На тази дата през 1877 г. в хода на Руско-турската освободителна война започва вторият етап на третата атака на Плевен. Тогава се състои непосредственият щурм на града. През 1924 г. започва Татарбунарско въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна и жестоко потушено от румънската армия. На същата дата през 1940 г. в Добрич е учреден Централен добруджански комитет за подпомагане на установяването на българската власт в Южна Добруджа. През 1960 г. приключват XVII олимпийски игри в Рим в периода 25 август – 11 септември. България участва с 96 спортисти и печели един златен, три сребърни и три бронзови медала и се класира на 17-то място в крайното класиране. 

2002 г. 

Президентът Георги Първанов участва в официална възпоменателна церемония на ООН във връзка с годишнината от атентатите на 11 септември, която се провежда в Ню Йорк. Българският президент провежда многобройни срещи, между които са с Джордж Сорос, с проф. Джефри Сакс, с представители на Американския еврейски комитет и на българския Уолстрийт клуб.

1986 г. 

Гърция и България подписват декларация за приятелство, добросъседство и сътрудничество.

1960 г. 

Приключват XVII олимпийски игри, състояли се в Рим в периода 25 август – 11 септември. България участва с 96 спортисти и печели един златен, три сребърни и три бронзови медала и се класира на 17-то място в крайното класиране.

1940 г. 

В Добрич е учреден Централен добруджански комитет за подпомагане на установяването на българската власт в Южна Добруджа.

С подписването на Крайовския договор от 7 септември 1940 г. Южна Добруджа се връща на България. Южна Добруджа е включена в границите на Румъния след сключения на 28 юли 1913 г. Букурещки мирен договор, с който се слага край на Междусъюзническата война - 1913 г. Румъния получава Южна Добруджа, Сърбия – Вардарска Македония, с изключение на Струмица, Гърция – Егейска Македония. Договорът е сключен между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Отношенията с Турция се уреждат с отделен мирен договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа за България. След подписването на тези договори, за България, от придобивките, получени след Балканската война 1912–1913 г., остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.

След сключването на Ньойски мирен договор от 27 ноември 1919 г., с който се слага край на Първата световна война, Южна Добруджа остава в границите на Румъния.

Според Крайовският договор границата между двете държави отново се възстановява такава, каквато е била през 1913 г. Договорена е размяна на българите от Тулчански и Кюстенджански окръг срещу румънски колонисти от Силистренски и Калиакренски окръзи. Тази размяна трябва да се осъществи до 3 месеца след ратифицирането на договора. Останалото българско население в Румъния и румънско население в България извън посочените окръзи може да се изсели в продължение на 1 година. Според договора българското правителство се задължава да изплати на Румъния 1 000 000 леи като обезщетение за изоставените румънски имоти. Създадена е българо-румънска комисия с център Гюргево, която да следи за уреждането на всички възникнали във финансово и правно отношение въпроси. Този договор е безспорен дипломатически успех на българската външна политика. По мирен начин в годините на Втората световна война 1939–1945 г. България успява да си върне територия.

1924 г. 

Започва Татарбунарско въстание в българските райони на Бесарабия срещу румънския режим, организирано от Коминтерна и жестоко потушено от румънската армия.

През 1861 г. над 20 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Русия и получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци. Преселниците от Бесарабия поставят началото на друга българска общност - таврийските българи.

1916 г. 

Българският торпедоносец "Шумни" се натъква на руски мини и потъва край Варна.

Участие на България в Първата световна война: В Царство България започва мобилизация на българската армия за Първата световна война.

1877 г. 

В хода на Руско-турската освободителна война започва вторият етап на третата атака на Плевен. Тогава се състои непосредственият щурм на града.

Първа атака срещу Плевен е проведена на 20 юли 1877 г., като руските части са отблъснати. Долнодунавският отряд достига линията Черна вода–Кюстенджа, Добруджа. На 30 юли 1877 г. oтрядът на ген. Н. Криденер осъществява втората атака срещу Плевен. Тя е отблъсната, като загубите от руска страна са 7032 души. На 2 септември Военният съвет, свикан от Главната квартира на руската армия в с. Пордим, Плевенско, приема плана за третата атака на Плевен. В с. Пордим пристига и румънският княз Карол. Първият етап започва на 7 септември със засилена артилерийска подготовка.

На тази дата умират:

1993 г.

Умира Марко Недялков (М. Н. Христов) – български писател, поет. Роден е на 15 септември 1931 г. в с. Овчи кладенец, Ямболско. Следва българска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски" в периода 1951-1957 г. Той е един от учредителите на Кабинета на младия писател при СБП. Дебютира със стихове през 1951 г. Автор е на книгите: "Рачо Ковача" (1973 г.), "С гласа на Балкана. Есета" (1974 г.), "След хиляда години раздяла. Любовна лирика" (1974 г., 1993 г.), "Разузнавачи. Разкази" (1975 г.), "Усмивката на моя ден" (1975 г.), "Зорницата за мама плаче" (1980 г.), "Стрелчански балади" (1981 г.), "Куцото Ване. Повест за деца" (1984 г.), "Живот - сълза неутешима" (1986 г.), "Колко малко се учим от птиците" (1988 г.), "Моят и твоят приятел Пеньо Пенев. Спомени" (1989 г.), "Думи за Денчо Знеполски" (1990 г.).

1978 г. 

