На тази дата през 1871 г. Берлин е провъзгласен за столица на Германия.

През 1912 г. американката Хариет Куимби става първата жена, извършила самолетен полет над Ла Манша. На тази дата през 1947 г. в сената в Южна Каролина американският политик и финансист Бърнард Барух за първи път употребява израза “Студена война". През 1705 г. английската кралица Ана удостоява Исак Нютон с рицарско звание. На 16 април са родени: папа Бенедикт ХVІ (преди началото на понтификата – кардинал Йозеф Рацингер); Павел Лвович Шилинг – руски учен, електротехник и специалист по източни езици. На тази дата умират: Франсиско Хосе де Гойя и Лусиентес- испански художник и гравьор; Ханс Дриш - германски биолог и философ, един от основоположниците на съвременния витализъм, ученик на Е. Хекел.

2016 г.

Най-мощното земетресение в Еквадор от десетилетия насам удари тихоокеанското крайбрежие на страната, загиват над 500 души.

2014 г.

При корабокрушение на кораба "Севол“ до югозападното крайбрежие на Южна Корея загиват 56 човека, 174 човека са спасени, а 250 пасажера биват безследно изчезнали.

2013 г.

Над 40 човека са убити от земетресение с магнитуд 7,5 (по други данни — 7,8) в югоизточната част на Иран.

 

2012 г.

Първата група от наблюдатели на ООН започва работа в Сирия.

Съветът на директорите на Световната банка избира Джин Йон Ким за президент на организацията по предложение на Обама. Официално встъпва в длъжност на 1 юли за период от 5 години.

В Осло започва съдебният процес срещу Андерс Брейвик във връзка с убийството на 77 човека.

В Източен Тимор се провежда втори тур на президентските избори.

Парламентът на Судан обяви Южен Судан за вражеска държава и иска Хеглиг да се върне незабавно под контрола на Судан. Председателят на парламента призовава за сваляне на южносуданското правителство. Южен Судан заявява, че ще изтегли войските си само ако ООН разположи неутрални части, за да следят спазването на мира между Джуба и Хартум.

 

2011 г.

В Нигерия се провеждат президентски избори.

 

2009 г.

Русия приключва успешно своята контратерористична операция в Чечня, започнала през 1999 г.

 

2007 г.

В Политехническия институт на Блексбърг, щата Вирджиния, 23-годишният студент от корейски произход Чо Сюн Ху открива огън по присъстващите на територията на колежа. В резултат са убити 32 души и са ранени около 40.

2003 г.

В Гърция е подписан договор за присъединяване на 10 нови страни-членки на ЕС.

 

1972 г.

Провежда се първият концерт в Англия на групата Electric Light Orchestra.

Electric Light Orchest е сформирана в Бърмингам, Англия, през есента на 1970 г. с фронтмен Рой Ууд, китарист/композитор Джеф Лин, басист Рик Прайс и барабанист Бев Бевън. В САЩ групата пожънва най-голям успех в началото. Впоследствие популярността им на местна почва във Великобритания се увеличава. Мениджър на Electric Light Orchestra е Дон Ардън (баща на Шарън Осбърн). До средата на 70-те години на миналия век групата се превръща в една от най-добре продаващите се рок групи в света. Под лидерството на Лин групата издава 20 сингъла от върховете на UK top-20, както и 15 топ-20 появявания в американската класация Билборд.

1970 г.

Започват преговорите между САЩ и СССР за ограничаване на стратегическото въоръжение.

 

1947 г.

В сената в Южна Каролина американският политик и финансист Бърнард Барух за първи път употребява израза “Студена война". Студената война е открито, но ограничено съперничество и враждебност, които се развиват след Втората световна война между съединените американски щати и съюза на съветските социалистически републики и съответните съюзници на двете фракции. САЩ и Великобритания, алармирани от съветското доминиране над Източна Европа, се страхуват от разширяването на съветската мощ и комунизма в западна Европа и навсякъде другаде. СССР е решителен да поддържа контрола си над Източна Европа отчасти за да се защити от евентуална нова заплаха от Германия. Студената война се развива основно на политическата, икономическата и пропагандната сцена, като има ограничено прибягване до оръжие. Върхът на Студената война е достигнат в периода 1958-62 г. с Кубинската ракетна криза, която довежда до масирано въоръжаване и от двете страни. Следва период на отбранителност през 70-те години на ХХ век, последван от обновена враждебност. Студената война приключва през 1991 г. с разпадането на Съветския съюз.

 

 

1946 г.

Сирия получава независимостта си.

