На този Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва краят на Втората хугенотска война (1568).

През 1839 г. в бостънския вестник “Morning Post" за първи път се появява изразът “O.K." като шеговито съкращение на неправилно написаното “oll korrect" - това е една от версиите за произхода на популярния американизъм.

През 2001 г. останките от Руската орбитална станция “Мир" потъват в Тихия океан, близо до Фиджи.

23 март е Международен ден на метеорологията.

На 23 март са родени: френският астроном Пиер Симон Лаплас, Константин Мутафов - български драматург, театрален критик и преводач, Акира Куросава - японски кинорежисьор и други.

На 23 март умират: Николай Рубинщайн - руски пианист, диригент и педагог, българският политик Константин Стоилов, революционерът Филип Тотю, поетесата Елисавета Багряна и други.

2018 г.

Стотици хиляди в над 140 града в Полша се събират на протест против поредния опит на правителството да наложи пълна забрана на аборта. Законодателството на управляваща партия “Право и справедливост" предвижда да бъде забранен абортът дори когато нероденото със сигурност ще почине и има риск за живота на майката.

2018 г.

Лидерът на лейбъристите във Великобритания Джереми Корбин уволнява говорителя си в Северна Ирландия Оуен Смит заради призива му за втори референдум за излизането на Великобритания от ЕС.

2015 г.

Умира Ли Куан Ю, сингапурски политик, първи министър-председател на Република Сингапур, един от създателите на сингапурското икономическо чудо.

Роден е на 16 септември 1923 г. в Сингапур, в семейство от китайски произход.

Отначало учи в родината си – в Училището "Телок Курау“, Института "Рафълз“ и Националния университет на Сингапур ("Рафълз Колидж“), после в британския Кеймбриджки университет (1945-1949).

През 1949 г. се завръща в родината си. От 1950 г. се занимава с адвокатска практика в Сингапур, в компанията Laycock and Ong, участва в профсъюзни движения.

През 1954 г. е избран за генерален секретар на партията "Народно действие“, която идва на власт през 1959 г. Оттогава до 1990 г. заема поста премиер-министър. В периода 1990-2004 г. е министър в правителството на Го Чок Тонга.

2014 г.

Във Франция се провеждат местни избори. Социалистическата партия на президента Франсоа Оланд изостава от консерваторите с 43% срещу 48%. Националният фронт събира 7%, което се приема за силно представяне на национално ниво.

2013 г.

В Централноафриканската република избухва метеж с искане за оставката на президента Франсоа Бозизе.

2012 г.

В Рим за първи път в международната практика се провежда съдебно дело срещу сомалийски пирати. Няма развита международна съдебна практика срещу углавни престъпления извършени от пирати.

2012 г.

Генералният секретар на ООН Бан Ки Мун поисква възстановяването на конституцията на Мали.

2012 г.

Европейският съюз отказва финансова помощ за Мали.

2012 г.

Армията на Сирия щурмува град Бениш.

2012 г.

Официално встъпва в длъжност новият президент на Германия Йоахим Гаук.

2012 г.

Официално встъпва в длъжност новият президент на Молдова Николай Тимофти.

2012 г.

Товарният кораб на Европейска космическа агенция Едоардо Амалди (АТК) е изстрелян към Международната космическа станция.

2011 г.

Лауреат на Абеловата премия за 2011 г. е американският математик Джон Милнър.

2011 г.

Терористичен акт в Йерусалим, погубва 1 човек и ранява 35.

2007 г.

Основано е Училище "Българче“ на българската общност в град Дубай, Обединени арабски емирства.

1996 г.

Започва двудневната осма национална конференция на СДС. На нея е решено да се лансират нови лица и да бъде номиниран кандидат за президент от името на СДС. В надпреварата за номинация се състезават Петър Стоянов, Александър Йорданов и Асен Агов. Победител със 77 % е заместник-председателят на СДС Петър Стоянов.

Петър Стефанов Стоянов е български юрист, политик, президент на Република България от 1997 до 2002 г. Роден е на 25 май 1952 г. в гр. Асеновград. Завършва Юридически факултет на Софийски университет “Св. Климент Охридски" (1976 г.). От 1978 г. работи като адвокат в Пловдив. Той е един от учредителите на Съюза на демократичните сили (СДС). От 1991 г. до 1992 г. е заместник-министър на правосъдието. Народен представител е в XXXVII и XL Народно събрание (1994 г.) От 1995 г. до 1996 г. е заместник-председател на Националния клуб за демокрация. На 1 октомври 2005 г. е избран за председател на СДС. Работи като адвокат от 1978 г. до 1992 г. Специализира гражданско право. Автор е на “Сериозно за развода".

