През 1721 година композиторът и органист Йохан Себастиан Бах завършва своите шест “Бранденбургски концерта". На днешния ден през 1801 година на руския престол се възкачва император Александър І. През 1882 година в Берлин германският бактериолог д-р Робърт Кох обявява, че е открил причинителя на туберкулозата. През 1896 година в Атина се откриват първите съвременни Олимпийски игри. На тази дата през 1900 година започва строителството на Нюйоркското метро. На този ден през 1976 година Мария Ева Дуарте де Перон е свалена от поста президент на Аржентина чрез държавен преврат, организиран от генерал Хорхе Видела. През 1989 година край Аляска става една от най-големите екологични катастрофи. В резултат на авария от супертанкера “Ексон Валдес" в морето се изливат повече от 240 000 барела суров петрол. На 24 март през 1999 година самолети на НАТО атакуват позиции на сръбските войски в Косово. На тази дата и роден Дарио Фо - италиански драматург, режисьор, актьор и сценограф. На 24 март умират: Елизабет I Тюдор - английска кралица, Жак Кало - френски живописец и гравьор, Жул Верн - френски писател, убит е руският император Павел І. Световен ден за борба с туберкулозата обявен през 1996 г. от СЗО при ООН.

 

2018 г.

Стотици хиляди подрастващи, млади хора и техните родители излязат на протест в САЩ с искане за затягане на законодателството за притежание на огнестрелно оръжие. Демонстрацията се провежда под наслов "Марш за нашия живот". В нея се включват редица големи градове в страната, включително Ню Йорк, Вашингтон, Чикаго, Денвър и Лос Анджелис.

2015 г.

Националното събрание на Армения единодушно гласува проект заявление осъждащо геноцида над гърците и асирийците в Османската империя в периода 1915 - 1923 г.

2015 г.

Най-големият кратер на Земята направен от астероид е открит в Уорбъртън, Австралия.

2014 г.

Китайски гражданин е осъден на 18 месеца затвор заради опита му през май 2013 г. да получи разрешение за провеждане на митинг в памет на събитията на площад Тиенанмън през 1989 г.

2013 г.

За министър-председател на Пакистан е избран бившият съдия от Върховния съд Мир Хазар Хан Хосо.

2012 г.

Град Ернабела, Австралия е разтърсен от земен трус с магнитуд 6,1. Епицентърът е близо до център за местни занаяти, обитаван от около 500 аборигени. По разкази на очевидци "къщите и прозорците треперили близо 30 секунди“.

2012 г.

В Абхазия се провежда втори тур на парламентарните избори.

2011 г.

В Мианмар е регистрирано земетресение с магнитуд 6.8 по скалата на Рихтер. Загиват 50 човека.

1999 г.

Самолети на НАТО атакуват позиции на сръбските войски в Косово. Бомбардировките са част от операцията обявена в името на защита на интересите на албанското население в района. На следващия ден Народното събрание на България приема декларация относно изострянето на кризата в Косово. С нея се посочва, че страната ни няма да участва пряко или косвено във военни действия в СР Югославия. Заедно с това се изразява солидарност с евроатлантическата общност. Бомбардировките продължават до 10 юни 1999 г., когато Белград се съгласява да оттегли силите си от Косово. На територията на областта са разположени многонационални сили под командването на НАТО. Администрацията на Косово е поета от мисията на ООН там. Армията за освобождение на Косово, демилитаризирана през септември 1999 г., се трансформира в Орган за защита на Косово с цивилни служители. През февруари 2000 г., институциите на “Република Косово" са разпуснати. Мисията на ООН изгражда автономни институции - президент, парламент и правителство.

1993 г.

Президентът на ЮАР Фредерик де Клерк заявява, че страната му е създала шест атомни бомби, които, обаче, е унищожила след 1989 г.

1992 г.

В Хелзинки страните членки на НАТО и бившия Варшавски договор подписват договор за установяване на режима “Открито небе", с който се отваря въздушното пространство от Ванкувър до Владивосток. Договорът влиза в сила на 1 януари 2002 г.

1989 г.

Край Аляска става една от най-големите екологични катастрофи. В резултат на авария от супертанкера “Ексон Валдес" в морето се изливат повече от 240 000 барела суров петрол. Образувалото се петно е с размер над 1500 кв. км. То унищожава изцяло флората и фауната в района.

1988 г.

В Шотландия е направен най-дългият пясъчен замък - 8 км и 325 м.

1976 г.

