През 1493 г. корабите “Пинта" и “Ниня" от първата експедиция на Христофор Колумб се завръщат в Испания. Със завърналите се два кораба пристигат първите индианци в Европа. Мейн става 23-ият щат на САЩ със споразумението от Мисури през 1820 г. Територията на Мейн е 85 801 кв. км, столицата е Огюста. Унгария празнува своя национален празник в деня на Унгарската революция (1848 - 1849). На същата дата, но през 1867 година, австрийци и унгарци договарят преобразуването на Австрия в държавата Австро-Унгария. През 1906 г. е регистрирана фирмата "Ролс Ройс". През 1922 година след като Египет получава минимална независимост от Обединеното кралство, Фуад І става египетски крал. Основан е футболният клуб "Ливърпул" (1892). Михаил Горбачов става първият президент на СССР през 1990 г. Днес е Международен ден на потребителите. На 15 март е роден седмият президент на САЩ Андрю Джаксън. На тази дата умират: византийският император Роман ІІ, Георгиос Ралис, бивш гръцки министър-председател, Луджи Карло Зенобио Салваторе Мария Керубини – композитор

2018 г.

Външният министър на Северна Корея И Йон-Хо е на посещение в Швеция. Външните министри обсъждат възможностите и предизвикателствата пред дипломатическите усилия за постигане на мирно решение на конфликта на Корейския полуостров. Швеция подчертава необходимостта Северна Корея да прекрати ядрената и ракетната си програма съгласно резолюциите на Съвета за сигурност на ООН.

2018 г.

Правителството на Мианмар се съгласява да репатрира 374 бежанци от Рохинга от списък от 8 000, подаден от правителството на Бангладеш.

2018 г.

Министър-председателят на Словакия Робърт Фико подава оставка на фона на спора за убийството на Ян Куцяк, журналист, който разследва корупция в държавните власти.

2017 г.

Провеждат се общи избори в Холандия.

2015 г.

Ураганът Пам разрушава над 90% от зданията в Порт Вила, столицата на Вануату.

2014 г.

В Словакия се провеждат президентски избори в резултат на които словашкият министър-председател Роберт Фицо (28% от гласовете) и бизнесменът Андрей Кишка (24% от гласовете) отиват на втори тур.

2013 г.

Ли Къцян става новият министър-председател на Китай.

2012 г.

Поради разногласия сред управляващите кръгове на Китай от длъжност е отстранен членът на политбюро на комунистическата партия на Китай Бо Силай. Подобен случай на отстраняване от власт в Китай е имало преди 20 години, когато в резултат на въстанието на площад "Тянанмън“ през 1989 г. е свален лидерът на ККП Чжао Цзъян и неговото място заема Дън Сяопин. Едва през 2012 г. икономическите либерали в Политбюрото на ККП постигат надмощие във властта.

2012 г.

В Сеул се състояха масови протести срещу влязлото днес в сила съглашение за свободна търговия между САЩ и Южна Корея. Южна Корея отменя митническите такси за 8,6 хил. номенклатурни стоки, експортирани за САЩ. За 10 години ще бъде отменено митото за всички промишлени стоки. За първите три години се отменят митата за 7,9 хиляди вида промишлени стоки, като за пет години се отменят 95% от митническите такси. Съглашението удря върху интересите на селскостопанските производители.

2004 г.

Обявено е откриването на Седна, най-далечният естествен обект в Слъчевата система, наблюдаван досега. Седна се намира три пъти по-далече от Земята, отколкото Плутон. Открита е от Майкъл Браун (Калтек), Чад Трухийо (обсерваторията Джемини) и Дейвид Рабиновиц (университета Йейл) на 14 ноември 2003 г. Обектът е наречен на името на инуитската (ескимоска) богиня на морето, която, според вярванията, живее в студените дълбини под Арктическия океан. Преди официалното си именуване седна носи номера 2003 VB12.

2003 г.

