На 21 октомври 1520 г. експедицията на Фернандо Магелан преминава протока, който свързва Атлантическия с Тихия океан и днес носи неговото име. На 21 октомври 1833 г. е роден Алфред Бернхард Нобел - шведски химик, изобретател. Собственик е на повече от 300 патента в областта на синтеза и производството на взривни вещества. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит.

2017 г.

Въоръжени, идващи от Мали, убиват 13 жандармеристи и раняват още пет в атака срещу базата им в Западен Нигер.

2017 г.

Самоубийствен атентатор убива най-малко 15 души в Кабул.

2017 г.

В Аржентина се провеждат парламентарни избори. Резултатът е победа за управляващата коалиция "Камбиемос“ ("За промяна“), която печели в 13 от 24-те области.

2017 г.

Испанското правителство се събира на извънредно заседание, на което започва процедурите по отнемане на автономията на Каталуния.

2014 г.

Турция разрешава на иракски кюрди да пресекат границата за да се включат в борбата с "Ислямска държава“.

Световната здравна организация съобщава за ликвидиране на огнището от Ебола в Нигерия.

2013 г.

Извършен е атентат срещу автобус във Волгоград. Загиват 6 човека, а още 32 са ранени.

2012 г.

В Бисау – столицата на Гвинеям, е осуетен опит за преврат.

2011 г.

Посланиците на 28-те страни в НАТО се събират на извънредно заседание в Брюксел във връзка с прекратяване на военната операция в Либия.

2010 г.

Мианмар приема настоящото си национално знаме, като заедно с това влиза в сила нова конституция и са сменени химнът и официалното название на страната.

До октомври 2010 г. Мианмар използва знаме, прието на 3 януари 1974 г. едновременно с провъзгласяването на социалистическата република в страната.

2000 г.

Американският боксьор Майк Тайсън заявява, че приключва кариера си в професионалния спорт, макар че продължава да излиза на ринга, потвърждавайки претенциите си за титлата на световен шампион в супертежка категория.

1999 г.

Бившият министър-председател на Израел Б. Натаняху е обвинен в присвояване на държавно имущество, заради което е обискиран дома му.

Руски ракети разрушават пазара в центъра на Грозни.

1994 г.

Подписва се Рамков договор между САЩ и КНДР. Той цели по-голяма ядрена сигурност на Корейския полуостров.

1982 г.

В Москва се провежда заседание на Комитета на министрите на външните работи на страните от Варшавския договор.

1978 г.

Подписан е договор за дружба и сътрудничество с Ангола. Двете страни се договарят за разширяване и задълбочаване на взаимноизгодното си сътрудничество в различните отрасли на икономиката, науката и изкуството. Договорът е сключен за срок от 20 г.

1960 г.

Във вода е пусната първата английска атомна подводница.

1950 г.

Провежда се конференция на министрите на външните работи на СССР, Албания, България, Чехословакия, Полша, Румъния, Унгария и ГДР. Прието е съвместно заявление по германския въпрос. Срещата е в отговор на проведеното на 19 септември същата година съвещание на външните министри на САЩ, Великобритания и Франция в Ню Йорк, на което трите страни обсъждат въпросите за прекратяване състоянието на война с Германия, ревизия на забраната наложена върху редица отрасли на германската промишленост и създаването на германска армия. Социалистическите страни настояват за незабавно сключване на мирен договор с Германия и създаване на единна германска държава, като не се допусне ремилитаризирането й.

Китайската армия завзема Тибет.

1944 г.

Войските на съюзниците завземат Аахен. Той е първият освободен град на територията на Германия.

1943 г.

Сключен е договор за създаване на икономически съюз между Белгия, Нидерландия и Люксембург (Бенелюкс).

В гетото на гр. Минск фашистите унищожават последните евреи.

1937 г.

По обвинение в шпионаж в полза на Германия е арестуван руският авиоконструктор Алексей Туполев.

1923 г.

В Мюнхен е открит първият планетариум.

1879 г.