Изабел Мартинес де Перон (Мария Естела Мартинес де Перон) е свалена от поста президент на Аржентина чрез държавен преврат, организиран от генерал Хорхе Видела. Изабел де Перон наследява президентския пост след смъртта на съпруга си Хуан Перон през 1974 г. Икономическите кризи, задълбочени от действията на леви партизани ("монтенерос"), довеждат до свалянето й от власт през март 1976 г. с безкръвен военен преврат - седмият за двадесет и една години. В продължение на пет години - от 1976 г. до 1981 г. - хунтата е оглавявана от генерал Хорхе Видела, а постоянните нарушения на човешките права в Аржентина карат администрацията на американския президент Картър да наложи вето на всякаква помощ за републиката. През май 1981 г. Видела е наследен от генерал Виола, под чието ръководство инфлацията се покачва до 131% за осем месеца.

1949 г.

За първи път на церемониите по връчване на наградите “Оскар" за най-добър филм е избран чуждестранен - английската екранизация на “Хамлет".

1923 г.

Гърция е провъзгласена за република.

1900 г.

Започва строителството на Ню -Йоркското метро.

1896 г.

В Атина се откриват Първите Олимпийски игри.

1882 г.

В Берлин немският бактериолог д-р Робърт Кох обявява, че открива причинителя на туберкулозата - туберкулозния бацил. Откритието на Кох е изключително важно за диагностициране и лекуване на болестта. През 1982 г., един век по-късно, Международният съюз за борба с туберкулозата и белодробните болести предлага 24 март да бъде провъзгласен за официален ден за борба с туберкулозата. През 1996 г. в инициативата се включват Световната здравна организация и други влиятелни институции.

1860 г.

Ница и Савоя са присъединени към Франция.

1801 г.

На руския престол се възкачва император Александър І. Той е най-големият син на Павел I и е наричан от поданиците си Благочестивия. Заема престола след дворцов преврат, при който е убит баща му. През 1793 г. се жени за дъщерята на баденския маркграф Луиза Мария Августа, приела християнското име Елизавета Алексеевна (1779-1826 г.). Има 2 дъщери, които умират ненавършили 10-годишна възраст. В началото на царуването си има намерение да извърши умерено либерални реформи и да даде политически свободи в Русия, които да осигурят простор за икономическото развитие и усъвършенстване на страната. По негово поръчение такъв проект за държавни реформи е разработен от неговия съветник и най-близък помощник М. М. Сперански (1808 г.), но никога не е реализиран. В областта на външната политика лавира между Англия и Франция, като сключва договори и с двете държави (1801 г.). По-късно участва в третата и четвъртата коалиции против Франция. Пораженията при Аустерлиц (1805 г.) и Фридланд (1807 г.) го принуждават да сключи Телзитския мир (1807 г.) с Франция. Това му позволява да завърши успешно войната с Турция (1806-1812 г.) и Швеция (1808-1809 г.) и да укрепи международното положение на Русия. Присъединява Грузия (1801 г.), Финландия (1809 г.), Бесарабия (1812 г.), Азербайджан (1813 г.). Възглавява антифренската коалиция на европейските държави (1813-1814 г.) и влиза в Париж начело на съюзните армии (31 март 1814 г.). Александър I е един от ръководителите на Виенския конгрес (1815 г.) и определя политическия ред в Европа след Наполеоновите войни. На 1 декември 1825 г. умира в Таганрог.

1753 г.

В Русия е отменено смъртното наказание.

1721 г.

Немският композитор и органист Йохан Себастиан Бах завършва своите шест “Бранденбургски концерта". От 1703 г. до 1723 г. Бах работи като придворен и църковен музикант в Арнщат, Ваймар, Мюлхаузен, Кьотен. От 1723 г. до края на живота си е органист в църквата "Св. Тома" в Лайпциг. Бах е автор на около 300 религиозни и 20 светски кантати, пасиони, прелюдии, токати и фуги за орган и за пиано, сюити, концерти за цигулка и др. ("Коледна оратория", "Меса в си-минор", "6 Бранденбургски концерта" и др.; около 30 творби, написани по поръчка на светски лица) на теоретичния труд "Изкуството на фугата" (1748-1750 г.). Синовете на Бах също са композитори. От 1950 г. в Лайпциг на всеки 4 години се провежда международен конкурс на името на Бах.

1663 г.

Английският крал Карл ІІ награждава осем свои придворни с обширни територии в Америка, получили названието Каролина.