Сирия е държава от Близкия Изток на източния бряг на Средиземно море. Територията на страната е 185 180 кв. Км, а населението през 2005 г. е 17 794 000 души. Столицата е Дамаск. Основната етническа група е араби, а кюрдите са най-значителното малцинство. Официален език е арабският, говорят се още кюрдски и арменски. Основната религия е ислямът (сунитски). Паричната единица е сирийски паунд. Сирия се състои от крайбрежна зона с изобилни водни запаси, планинска зона, която включва Анти-Ливанските планини, и част от Сирийската пустиня. Реката Ефрат е най-важният воден източник и е единствената плавателна река. Сирия има смесена икономика, основаваща се на селско стопанство, търговия, рудодобив и производство. Земеделието произвежда памук, зърнени храни, плодове, тютюн и добитък. Главните минерални ресурси са петрол, природен газ и желязна руда. Индустрията включва текстил, цимент и стомана. Сирия е република с еднокамарен законодателен орган. Главата на държавата и правителството е президентът, който трябва да бъде мюсюлманин по закон. Правната система се базира основно върху ислямското право. Областта, която в момента съставя Сирия, от третото хилядолетие пр. Хр. е населявана от шумерци, акадийци, аморити, египтяни, хитити, асирийци и вавилонци. През VІ век пр. Хр. Става част от Персийската Ахеменийска империя, която пада от Александър велики през 330 г. пр. Хр. Селевсидски владетели управляват територията от 301 до 164 г. пр Хр., след това партианци и набатийски араби. Процъфтява като римска провинция от 64 г. пр. Хр. до 300 г. сл. Хр., част е от Византийската империя от 300 до 634 г., докато арабски мюсюлмани нахлуват и установяват контрол. Оттогава регионът е управляван от различни мюсюлмански династии. През 1516 г. влиза в рамките на Османската империя, която го задържа до британското нахлуване през Първата световна война от 1914-18 г. След войната става територия под френски мандат и става напълно независима през 1946 г. Сирия се обединява с Египет в Обединената арабска република, просъществувала от 1958 г. до 1961 г. По време на Шестдневната война от 1967 г. Сирия губи Голанските възвишения в полза на Израел. Сирийски войски често се сблъскват с израелски сили на ливанска територия през 80-те и 90-те години на ХХ век. Режимът на Хафиз ал-Асад от 1971 до 2000 г. е маркиран от противоречиви желания за близост с Турция и Ирак.

1945 г.

В хода на Втората световна война започва Берлинската настъпателна операция на съветските войски.