Американският изобретател Томас Едисон провежда първото изпитание на електрическа лампа с нагреваема жичка.

1858 г.

В Париж се състои премиерата на операта “Орфей" по Офенбах.

1847 г.

Започва гражданската война в Швейцария.

1805 г.

Край нос Трафалгар британският флот начело с адмирал Хорейшо Нелсън, състоящ се от 27 линейни кораба, разбива обединената ескадра на Франция и Испания ръководена от П. Вилньов с 33 линейни кораба. Нелсън прилага маневрената тактика и така унищожава 1 и пленява 17 кораба. В боя той е ранен смъртоносно. С Трафалгарското сражение Великобритания си извоюва господство по море.

1652 г.

Френският крал Луи XIV влиза в Париж след потушаване на Фронда (френско социално-политическо движение против абсолютизма).

1640 г.

Подписан е Рипонският договор, който слага край на войната между епископите на Англия и Шотландия.

1596 г.

Сключена е Брестската уния, съгласно която епископите на руската църква намиращи се на полска територия признават властта на папата.

1520 г.

Експедицията на Фернандо Магелан преминава протока, който свързва Атлантическия с Тихия океан и днес носи неговото име.

Фернандо Магелан е португалски мореплавател. Отначало е на португалска служба в Индия, след това в Африка. След уволнението си през 1512 г. постъпва на испанската служба. Карл V му дава средства, за да потърси през Южна Америка път към бреговете на Азия. Магелан потегля от Испания през 1519 г. с 5 кораба. Минава край бреговете на Южна Америка, навлиза в Тихия океан през протока, който е наречен на негово име. Пресича Тихия океан и стига до Филипинските острови. Там покръства местния владетел и го прави васал на Испания. Загива в сражение с филипинско племе. Неговият помощник Себастиан дел Кано връща остатъците от Магелановата експедиция в Испания. Извършено е първото околосветско пътешествие, продължило 3 години и 14 дни. Установено е единството на световния океан, както и кълбовидната форма на Земята.

На тази дата са родени:

1945

Роден е Никита Сергеевич Михалков - руски сценарист, режисьор и актьор. През 1963-1966 г. учи в театралното училище “Шчукин". През 1971 г.завършва ВГИК. В киното е от 1961 г. - “Мъгли над Борск". Първите му роли са: “Крача по Москва" (1963 г.), “Проверка" (1966 г.), “Червената палатка" (1970 г.), “Песен за Маншук" (1970 г.). Играе в “Сибириада", 1979 г., както и в екранизации на литературна класика: “Дворянско гнездо" (1969 г.), “Станционният надзирател" (тв, 1972 г.), “Незавършена пиеса за механично пиано" (1977 г.), “Вяра, надежда и кръв" (2000 г.). Дебютът му като режисьор е късометражния филм “Спокоен ден в края на войната" (1971 г.). Филмите му като режисьор са: “Свой сред чужди, чужд сред свои" (1974 г.), “Робиня на любовта" (1976 г.), “Незавършена пиеса за механично пиано" (1977 г.), “Пет вечери" (1979 г.), “Няколко дни от живота на Обломов" (1980 г.), “Роднини" (1982 г.), “Без свидетели" (1983 г.), “Очи чорние" (1987 г.), “Угра" (1990 г.), “Анна" (1994 г.), “Изгорени от слънцето" (1994 г.), “Сибирският бръснар" (1999 г.). Съсценарист е на филмите: “Ненавист", “Транссибирският експрес", “Кръв и пот" и др.

1833 г.

