На 15 септември 53 г. е роден император Траян, построил и Никополис ад Иструм. 1613 г. е роден противникът на абсолютизма Франсоа дьо Ларошфуко. През 1789 г., на тази дата е роден Джеймз Фенимор Купър, писателят признат за "баща

на американския уестърн", автор на поредицата "Кожения чорап". През 1821 г. на този ден испанските колонии Никарагуа, Хондурас, Салвадор и Коста Рика получават своята независимост. Девет години по-късно, през 1830 г. е открита първата ж.п. линия между Ливърпул и Манчестър, за превоз на пътници и товари. През същата година е регистриран и първият нещастен случай в историята на железопътния транспорт. През 1847 г. войските на САЩ влизат в столицата Мексико. Завършва американо-мексиканската война, в резултат на която в състава на САЩ влизат Калифорния, Юта, Невада и част от Аризона. През 1864 г. на 15 септември по време на лов в Африка загива Джон Спик, откривателя на езерата Танганика и Виктория. На 15 септември 1891 г. в Лондон е родена Агата Кристи - английска писателка, авторка на многобройни разкази, повести, романи и драми с криминален сюжет. Учи пеене в Париж, работи като медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г. и прекарва цялата Първа световна война във Франция. На 15 септември 1916 г. в сражението при Сома /Франция/ срещу германците, английските войски за първи път прибягват до бойното използване на танкове. 1917-a г. Русия е обявена за република от Временното правителство. Политическа амнистия освобождава затворниците от каторгите и заточение. 1928-a г. английският микробиолог Александър Флеминг създава пеницилина. Две години по-късно, през 1930 г., на Хитлер е отказано депутатско място в Райхстага, заради австрийско гражданство. На същата дата е проведена първата международна среща по бридж. 1935-а г. в нацистка Германия е отнето правото на гражданство на немските евреи. За официален флаг на страната е определен флаг със свастика.

На 15 септември 1949 г. Конрад Аденауер е избран за първи канцлер на ФРГ. Десет години по-късно, през 1959 г., започва първото посещение на съветски

държавен глава, Никита Хрушчов, в САЩ. На 15 септември 1960 г. е създадена

организацията на страните-производителки на петрол – ОПЕК. На 15 септември 1971 г. група активисти, които протестират срещу ядрените опити в Аляска, създават екологичната организация "Грийнпиис". През 1997 г., на 15 септември, в Ню Йорк е открит Световният музей на еврейските паметници. На 15 септември 2000 г. китайски археолози обявяват, че са открили гробницата на Чингис хан.

2015 г.

В Душанбе се провежда среща на Организацията на Договора за колективна сигурност.

2014 г.

Пожар в Северна Калифорния унищожава над 100 къщи. Евакуирани са над 1500 душив района на пожара. В борбата със стихията се включва авиация и над 800

пожарникари.

2013 г.

Министър-председател на Албания става Еди Рама.

2012 г.

В Москва и редица други руски градове преминава "Марш на милионите“.

2005 г.

В Ню Йорк започва срещата на върха при откриването на сесията на Общото събрание на ООН, на която присъства и българският президент Георги Първанов. Близо 150 световни лидери обсъждат приоритетите на ООН. Едва половината от лидерите слагат подписите си под конвенцията за предотвратяване на ядрения тероризъм. Сенатът на Чехия ратифицира Договора за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, със 79 гласа "за“ и 2 "въздържал се“.

1993 г.

В Намибия централната банка издава първите банкноти от новата валута намибийски долар. В Естония със закон са закрити рускоезичните ВУЗове.

1978 г.

В Лондон е задържан един от най-търсените членове на терористичната групировка “Баадер Майнхоф";. Това е германката Астрид Прол – тогава на 31 години. Непосредствено преди ареста, тя работи в гараж в Западен Хампсед под фалшиво име. След задържането й е разпитвана от антитерористична група към полицията в западен Лондон. След разпита от Скотланд Ярд декларират, че при ареста й, Астрид Прол не е била въоръжена, както и, че не са открити доказателства, свързващи я с извършване на криминална дейност във Великобритания. Германските власти обаче заявяват, че имат данни за нейно участие при извършването на редица убийства, както и, че ще настояват за екстрадирането й.

1971 г.

Създадена е международната организация за защита на околната среда “Грийнпийс" от група активисти, чиито първи протести са срещу ядрените опити в Аляска.

1959 г.