Във Втората световна война участват 61 държави, което е 80% от населението на Земята. Военни действия се водят на териториите на 40 от държавите, на морски и океански театри. Воюващи страни са Германия, Италия, Япония, Унгария, Финландия, Румъния, България, Хърватско и Испания срещу Англия, Франция, СССР, САЩ, Полша, Чехословакия и др. В навечерието на войната в Москва се водят преговори между Великобритания, Франция и СССР за сключване на военен пакт срещу Германия и нейните съюзници. Неясната и недостатъчно твърда и искрена позиция на съветската делегация проваля преговорите. На 23 август 1939 г. в Москва е сключен пактът за ненападение между Германия и СССР, наречен пакт Молотов-Рибентроп. На 26 август са оформени тайните клаузи на пакта. Двете тоталитарни държави си поделят Европа и се договарят за съвместни действия при постигане на интересите. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша и до 15 септември я завладява. На 3 септември Великобритания и Франция обявяват война на Германия, но не предприемат решителни действия до май 1940 г. Това е периодът на т.нар “Странна война" . На 17 септември СССР напада Полша от изток и за кратко време окупира останалата част от страната, като между Вермахта и Червената армия се установява демаркационна линия. В Брест се провежда съвместен парад на Вермахта и Червената армия. В края на септември и началото на октомври СССР заставя Естония, Латвия и Литва да подпишат договори за взаимопомощ, по силата на които през август 1940 г. Съветския съюз анексира трите независими държави. Финландия отказва да подпише такъв договор и след последвалата Съветско-финландска война загубва някои територии, но запазва независимостта си. През април и май 1940 г. Германия завладява Норвегия и Дания, окупира Белгия, Холандия и Люксембург и до 22 юни 1940 г. завзема Франция. На 10 юни 1940 г. във войната се намесва Италия. Италианските войски завладяват Британска Сомалия, Кения, Судан и в средата на септември нападат Египет. Настъплението на италианците срещу Албания и Гърция се оказва неуспешно и италианската армия е спряна. През периода януари-май 1941 г. британската армия успява да изгони италианците от Британска Сомалия, Кения, Судан, Етиопия, Италианска Сомалия и Еритрея. След като България се присъединява към държавите от Оста и става техен съюзник; германските войски преминават през страната и окупират Гърция и Югославия. На 22 юни 1941 г. Германия започва война със СССР. За няколко месеца германската армия завладява Белорусия, Молдова, Украйна и голяма част от европейската част на Русия. С цената на много жертви Червената армия успява да спре германското настъпление и да разбие германците в битката за Москва, водена през периода 30 септември 1941 – 20 април 1942 г. След неуспешното съветско контранастъпление при Харков през май 1942 г. германците стигат на изток до Волга и на юг до Кавказ. След японското нападение на американската база Пърл Харбър от 7 декември 1941 г. във войната се намесват САЩ. Създава се военен съюз на държавите, борещи се против фашизма, оформен на 1 януари 1942 г. чрез Декларацията на 26 държави. След като разгромява главните сили на американския Тихоокеански флот, Япония окупира Тайланд, Хонг-Конг, Бирма, Малая, Сингапур, Филипините и по-голямата част от Индонезия. Японският флот завладява част от Нова Гвинея и голяма част от тихоокеанските острови. На 2 февруари 1943 г. завършва Сталинградската битка, която изменя хода на войната на Източния фронт. В края на юни 1942 г. при Ел Аламейн е разбита обединената италиано-германска армия, командвана от фелдмаршал Ервин Ромел. Тези две загуби на германците изменят коренно хода на Втората световна война. След 1943 г. силите на Оста започват да отстъпват. На 8 ноември 1942 г. в Северна Африка е стоварен десант на англо-американските войски. В края на март британските войски завладяват цяла Северна Африка. През юли 1943 г. съюзниците правят десант на остров Сицилия и от септември започват освобождаването на Италия. След Курската битка от юли – август 1943 г. - Червената армия започва постепенно да изтласква германската армия от територията на СССР и през лятото са възстановени съветските граници. През август 1944 г. Червената армия окупира Румъния и спира на българо-румънската граница. На 6 септември 1944 г. съюзниците извършват десант в Северна Франция и откриват Втория фронт срещу Германия. През втората половина на 1944 г. и началото на 1945 г. съюзниците на Германия са извадени от войната и капитулират, както следва Румъния на 23 август 1944 г., България на 9 септември 1944 г., Финландия през септември 1944 г. и Унгария през декември 1944 г. След капитулацията на Германия на 6 и 8 август американската авиация извършва атомни бомбардировки на японските градове Хирошима и Нагасаки. През август 1945 г. Червената армия разгромява японските войски в Манджурия, Корея и на остров Сахалин. На 2 септември 1945 г. Япония безусловно капитулира. От 17 юни до 2 август 1945 г. се провежда Потсдамската конференция на ръководителите на САЩ - Хари Труман, на СССР - Й. В. Сталин, и на Великобритания - Уинстън Чърчил. Конференцията приема решения за пълно разоръжаване на Германия, ликвидиране на нацизма и за следвоенното устройство на света.

1917 г.

Владимир Ленин се завръща в Петроград (дн. Санкт Петербург) от изгнанието си във Финландия.