Роден е Алфред Бернхард Нобел - шведски химик, изобретател. Собственик е на повече от 300 патента в областта на синтеза и производството на взривни вещества. Завършва Химическия факултет на Санктпетербургския университет. През 1866 г. смесва нитроглицерина с инфузорна пръст и получава динамита. През 1867 г. получава патент за откритието си и организира производството на динамит. През 1887 г. създава бездимния нитроглицеринов барут, наречен балистит. През 1868 г. заедно с баща си получава златния медал "Летерстед" на шведската академия на науките за използването на нитроглицерина и откриването на динамита. През 1896 г. патентова откритието си "бездимен барут". Депозира в различни държави около 350 сертификата, представящи 150 изобретения. Член е на Кралската шведската академия на науките (1884 г.), на Лондонското кралско дружество и на Дружеството на инженерите в Париж. От 1880 г. е рицар на Нордстейерне орден. Почетен доктор е по философия на университета в Упсала (1893 г.). Кавалер е на Почетния легион. Умира от мозъчен инсулт на 10 декември в Италия. След няколко дни близките му откриват документ, с който дарява 1,5 млрд. долара (33 млн. швед. крони) за международен награден фонд за висши научни постижения. Приходите от фонда, по негово желание, се разделят на пет части: за награда за физика; за химия; за медицина и физиология; за литература; за мир. Изричното му желание е да се награждават само приживе кандидати от цял свят, без значение на националността им. От първата година на наградите – 1901 г. до днес обявяването на лауреатите се извършва на 21 октомври (рождената дата на Нобел , а официалната церемония по връчването на наградите – на 10 декември (денят на смъртта на Нобел), едновременно в Стокхолм и Осло. Наградените в дадена област могат да бъдат най-много трима. Единствено наградата за мир може да се присъжда на цели организации. Лауреатите получават Нобелов златен медал, Нобелов диплом и чек.

На тази дата умират:

2009 г. – Хайнц Чеховски, немски поет. Първите си стихотворения публикува през 1957 г. в списание "Нойе дойче литератур“. Работи като издателски редактор в Хале и драматург в Магдебург. Публикува още стихосбирките "Следобедът на една любовна двойка“ (1962) и "Пътуване по водата“ (1967). В ГДР Хайнц Чеховски е официално по-скоро търпян, отколкото ценен. Преди политическата промяна през 1989 г. поетът издава стихосбирките "Овце и звезди“ (1975), "Що се отнася до мене“ (1981), "Аз, например“ (1982), "До приятел и враг“ (1983) и "Никакъв по-близък знак“ (1987).

1984 г. – Франсоа Трюфо, френски режисьор, сценарист, продуцент, актьор и филмов критик, един от създателите на френската Нова вълна. Работи в киното повече от четвърт век, през което време създава над 25 филма и се превръща в един най-представителните френски режисьори. Филмът му 400-те удара е основополагащ за Новата вълна.

1969 г.

Джак Керуак, американски писател, поет, художник и представител на бийтпоколението. Той се смята за един от най-важните американски автори.

1931 г.

Артур Шницлер, австрийски писател и драматург, един от най-значимите представители на художествения стил "Виенски сецесион“ (Wiener Moderne).

1556 г.

Пиетро Аретино, италиански писател и публицист, сатирик, есеист и драматург, един от водещите италиански автор на своето време. Наричан е "Божествения Пиетро Аретино“. Смятан за родоначалник на журналистиката. Кореспонденцията му включва 3 300 писма, съдържащи много данни за епохата, в която е живял.

1442 г.

Шарл VI, Обичаният, крал на Франция от 1380 г. Син е на Шарл V Мъдри и Жана Бурбон. По-късно, когато се разболява психически, е наречен Шарл Лудият, но дори и тогава запазва любовта и благоразположението на населението към себе си. Пристъпите на лудост се повтарят периодично през целия му живот.

1125 г.

Умира Козма Пражки – първият чешки хронист. Учи в Прага и Лиеж. От 1110 г. е декан на катедралата “Св. Вит" в Прага. Автор е на “Чешка хроника" (започната през 1119-1120 г.), която съдържа ценни данни за историята (особено 3 книги, в които са описани съвременните на автора събития между 1092-1125 г. за историята на Чехия). Като представител на висшето духовенство Козма Пражки защитава интересите на Католическата църква и на династията Пшемисловци. Неговите последователи дописват събитията в хрониката му до началото на ХIII в.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;