На тази дата през 1940 г. Тутракан официално е освободен от румънска окупация. На този ден през 1377 г. Цар Иван Шишман връчва дарствена грамота на монасите от Рилския манастир, с която утвърждава границите на манастирските владения и препотвърждава пълната собственост на манастирското братство на двадесет села и техните жители. На 20 - 21 септември 1885 г. делегация на ІV Народно събрание начело с митрополит Климент преговаря в Копенхаген с император Александър III за признаване на Съединението. На тази дата през 1881 г. умира Кръстьо Тотев Никифоров (Поп Кръстьо) - свещеник от Ловеч. 

2001 г.

39 Народно събрание приема декларация по повод терористичните актове в Ню Йорк и Вашингтон, с която обявява борбата с тероризма за дългосрочен приоритет.

2000 г.

Приключват поредните преговори с Международния Валутен Фонд (МВФ). Заключението е, че България няма нужда от ново споразумение с фонда, а може да разчита на предприсъединителните програми на ЕС.

1945 г.

Радикалната партия начело със Стоян Костурков приема програмата на Отечествения фронт (ОФ) и влиза в коалицията. Лидерът й е назначен за министър на народната просвета. Неин печатен орган е в. "Радикал". Част от партията обаче се отцепва и се обособява като опозиционна под името Радикална партия (обединена) с печатен орган в. "Народен глас" (съществувал в периода 25 ноември 1866 г. – 17 декември 1949 г.).

1940 г.

Тутракан официално е освободен от румънска окупация. Българската армия навлиза в гр. Тутракан, след като по силата на Крайовския договор Румъния губи владението си над Южна Добруджа, станала част от румънската държава след поражението на България в І световна война. С решение на Общинския съвет от септември 1993 г. 21 септември е определен за празник на града.

1913 г.

В Чикаго се провежда общобългарски емигрантски конгрес, който учредява Македоно-български народен съюз в САЩ и Канада с орган в. "Свобода". Вестникът започва да излиза два пъти седмично в началото на 1914 г. Третира тематика, подчинена на идеята за Обединена България. "Съюзна хроника" следи дейността на Македоно-българските народни организации в Чикаго, Джонстаун, Вокеган, Хамилтън, Киченер. Отделя място и за културните им инициативи. Отразяван е ходът на битките в Първата световна война, тържественото посрещане на българските воини в Македонския край като освободители.

Настъпилите противоречия в Съюза, отдръпването на голяма членска маса под претекст, че от хиляди километри едва ли би могло да се влияе по някакъв начин върху събитията на Балканите, водят и до липсата на средства за погасяване на полицата по изплащането на печатницата. Докато през 1916 г. вестникът става ежедневник, през есента на 1917 г. е принуден да обяви фалит и печатницата е секвестирана. Македоно-българският народен съюз също прекратява дейността си.

1885 г.

В периода 20 - 21 септември делегация на ІV Народно събрание начело с митрополит Климент преговаря в Копенхаген с император Александър III за признаване на Съединението.

1877 г.

В хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), командваната от Мехмед Али паша Източнодунавска армия предприема в района на с. Чаиркьой (днес с. Камен, Ловешко) опит за настъпление. Руските отряди отблъсват атаките и принуждават турците да се изтеглят към р. Черни Лом. Малко по-късно, заради неуспеха си Мехмед Али паша е отзован от Източнодунавската армия.

1862 г.

По искане на сръбските власти първата българска легия е разпусната, а нейните участници - прогонени от Белград.

Първата българска легия е сформирана през 1862 г. от Георги Сава Раковски с предварителното съгласие на сръбското правителство. Преследвайки задачата за окончателно освобождение на своята страна от зависимостта на Османската империя (която като сюзерен държала свои крепости и войскови части в столицата и в различни градове на Сръбското княжество), то решило да се възползва от готовността на българските доброволци да се бият против османския поробител. Според предварително изготвения план се проектира в случай на война между Сърбия и Османската империя легията да премине сръбската граница и да навлезе в българските земи, където да вдигне на въстание българското население. За поддържане на непосредствени контакти със сръбското правителство по инициатива на Г. С. Раковски в Белград е създадено т. нар. Привременно българско началство. На неговия апел за създаване на Първата българска легия се отзовават 600 български младежи, по-голямата част от които се намират в емиграция в Румъния. Между тях са Васил Левски, Стефан Караджа, Васил Друмев, П. Бонев и др. Издръжката на легията е поета изцяло от сръбското правителство. Легистите трябвало да преминат известна военна подготовка, за да могат да участват в бъдещото въстание. Тяхното първо бойно кръщение е сражението между сръбските и турските войски на 15 юни 1862 г. в самия Белград. Вследствие на сбиване между сърби и турци край една чешма в града турската войска, намираща се в крепостта, го бомбардира. В отговор на това сръбската армия обсажда крепостта. В сражението с турските войници се отличават и голям брой от българските легионери, за което са поздравени от сръбското правителство. Скоро обаче след това отношенията между Сърбия и Османската империя се нормализират и издръжката на българската легия става безпредметна.

1377 г.

Цар Иван Шишман връчва дарствена грамота на монасите от Рилския манастир, с която утвърждава границите на манастирските владения и препотвърждава пълната собственост на манастирското братство на двадесет села и техните жители, получена чрез грамоти на неговите предходници - царете Асен и Калиман. В грамотата са предоставените привилегии за търговска дейност на монасите.

На тази дата умират:

1881 г.

Умира Кръстьо Тотев Никифоров (Поп Кръстьо) - свещеник от Ловеч. Роден е през 1838 г. в гр. Ловеч. Учи в Белград, където се сприятелява с Г. С. Раковски. Той е владишки наместник в Ловеч и архиерейски наместник в Орханийска (Ботевградска) околия. За него се твърди, че е предал Васил Левски през есента на 1872 г., но някои изследователи като Данаил Кацев-Бурски (1926 г.) и Димитър Панчовски (1990 г.) сериозно оспорват това твърдение. През 2001 г. е отпечатан сборника "120 години клевета" (съставител Васил Колев), в който българските историци Н. Генчев, Д. Панчовски, Б. Димитров, Ив. Лалев и Н. Хайтов категорично отхвърлят вината на поп Кръстьо.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;