1967 г.

Подписана е спогодба за търговия и плащания с Япония за 1967-1971 г. Официални отношения между България и Япония се установяват по силата на Ньойския мирен договор от 27 ноември 1919 г. През 1933 г. монарсите на двете страни разменят кореспонденция относно установяването на дипломатическите отношения, като българското писмо от 6 септември 1933 г. се счита за началото на дипломатическите отношения от българска страна. През месец декември 1939 г. първият японски пълномощен министър в България връчва акредитивните си писма. Българска легация е открита в Токио през май 1942 г. Дипломатическите отношения с Япония са прекъснати на 7 ноември 1944 г. от правителството на ОФ и са възстановени на 12 септември 1959 г. На 1 юни 1964 г. отношенията с Япония са издигнати в ранг на посолства.

1966 г.

Подписани са дългосрочни търговски спогодби с Франция, Централноафриканската република, Република Габон, Ислямска република Мавритания и Република Чад.

1965 г.

Астронавтите В. Грис и Дж. Янг извършват първия полет на космическия кораб "Джемини-3". “Джемини" са серия американски двуместни космически кораби за полети в околоземна орбита. Теглото им е от 3,2 т до 3,8 т. Състоят се от херметична капсула (спускаем апарат) за двама астронавти и отделящ се нехерметичен отсек с оборудване и двигатели. Капсулата е с диаметър 2,25 м и дължина 5,7 м. Системата за осигуряване на жизнените процеси е разчетена за 14 денонощия. Кацането на Земята се извършва само върху вода.

1959 г.

Състои се премиерата на съвместната продукция на Студията за игрални филми - София и ДЕФА - Берлин “Звезди". Режисьор е Конрад Волф, а сценарист - Анжел Вагенщайн. В главните роли играят Саша Крушарска и Юрген Фрорип. Филмът пресъздава епизод от депортирането на евреите от Беломорието през 1943 г. На Международния кинофестивал в Кан филмът е представен от името на България и печели специалната награда на журито. През следващите години той е единственият български филм, откупен на Запад - в Италия и Франция.

1956 г.

Пакистан става първата в света ислямска република.

Пакистан е държава в Южна Азия. Територията й е 796 096 кв. км, населението през 2005 г. е 153 960 000 души, столицата е Исламабад. Езиците са Урду (официален), Пунджаби, Пашто, Синдхи, Балочи. Религиите са ислям (официална, предимно Сунитство), християнство и индуизъм. Паричната единица е пакистанска рупия. Държавата е федерация с 4 провинции. Държавният глава е президент; законодателният орган е двупалатен парламент (Национална асамблея и Сенат). Граници: на север и северозапад - планината Хиндукуш (височина до 7 690 м, вр. Тиричмир), на североизток - предпланините на Хималаите, на запад и югозапад - източната част на Иранското плато. Почти цялата територия на страната е заета от равнината около басейна на река Инд. В Пакистан се намира част от пустинята Тар. Основните полезни изкопаеми са нефт, природен газ, уранова руда, мед, каменни въглища. Климатът е мусонен, в по-голямата част от страната тропически, на северозапад субтропически. Растителността е полупустинна и пустинна, савани, в планините - ксерофитни храсти и горски участъци. Национални паркове са Киртхар и Лал Суханра. Основната част от населението е заето в селското стопанство (пшеница, просо, царевица, захарна тръстика). Хранително-вкусовата, текстилната, нефтодобивната и циментовата промишленост са развити. Пакистан изнася кожи, памучни тъкани, килими, риба и рибни продукти. Днешният Пакистан възниква на 14 август 1947 след разделянето на Британска Индия на 2 доминиона по религиозен признак: Индия и Пакистан. Пакистан е съставен от Източен Пакистан (днешен Бангладеш) и Западен Пакистан (днешен Пакистан). През периода 1947-1958 г. управлява Мюсюлманската лига. Приета е първата конституция през 1956 г. Страната води три войни с Индия: 1947, 1965 и 1971 г. През 1971 г. е образувана Народна република Бангладеш на територията на Източен Пакистан (президент З. Бхуто). Извършена е аграрна реформа, частична национализация (1972-1975 г.). На 29 юли 1975 г. е извършен преврат начело с ген. М. Мухамед (убит през февруари 1976 г.), направен е опит да се премахне корупцията сред военните и държавните служители. През 1977 г. е извършен нов военен преврат от ген. Зия Ул Хак; страната се връща към политиката на ислямизация. През 1988 г. военното положение е отменено; подписани са Женевските споразумения между Пакистан и Афганистан (1988 г.); проведени са избори - министър-председател става Б. Бхуто (1988-1990; 1993-1996 г.); президент Сардар Фарук Ахмед Легари (от 1993 г.). През ноември 1996 Легари разпуска Националната асамблея и поисква оставката на правителството. Новите избори печели ислямистката партия на М. Н. Шариф (министър-председател от 1996). През 1998 г. е извършен военен преврат, президент става ген. Парвез Мушараф. Създаденото от Пакистан ядрено оръжие предизвиква острата реакция на Индия, която също има ядрен потенциал. През есента на 2001 г. независимо от съпротивата на ислямистките сили в страната правителството на Пакистан е основен съюзник на САЩ във войната с режима на талибаните в Афганистан. Страната е член на Движението на необвързаните държави (1979 г.) и на ООН (1947 г.).

