През 1478 г. Леонардо да Винчи приключва работата си над картината “Мона Лиза". През 1951 г. е създадена Световната федерация на глухонемите. 



2015 г.

Новото правителство на Египет с министър-председател Шериф Исмаил полага клетва пред президента Абдел Фатах Сиси.

2014 г.

Първият министър на Шотландия Алекс Салмънд подава оставка.

2014 г.

В Белгия са предотвратени серия от атентати готвени от ислямистите воюващи в Сирия.

2013 г.

При наводнение в Мексико загиват 80 човека, а пострадалите са над милион.

2012 г.

Френският сатиричен ежеседмичник Charlie Hebdo публикува карикатури на пророка Мохамед на фона на вълненията в мюсюлманския свят.

2006 г.

В Тайланд генерал-лейтенант Сонти Буунияратглин обявява военен режим. Под негово ръководство e извършен военен преврат, като военните установяват контрол над столицата Банкок и превземат сградите на националните телевизии и радиостанции. Въоръжени подразделения, водени от хунта, оглавявана от наскоро освободения от длъжност главнокомандващ на сухопътните сили на страната генерал-лейтенант Буунияратглин установяват контрол над ключовите сгради в тайландската столица.

2005 г.

Европейската комисия одобрява финансирането на 54 проекта за опазване на природата в 20 страни членки и страни кандидатки в рамките на програмата LIFE Nature. Проектите са в сферата на възстановяването на защитени природни райони и на тяхната флора и фауна, като те ще имат за цел да установят устойчива структура на мениджмънт, да обърнат вниманието на обществеността, както и да засилят сътрудничеството със заинтересованите страни в тази сфера. По този начин е предвидено да допринесат за създаването на мрежа от сайтове за защита на природата в ЕС, обединени под общото заглавие Natura 2000. Проектите се отнасят до следните страни: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Холандия, Полша, Словакия, Испания, Швеция, Великобритания, Румъния. Всички тези проекти са на стойност 125,7 мил. евро, от които ЕС ще покрие 69 мил. евро.

1989 г.

Бомба, поставена в самолет МакДонъл Дъглас на френска авиокомпания, летящ от Бразавил до Париж, избухва над Сахара - загиват всичките 171 души на борда.

1985 г.

При Мексиканското земетресение загиват около 9 000 души, главно в град Мексико и са разрушени около 400 сгради.

1983 г.

Карибската държава Сент Китс и Невис получава независимост от Великобритания.

1976 г.

Боинг на турските авиолинии претърпява самолетна катастрофа, загиват 155 души.

1968 г.

Умира американският физик Честър Карълсън - създател на метода за ксерокопиране.

1957 г.

САЩ провеждат първия си подземен ядрен опит на полигона в Невада.

1955 г.

Аржентинският президент Хуан Перон е свален от власт от организирания в страната преврат.

1951 г.

Създадена е Световната федерация на глухонемите.

1946 г.

При посещението си в Швейцария Уинстън Чърчил за първи път издига идеята за създаването на Съвет на Европа за координиране на политиката на държавите от Западна Европа. Съветът става факт 3 години по-късно в Страсбург.

1900 г.

Френският президент Лубе лично оправдава капитан Алфред Драйфус, като обявява за несъстоятелни обвиненията и произнесената срещу него присъда за шпионаж в полза на Германия. Алфред Драйфус (1859-1935 г.) е френски офицер. Заподозрян е като автор на писмо, в което се съобщава на чужд агент за изпращането на тайни военни документи, той е осъден от военен съд на вечно заточение през 1894 г. и изпратен на Дяволския остров (Кайена). След застъпничеството на видни французи и главно на Емил Зола процесът на Драйфус е 2 пъти ревизиран. Оправдан е и е върнат на служба (1906 г.).

1893 г.

Нова Зеландия става първата страна в света, която гарантира правото на глас на женския пол.

1841 г.

Построена е първата международна ЖП линия, свързала френския град Страсбург и швейцарския Базел.

1783 г.