На тази дата са родени:

1926 г.

Роден е Дарио Фо - италиански драматург, режисьор, актьор и сценограф. От края на 50-те години на ХХ в. той работи в театъра. През 1968 г. основава театъра “Нова сцена". През 1970 г. основава и “Комуна", с чиято трупа изнася спектакли пред работническа аудитория. По-известни пиеси на Дарио Фо са: “Архангелите не играят флипер" (1959 г.), “Мистерия буфа" (1969 г.), “Седмо: кради по-малко", “Смъртта на един анархист" (1971 г.) и др. През 1997 г. Фо получава Нобелова награда за литература.

1917 г.

Роден е Джон Каудъри Кендрю - английски биохимик. Установява пространствения строеж на молекулите на миоглобина посредством метода на рентгеноструктурния анализ. През 1962 г. получава Нобелова награда за химия (съвместно с Ф. М. Перуц).

1891 г.

Роден е Сергей Иванович Вавилов - руски учен - физик и общественик, академик (1932 г.). Председател на АН на СССР (1945-1951 г.). По-малък брат на Н. И. Вавилов. Основните му научни изследвания са проблемите на физическата оптика, особено по изучаване природата на луминисценцията. Извежда закон, обобщаващ и поправящ известния закон на Стокс. Под негово ръководство П. А. Черенков открива светенето на чисти течности под действието на радиоактивно излъчване (т. нар. излъчване на Черенков - Вавилов). Умира на 25 януари 1951 г.

1873 г.

Роден е Едуард Клапаред - швейцарски психолог. През 1912 г. става един от основателите на педагогическия институт “Русо" в Женева. Институтът е международен център за изследвания по детска психология. През 1920 г. Клапаред основава Международното общество за психотехника.

1844 г.

Роден е Камий Льомоние - белгийски писател, представител на натурализма, изкуствовед (пише на френски език). Завършва Брюкселския университет. Той е един от основателите на групата "Млада Белгия". Автор е на романи и сборник с разкази, между които: "Мъртвецът" (1882 г.), "Краят на буржоата" (1892 г.), "Улюлю" (1906 г.) и др. Неговите "Мемоари" излизат през 1945 г.

1820 г.

Роден е Александър Едмон Бекерел - френски физик, член на Парижката АН (1863 г.). За първи път научно класифицира явлението фосфоресценция. Изследванията на Александър Бекерел са важен принос в развитието на учението за луминесценцията. Пише трудове върху атмосферното електричество, инфрачервения спектър, фотографията и др. Умира на 11 май 1891 г. в Париж.

1808 г.

Родена е Мария Фелисита Малибран - френска певица (колоратурен мецосопран) от испански произход. Тя е дъщеря и ученичка на прославения тенор Мануел Гарсия, сестра на П. Виардо-Гарсия. Дебютира през 1825 г. в Лондон. Примадона на Лондонската опера, пее в Ню Йорк, Париж, Италия, Белгия и др. Авторка на ноктюрни, романси и други музикални произведения.

1782 г.

Роден е Орест Адамович Кипренски - руски художник. Той е представител на романтизма. Учи във Възпитателното училище при Петербургската художествена академия при Г. И. Угрюмов и Г. Ф. Дуйен. През 1805 г. Кипренски получава златен медал за картината “Дмитрий Донски на Куликовското поле", която в момента се съхранява в Руския музей, Санкт Петербург. Сред ранните му творби се открояват портретите на А. К. Швалбе (1804 г., Руският музей) и “Автопортрет" (ок. 1808-1809 г., Третяковска галерия, Москва). В годините 1809-1811 г. Кипренски живее в Москва и Твер. От 1812 г. живее в Петербург, където създава редица портрети на участници във военни събития и хора, близки на художника. От този период са портрет на Е. И. Чаплица, 1813 г., портрет на Н. В. Кочубей, 1813 г., музей “А. С. Пушкин" и др. След потушаването на Декабристкото въстание през 1825 г., Кипренски се обръща към живописен маниер, близък до късния класицизъм. През 1827 г. създава портрет на А. С. Пушкин, който в момента е в Третяковска галерия.

На тази дата умират:

2016 г.

Умира Йохан Кройф - легенда на холандския футбол и смятан за един от най-добрите играчи във футболната история.

1948 г.