1944 г.

Край Сурдулица повторно е разбита британската военна мисия на майор Франк Томпсън. На 18 март български части разбиват противника при планината Чемерник.

1933 г.

Приет е Закон за ограничаване престъпленията против личната и обществена безопасност. Той е насочен против политическите убийства.

Германският Райхстаг издава декрет, с който предава цялата власт в ръцете на новия канцлер Адолф Хитлер.

Адолф Хитлер (истинска фамилия: Шиклгрубер) е германски политик, един от създателите на Националсоциалистическата Германска работническа партия (Nationalsozialistische Deutsche Arbeitspartei). В периода 1933-1934 г. той е министър-председател на Германия, а в годините между 1934 и 1945 г. е министър-председател и държавен глава. Обявен е за главен военен престъпник след Втората световна война. Произхожда от семейството на дребен митнически чиновник в Австро-Унгария. През 1913 г. се преселва в Мюнхен. Участва в Първата световна война. След войната (1920 г.) влиза в Националсоциалистическа партия (основана през 1919 г.), активно участва в разработването на програмата на партията и скоро става всепризнат лидер. Партия начело с Хитлер и ген. Е. Лудендорф прави несполучлив опит за държавен преврат през 1923 г., за което Хитлер е осъден на пет години затвор през ноември 1923 г. В затвора започва да пише книгата “Моята борба" (“Mein Kampf"), в която излага нацистката идеология и формулира задачите на националсоциалистическото движение. За борба с Комунистическата партия в Германия, която по това време е многочислена и добре организирана сила Хитлер създава въоръжените SS (Schutzt Stafel - охраняващи) отряди (1925 г.). За борба с бойните групи на комунистите създава щурмовите отряди SA (Sturm Abteilung) (1921 г.), които са унищожени през т. нар. “нощ на дългите ножове" (30 юни 1934 г.). Идеологията на Хитлер представлява еклектика от философията на “свръхчовека" на Ницше, антисемитизма на Е. Дюринг и геополитическите теории на К. Хаусхофер. Хитлер проповядва насилие срещу всички противници на националсоциализма. Представя го като единствената идея, способна и достойна да защити интересите на работниците, селяните и дребните собственици. Парламентарните избори, проведени през есента на 1932 г., са спечелени убедително от Националсоциалистическата партия и Хитлер е назначен за райхсканцлер на 30 януари 1933 г. След като взема изпълнителната власт, нацистката партия установява в страната националсоциалистическата диктатура и въвежда тоталитарно управление. След смъртта на президента П. Хинденбург Хитлер се обявява за държавен глава като “фюрер и райхсканцлер". Обявява всички политически партии, организации и профсъюзите извън закона и конфискува имуществото им. Остават само Националсоциалистическата партия и създадените държавни синдикати под името Германски трудов фронт. Структурите на нацистката партия се вплитат във всички държавни структури. Изградени са концлагери, в които започва да се затварят “общественоопасните" елементи и които се превръщат в оръдие за разправа с политическите си противници. По време на Втората световна война Хитлер завладява почти цяла Европа и налага навсякъде с много терор и насилие нацистката идеология. С цената на много жертви силите на демокрацията и прогреса, начело със съюзните държави, побеждават Германия и ликвидират нацизма. В края на войната Хитлер се самоубива.