Ху Джин Тао става президент на Китай, наследявайки Янг Земин. Ху, инженер по образование, се присъединява към комунистическата партия през 1964 г. и бързо си проправя път нагоре в йерархията, като печели внимание в Пекин като лидер на Комунистическата младежка лига. По-голямата част от кариерата си прекарва в Западен Китай, където ръководи Гансу, Гижу и Тибет. Избран в Политбюро на ЦК през 1992 г. от Денг Зяопинг, Ху е първият модерен китайски лидер, който започва политическата си кариера след комунистическата революция от 1949 г. През 2002 г. всички останали старши водачи в ЦК на Китайската комунистическа партия отстъпват постовете си, за да направят място за “четвърто поколение" партийни ръководители, но Ху остава, което кара политическите анализатори да започнат да разглеждат възможността той да вземе поста на президента Янг Земин. Отново през 2002 г. Ху е избран за Главен секретар на Централния Комитет на Китайската комунистическа партия. Въпреки че е считан за реформатор от някои, Ху демонстрира лоялността си към традиционната политика на Пекин, включително и по отношение на строгия контрол над политическата опозиция. С встъпването си в длъжност като президент Ху застава начело и на китайската армия.

1998 г.

Папа Йоан Павел ІІ обявява за “блажен" никополският католически епископ Евгений Босилков, убит на 11 ноември 1952 г.

От 29 септември до 3 октомври 1952 година се провежда инсценираният “голям католически процес" срещу 40 души, от които 27 свещеници и една монахиня, обвинени в създаване на “шпионска и заговорническа католическа организация в България", работила в услуга на Ватикана и други чужди разузнавания. На смърт са осъдени епископ Евгений Босилков, отец Йосафат Шишков, отец Павел Джиджов и отец Камен Вичев, а останалите са изпратени в затвора.

1939 г.

Германия окупира чешките провинции Бохемия и Моравия. Това не предизвиква ответна реакция от останалите западни държави, които предпочитат да жертват “малка" Чехословакия с надеждата да запазят мира в Европа.

1922 г.

След като Египет получава минимална независимост от Обединеното кралство, Фуад І става египетски крал. Ахмед Фуад Паша (1868-1936 г.), син на хедив Исмаил Паша, е първият крал на съвременен Египет. Образован в Европа, Фуад се завръща в Египет през 1880 г. Заинтересован конкретно от военните и културните въпроси, той основава Университета на Кайро през 1906 г. наследява брат си Хюсейн като султан през 1917 г. Фуад получава титлата крал през 1922 г., въпреки че пълното разпадане на Британското владение над Египет е забавено до 1923 г. През 1928 г. трудностите, които Фуад І изпитва поради конфликт с партията Wafd, го подтикват да отмени конституцията от 1923 г. и да я подмени с нова, която предвижда парламент единствено със съвещателна функция. Интензивни разисквания го склоняват през 1935 г. да възстанови предишната конституция. Фуад І е наследен от сина си, Фарук.

1917 г.

Руският цар Николай ІІ абдикира от престола заедно със сина си в полза на брат си. Николай ІІ е роден на 18 май 1868 г. в Царскойе село, близо до Санкт Петербург. Син е на Александър ІІІ. Николай ІІ получава военно образование и наследява баща си на царския престол през 1894 г. Въпреки автократорската си нагласа, Николай ІІ е нерешителен владетел и е силно повлиян от съпругата си Александра. Интересът му към Азия довежда до строежа на Транссибирската железница, а също така и до катастрофалната Руско-японска война (1904-05 г.). След Руската революция от 1905 г. с нежелание се съгласява на представителна Дума, но ограничава властта й и прави само символични усилия да прилага предписанията й. Министър-председателят Пьотр Столитин прави опити за реформи, но Николай, все по-повлиян от Александра и Григори Распутин, му се противопоставя. След като Русия среща спънки по време на Първата световна война, Николай ІІ премахва популярния велик дук Николай от командването и се провъзгласява за командващ по съвет на Александра и Распутин. Отсъствието му от Москва и лошото управление на държавата от Александра причиняват увеличаващо се недоволство, което довежда до кулминация в Руската революция от 1917 г. През март 1917 г. Николай ІІ абдикира и е задържан заедно със семейството си от сили на временното правителство на Георги Лвов. Плановете за заточване на царското семейство в Англия са осуетени от местните болшевики. Вместо това владетелското семейство е изпратено в Екатеринбург, където е екзекутирано през юли 1918 г. С това се слага край на династията Романови.