Умира Николай Александрович Бердяев - руски религиозен философ. Учи в Киевския кадетски корпус (1884-1894 г.), след което завършва естествени науки и право в Киевския университет. От 1894 г. Бердяев участва в марксически кръжок и през 1898 г. заради участието си там е изключен от университета. В периода 1901-1902 г. заедно със С. Н. Булгаков, П. Б. Струве и С. Л. Франк става водеща фигура на движението от марксизъм към идеализъм. С това е поставено началото на религиозно-философското възраждане на Русия. През 1902 г. Бердяев издава сборника "Проблеми на идеализма". От 1904 г. живее в Санкт Петербург и редактира списание "Нов път" и "Въпроси на живота". Той е близък до обществото на Д. С. Мережковски, З. Н. Гипиус, В. В. Розанов, където възниква течението "ново религиозно състояние". Статиите от този период Бердяев събира в книгата "Sub specie aeternitatis: Философски, социални и литературни опити 1900-1906 г.", и "Новото религиозно съзнание и обществеността" излезли през 1907 г. От 1908 г. живее в Москва, където е сред колектива на издателство "Път". Член е на Религиозно-философско общество в памет на Вл. Соловьов, участва и в сборника "Вехи" (1909 г.). Оригиналната философска концепция на Бердяев се оформя през 1911-1912 г., когато след пътуване до Италия и размисли върху Ренесанса изконната за него тема за свободата е допълнена с тази за творчеството и неговата неизбежна трагедия. Тези идеи са изложени в "Смисълът на творчеството", публикувано през 1916 г. Той пише "Философия на неравенството", където отрича демокрацията и социализма като "принудителна добродетел и принудително братство". В дома си Бердяев ежеседмично прави философски събрания. В края на 1918 г. организира Свободна академия за духовна култура, чете публични лекции и е лидер на неболшевишката общественост. Участва в сборника "От дълбините" (1918 г.). Двукратно е арестуван, а през есента на 1922 г. е изгонен от страната в Германия заедно с група руски учени и интелектуалци. В Берлин Бердяев организира Религиозно-философска академия, участва в създаването на Руския научен институт и съдейства за основаването на Руско студентско християнско движение (РСХД). През този период той издава книгата "Светогледът на Достоевски". През 1924 г. се установява във Франция, в Кламар около Париж. За периода 1925-1940 г. Бердяев е редактор на основаното от него сп. "Път" - философски орган на руската емиграция. Първата книга, която му носи европейска известност е "Новото Средновековие" (1924 г.). Той не прекъсва и обществената си дейност. Запознава се с много западни интелектуалци като М. Шелер, Кайзерлинг, Ж. Маритен, Марсел, Л. Лавел и организира редовни срещи между католици и православни, като дискутира с католическите философи. Бердяев публикува книгите "Философия на свободния дух" (1-2, 1927-1928 г.) "Източници и смисъл на руския комунизъм" (1937 г.), "Руска. идея" (1946 г.). В годините на Втората световна война контактува с представители на съветските власт, но е разочарован от репресиите и идеологическите кампании в СССР и се оттегля. Николай Бердяев е автор на около 40 книги и е почетен доктор по богословие на Кеймбриджкия университет. Събраните му съчинения са издадени в Париж в 4 т. (1983-1990 г.).

1916 г.

Умира Енрике Гранадос-и-Кампания - испански композитор, пианист и педагог. Той е известен като интерпретатор на Е. Григ и Фр. Шопен, свири съвместно с И. Албенис, Е. Изаи, К. Сен-Санс, Ж. Тибо и др. Гранадос-и-Кампания учи в Барселона при Ф. Хурнет и Х. Пухол (пиано) и Ф. Педрел (композиция), след което се усъвършенства в Париж при Ш. В. Берио (пиано) и Ж. Масне (композиция). Като композитор Гранадос-и-Кампания дебютира с цикъла за пиано "Испански танци" (1892-1900 г.). Произведенията му за пиано са изградени върху испански сюжети и мелодии - "Гоески" (2 цикъла по картини на Фр. Гоя), върху чиято основа по-късно създава едноименна опера. Гранадос-и-Кампания е един от представителите на "испанското музикално Възраждане". Автор е на 6 опери, на симфонични поеми, сюити, пиеси за пиано, хорови композиции, песни и др. Умира при корабокрушение в протока Ла Манш.

1905 г.