Французите - братя Монголфие правят демонстрация на първия полет на конструирания от тях балон, пълен с горещ въздух. В него поставят и трима пътници - овца, петел и гъска. На събитието присъстват кралят на Франция Луи ХVІ и съпругата му Мария Антоанета.

1478 г.

Леонардо да Винчи приключва работата си над картината “Мона Лиза". Леонардо да Винчи е италиански художник от Флорентинската школа, скулптор, архитект, учен и естествоизпитател. Съчетава разработката на новите средства на художествения език с теоретични обобщения. Създава хармоничния образ на човека, отговарящ на хуманистичните идеали на Ренесанса. С това полага основите на изкуството от Високия Ренесанс. Оформя се като майстор по време на учението си при Андреа дел Верокио (1467-1472 г.). Методите на работа във Флорентинската школа изискват съчетаването на художествената практика с практически експерименти и това способства за сближаването на Леонардо с астронома П. Тосканели, който провокира научните му интереси. В някои от картините си превръща сюжета в огледало на различни човешки емоции. Разработва новаторски методи. По време на службата си при Лудовико Моро, управител на Милано от 1481-1482 г., Леонардо се проявява като военен инженер, хидротехник, организатор на придворни феерии. Повече от 10 години той работи върху паметника на Франческо Сфорца, баща на Лудовико Моро. Изработеният от глина модел на конник в естествени размери е разрушен при превземането на Милано от французите през 1500 г. В трапезарията на манастира "Санта Мария дела Грация" създава стенописа "Тайната вечеря" (1495-1497 г.). Този стенопис е силно повреден от времето, реставриран е през ХХ в. В Милано около Леонардо се събира група от негови ученици. Последните години от живота си прекарва в непрекъснато преселване от един град в друг. Сред късните му произведения са проектът на паметника на маршал Тривулцио (1508-1512 г.) и "Йоан Кръстител" (около 1513-1517 г.). Като учен експериментатор и гениален художник Леонардо де Винчи остава личност-символ на епохата на Ренесанса.

1356 г.

По време на Стогодишната война английската войска, предвождана от принц Едуард, известен с прозвището си Черния принц, нанася поражение на французите при Поатие и взема в плен техния крал Йоан II. Стогодишната война се води между Англия и Франция в периода 1337 – 1453 г. Основна причина е титлата крал на Франция, за която претендира английския крал Едуард III, за земите на територията на Франция, притежание на английската корона, и за Фландрия. След победата при Креси (1346 г.) и Поатие (1356 г.) англичаните завладяват около една трета от френската територия. От 1346 г. до 1396 г. – французите си връщат тези земи, но след битката при Азенкур (1415 г.) английските войски в съюз с бургундците завладяват Северна Франция (вкл. Париж). През 1420 г. френският крал Шарл VI сключва договор, с който признава английския крал за настойник и основен претендент за френския престол. През 1428 г. англичаните обсаждат Орлеан. Народната съпротива се вдъхновява от Жана д’Арк и през 1429 г. градът е освободен. Стогодишната война завършва 1453 г. с капитулацията на англичаните в Бордо, които си запазват само Кале (до 1558 г.) и островите в Ламанш. Стогодишната война нанася огромни щети на Франция. Страната преживява икономически упадък, от който са й нужни десетилетия, за да се съвземе. Хиляди са убити от глад, чума, дезинтерия и бандите, които тероризират населението. Гражданските войни и местните борби допринасят за разрухата. Наследникът на Шарл VII, Луи XI, печели от отслабването на благородничеството. Той успява да подчини благородниците и да обедини Франция под кралската власт, опирайки се на съюза си със средната класа. От руините на войната се появява нова Франция. За Англия последиците са следните: краят й като континентална сила и начало на разширението й като морска сила.

На тази дата са родени:

1948 г.

