Ректорът на Висшето училище в София уведомява писмено членовете на Академичния съвет, че министерството не е съгласно завършилите девически гимназии български девойки да постъпят като редовни студентки в училището през 1896 г.

2002 г.

В периода 13 - 14 октомври се провежда официално посещение в България на унгарския президент Ференц Мадол, който се среща с президента, с премиера и присъства на подписването на двустранно споразумение за сътрудничество между министерствата на образованието на двете страни.

2001 г.

Провежда се III конгрес на Българската евролевица. След като подава оставка от председателския пост в нощта на изборите заради лошия изборен резултат, Александър Томов отново е преизбран. Александър Томов е роден е на 27 април 1954 г. в София.

1999 г.

В доклада си за състоянието на 6-те държави от втората група кандидатки за членство в Европейския съюз България е похвалена за успехите си в икономическите реформи, като са й поставени 2 условия - да направи график за закриване на първите 4 реактора на АЕЦ "Козлодуй" и да продължи реформите. България установява дипломатически отношения с Европейската Общност през 1988 г.

1994 г.

Стефан Савов регистрира парламентарна група на Демократическата партия.

Стефан Савов е роден на 8 януари 1924 г. Той е български юрист, преводач, политик. През 1948 г. завършва право в СУ “Св. Климент Охридски".

Със специален указ президентът Желю Желев назначава служебно правителство, начело на което поставя първата жена премиер Ренета Инджова.

Ренета Инджова е родена на 6 юли 1953 г.

1991 г.

След около 60 години за първи път на власт идва демократично правителство.

Проведени са изборите за XXXVI Народно събрание. СДС получава най-много гласове - 34,36 % и 110 места, БСП - 33,14 % и 106 места и ДПС - 7,55 % и 24 места. Останалите участници в изборите - СДС-либерали, СДС-център, БЗНС и др., които получават почти 25 % от гласовете, не успяват да прескочат 4-процентната бариерата за влизане в парламента.

1983 г.

Завършва световният фестивал на анимационните филми, които се провежда в продължение на шест дни във Варна.

В София се провежда заседание на Комитета на министрите на външните работи на държавите от Варшавския договор.

По време на Варшавското съвещание на 14 май 1955 г. България, заедно с Албания, ГДР, Полша, Румъния, СССР, Унгария и Чехословакия, участва в създаването на Военнополитическата организация на Варшавския договор. Договорът е сключен за срок от 20 години, с автоматично продължаване за следващите 10 години при условие, че не е денонсиран една година преди изтичане на срока

1919 г.

В София е основано дружество на художниците "Родно изкуство".

След края на Първата световна война българската армия напуска Беломорска Тракия и там е установен протекторат на Антантата начело с френския генерал Шарпи.

1916 г.

От българската Първа армия и XI германска армия е сформирана армейска група с командващ генерал фон Белов.

1915 г.

Войските на 8-а пехотна тунджанска дивизия овладяват Княжевец, а 6-а пехотна бдинска дивизия - Зайчар.

Северната и южната група на Втора армия започват настъпателни действия.

След като Втора армия до 10 октомври овладява Скопие, Куманово, Щип и прекъсва връзката между сръбската армия и англо-френските войски в Гърция по долината на р. Вардар, командващият генерал Г. Тодоров получава две задачи. С част от силите си да настъпи към Лесковац и Прищина, като съдейства на настъплението на Първа армия. Едновременно с това армията трябва да предотврати настъпление на англо-френските войски от юг. За да изпълни задачите, ген. Тодоров разделя армията на две групи - Северна и Южна. Северната група в състав III пехотна дидивия, V пехотна дивизия и I бригада от VII пехотна рилска дивизия настъпва в две тактически направления - към Лесковац и към Гниляне. Южната група - VII пехотна дивизия и Конната дивизия (по-късно усилена с XI и II пехотна дивизия) изпълнява задачата си с настъпателни действия в Западна Македония. Конната дивизия овладява Битоля, Ресен, Охрид и Струга. Опитите да се овладеят позициите на френската дивизия при Криволак първоначално са неуспешни. По-късно Южната група ще отрази настъпление на съглашенските войски при р. Черна и с настъпателни действия ще ги принуди да се изтеглят в Гърция. От пълен разгром ще ги спаси не някой друг, а германският кайзер Вилхелм II, който ще спре настъплението на българските войски заради зет си крал Константинос.