Започва посещението на Никита Хрушчов във Вашингтон. Това е първото посещение на съветски държавен глава в САЩ.

1947 г.

Влиза в сила Парижкият мирен договор. Съюзната контролна комисия (СКК)

прекратява дейността си. В 90-дневен срок след тази дата съветските войски напускат страната. Парижкият мирен договор е подписан на 10 февруари между България и страните от антихитлеристката коалиция, участвали във Втората световна война 1939-1945 г., влиза в сила на 15 септември 1947 г. Според него границите на България севъзстановяват във вида, в който са съществували до 1 януари 1941 г. , т. е. преди подписването на Тристранния пакт с държавите от хитлеристката ос. Освен това тя се задължава да изплати 70 млн. долара репарации, от които 45 млн. на Гърция и 25 млн. - на Югославия. По настояване на западните велики сили в договора е поставен текст с невярно съдържание, а именно, че България е взела участие във войната против хитлеристка Германия едва след подписването на примирието от 28 октомври 1944 г., въпреки че тя се включва в нея още на 8 септември същата година. В сравнение с Ньойския мирен договор 1919 г. Парижкият мирен договор е сравнително по-лек. Най- важният фактор, допринесъл за това обстоятелство, е реалното участие на страната ни в окончателния разгром на хитлеристка Германия. Съюзната контролна комисия е контролен орган, създаден да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28 октомври 1944 г. между България и Великите сили победителки. В състава на СКК са включени представители на СССР, Англия и САЩ. Дейността на комисията се ръководи от съветския маршал Ф. И. Толбухин, който по-късно е заместен от ген.-полк. С.С. Бирюзов. Целта на СКК е да наблюдава за предаването на СССР на всички обекти, принадлежали до този момент на Германия и съюзниците й, да съдейства за прочистването на Българската армия от фашистки елементи, да подпомага преминаването на войската и флота към мирновременно устройство и др. В определени моменти членовете на комисията се опитват да влияят върху вътрешнополитическото развитие на страната. СКК преустановява дейността си на 15 септември 1947 г. след ратифицирането на Парижкия мирен договор 1947 г.

1935 г.

В Нацистка Германия започва да се използва нов флаг със свастика.

1912 г.

Изпратена е тайна инструкция (№ 5669) на сръбското правителство до сръбските

посолства да действат за присъединяване към Сърбия на Охрид и Прилеп, които по българо-сръбския съюзен договор са в “безспорната зона";. Българо- сръбският договор от 1912 г. представлява таен договор за съюз, с който се полагат основите на Балканския съюз (1912–1913 г.). Подписва се на 29 февруари в София за 8 години от българския министър-председател Иван Гешов и сръбския министър-председател М. Милованович. Според него двете държави се задължават да си окажат взаимна помощ, ако една от тях или двете заедно бъдат нападнати от друга страна. Договорът предвижда единодействие между тях и в случай че някоя велика сила завземе части от балканските владения на Турция. В тайно приложение се прави териториална подялба на земите, които евентуално ще се завоюват от Турция. Сърбия признава правото на България да притежава земите на изток от р. Струма и Родопите, а България – правото на Сърбия върху териториите на север и запад от Шар планина. За областта, заключена между Шар планина, Родопите, Егейско море и Охридското езеро, се предвижда автономно управление. В случай, че това не се осъществи Македония се разделя на две части: безспорна, която се дава на България, и спорна, чиято съдба ще се реши под арбитража на руския цар. На 29 април договорът е допълнен с военна конвенция. Според нея в случай на война България трябва да участва с 200 000-на, а Сърбия със 150 000-на армия. Въпросът за спорната зона вдоговора довежда до изостряне на териториалните спорове между двете държави след Балканската война 1912–1913 г.

1847 г.

Завършва войната между САЩ и Мексико. С подписания мирен договор към САЩ

преминава почти половината територия на Мексико, включваща днешните щати

Калифорния, Невада, Юта и част от Аризона.

1830 г.

Открита е първата железопътна линия между Ливърпул и Манчестър. По нея са

превозвани както пътници, така и стоки.

1821 г.

Подписана е Декларацията за независимост на колониите Никарагуа, Гватемала,

Хондурас, Коста Рика и Салвадор от Испания.

<b>На тази дата са родени:<b>

1929 г.

Роден е Мъри Гел – Ман - американски физик теоретик, лауреат на Нобелова награда

за физика за 1969 г. Завършва Масачусетския технологичен институт през 1951 г.