1915 г.

Руският черноморски флот обстрелва входа на Босфора.

1884 г.

“Съюзът на тримата императори" (Русия, Германия и Австро-Унгария) е продължен с още 3 години. Съюзът се оформя с двустранно австро-руско споразумение, подписано в Шьонбрун (Виена) на 25 май 1873 г., към което на 11 октомври 1873 г. се присъединява и Германия. Първоначално Съюзът има за цел военната подкрепа на всяка от страните в случай на война. През 1881 г. в Берлин е подписано друго специално съглашение. Новият австро-руско-германски договор гарантира неутралитета на трите империи в случай, че една от тях воюва с четвърта сила. Потвърждава се и принципът на затваряне на проливите за военни кораби. Към договора е приложен протокол, според който Австро-Унгария си запазва правото в удобен момент да анексира Босна и Херцеговина. Предвижда се и евентуално българско съединение.

По същество договорът гарантира неутралитет на Русия при евентуална френско-германска война и австро-германски неутралитет при англо-руска война. С него Русия успява да осигури дипломатически Съединението на България.

През 1885-1887 г. Съюзът загубва значението си поради изостряне на противоречията между трите държави.

1867 г.

Австрийци и унгарци договарят преобразуването на Австрия в държавата Австро-Унгария. Австро-Унгария е дуалистична монархия в Средна Европа, създадена като резултат от преобразуването на Австрийската империя на Хабсбургите . Съставена е от Австрия със столица Виена (Цислейтания) и Унгария със столица Будапеща (Транслейтания). Държавният глава е австрийски император, който е и унгарски крал. Площта на Австро-Унгария е 625 337 кв. км. Населението наброява 51 390 000 жители. След Първата световна война 1918 г. Австро-Унгария се разпада. Създадени са Австрия, Унгария и Чехословакия. Някои части са присъединени към Полша, Румъния, Югославия и Италия.

1848 г.

Избухва въстание в унгарската столица Пеща. Целта е австрийският императорът да приеме образуването на унгарско правителство, отговорно пред унгарския парламент (сейма), и да утвърди приетата от сейма конституция. Фердинанд I обещава, че ще подари конституция на поданиците си. Публикувана е програма от 12 точки, която е приета от императорското правителство. На 17 март е назначено самостоятелно унгарско правителство начело с представителя на либералните дворяни Батяни. В правителството влизат представители на всички слоеве на дворянството. На 18 март унгарският сейм, заседаващ в Пожон (Братислава), приема няколко закона: за отмяна на феодалната зависимост на селяните и аграрна реформа, за народните представители и др. Приетите закони се реализират трудно на практика, което настройва селяните срещу политиката на правителството. То отказва да признае правата на неунгарските националности в Унгарското кралство за местно самоуправление, за автономия, за използване на родния език и пр. Това довежда до конфликт между славяни и унгарци. През май 1848 г. започва истинска сърбо-унгарска война във Войводина, а в Трансилвания - война между унгарците и румънските въоръжени отряди, поддържани от австрийските войски. В парламента се засилва влиянието на радикалната дворянска групировка. Засилва се и влиянието на ръководения от поета Шандор Петьофи “Съюз за равенство".

През септември 1848 г. австрийското правителство изпраща срещу Унгария хърватски войски. Парламентът създава Комитет за защита на родината, който организира отбраната на Унгария. Хърватските войски са разбити. След като потушават Виенското въстание през декември 1848 г., австрийските войски окупират Унгария и заемат Буда и Пеща. През март 1849 г. императорът Франц Йосиф с манифест премахва самостоятелността на Унгария и отделя от нея Трансилвания, Войводина и други области. Избухва ново въстание и около унгарските войски се сплотяват демократите на много от славянските народи.

Унгарската революция сериозно застрашава сигурността на Австрийската империя. На 14 април 1849 г. унгарският парламент приема “Декларация за независимостта на Унгария", която обявява Хабсбургите за свалени от престола. За управител на Унгария е избран Лайош Кошут. Франц Йосиф се обръща за помощ към руския цар Николай I. През април руските войски влизат в Унгария и до 13 юли 1849 г. окупират цялата територия на Унгарското кралство и разгромяват унгарските революционни войски.