1896 г.

Ректорът на Висшето училище в София уведомява писмено членовете на Академичния съвет, че министерството не е съгласно да позволи на завършилите девически гимназии български девойки да постъпят като редовни студентки в училището. Обосновката на министерството, е че тези гимназии не са равни на реалните и класическите мъжки гимназии. Съпругата на проф. Михаил Драгоманов се изказва против схващането, че българката не е достатъчно подготвена да седи на същата скамейка със студентите, според нея въпросните студенти не са достатъчно възпитани да понасят присъствието на жена без да има опасност за обществения морал.

1875 г.

Провежда се Общо събрание на БРК в Букурещ. Участниците в събранието решават, че неуспехът на въстанието от 16 срещу 17 септември се дължи на липсата на войводи. На Филип Тотю и Стефан Стамболов е възложено да подготвят чети, с които да се прехвърлят в България "и ако сполучат със съдействието на народа да прогласят бунта" отново.

На тази дата са родени:

1930 г.

Роден е Димитър Стефанов Мантов – български писател-белетрист. Завършва право в СУ “Св. Климент Охридски" (1952 г.). Работи като юрист, журналист, редактор в издателство “Народна младеж", издателство на Отечествения фронт, ДО “Книгоиздаване", Центъра за литературна информация при Съюза на българските писатели.

1907 г.

Роден е Иван Минков Хаджийски – български публицист и народопсихолог. Иван Хаджийски през 1926 г. завършва философия и право в СУ “Св. Климент Охридски". Работи като чиновник в Търново и Троян, след което е адвокат в София. От 1931 г. е член на БКП. Взема участие в Отечествената война като военен кореспондент-доброволец.

1905 г.

Роден е Илия Волен (псевдоним на Марин Христов Стаменов) – български писател. Завършва Духовната семинария в София. Работи като чиновник и библиотекар в София, а след 9 септември 1944 г. е редактор в издателство "Български писател", заместник-главен редактор е на сп. "Септември".

1882 г.

Роден е Тачо Иванов Танев – драматичен артист, режисьор, преводач. Учи в рисувалното училище в София (1898-1902 г.) и едновременно с това е статист в театър “Сълза и смях". Артист е в Пловдивския театър (1902-1905 г.), където рисува и декори. Посещава летните школи на М. Райнхард (1906-1911 г.). През 1912 г. е уредник на Пловдивския театър. Участник е във войните (1912-1913 г., 1915-1918 г.). След 1918 г. е в Народния театър в София. Директор и режисьор е в много провинциални театри. Автор е на статии и публикации в периодичния печат. Превежда пиеси от немски и руски език.

1869 г.

Роден е Петър Делииванов – български революционер, деец на ВМОРО, близък сподвижник на Г. Делчев, Д. Груев и М. Герджиков. Получава образование в Солунската гимназия. Учителства в Кукуш, след което пристига в София. От този период е познанството му с Гоце Делчев. Двамата учителстват в Македония и са в основата на организацията на ВМОРО в Щип и околностите. През есента на 1895 г. турците го затварят в солунския затвор "Еди куле", откъдето избягва. С четата на Х. Чернопеев се прехвърля в България.

На тази дата умират: 

2008 г.

Умира Георги Георгиев Георгиев.

Георгиев е български актьор и режисьор. През 1966 г. актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“ при професор Моис Бениеш. Работи в ДМТ - Велико Търново (1966-1967), Драматичен театър - Пловдив (1967-1968), Драматичен театър - Перник (1968-1971), театър "4+4“ (1971-1972), Централен куклен театър (1972-1974) и Нов драматичен тетър "Сълза и смях“ (1976-1994). От 1994 до 2006 г. е директор на Общински театър "Възраждане“. Имат син – Георги Георгиев-Гого, който също е актьор и е по-известен с озвучаването на реклами, филми и сериали.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

National Geographic Arhive;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни";