война в Гърция е евакуиран в Унгария, където завършва средното и висшето си образование – руска и българска филология. През 1964 г. се мести в София, от 1971 г. е на работа в Института за български език при БАН. Езиков консултант е на филма "Мера според Мера". Проф. Шклифов умира внезапно при съмнителни обстоятелства, след тежка катастрофа по време на научна експедиция в Егейска Македония, Гърция. Автор е на "На кол вода пиехме" – Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век.

1979 г. 

Умира Иван Остриков – български писател и драматург. Той е роден през 1929 г. Завършва право през 1952 г. и икономика през 1953 г. в София. Остриков работи като икономист и адвокат. В периода 1963-1971 г. е редактор в списание "Септември".

Автор е на книгите: "На разсъмване" (пиеса, 1958 г.), "Грижата за ангелите" (пиеса, 1962 г.), "Денят започва от среднощ" (разкази, 1962 г.), "Барикади от чували" (разкази, 1964 г.), "Приятелите на Методи" (пиеса, 1965 г.), "Цветовете на пламъка" (разкази, 1965 г.), "Любовта на Катерина" (повест, 1967 г.), "Така изгарят диамантите" (разкази, 1968 г.), "Път през ада" (пиеса, 1969 г.), "Честност под наем" (новели, 1970 г.), "Ширината на океана" (пиеса, 1971 г.), "Обща кръв" (разкази, 1974 г.), "Голямата любов на голямата ми сестра. Роман" (1978 г.), "Границите на любовта" (1979 г.), "Моливчета. Роман" (1981 г.), "Следователят и брилянтите" (1981 г.), "Стоманена игла. Новели" (1981 г.) и др.

1909 г. 

Умира Васил Хаджистоянов Берон – български лекар, книжовник и обществен деец. Той е редовен член на БКД от 1884 г. В периода 1847-1852 г. Берон следва медицина в Мюнхен и Вюрцбург. След Освобождението на България работи в Търново. Основател е на Археологическото дружество в града през 1884 г. Берон е народен представител в Учредителното НС (1879 г.). Автор е на някои от първите български учебници и статии във връзка с просветата и църковния въпрос.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:



Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;