Денят 15 октомври в българската история
©
През 1204 г. в Търново пристига папска делегация, начело с кардинал Лъв, за да короняса, от името на папа Инокентий ІІІ, българския владетел Калоян.
Сключена е и пълна каноническа уния между българската православна църква и римокатолическата църква.
На същата дата през 1863 г. търновските свещеници подават прошение до султан Абдул Азис за освобождаване на заточените български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
2001 г.
В София започва 3-ти икономически форум за Югоизточна Европа, който обсъжда конкурентноспособността на икономиките на тези страни, ролята на валутния борд и др.
2001 г.
Финансовият министър Милен Велчев обявява, че при променената ситуация след атентатите от 11 септември България трябва да се съобрази с исканията на МВФ. При подготвянето на бюджета за 2002 г. правителството се отказва от намеренията си за нулева ставка върху данък печалба, залага 4,5 % ръст на БВП, 3,5 % инфлация, 0,8 % бюджетен дефицит, 17 % безработица и двукратно повишаване на заплатите с по 5 %.
1996 г.
Двата най-големи синдиката – КНСБ и КТ "Подкрепа", провеждат протестен митинг срещу политиката на правителството на Жан Виденов на площада пред Храм-паметника "Св. Александър Невски".
1987 г.
Във в. "Литературен фронт", орган на Съюза на българските писатели, поетът Евтим Евтимов поставя въпроса за необходимостта от гласност и по екологичните проблеми, свързани с обгазяването на Русе с хлор от химическия комбинат в румънския град Гюргево.
1979 г.
В Пловдив е открит Международен фестивал на телевизионните театри.
1970 г.
Във в. "Литературен фронт" е публикуван материалът на Рангел Игнатов "Случаят Солженицин", който, следвайки официалната съветска позиция, отправя нападки срещу големия писател (изключен през ноември 1969 г. от Съюза на съветските писатели, защото отстоява свободата на творчество) по повод на току-що присъдената му Нобелова награда за литература.
1944 г.
Четвърта армия с командващ генерал-майор Боян Урумов започва Брегал-нишко – Струмишката операция.
1923 г.
Във Виена е съставен Задграничен комитет на БКП в състав: Васил Коларов, Георги Димитров и Георги Михайлов. Останалите в България членове на ЦК оформят Временен ЦК.
1913 г.
Българската армия заема Беломорска Тракия и ликвидира "Гюмюрджинската автономия".
Автономното управление в Гюмюрджина (Независимо западнотракийско правителство) е обявено на 16 август 1913 г. Начело на Гюмюрджинската република застава българина мюсюлманин Хафуз Сали.
1912 г.
Бойците на 7-а пехотна рилска дивизия освобождават Кочани (Македония).
1912 г.
По време на Балканската война (1912-1913 г.) български военни части овладяват поречието на река Арда и отблъсват турската контраатака в дните между 15 и 25 октомври.
1912 г.
Провежда се заседание на сръбското правителство във Враня за организиране на сръбска администрация в Македония: създават се Кумановски, Скопски, Дебърски и Тетовски окръзи, а през ноември - и Неготински окръг с център в Кавадарци.
1888 г.
Княз Фердинанд връчва щандарт (бойно знаме) на Лейбгвардейския конен ескадрон.
1868 г.
Цариградските българи организират отпечатването на правителствените проекти за разрешаване на българския църковен въпрос в специална брошура. Впоследствие брошурата е разпратена до всички по-големи български селища, като съзнателно издателите представят проектите като окончателно решение на спора с Патриаршията въпреки уверенията на Високата порта, че те имат предварителен характер.
1863 г.
Търновските свещеници подават прошение до султан Абдул Азис за освобождаване на заточените български владици Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
1204 г.
В Търново пристига папска делегация начело с кардинал Лъв, за да короняса от името на папа Инокентий ІІІ българския владетел Калоян.
1014 г.
След смъртта на цар Самуил за български владетел е коронован неговия син Гаврил Радомир. Той управлява от 1014 г. до 1015 г. Биографичните данни за него са твърде оскъдни. Знае се, че е взел участие заедно със своя баща в последните битки на българската държава против византийските нашественици. Възкачва се на престола след смъртта на цар Самуил и продължава неговата политика на отстояване независимостта на българската държава от Византия. През октомври 1014 г. византийците проникват в Битоля и опожаряват дворците на Гаврил Радомир, а скоро след това завладяват Прилеп и Щип. През пролетта на 1015 г. Гаврил Радомир изпраща писмо до Василий II, в което обещава "подчинение и покорност". В средата на август 1015 г. става жертва на дворцов заговор организиран от неговия братовчед Иван Владислав. Убит е по време на лов.
На този ден са родени:
1968 г.
Роден е Мариус Куркински - български актьор.
1935 г.
Роден е Огнян Наков Дойнов – български политик, дипломат, министър.
1921 г.
Роден е Борис Ненов – български художник. Той е изтъкнат пейзажист, портретист.
1874 г.
Роден е Кръстьо Пастухов – български политик, общественик, публицист
1859 г.
Роден е Александър Стоянов Теодоров-Балан – български езиковед, литературовед и библиограф.
1842 г.
Роден е Петър Вълчев Сарафов – български учител, участник в националноосвободителното движение. Баща на Б. Сарафов и Кр. Сарафов.
1834 г.
Роден е Петър Василев Оджаков – български книжовник, юрист, фолклорист, член на БКД от 1884 г.
На този ден умират:
2008 г.
Умира Людмила Стоянова Добринова.
Тя е български музикален деятел. През 1982 г. създава юношески и девически хорове към НГДЕК, които изпълняват обработени народни песни и славянобългарски църковни песнопения в оригинал. Двадесет и шест години преподава теория и история на музиката в НГДЕК "Константин Кирил Философ“ в София. Основател на Камерната вокална формация "Диптих“, включваща бивши възпитаници на НГДЕК. Заедно със своите възпитаници издирва и събира неканонични варианти на църковни песнопения от България, Македония и българските селища в Албания, които биват изпълнявани от съставите "Диптих“ и "Юлангело“. Член на Съюза на българските музикални и танцови дейци.
1996 г.
Умира Димитър Константинов Косев – български историк, академик (1961 г.). Роден е на 24 декември 1903 г. в с. Грозден, Бургаско. Почетен член е на Московския държавен университет и на Чехословашката академия на науките (1980 г.). От 1962 г. до 1968 г. е ректор на СУ. През 1964 г. става председател на Българското историческо дружество. Сред популярните му произведения са: “П. Р. Славейков, обществена и политическа дейност", “Русия, Франция и българското освободително движение 1860-1869 г.", “Септемврийското въстание в 1923 г.", “Към историята на революционното движение в България през 1867-1871г.".
1937 г.
Умира Йордан Стефанов Йовков - български писател белетрист, класик на българската литература.
За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:
Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика" (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse";
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;
Българска военна история - БАН, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;
Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times";
Исторически бюлетин – на “The History Channel";
Исторически бюлетин – на “World of Quotes";
Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";