Професор е в Института за ядрени изследвания "Е. Ферми" в Чикаго от 1953 г. Работи в областта на квантовата теория на полето, физиката на елементарните частици, ядрената физика. Автор е на фундаментални трудове върху систематиката на елементарните частици.

1891 г.

Родена е Агата Кристи - английска писателка, авторка на многобройни разкази,

повести, романи и драми с криминален сюжет. Учи пеене в Париж, работи като

медицинска сестра. Омъжва се за Арчибалд Кристи през 1914 г. и прекарва цялата

Първа световна война във Франция. Първия си криминален роман пише през 1917 г. - “Тайнствената афера в Стайлз" (изд. 1920 г.). Следвайки традициите на Е. А. По, А. К. Дойл и Честъртън, създава повече от 87 романа и много разкази, в които основни герои са старата дама мис Марпъл, мистър Куин, Паркър Пайн, но най-популярен е белгиецът Еркюл Поаро. Някои произведения: “Поаро разследва" (1924 г.), “Убийството на Роджър Акройд" (1926 г.), “Убийство в Ориент Експрес" (1934 г.), “Смърт край Нил" (1937 г.) и мн. др., пиесите “Мишеловката" (1954 г.), “Свидетел по обвинението" (1954 г., едноименен американски филм) и др. Умира на 12 януари 1976 г. в Валингфорд, Оксфордшир.

1857 г.

Роден е Уйлям Хауард Тафт - американски политик; 27-ия президент на САЩ (1909-1913 г.). Член е на Републиканската партия, юрист. Министър на войната (1904-1908 г.), Поддръжник на арбитража при решаване на международни спорове. От 1921 г. - върховен федерален съдия. Умира на 8 март 1930 г. във Вашингтон.

1828 г.

Роден е Александър Михайлович Бутлеров - руски химик, създател на теорията за

химическия строеж на веществата, общественик. Академик е в Петербургската

Академия на науките от 1874 г. Почетен член е на научни дружества в Русия и в

чужбина. През 1871 г. изказва основни идеи на теорията за химическия строеж на

веществата в доклада &quot;За химическия строеж на веществата&quot;. Бутлеров първи дава обяснение на явлението изомерия, определя изомерите като съединения, които иматеднакъв състав на елементарните частици, но различен химичен строеж. На основатана теорията за химическия строеж на веществата започва систематично изследване наполимеризацията, продължено в Русия от последователите му и увенчано соткритието на С. В. Лебедев - промишления начин за получаване на синтетичен каучук. Умира на 17 август 1886 г.

1789 г.

Роден е Джеймз Фенимор Купър - американски писател, признат баща на

американския “уестърн". Учи 3 години в Йейл и служи в бреговата флота по Великитеезера. Отдава се на писателски труд след женитбата си. По-известни прозаичнипроизведения: “Предпазливост" (1820 г.), “Разузнавачът" (1821 г.), “Пионерите" (1823 г.), “Следотърсачът" (1840 г.) и др. Автор е на 33 романа, няколко тома социален коментар и критика, пътеписи, “История на флотата". Умира на 14 септември 1851 г. в Купърстаун.

1613 г.

Роден е Франсоа дьо Ларошфуко - френски благородник и моралист. Противник на

абсолютизма. Широка популярност му донася книгата “Размишления, или Морални изречения и максими"; (1665 г.). Ключова идея в книгата е, че всички действия и чувства на човека са плод на самолюбието и егоизма. Ларошфуко е автор и на “Мемоари"; (1662 г., издадени през 1817 г.). Умира на 17 март 1680 г. в Париж.

<b>На тази дата умират: <b>

1945 г.

Умира Антон Веберн – австрийски композитор и диригент. Роден е на 3 декември 1883 г. във Виена. Учи музика във Виенския университет под ръководството на Г. Адлер (1902-1906 г.), с композиция се занимава при А. Шонберг (1904-1908 г.). Работи като оперен и симфоничен диригент в Австрия и Германия (от 1908 г.), ръководи Виенското работническо певческо дружество. От 1928 г. до 1938 г. е диригент на Австрийското радио, но след окупацията на Австрия от нацистите е отстранен. В музиката му изчистената звукова форма се съчетава с твърда конструктивна схема и абстрактна мисъл. Посмъртно е публикуван неговият цикъл "Път към новата музика" (1960 г.).

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следнитеизточници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание"

ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание"

ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни -

Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;