1919 г.

В Милано Бенито Мусолини създава първата фашистка организация – “Fasci di Combattimento", откъдето идва и самият термин.

Бенито Мусолини, (наричан Дуче) е италиански държавник и диктатор. Емигрира в Швейцария, където се занимава със социалистическа дейност. Изгонен е за пропаганда. В Италия основава органа “Класова борба", в който се обявява против завоевателната политика спрямо Триполитания. През 1912 г. става директор на италианския социалистически вестник “Аванти". Избухването на Първата световна война го отдалечава от официалния социализъм. Основава вестник “Пополо д’Италия", в който се обявява за намеса във войната на страната на Съглашението. Когато Италия влиза във войната, Мусолини се бие на фронта, ранен е и е уволнен от служба. През 1919 г. основава сдружението на фашите (fasci), което си поставя за цел да се бори отначало за задоволяване на италианските националистични амбиции, а после - да противодейства със сила на напредъка на болшевизма. След двугодишна борба свиква на конгрес в Неапол своите привърженици “черноризци" и потегля с тях срещу Рим (октомври 1922 г.), където завзема властта без съпротива. Управлението на Мусолини е под форма на диктатура. От 1922 г. до 1943 г. е министър-председател на Италия. Правителството му води завоевателна политика съвместно с хитлеристите. На 28 април 1945 г. е заловен при бягството си за Швейцария на брега на езерото Комо. Осъден е на разстрел от импровизиран съд с председател партизанския командир Валтер. Трупът му е окачен с главата надолу на една бензиностанция на Пиаца Лорето, Милано.

1903 г.

Братята Орвил и Уилбър Райт получават патент за построения от тях в САЩ самолет. Братя Райт са американски авиоконструктори и летци. Монтират на конструиран от тях планер двигател с вътрешно горене и на 17 декември 1903 г. извършват няколко полета с продължителност до 59 сек. През 1908 г. първи осъществяват полет с пасажер на борда.

1869 г.

Лайпцигският университет присъжда на професор Фридрих Ницше докторска степен за публикуваните му статии. Ницше е основоположник на философията на живота. Първоначално се увлича от древногръцката култура, за кратко е под влияние на позитивизма. Ницше продължава идеалистическата линия на Шопенхауеровия волунтаризъм, като си поставя за задача да преодолее неговия песимизъм и съзерцателност. Според него "волята за власт" е първична движеща сила, с която се обяснява поведението на човека и цялата човешка история, и нейно висше въплъщение е "свръхчовекът". Той е господар на себе си и затова господства и над останалите, като признава за единствен критерий за доброто и злото собствената си воля. "Свръхчовекът" издига в свой култ силата във всичките й форми. Ницше е привърженик на социалния дарвинизъм. По-важни негови съчинения са: "Произходът на трагедията" (1871 г.), "Ненавременни размишления" (1872-1876 г.), в които се откроява като горещ почитател на Вагнеровото творчество, "Тъй рече Заратустра" (1883-1891 г.), "Отвъд добро и зло" (1886 г.), "Към генеалогията на морала" (1887 г.), "Веселата наука" (1882 г., 1969 г., на бълг. 1994 г.), "Зора" (1881 г.), "Случаят Вагнер" (1888 г.), "Ницше contra Вагнер" (1889 г.), "Генеалогия на морала" (1887 г.), "Ето човека" (1888 г.), "Антихрист. Опит за критика на християнството" (1888 г.), "Залезът на боговете" (1889 г.) и незавършената "Воля за власт" (1887-1888 г., публикувана посмъртно).

1839 г.

В бостънския вестник “Morning Post" за първи път се появява изразът “O.K." като шеговито съкращение на неправилно написаното “oll korrect" - това е една от версиите за произхода на популярния американизъм.

1806 г.

В Англия е забранена търговията с роби.

1568 г.