В резултат на революцията селяните получават свобода и право да откупят земята си, националната буржоазия получава обществено признание и право на политически дейности.

1820 г.

С Мисурското споразумение Мейн става 23-ият щат в САЩ. Населението на Мейн по данни от 2000 г. е 1 274 923 души. Мейн е един от щатите на Нова Англия и се намира на Атлантическия океан, като граничи с Канада и американския щат Ню Хемпшир. Територията на Мейн е 85 801 кв. км, столицата е Огюста. Планините Апалачи прекосяват щата, издигайки се на 1606 м на вр. Катадин. Алгонкийските индиянци са най-ранните известни обитатели на областта. Европейски заселници откриват племената Пинъбскот и Пасамакуоди да живеят в речните долини и по крайбрежията. Французите присъединяват Мейн към провинция Акадия през 1603 г., а Великобритания го включва в територии, дарени на компанията Плимът през 1606 г. Мейн се управлява като окръг от Масачузетс от 1652 г. до признаването си за самостоятелен щат през 1820 г. Границата на щата с Канада е основана през 1842 г. Американската Гражданска война и Индустриалната революция отклоняват работници и капитали от Мейн през ХІХ в. През ХХ век щатът бележи слаб, но постоянен икономически растеж, особено в югозападния крайбрежен регион. Икономиката се базира на земеделие и природни ресурси.

1672 г.

Английският крал Чарлз ІІ издава Кралската декларация на индулгенцията (опрощение). С този документ английският крал се опитва да разшири религиозната свобода и над протестантите на територията на владенията си, като спира изпълнението на наказателните закони, засягащи неподчиняващите се на англиканската църква поданици. Английският парламент обаче подозира, че кралят таи симпатии към римския католицизъм, и го принуждава да оттегли декларацията, прокламираща религиозни свободи – на нейно място е издаден първият от Тестовите актове (1673 г.), който задължава желаещите да встъпят в обществена служба в Англия да вземат англиканско причастие. Наследникът на Чарлз ІІ, откритият католик Джеймс ІІ, се опитва да издаде подобен на Кралската декларация на индулгенцията документ с цел въвеждане на обща религиозна толерантност и това става повод за недоволства, които в крайна сметка довеждат до избухването на Славната Революция, която изхвърля Джеймс ІІ от престола му.

1493 г.

Корабите “Пинта" и “Ниня" от първата експедиция на Христофор Колумб се завръщат в Испания. Оповестен е откритият нов, по-кратък път до Индия. Със завърналите се два кораба пристигат първите индианци в Европа.

Като се базира на античното учение за сферообразната форма на Земята и на неверни изчисления на учени от ХV в., Колумб съставя проект за западния, според неговото мнение най-кратък, морски път от Европа до Индия. През 1485 г., след като португалския крал отхвърля неговия проект, Христофор Колумб се завръща в Кастилия. Там с поддръжката на андалуски търговци и банкери организира правителствена океанска експедиция. Първата експедиция, която е от 1492 г. до 1493 г., включва корабите “Санта Мария", “Пинта" и “Ниня" с екипаж от 90 души. Корабите потеглят на 3 август 1492 г. от Канарските острови, пресичат Атлантическия океан в субтропичния пояс и достигат до о-в Сан Салвадор от Бахамския архипелаг. Колумб акостира там на 12 октомври 1492 г. От 14 до 24 октомври той посещава редица острови от Бахамския архипелаг, а от 28 октомври до 5 декември открива и изследва участък от североизточно крайбрежие на о-в Куба. На 6 декември достига о. Хаити. През нощта на 25 декември “Санта Мария" засяда на риф, но екипажът се спасява.

Другите два кораба се завръщат в Европа.

На тази дата са родени:

1930 г.

Роден е Жорес Иванович Алфьоров – руски физик. Той е нобелов лауреат по физика за 2000 г. (заедно с немския физик Х. Крьомер и американския Дж. Килби) за разработването на полупроводникови хетероструктури за бързодействаща и оптоелектроника.

На тази дата умират:

2006 г.