Роден е Джеръми Айрънс - английски театрален и филмов актьор. В театъра постига успех с "Изкусителят" (1987 г.) и "Зимна приказка" (1987 г.). Участва в "Нижински" (1980 г.), а след това триумфира във филма "Момичето на френския лейтенант" (1980 г.) на К. Райс. Постига успех и в "Куклата на капитана" (1981 г.), "Завръщане в Брайтсхед" (1981 г.), "Дивата патица" (1984 г.). Участва в "Една любов на Суан" (1984 г.) на Ф. Шльондорф и в "Обрат на съдбата" (1990 г.) на Б. Шродер ("Оскар" г.) ,"Близнаците" (1988 г.), "Хор на неодобрение" (1989 г.) на М. Уинър, "Кафка" (1991 г.) на С. Содърбърг, "Мадам Бътерфлай" (1993 г.) на Д. Кроненберг. Партнира на Р. де Ниро в "Мисията" (1986 г.) на Р. Джо. Играе в "Къщата на духовете" (1993 г.) на Б. Аугуст. "Катастрофа" (1992 г.), "Блатиста земя" (1992 г.), "Умирай трудно 3" (1995 г.), "Открадната красота" (1996 г.), "Лолита" (1997 г.), "Китайска кутия" (1998 г.), "Тъмници и дракони" (2000 г.), "Longitude" (2000 г.), "Нощта на игуаната" (2001 г.), "Калас завинаги" (2002 г.), "Машината на времето" (2002 г.), "И сега, дами и господа!" (2002 г.), "Disgrace" (2003 г.).

1926 г.

Роден е Леонид Калашников - руски оператор. Завършва ВГИК през 1958 г., от 1964 г. е в “Мосфилм". Снима “Ана Каренина" (1968 г.), “Егор Буличов и другите" (1973 г.), “Последната жертва" (1976 г.), “Степ" (1977 г.), “Валентина" (1981 г.), “Луди пари" (1982 г.), “Васа" (1983 г.), “Послеслов" (1983 г.). Снима и в копродукции - “Червената палатка" (1969 г.) и др.

1922 г.

Роден е чешкият лекоатлет Емил Затопек. Носител е на пет златни олимпийски медала. Три от тях спечелва на Олимпиадата през 1952 г. като побеждава в бяганията на 5000 метра, на 10 000 метра и в маратона.

1911 г.

Роден е английският писател Уилям Голдинг (1911 - 1993). Носител на Нобелова награда за литература през 1983 г. Най-известно произведение "Повелителят на мухите".

1882 г.

Роден е Йон Агърбичану - румънски писател, академик. Той е теолог по образование. Автор е на романи, в които утвърждава християнския морал - "Законът на тялото" (1912 г.), "Законът на разума" (1927 г.), "Победа". Стига до големи социални обобщения в романа "Архангели" (1914 г.), в "Сектанти" (1938 г.) разкрива политическите нрави на обществото. Умира на 28 май 1963 г. в Букурещ.

1871 г.

Роден е Фриц Рихард Шаудин - германски протистолог. От 1894 г. работи в Зоологическия институт на Берлинския университет, където става доцент. Завежда протистологичното отделение на санитарната инспекция в Берлин (от 1904 г.). От 1906 г. работи в Института по морски и тропически болести в Хамбург, където създава отделение по протозоология. Основните му трудове са върху простите организми. Изследва спирохетите и маларийния плазмодий. Съвместно с Е. Хофман открива причинителя на сифилиса (1905 г.). Умира на 22 юни 1906 г.

1802 г.

Роден е Лайош Кошут - унгарски политически деец, републиканец и демократ, един от главните организатори на борбата на унгарския народ по време на революцията от 1848-1849 г. Водач на либералната опозиция от 30-те години на ХIХ в., повежда борба за освобождението на народа си от властта на Хабсбургите. Осъден е от австрийците на 4 години затвор през 1837 г. След избухването на въстанието в Пеща (1848 г.) е министър на финансите в първото унгарското правителство; оглавява Комитета за защита на родината и организира революционна армия. На 2 май 1849 г. е избран за президент на независима Унгария. След поражението на революцията емигрира в Турция, а по-късно живее в САЩ, Англия и Италия. Амнистиран през 1867 г. Отказва да приеме дуалистичната Австро-Унгарска империя. Умира на 20 март 1894 г., Торино, Италия.