Катерина Медичи признава правата на френските хугеноти, с което настъпва краят на Втората хугенотска война. Хугенотските войни (1562-1594 г.) по форма са религиозни войни между католици и хугеноти. Католическият лагер се ръководи от могъщия дом на херцозите Гизи. Калвинистката (хугенотска) партия се възглавява последователно от Бурбонските принцове (наварския крал Антоан, Анри III Наварски, принц Конде), от адмирал Колини и др. Войните започват с клането на хугеноти в градчето Васи през пролетта на 1562 г. и продължават 30 години с прекъсвания. Първите три Хугенотски войни (1562-1563 г., 1567-1568 г., 1568-1570 г.) завършват с мира в Сен Жермен, според който хугенотите получават 4 крепости в Южна Франция и политически привилегии.

1291 г.

Папа Николай ІV изпраща архидякон Антибар Мартин с писма до българския цар Георги І Тертер и търновския патриарх Йоаким ІІІ. Папата настоява те да се присъединят към Лионската уния и да признаят върховенството на Римската църква. Папският ход не дава резултати, но римският първосвещеник нарежда на францисканските монаси да активизират дейността си в България и другите източни страни. Францисканците първоначално са странстващи монаси, проповядващи на народен език отказ от всички блага и обет за бедност. През средновековието орденът се превръща в опора на папството.

1291 г.

Стефан Драгутин и неговият брат крал Стефан Урош ІІ Милутин обединяват силите се срещу Дърман и Куделин, управляващи областта Браничево. Самостоятелните български владетели Дърман и Куделин претърпяват поражение. Изтеглят се на север от р. Дунав и търсят помощ от татарския хан Ногай. Браничевската област е откъсната от българската държава и е включена във владенията на Стефан Драгутин. Това провокира похода на владетеля на Видинска област Шишман срещу сръбските братя. В отговор сръбските войски превземат Видин, но след намесата на татарския хан Ногай са принудени да се оттеглят. Добрите взаимоотношения между Видинското деспотство и Сърбия са гарантирани с два династически брака – на Шишман с дъщерята на сръбския велможа Драгош и на Михаил Шишман с Ана, дъщерята на крал Милутин.

На тази дата са родени:

1910 г.

Роден е Акира Куросава - японски кинорежисьор. Учи в Японската художествена академия в Токио, но изоставя приложното изкуство заради киното. Става сценарист и асистент-режисьор. От 1943 г. е самостоятелен постановчик. Постига бърз успех и през 1959 г. основава собствена филмова къща. Твори под влияние на европейската литература и западното кино. “Вратата Рашомон" (1950 г.) налага японското кино в Европа. Отделя голямо внимание на екранизациите - “Идиот" (1951 г.), “На дъното" (1957 г.), “Замъкът на паяците" (1957 г.), “Червената брада" (1965 г.). Снима филми за съвременността - “Да се живее" (1952 г.), за средновековните самураи - “Седемте самураи" (1954 г.), “Кагемуша" (1980 г.), “Ран" (1985 г.). Неговият първи цветен филм е “Додескаден". Често главен изпълнител във филмите му е Т. Мифуне. Други негови филми са “Санширо Сугаита" (1943 г.), “Най-красивите" (1944 г.), “Този, който настъпва тигъра по опашката" (1945 г.), “Не съжаляваме за младостта си" (1946 г.), “Пияният ангел" (1948 г.), “Скандал" (1950 г.), “Записките на живия" (1955 г.), “Да спиш добре като лошите хора" (1960 г.), “Телохранител" (1961 г.), “Рай и ад" (1963 г.), “Сънища" (1990 г.), “Мечтите на Куросава" (1990 г.), “Рапсодия през август" (1991 г.), “Мададайо" (1993 г.). Акира Куросава умира през 1998 г.

1887 г.

Роден е испанският художник Хуан Грис. Учи за инженер в Мадридското училище по изкуства и производства (1902-04 г.). През 1906 г. се мести в Париж и започва да създава рисунки в стил Art Nouveau за вестници. Сближава се с художниците-кубисти, най-забележимото му познанство е с Пабло Пикасо, и скоро развива собствена версия на кубизма – синтетичен кубизъм, чийто стил е по-строг и изчислен, отколкото при другите творци-кубисти. Творбите му, обикновено рисувани от натура, се характеризират с остри геометрични композиции. Техниките му включват ползването на хартиени колажи. Хуан Грис също така създава скулптури, книжни илюстрации и декори и костюми за балета на Сергей Дяилиев.

