През 1794 г. Стойко Владиславов е избран от търновския митрополит за врачански епископ. Той приема името Софроний Врачански. Официалното ръкополагане в епископски сан става на 17 септември в Търново, а около 13 декември Софроний получава и султански берат за назначението си във Врачанската епархия.

1843 г. - в Браила са арестувани 17 души, участващи в подготовката на Третия браилски бунт. Между заловените са капитан Васил Вълкович, Васил Ханджията, Панайот Кръчмарина, Иванчо Велюв и др.

През 1875 г. избухва Старозагорското въстание.

През 1876 г. по време на Сръбско-турската война (1876 г.) при Гредетин (Сърбия) 2000 български доброволци начело с капитан Райчо Николов и войводата П. Хитов се сражават на страната на Сърбия. При подготовката им участва генерал-майор Иван Кишелски - първият българин с генералско званиe.

 

1972 г.

Започва официалното посещение на генералния директор на ЮНЕСКО Рене Майо в България.

 

1949 г.

Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Според него Академията е "най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет". Целта й е да развива теоретичните и приложни науки с оглед те да се използват планомерно и всестранно за строителството на социализма.

 

1944 г.

На първото заседание на ЦК на БРСДП Коста Лулчев е избран за главен секретар.

 

1913 г.

Подписан е Цариградският мирен договор между България и Турция, според който Високата порта си връща Източна Тракия с Одрин, а България получава Малкотърновско, Свиленград и излаз на Бяло море на запад от устието на р. Марица.

 

1908 г.

Константин Хаджикалчов заминава на тайна мисия в Цариград. Целта е да се уредят спорните въпроси с Портата. Мисията завършва без успех.

 

1907 г.

Основан е Съюза на запасните офицери.

 

1899 г.

Българското тайно революционно братство подписва обединителен протокол с БМОРК (Български македоно-одрински революционни комитети).

 

1876 г.

По време на Сръбско-турската война (1876 г.) при Гредетин (Сърбия) 2000 български доброволци начело с капитан Райчо Николов и войводата Панайот Хитов се сражават на страната на Сърбия. При подготовката им участва генерал-майор Иван Кишелски - първият българин с генералско звание.

 

1875 г.

Избухва Старозагорското въстание, организирано от Българския революционен централен комитет в Букурещ и ръководено от Стефан Стамболов, подпомаган от Захари Стоянов и Георги Икономов.

 

1843 г.

Арестувани са 17 души, участващи в подготовката на Третия браилски бунт. Между заловените са капитан Васил Вълкович, Васил Ханджията, Панайот Кръчмарина, Иванчо Велюв и др.

 

1794 г.

Стойко Владиславов е избран за врачански епископ. Той приема името Софроний Врачански. Официалното ръкополагане в епископски сан става на 17 септември в Търново, а около 13 декември Софроний получава и султански берат за назначението си във Врачанската епархия. В своето “житие" Софроний отбелязва по този повод: “И като станах архиерей, в тоя ден голяма радост имаше в митрополията. И у нас вкъщи имаше трапеза и голямо посрещане. После седях в Арбанаси три месеца, докато се приготвя и докато ми дойде фермана и повелението от Цариград".

 

<b>На тази дата са родени:</b>

 

1890 г.

Роден е генерал-лейтенант Константин Лукаш. През 1909 г. завършва Военното училище в София, а през 1926 г. Военната академия. . От 1909 г. е произведен в чин подпоручик и назанчен за командир на взвод в 21-и пехотен полк.

На 1 януари 1940 г. е произведен в чин генерал-лейтенант. На 11 август 1941 г. е назначен за началник на Щаба на българската армия. На този пост е до 11 май 1944 г., когато е назначен за главен инспектор на войската. От 13 септември 1944 г. е в запаса. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 15 март 1945 г.

Награди: Орден "За храброст" 4-та степен, 2-ри клас; Орден "Свети Александър" с мечове по средата, 3-та и 4-та степен; Орден "За военна заслуга" 2-ра, 3-та , 4-та и 5-та степен с корона и военно отличие.

 

<b>На тази дата умират:</b>

 

1995 г.

Умира Румяна Димитрова Узунова - българска писателка, журналистка, литературен критик. Работи като редактор във в. “Учителско дело, в. “Литературен фронт" и др. Емигрира по политически причини в Париж през 1980 г. От септември 1981 г. е в нюйоркското бюро на “Свободна Европа". Румяна Узунова се завръща в България през 1989 г. От 1991 г. ръководи българското бюро на радио “Свободна Европа".

 

1932 г.

Умира генерал-майор Александър Андреев Танев. Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като офицер в Лейбгвардейския ескадрон в боевете при Сливница, Цариброд и Пирот. През Балканската война (1912-1913 г.) участва с Втора конна бригада при пленяването на Мехмед Явер паша. През Първата световна война Танев е командир на кавалерийската дивизия и след това на Първа Софийска дивизия.

 

1894 г.

Умира Ангел Тихов Обретенов, син на Тонка Обретенова. Участва в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа (1868 г.). Въз основа на спомените на Ангел Обретенов, Захари Стоянов пресъздава четническата епопея през 1868 г. в книгата "Четите в България".

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.