Умира Георгиос Ралис, бивш гръцки министър-председател. Ралис е роден на 26 декември 1918 г. и учи право и политически науки в Атинския университет. След като се дипломира се присъединява в борбата срещу фашистка Италия след нахлуването от 28 октомври 1940 г. Избран е за първи път за депутат от Народната партия през 1950 г., а през 1954 г. е назначен за министър в правителството на Александър Папагос. Присъединява се към Константинос Караманлис, когато последният създава Националния радикален съюз. Ралис е министър в администрацията на Караманлис до 1963 г. След военния преврат от 1967 г. Ралис е арестуван и изпратен на заточение на остров Касос, защото заявява, че демокрацията трябва да се възстанови. По-късно емигрира и остава извън Гърция до 1974 г., когато пада военният режим. През 1974 г. Ралис се завръща в Гърция и става министър на образованието. По това време е въведен Димотики (народният говорим език) вместо Катаревуса (архаичния официозен замиращ език) в институциите. През 1978 г. Ралис става първият гръцки външен министър, посетил Съветския съюз. Като външен министър работи за възстановяване на отношенията с България и бивша Югославия. С пенсионирането на Караманлис през 1980 г. Ралис е избран за лидер на партията Нова демокрация и става министър-председател. По време на управлението на неговия кабинет Гърция се връща във военното крило на НАТО. На следващата година обаче е победен отсоциалистиеската партия ПАСОК на Папандреу, което го кара да подаде оставка като партиен лидер. По-късно Ралис има разногласия с новия партиен лидер, Константинос Мицотакис, и поради това известно време е независим депутат. Скоро след това Ралис се оттегля. Умира от сърдечна недостатъчност на 15 март 2006 г.

1898 г.

Умира Хенри Бесемер - английски изобретател. Патентова повече от 100 свои изобретения в различни области на техниката: иглова щампа за марки, букволеярна машина (1838 г.), машина за пресоване на захарна тръстика (1849г.) и др. През 1845 г. той усъвършенства тежкия артилерийски снаряд . През 1856 г. патентова конвертор за получаване на стомана от течен чугун чрез продухване на въздух без разход на гориво, основа за т. нар. бесемеров процес.От 1879 г. Бесемер е член на Лондонското кралско дружество.

1842 г.

Умира Луджи Карло Зенобио Салваторе Мария Керубини – композитор. От 1815 г. той е член на Френския институт. Завършва музикално образование в Болоня под ръководството на Дж. Сарти. Първата му опера “Квинт Фабий" е поставена през 1778 г. в Александрия. През 1784-1786 г. Керубини работи в Лондон, след което се установява в Париж. От 1795 г. е преподавател на Парижката консерватория, от 1816 г. е професор, а през 1822 г. става неин директор. Оперното творчеството на Керубини синтезира най-добрите традиции на италианската опера и драматургичните принципи на К. Глук. Един от създателите на новия музикално-сценичен жанр - “операта на спасението". Най-известните му опери са “Лодоиска" (1791 г.), “Елиза" (1794 г.), “Медеа" (1797 г.), “Два дни" (1800 г.) и др. Художествен-новатор, в години на реставрацията и Юлската монархия Керубини преживява дълбока криза.

1534 г.

Умира Кореджио (псевдоним на Антонио Алегери) - италиански художник от периода на Високия Ренесанс. Работи в Парма и Кореджо (Емилия). Изпитва въздействието на А. Мантени, Леонардо да Винчи, Рафаел, Микеланджело, Досо Доси. Той изографисва стенописи в манастира “Сан Паоло" в Парма, между 1517 г. и 1520 г., стенописи в църквата “Сан Джовани Еванджелиста", 1520-1523 г., и катедралата в Парма, 1526-1530 г. Негови са “Мадоната със св. Франциск", 1514-1515 г., “Мадоната със св. Георги", 1530-1532 г., “Поклонението на пастирите, или Нощ", около 1530 г. Има и произведения на митологични теми: “Даная", около 1526 г., и “Похищението на Ганимед", около 1530 г.

969 г.

Умира Роман II Млади - византийски император (959-963 г.). Син е на Константин VII. Още по времето на Лакапин е сгоден за Берта, дъщеря на Хюго от Прованс. Тя умира още в детска възраст. Въпреки несъгласието на баща си, се жени за Теофано. Отвоюва от арабите Крит и Киликия.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;