Владимир Илич Улянов Ленин, роден на 22 април 1870 г. в Симбирск, е руски политик, общественик, публицист, философ, държавник; създател и теоретик на болшевизма. Издига в догма идеите на К. Маркс за общественото преустройство, формулирани в средата на ХIХ в. (революциите от 1848 г. в Европа), и ги прилага на практика в Русия. След като по-големият му брат Александър е екзекутиран за участие в покушение срещу император Александър III (1887 г.), Ленин възприема крайните радикални идеи за обществено преустройство чрез въоръжено насилие. През 1887 г. завършва Симбирската гимназия и постъпва в Юридическия факултет на Казанския университетт. Изключен е за разпространение на радикални идеи и е заточен. През 1891 г. завършва като екстернант Юридическия факултет на Петербургския университет. През 1897 за противодържавна дейност е осъден на заточение за 3 год. в с. Шушенское (Централен Сибир). От 1900 г. е емигрант в Германия, а след това в Швейцария, където заедно с Г. В. Плеханов издава вестник “Искра". През 1902 г. създава РСДП. След Манифеста от 17 октомври 1905 г. в Русия се създават условия за реформи и либерализация на обществения живот. В произведението си “Двете тактики на социалдемокрацията в демократичната революция" (1905 г.) Ленин развива идеята за хегемонията на пролетариата, която да създаде условия за превръщане на либералните преобразования в т. нар. соц. революция. От 1905 до 1907 г. живее в Санкт Петербург; изгонен отново за противодържавна дейност. Праволинеен последовател на К. Маркс и войнстващ материалист. В “Материализъм и емпириокритицизъм" (1909 г.) защитава диалектическия материализъм и критикува ревизията на марксизма под формата на емпириокритицизъм. По време на Първата световна война живее в Швейцария. След свалянето на Николай II и обявяването на Рус. република, с помощта на германското разузнаване Ленин пристига в Русия (на 3 април 1917 г.). Започва твърда, яростна и последователна борба срещу радикалните преобразувания и демокрацията, осъществявани от Временното правителство. Призован от законното правителство на Русия да се яви пред съда, да обясни действията си и да се защити по предвидения от законите ред, Ленин се укрива и емигрира във Финландия. В началото на октомври 1917 г. пристига в Санкт Петербург и организира въоръжения преврат (25 октомври 1917 г.), с който болшевиките завземат властта в Русия. Ленин възглавява болшевишкото правителство; по негова заповед на 6 януари 1918 г. е разпуснато законно избраното чрез свободни и демократични избори Учредително събрание. След няколко часа ЦИК приема декрет за разтурянето му. По настояване на Ленин е подписан унизителният за Русия Брестки мир с Германия и съюзниците £ (3 март 1918 г.). През 1917-1920 г. в произведенията си разработва теорията за устройството на първата пролетарска държава и ролята в световната социалистическа революция (“Държавата и революцията", 1917 г., “Пролетарската революция и ренегатът Кауцки", 1918). Под негово ръководство болшевишката партия успява да сломи съпротивата на национални и демократични сили в Гражданската война (1918-1920 г.). Основава Третия интернационал, разработва новата икономическа политика (НЕП), създава първите концентрационни лагери в страната. През 1922 получава парализа. В своето “завещание", публикувано едва през 1956, предлага да бъде сменен Й. В. Сталин от поста ген. Секретар на партията.

1912 г.

Американката Хариет Куимби става първата жена, извършила самолетен полет над Ла Манша.

Хариет Куимби в своя моноплан Блерио ХІ е първата значима жена-пилот в САЩ През 1911 г. получава първия сертификат, даден на жена от Американския аероклуб, а по-малко от година по-късно прелетява над Ла Манша. Работила като журналист до този момент, Куимби започна да се интересува от авиация през 1910 г., когато присъства на Белмонтския международен парков авиационен турнир на Лонг Айлънд, Ню Йорк. На 1 август 1911 г. Куимби взима теста си за пилот и с това става първата жена-пилот в САЩ. На 16 април 1912 г. тя отлита от Доувър, Англия, на път към Кале на плажа в Ардело-плаж, Па-дьо-Кале. Постижението й получава малко медийно покритие поради потъването на Титаник.

Ла Манша е проток, образуван от Атлантическия океан между южното крайбрежие на Англия и северното на Франция. Свързан е със Северно море чрез протока Па дьо Кале. Средната дълбочина е от 50 до 100 м. На него се намират английските пристанища Нюхейвън, Портсмут, Саутхемптън, Плимут и френските - Диеп, Хавър, Шербур, Сен Мало. Има оживено корабоплаване. Английското име е : English channel - английски канал. Под Ла Манша е построен през 1987-1993 г. транспортен тунел (при едновременното напредване от двата бряга).

1871 г.

Берлин е провъзгласен за столица на Германия.

Берлин има население от 3 388 000 души (по преброяване от 2002 г.). Градът е основан в началото на ХІІІ век, член е на Лигата Ханза през ХІV век. Става резиденция на Хохензолерните, както и Бранденбургска столица. Последователно е столица на прусия (от 1701 г.), Германската империя (1871 – 1918 г.), Ваймарската република (1919 – 1913 г.) и Третия райх (1933 – 1945 г.). През втората световна война по-голямата част от града е унищожена от съюзнически бомбардировки. През 1945 г. е разделен на четири окупационни зони – американска, британска, френска и съветска. Трите западни сили обединяват секторите си в обща икономическа единица през 1948 г. СССР реагира с берлинската блокада. Когато независими правителство са установени в Източна и Западна германия през 1949 г. Източен Берлин е превърнат в столица на Източна Германия, докато западен Берлин, въпреки че е обкръжен от територии на Източна Германия, става част от Западна Германия. Продължителната имиграция от източен в Западен Берлин през 50-те години на миналия век довежда до издигането на Берлинската стена през 1961 г. Районът веднага се превръща в най-яркото съсредоточие на Студената война. Драматичното събаряне на стената през 1989 г. отбелязва рязката международна политическа промяна, която съпътства края на съществуването на Съветския съюз. През 1991 г. Берлин е обединен отново в столица на Германия, прехвърлянето на правителството от Бон завършва през 1999 г. В Берлин се намира Берлинският университет, Шарлотенбургският дворец, Бранденбургската порта, Берлинският зоопарк и Берлинската опера и е дом на Берлинския филхармоничен оркестър.