1881 г.

Роден е Роже Мартен Гар - френски писател. Главното му произведение е многотомният роман-епопея “Семейство Тибо" (Нобелова награда – 1937 г.). Във формата на политически роман представя широка картина на френската действителност в началото на ХХ в. Автор е още на романа “Жан Бароа" и повестта “Старата Франция". Последното му произведение е “Автобиографични и литературни спомени" (1955 г.).

1858 г.

Роден е Лудвиг Квиде, немски пацифист и историк. През 1907 г. е избран в баварския парламент, в периода 1919-22 г. е член на народното събрание на Ваймар, а по-късно служи в Райхстага. Неуморим в нападките си срещу немския империализъм, Квиде е хвърлен за кратко в затвора заради брошурата си “Caligula: eine Studie über römischen Cäsarenwahnsinn" (“Калигула: изследване върху една цезарова римска лудост") от 1894 г. Във въпросния труд образът на Калигула пресъздава този на император Уилям ІІ. Като водещ поддръжник на Лигата на нациите Квиде споделя Нобеловата награда за мир от 1927 г. заедно с Фердинанд Бюисон. Квиде живее в изгнание в Швейцария по време на Първата световна война и отново след издигането на Хитлер на власт.

1749 г.

Роден е Пиер Симон Лаплас - френски астроном, математик, физик, философ, член на Парижката Академия на науките от 1785 г., член на Френската академия от 1816 г. Автор е на класически трудове по теория на вероятностите и небесна механика (динамика на Слънчевата система като цяло, устойчивост на Слънчевата система и др.) Систематизира и обобщава откритията на Нютон, Халей, Д'Аламбер и Ойлер върху следствията на земното притегляне. Негови съчинения са “Аналитична теория на вероятностите" (1812 г.), “Трактат по небесна механика" (т. 1-5, 1798-1825 г.); има много трудове по теория на диференциалните уравнения, математическа физика, акустика, геодезия. През 1796 г. предлага космогонна хипотеза (хипотеза на Лаплас) за произхода на Вселената. Представител е на механистичния детерминизъм.

На тази дата умират:

1946 г.

Умира Хилбърт Нютън Луис - американски физико-химик, член на Националната АН във Вашингтон. Завършва Харвардския университет през 1896 г. Преподавател е в Калифорнийския университет в Бъркли от 1912 г. Научните му трудове са в областта на химичната термодинамика и теорията за строежа на веществата. Предлага нова формулировка на третия закон на термодинамиката, което дава възможност точно да се определи абсолютната ентропия. Разработва методи за отчитане на свободната енергия на химичните реакции, въвежда понятието “термодинамична активност" (1907 г.). През 1912-1916 г. предлага електронната теория на химичните връзки. Първи получава тежка вода D2O през 1933 г. заедно с Р. Макдоналд.

1881 г.

Умира Николай Рубинщайн - руски пианист, диригент и педагог. Брат на А. Г. Рубинщайн. Завършва Юридическия факултет на Московския университет през 1855 г. Концертира с голям успех още като студент. През 1860 г. по негова инициатива и под негово ръководство е създадено Московското отделение на Руското музикално дружество, участва като диригент и солист в неговите симфонични и камерни концерти. Същата година открива Музикалните класове, на чиято основа през 1866 г. е създадена Московската консерватория (Рубинщайн е неин директор и проф. до края на живота си). Негови възпитаници са С. И. Танеев и А. И. Зилоти. Той е голям интерпретатор и популяризатор на творчеството на П. И. Чайковски. Чайковски му посвещава своето трио за пиано "В памет на великия артист" (1882 г.). Автор е на пиеси за пиано, романси и други музикални произведения.

1842 г.

Умира Стендал (псевдоним на Анри-Мари Бейл) - френски писател. Той е един от основоположниците на критическия реализъм. Автор е на романите “Арманс, или Сцени от парижкия живот" (1827 г.), “Люсиен Льовен" (1834-1835 г.), “Червено и черно" (1830 г.), “Пармският манастир" (1839 г.), на повести, мемоари (“Животът на Наполеон", 1817-1818 г.; “Мемоари за Наполеон", 1836-1838 г.), трудове върху изкуството (“История на живописта в Италия и Рим", 1817 г. и др.), на психологическата студия “За любовта" (1822 г.) и др.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";