Умира Жул Верн - френски писател. Той е един от създателите на научнофантастичния роман. Роден е на 8 февруари 1828 г. в Нант. Литературната си дейност започва като автор на незначителни пиеси (1849 г.). В края на 1862 г. излиза първият му роман "Пет седмици с балон". След това Верн публикува повече от 65 научнофантастични, приключенски, географски и социално-сатирични романи, много повести и разкази. По-известни негови произведения са: "Пътешествие към центъра на Земята" (1864 г.), "Около луната" (1869 г.), "Децата на капитан Грант" (1860-1868 г.), "20 000 левги под водата" (1869-1870 г/), "Около света за 80 дни" (1872 г.), "Михаил Строгов" (1874 г.), "Петнадесетгодишният капитан" (1878 г.), "Тайнственият остров" (1875 г.), "От земята до луната" (1865 г.) и много др. Жул Верн е автор и на трудове по география и история на географските открития.

1801 г.

Убит е руският император Павел I. Той е син на Петър III и Екатерина II. В началото на управлението си изменя екатерининските порядки, но във вътрешната политика продължава политиката на Екатерина II. Изплашен от Великата френска революция и селското недоволство в Русия, провежда крайно реакционна политика. Въведена е строга цензура, забранен е вносът на чуждестранни книги. Отстоява интересите на едрите помешчици. Централизира всички звена на държавния апарат. Реформира армията по пруски образец. Участва в коалиционната война против Франция. Неуравновесеният характер на Павел I предизвиква недоволство сред придворните му, което се засилва с измененията във външната му политика и най-вече с преустановяването на търговските връзки с Англия. Срещу него е образуван заговор и в нощта на 24 март 1801 г. заговорниците влизат в покоите му с цел да го накарат да се отрече от престола. Същата нощ е убит. Наследява го синът му Александър I.

1773 г.

Умира Филип Дормър Стенхоп Честърфийлд - английски писател, политик и държавник. През 1714-1715 г. учи в Кеймбриджкия университет. От 1715 г. е член на Камарата на общините, а от 1726 г. на Камарата на лордовете. Честърфийлд оглавява опозицията на кабинета на Р. Уолпол. В историята на английската литература влиза като автор на “Писма до сина". Произведението е публикувано през 1774 г. и нееднократно е издаван с допълнения. “Писма до сина" съдържа обширни наставления и препоръки в духа на педагогическите идеи на Дж. Лок. Честърфийлд е автор на “Максими" публикувано през 1777 г. и “Характери" публикувано през 1777 г.

1635 г.

Умира Жак Кало - френски живописец и гравьор. От 1608 г. той учи в Рим, а от 1611 г. работи във Флоренция, където се налага като майстор на офорта. През 1622 г. се завръща във Франция. В своите офорти - големи панорамни композиции (“Обсадата на Бреда", 1627 г.) и сюити от малки гравюри (“Капричи", 1617 г., 1623 г.), Кало пресъздава реалната действителност, разнообразието от човешки типове (серията “Просяци", 1622 г.), изобразява събития от съвременността (2 серии “Нещастията на войната", 1632-1633 г.). Обръща се и към религиозни сюжети (“Мъченичеството на св. Себастиян", 1632-1633 г.), (серията “Бали", 1622 г.) теми, и към пейзажа.

1603 г.

Умира Елизабет I Тюдор - английска кралица от 1558 г. Тя е последната от династията на Тюдорите, дъщеря е на Хенри VIII и на Ана Болейн. Елизабет е представителка на английския абсолютизъм. Кралицата значително засилва централизираната администрация, въвежда ред във финансовото ведомство и окончателно утвърждава протестантството в умерена англиканска форма. Църквата е напълно подчинена на държавата. По нейно време значително се увеличава флота. Елизабет I издава нови жестоки закони срещу просяците и скитниците. Това помага на започналия процес на първоначално натрупване на капитала. Във външната политика се засилват търговията и колониалната експанзия. Води успешна война с Испания за морско господство. Елизабет I заповядва да бъде екзекутирана шотландската кралица Мария Стюард. Към края на управлението й започва борба за защита на "парламентарните привилегии" против "прерогативите на короната". По времето на Елизабет I Тюдор Англия постига огромен културен разцвет. Създадени са шедьоври в литературата, изкуството и архитектурата.

809 г.

Умира Харун ар-Рашид - халиф (от 786 г.) от династията Абасиди. Идва на власт и управлява с помощта на везири от династията Бармакиди (представители на иранската аристокрация). След отстраняването им през 803 г. управлява сам. По време на неговото управление в халифата се развиват селското стопанство, занаятите, търговията и културата (предимно литературата). Продължава борбата с Византия, започната от неговите предшественици. Умира по време на военен поход в Средна Азия.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;