1705 г.

Английската кралица Ана удостоява Исак Нютон с рицарско звание.

Исак Нютон е английски математик, механик, астроном и физик. Завършва университета в Кеймбридж. През 1669 г. става професор. От 1672 г. е член на Лондонското кралско дружество, а от 1703 г. е негов президент. Той е чуждестранен член на Френската Академия на науките от 1699 г. През 1699 г. става директор на Монетния двор на Великобритания. Негови съчинения са “Оптика" (1704 г.), “Математически принципи на натурфилософията" (1687 г.). Нютон разработва независимо от Лайбниц диференциалното и интегралното смятане, открива дисперсията на светлината, хроматичната аберация, изследва интерференцията и дифракцията, развива корпускулярната теория за светлината. Открива основните закони на класическата механика, закона за всеобщото притегляне, създава теория за движението на небесните тела.

1404 г.

В писмо до бургундския херцог Филип Добри крал Сигизмунд съобщава за съвместни антиосмански действия на влашкия воевода Мирчо Стари и Константин, който в писмото е наречен “император на България".

Мирчо Стари е воевода във Влашко. Той оказва решителен отпор на османската армия в Ровинската битка през 1395 г. След Никополската битка през 1396 г. е принуден да стане васал, но през 1402 г. отхвърля васалитета. Възползва се от избухналото въстание на Константин и Фружин през 1404 г. и завзема Добруджа. Скоро след това е притиснат от султан Мехмед I и отново признава своя васалитет към османлиите.

1178 г.

През 1178 г. пр. Хр. слънчево затъмнение може би бележи завръщането на Одисей, митичния владетел на Итака, у дома след края на Троянската война. Той открива редица ухажори, които се съревновават, за да се оженят за съпругата му Пенелопа, която считат за вдовица. Целта им е да наследят трона на Одисей. Той организира посичането им и се възкачва обратно на престола си.

 

На тази дата са родени:

 

1927 г.

В Марктл Ам Ин, Бавария, Германия, е роден папа Бенедикт ХVІ (преди началото на понтификата – кардинал Йозеф Рацингер). Той е префект на Ватикана за Събора за доктрината на вярата, преди да наследи папа Йоан Павел ІІ като папа и лидер на Римокатолическата църква на 19 април 2005 г. Рацингер е отгледан в Бавария и влиза в семинарията през 1939 г. Ученията му са прекъснати през 1943 г. от принудителна служба в армията на Адолф Хитлер, но се завръща в семинарията в края на 1945 г. Рацингер е ръкоположен през 1951 г. и прекарва по-голямата част от кариерата си като професор по теология в немски университети. През 1977 г. е въздигнат в архиепископ на Мюнхен и Фрайзинг, а няколко месеца по-късно е издигнат в кардинал. Натоварен с “опазването на църковната доктрина" по времето на управлението на папа Йоан Павел ІІ, Рацингер е известен със стриктното спазване на традиционната католическа догма. Суровият подход на Рацингер му спечелва хумористичния прякор “Понзеркардинал" (препратка към бойния танк от Втората световна война). По време на погребението на папа Йоан Павел ІІ Рацингер председателства погребението и е избран за следващия папа на втория ден от традиционния конклав на кардиналите. Рацингер приема папското име Бенедикт ХVІ.

 

1921 г.

Роден е Питър Устинов - английски режисьор, актьор, драматург и писател от руски произход. Завършва Уестминстърския колеж и Лондонската театрална студия. От 1937 г. е театрален актьор, а в киното дебютира през 1940 г. Автор е на около 20 пиеси (“Десетата на Бетовен" и др.), ползващи се с голям успех, повечето от тях са екранизирани. Работи над сценария за филма на Каръл Рийд “Пълен напред" (1944 г.). През 1946 г. поставя “Школа за тайна служба". Филмите, режисирани от Устинов, се открояват със своето внушение и убедителна постановъчна работа - “И обратно" (1948 г.), “Редникът Анжело" (1949 г.), “Романов и Джулиета" (1960 г.), “Били Бъд" (1962 г.), “Лейди Л." (1965 г.), “Хамърсмит е вън" (1972 г.). Питър Устинов е майстор на епизодичния образ. Икономичните, нелишени от язвителен британски хумор изразни средства му дават възможност да създаде ярки и запомнящи се роли в “Quo vadis?" (1951 г.), “Хубавият Брамел" (1954 г.), “Лола Монтес" (1955 г.), “Изпращачи на слънцето" (1959 г.), “Спартак" (1960 г., “Оскар"), “Топкап" (1964 г., “Оскар"), “Комедиантите" (1967 г.), “Вива, Макс!" (1970 г.), “Бягството на Логан" (1976 г.), “Последната версия на Бо Жест" (1977 г.), “Иисус от Назарет" (тв, 1977 г.), “Лилавото такси" (1977 г.), “Ашанти" (1979 г.). Изпълнява блестящи роли в екранизациите по Агата Кристи и Жул Верн - “Смърт край Нил" (1978 г.), “Злодеяние под слънцето" (1982 г.), “Среща със смъртта" (1988 г.), “80 дни около света" (тв, 1989). Снима се още във филмите “Драма в три действия" (1990 г.), “Лоренцо" (1992 г.), “Алиса в страната на чудесата" (тв, 1999 г.), “Салемските вещици" (2001 г.), “Лутер" (2003 г.).