866 г.

Роден е Лъв VI Философ (Мъдри) - византийски император (886-912 г.).

Управлява заедно с по-малкия си брат Александър (император след смъртта на Лъв, 11 май 1912 г. – 6 юни 1913 г.). Управлението на Лъв VI е период на подем за стопанството, културата и законодателството във Византия. При Лъв VI е издадена т. нар. "Книга на епарха", която регламентира дейността на византийските колегии (цехове) в столицата Константинопол. Императорът е автор на похвални слова, религиозни слова, поеми, филологически трактати, на тактика (ръководство за военни действия), на поемата "Символ на лилията", на множество "рачета" (стихове, които могат да се четат в обратен ред) и др. Заради енциклопедичните си интереси е наричан Мъдри и Философ. Лъв VI е съвременник на цар Симеон I. Отношенията с България са влошени по вина на Лъв VI, който по съвет на свои приближени, вещи по финансовите въпроси, премества тържището на българските стоки от Константинопол в Солун, с което ощетява българските търговци и уронва авторитета на Симеон I. Българският княз обявява война на Лъв VI Философ през 894 г. През 896 г., Симеон нахлува в Източна Тракия, където византийците са разбити. Лъв VI сключва мир с българския владетел, като се задължава да му плаща данък. През 899 г. и 904 г. е принуден да направи нови териториални отстъпки на България в районите на Солун и Драч. Умира през 912 г. в Константинопол.

На тази дата умират:

1935 г.

Умира Константин Едуардович Циолковски - руски учен, изследовател и изобретател в областта на аеродинамиката, ракетодинамиката, теорията на самолета и дирижабъла, основоположник е на съвременната космонавтика. Роден е на 17 септември 1857 г. в с. Ижевское, Рязанска област в семейството на лесничей. След боледуване от скарлатина почти напълно загубва слуха си и не успява да завърши училище. От 14-годишна възраст учи самостоятелно. До 19-годишна възраст живее в Москва, изучава физико-математически науки в обема на средното и висшето училище. Като екстернант издържа изпити за учител (1879 г.) и е назначен за учител по аритметика и геометрия в Калужка губерния. По това време започва своите научни изследвания. Самостоятелно, без да знае за постиженията на науката, създава “Теория на газовете" (1880-1881 г.), в която излага основите на кинетичната теория на газовете. Второто му произведение от това време, “Механика на живия организъм", получава положителен отзив от И. М. Сеченов и Циолковски е приет в Руското физико-химично дружество. След 1884 г. се занимава с 4 големи проблема: научно обосноваване на металния аеростат (дирижабъл), на обтекаемия аероплан, влаковете на въздушна възглавница и ракети за междупланетни пътешествия. Първото му публикувано произведение е “Метален управляем аеростат" (1892 г.). Предлага идеята за създаване на аероплан с метален скелет. Пръв в Русия построява аеродинамична тръба (1897 г.) и разработва методика за експериментиране с нея. През 1903 г. в своя статия обосновава възможността за използване на реактивни устройства при изследването на космическото пространство. Първи решава задачата за движението на ракета в нееднородно поле, разглежда влиянието на атмосферата върху полета на ракетата и прави редица други изчисления. Циолковски е създател на теорията за междупланетните съобщения. Предлага редица идеи, които по-късно са реализирани в ракетостроенето. Той е първият идеолог и теоретик за усвояването на космическото пространство от човека и автор на няколко научнофантастични произведения, а също така и изследвания в други области на знанието: лингвистика, геология и др.

1881 г.

Умира Джеймс Абрахам Гарфилд - американски общественик, политик и държавник. Роден е на 19 ноември 1831 г. в Ориндж, щат Охайо. Президент е на САЩ от Републиканската партия (1880 г.). По време на Гражданската война (1861-1865 г.) е един от командирите в армията на Съюза (Северните щати). Член е на Конгреса (от 1862 г.), лидер на републиканците. Умира от тежки рани след покушение.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;