Умира Георги Иванов Марков – български писател белетрист, драматург, журналист. Роден е на 1 март 1929 г. с. Княжево, Софийско. Произведенията му изследват пораженията, които тоталитарната система нанася върху обществото. В емиграция писателят работи в Би Би Си и “Свободна Европа", откъдето излъчва в ефир “Задочни репортажи за България" (репортажите и есетата - “биография на политическия режим в България", са издадени след 1989 г.). Убит е по политически причини. На 7 септември 1978 г. в Лондон, на моста "Ватерло", е извършено нападение срещу него. На следващия ден състоянието му се влошава и той постъпва в болница, където на 11 септември умира. Причината за смъртта му е отравяне с рицин.

На тази дата са родени: 

1951 г. 

Родена е Валентина Димитрова Радинска – българска поетеса. Следва българска филология в СУ “Св. Климент Охридски" в периода 1969-1971 г. Завършва Литературния институт "Максим Горки" в Москва през 1976 г. От 1979 г. е редактор в СИФ "Бояна". От 2000 г. е главен редактор на сп. "Европа 2001". Член е на българския ПЕН клуб. В годините от 1998 г. до 2001 г. е член на НСРТ. Превежда стихове и проза от Б. Золотарьов, В. Сипов, М. Цветаева, А. Ахматова, Б. Ахмадулина, Юнна Мориц, Силва Капитукян и др. През 1998 г. получава наградата "Мара Белчева" за цялостно творчество. Автор е на книгите: "Към мен върви човек" (1977 г.), "Нощна книга" (1983 г.), "Не" (1989 г.), "Чистилище" (1992 г.), "Поне 66 избрани и нови стихове" (2001 г.).

1922 г. 

Роден е Димитър Методиев (Д. М. Христов) – български поет. Следва агрономство в Софийския университет в периода 1941-1944 г. Участва в Отечествената война. Кмет на Белово е в периода 1946-1947 г. и директор на фабрика “Родопи" от 1947 г. до 1948 г. Следва журналистика в Уралския институт “Максим Горки" в Свердловск в годините между 1948-1950 г. Завършва Московския литературния институт “М. Горки" през 1953 г. Работи като редактор в редица издания. Член е на ЦК на БКП от 1976 г. Член е на СБП. Носител е на украинската литературна награда “Максим Рилски" (1974 г.) и на международната награда “Солензара" (1982 г., Франция). Автор е на съчиненията: “На щурм" (1945 г.), “Димитровско племе" (роман в стихове, 1951 г.), “Страна на мечтите" (поема, 1956 г.), “Шумят тополите" (1958 г.), “Така ще си умра" (1961 г.), “Затварянето на кръга" (1967 г.), “Великото преселение" (1970 г.), “И всичко пак ще се повтаря" (1975 г.), “В часа на есенната яснота" (1977 г.), “Монолози по пътя" (1979 г.), “И мирис сладък…" (1980 г.), “Песен за генералната линия" (1981 г.), “Душата ми е пълна с теб" (1984 г.), “Антология Манускрипта" (1985 г.), “Реките, от които пих вода" (1985), “Лиричен дневник" (1988 г.). Умира на 19 юли 1995 г. в София.

1920 г. 

Роден е Иван Маринов Братанов – български актьор. В периода 1943-1944 г. е концлагерист в Белене. В киното дебютира през 1954 г. с "Песен за човека" на Б. Шаралиев. Участва в: "Септемврийци" (1954 г.) и "Неспокоен път" (1955 г.). Снима се в: "Границата" (1954 г.), "Тайната вечеря на седмаците" (1957 г.), "Гераците" (1958 г.), "Командирът на отряда" (1959 г.), "В тиха вечер" (1960 г.), "Бедната улица" (1960 г.), "Първи урок" (1960 г.), "Стубленските липи" (1960 г.), "Тютюн" (1962 г.), "Веригата" (1964 г.), "Паролата" (1965 г.), "Вечен календар" (1966 г.), "Горещо пладне" (1966 г.), "Най-дългата нощ" (1967 г.), "Привързаният балон" (1967 г.), "Шибил" (1968 г.), "Свобода или смърт" (1969 г.). Носител е на множество награди: Национална награда на мира за "Песен за човека" (1955 г.), Медал за актьорска игра (Мито) за филма "Неспокоен път" на Международния кинофестивал (Венеция). Умира на 30 януари 1968 г.

1890 г. 

Роден е Петър Осоговец (псевдоним на Петър Лазаров Петков) – български писател, ентомолог. Следва естествени науки в София и Загреб. Завършва образованието си през 1914 г. в София. Работи като учител в Бургас и Самоков и като директор на Ихтиманската гимназия. Асистент е по зоология във Физико-математическия факултет на СУ “ Св. Климент Охридски" от 1918 г. до 1925 г. От 1925 г. е доцент, а от 1930 г. - професор в Агрономическия факултет. Член е на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ентомологическо дружество, на Хърватското природоизпитателно дружество. Публикува повече от 50 научни труда в български и чуждестранни вестници и списания. Автор е на импресии и размишления - "Безмълвният Париж" (1941 г.), а също и на съчиненията: "Безмълвният Париж" (1941 г.), "Ентомология. Лекции" (1942 г.), "Горска зоология" (1943 г.), "Гьоте като природоизпитател" (1943 г.), "1000 рецепти. Полезни съвети по всички отрасли на земеделието" (1945), "Зоология" (1947, 1948, 1964, 1970 г.), "Приложна зоология" (1950 г. и др.), "Курс по физиология на селскостопанските животни с основи на анатомията" (1956 г., в съавторство), "Нашите млади питомци" (1961 г.), "Следи из планините" (1960 г.). Умира на 20 юни 1972 г. в София.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;