 

1912 г.

Роден е Евгений Валерианович Самойлов - руски артист. През 1930 г. завършва Художествен политехнически институт в Ленинград . Играе в театъра на В. Майерхолд (1934-1938 г.), в Московския театър “Вл. Маяковски" (1940-1968 г.) и в Малий театър (след 1968 г.). Снима се в киното от 1936 г. Играе въвъ филмите “Светлият път" (1940 г., Лебедев), “Сърцата на четиримата" (1945 г., Колчин), “Шест часа вечерта след войната" (1944 г., Кудряшов), “Героите на Шипка" (1955 г., ген. Скобелев), “Те се сражаваха за Родината" (1975 г., Марченко), “Борис Годунов" (1986 г.), “Обсадата на Венеция" (1991 г.), “В началото бе словото" (1992 г.). Самойлов умира на 17 февруари 2006 г.

 

 

1889 г.

Роден е Чарлз Спенсър Чаплин - английски актьор, сценарист, режисьор, продуцент и композитор от английски произход. Баща е на Дж. Чаплин. От 1898 г. пее и танцува на сцената. От 1907 г. е в трупата на Фред Карно, където усъвършенства майсторството на акробатиката, пантомимата и клоунската техника. При гостуването на Карно в САЩ (1913 г.) подписва договор с “Кийстоун" и започва да се снима под ръководството на Макс Сенет, дебютирайки в “Да си изкараш хляба" (1914 г.). През 1914 г. се снима в 34 филма, (от които около половината поставя по свой сценарий), придобива голяма популярност и получава творческа независимост. През 1915-1916 г. работи за “Есеней", а през 1916-1917 г. - за фирмата “Мючуъл", създавайки свои пълноценни авторски филми. Той играе във филмите “Завербуваният" (1915 г.), “Полиция" (1916 г.), “Спокойната улица" (1917 г.), “Имигрантът" (1917 г.). Работейки за фирмата “Фърст Нешънъл" (1918-1923 г.) - при все, че е сред основателите и на “Юнайтед артист" (1919 г.) - той обогатява артистичния си талант, режисьорското си майсторство. Участва в “Кучешки живот" (1918 г.), “С пушки на рамо!" (1918 г.), “Слънчева страна" (1919 г.), “Удоволствието на деня" (1920 г.), “Класа на безделници" (1921 г.), “Денят на получаване на заплатата" (1921 г.), “Хлапето" (1921 г.), “Пилигримът" (1923 г.) . През 1923 г. създава своя фирма “Чарлс Чаплин филм корпорейшън". От 1923 г. започва да снима авторски пълнометражни филми, които се появяват с по-голяма дистанция, поради дългата подготвителна работа и осигуряване на екип от съмишленици. Пълнометражните му филми са образцово реализирани. По времето на маккартизма напуска САЩ (1953 г.), преселва се в Швейцария и се връща триумфално за кратко в Америка през 1972 г., за да получи специалния “Оскар" за цялостен принос в развитието на киноизкуството. Между 1923 г. и 1967 г. създава “Парижанката" (1923 г.), “Треска за злато" (1925 г.), “Циркът" (1928 г., “Оскар"), “Светлините на града" (1931 г.), “Модерни времена" (1936 г.), “Диктаторът" (1940 г.), “Господин Верду" (1947 г.), “Светлините на рампата" (1952 г., “Оскар" ‘72 за музика), “Един крал в Ню Йорк" (1957 г.), “Графинята от Хонгконг" (1967 г.). През 1972 г. получава “Златен лъв" във Венеция за цялостен творчески принос. През 1964 г. издава “Моята автобиография". За живота и творчеството му са заснети редица филми, сред които по-значими са “Джентълменът-скитник" (1977 г.), “Неизвестният Чаплин" (тв, 1983 г.) и “Чаплин" (1992, реж. Ричард Атънбъроу).

 

1886 г.

Роден е Ернст Телман - германски политик, деец на международното работническо движение. От 1903 г. е член на ГСДП. През 1915 г. е мобилизиран и изпратен на Западния фронт, откъдето през есента на 1918 г. дезертира, връща се в родния си град и участва в Ноемврийска революция. След разцеплението на Социалдемократическата партия преминава в НГСДП, а от 1920 г. е член на ГКП. От декември 1920 г. оглавява хамбургската комунистическа организация, член е на Коминтерна.От 1924 г.до 1933 г. е депутат в Германския райхстаг. От 1925 г. е председател на Германската компартия и се кандидатира за райхспрезидент. През 1932 г. след завземането на властта от Хитлер. Ернст Телман минава в нелегалност. Няколко дни след подпалването на Райхстага е арестуван и останалата част от живота си прекарва в различни германски затвори и концлагери. По указание на фюрера е екзекутиран в Бухенвалд.

 

 

1844 г.

Роден е Анатол Франс (псевдоним на Анатол Франсоа Тибо) - френски писател. През 1896 г. става член на Френската академия на науките. Литературната си дейност започва като журналист и поет. Сближава се с групата “Парнас", публикува книгите “Алфред дьо Вини" (1868 г.), сборника “Златни поеми" (1873 г.) и драматичната поема “Коринтска сватба" (1876 г.). През 1879 г. пише повестта “Йокаста", която отразява увлечението му към позитивизма. Известността му идва след публикуването на романа “Престъплението на Силвестър Бонар" (1881 г.). През 70-те и 80-те години на ХІХ век пише статии, предговори към издания на френски класици (сб. “Латинският гений", 1913 г.). Философските му възгледи намират най-пълна изява в сборника с афоризми “Градината на Епикур" (1894 г.). В края на 90-те год., по времето на делото Драйфус, пише тетралогията “Съвременна история". Социалната тема е характерна и за разказите му от сборника “Кренкебил, Тютоа, Рике и много други полезни разкази" (1904 г.). В началото на ХХ в. се сближава със социалистите, занимава се усилено с публицистика (във вестник “Юманите" през 1904 г. публикува социално философския роман “На белия камък").Частично неговата публицистика е издадена в сб. “Социални убеждения" (1902 г.). След 1905 г. издава романите: “Островът на пингвините" (1908 г.), “Седемте жени на Синята брада" (1909 г.), “Боговете са жадни" (1912 г.), “Въстанието на ангелите" (1914 г.). В последните години от живота си завършва цикъл спомени - “Малкият Пиер" (1919 г.) и “Живот в цветя" (1922 г.); работи над философските “Диалози под розите" (1917-1924 г., публ. 1925 г.). През 1921 г. получава Нобелова награда за литература за 1921 г.

 

 

1829 г.

Роден е Хенрих Антонович Леер - руски офицер, генерал от инфантерията (пехотата) (1896 г.). Професор е в Николаевската академия на Генералния щаб, военен теоретик и историк, от 1887 г. е член -кореспондент на Петербургската Академия на науките. През 1854 г. завършва Военна академия . В периода 1857 – 1864 г. участва в Кавказката война . От 1865 г. е професор в Академията на Генералния щаб и в Инженерната академия. От 1889 г. до 1898 г. е началник на Академията на Генералния щаб, от 1896 г. - член на Военния съвет. Леер е главен редактор на “Енциклопедия на военните и морските науки" (8 т., 1883-1897 г.) и “Обзор на войните в Русия от Петър Велики до наши дни" (4 т., 1885-1896 г.). Автор е на трудове по стратегия, тактика и военна история, оказали влияние върху реформите и развитието на военното изкуство през втората половина на ХIХ в. и началото на ХХ в.

 

 

1786 г.

Роден е Павел Лвович Шилинг – руски учен, електротехник и специалист по източни езици. След завършване на Кадетския корпус (1802 г.) служи в Генералния щаб на руската армия. В периода 1803-1812 г. работи в руското посолство в Мюнхен. През 1812 г. участва във войната срещу Франция . След войната служи в Министерството на външните работи и организира първата в Русия цивилна печатница. Разработва оригинален литографски способ за печатане на текстове на китайски език (1829 г.). Сериозно изучава електротехниката и създава мина с електрически взривител, която е приета на въоръжение в руската армия. През 1832 г. изобретява клавишен телеграфен апарат , в който за предаване на съобщенията се използват електромагнитни импулси. За пръв път използва в телеграфията 6-елементен телеграфен код, създаден от него. Демонстрира своите изобретения успешно в Русия и в Германия. Създава подземна телеграфна линия между крайните пунктове на руско адмиралтейство. Разработва проект за подводна линия на електромагнитния апарат между Петерхоф (Петродворец) и Кронщат (1837 г.), но внезапната му смърт осуетява осъществяването на проекта.

 

 

556 г.

Роден е Пелагий І (VI в.) – римски папа. Като апокрисиарий в Константинопол на папа Вигилий (537-555 г.) Пелагий І се сближава с император Юстиниан I (527-565 г.). Като викарий на отсъстващия папа през 546 г. преговаря с готите на Тотила, за да спаси града от опустошаване. През 447 г. води неуспешна мисия от името на Тотила, който го изпраща да договори мир с императора. Отначало се обявява против решенията на V вселенски събор, но след това приема решението за осъждането на “трите глави", причина Юстиниан да подкрепи неговата кандидатура за наследник на Вигилий. Наложен е за папа въпреки съпротивата на аристокрацията и духовенството. Работи енергично за укрепване на папската власт, като използва светските прерогативи за управлението на Италия, дарени с Прагматическата санкция (554 г.) от имп. Юстиниан. Въпреки опитите си Пелагий І не успява да прекрати схизмата с Медиолан и Аквилея по въпроса за “трите глави".

На тази дата умират:

 

1972 г.

Умира Ясунари Кавабата - японски писател белетрист. Завършва английска и японска литература в Токийския университет през 1924 г. Дебютира в литературата като студент в сп. “Нова мисъл" (1921 г.). Създател е на сп. “Артистична епоха", трибуна на авангардната литература в Япония. През 1968 г. получава Нобелова награда за литература. Самоубива се. През 1954 г. става член на Японската академия на науките. В периода 1948-1965 г. е президент на японския ПЕН-клуб.Автор е на книгите “Снежната страна" (повест, 1937 г.; на български език 1977 г.), “Хиляда жерава" (повест, 1945 г.; на бълг. ез. 1977 г.), “Гласът на планината. Роман" (роман, 1953 г.; на бълг. ез. 1982 г.), “Старата столица" (роман, 1961 г.).

 

1941 г.

Умира Ханс Дриш - германски биолог и философ, един от основоположниците на съвременния витализъм, ученик на Е. Хекел. От 1921 г. до 1934 г. е професор в Хайделберг, Кьолн и Лайпциг. През 1935 г. лекциите му са забранени. В началото на научната си дейност се занимава с изследвания в духа на Хекеловия механицизъм, но след като се убеждава в необходимостта от обосноваване на самостоятелността на биологията, се отказва от него. Витализмът на Ханс Дриш е популярен през 10-те години, а логическите и онтологичните му идеи - през 20-те години на века. Концепцията му оказва съществено влияние върху философската антропология на Гелен и Плеснер.

 

1828 г.

Умира Франсиско Хосе де Гойя и Лусиентес- испански художник и гравьор. Учи живопис в Сарагоса при художника Х. Лусана и Мартинес. Около 1769 г. отива в Италия. През 1771 г. получава Втора премия от Пармската художествена академия за картина с античен сюжет. После се връща в Испания, където рисува икони и фрески в духа на късния италиански барок. Около 1773 г. се преселва се в Мадрид и отначало създава повече от 60 пана, които служат като модели за килими в кралската килимарска работилница (1776-1780 г., 1786-1791 г.). От 1780 г. е избран за член на Мадридската художествената академия. През 1785 г. става зам.-директор, от 1795 г. – директор на живописното отделение. През 1786 г. е назначен за придворен живописец. През 1799 г. става първи живописец на краля. През 1790-1800 г. портретното творчество на Гойя достига изключителен разцвет. Негови произведения са “Голата Маха", “Облечената Маха" (ок. 1802 г.). Особено интересна е първата голяма серия офорти “Капричос" (1793-1797 г.). Създава картини с историческа тематика “Въстанието на 2 май 1908 год. в Мадрид" и “Разстрел на въстаници през нощта на 3 май" (1814 г.). Негови творби са “Кралското семейство", “Мадридски панаир", “Ложа в цирка за бикове" и др. Неговите офорти “Борба с бикове", “Капричос", “Ужасите от войната" и др. му спечелват световна известност.

 

 

1822 г.

Умира Дмитрий Григориевич Левицк - руски художник. Придворен портретист на императрица Екатерина II и на бележитите си съвременници. Член е на Петербургската художествена академия. Автор е на портрети на Екатерина II, Павел I, Новиков, Дидро и др.

 

 

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници: 

 

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

 

Фамилна енциклопедия “Larousse";

 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

 

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

 

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

 

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;