На 11 март 2011 година Япония е разтърсена от мощен земен трус, който е четвърти по сила за цялата история. Земетресението е с магнитуд от 8,9 степен, загиват хиляди, а щетите са огромни. Вследствие на труса, става тежка авария в японската АЕЦ "Фукушима 1", с изтичане на радиация.

На 11 март 2004 година избухнаха мощни взривове в четири влака в Мадрид. Загинаха 192 души, а близо 1500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са сред жертвите на атентатите в Мадрид, сред тях - четирима българи. Отговорност за атентата поема Ал Кайда.

На тази дата през 1502 г. Исмаил I Сефевид (1487 - 1524) става шах на Персия (дн. Иран) и основава династията Сефевидите.

През 1669 година започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна в Сицилия. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.

През 1867 година операта “Дон Карлос" на Джузепе Верди е показана за пръв път на сцената.

Генерал Мауд с 50 000 британска и индийска войска нападат Багдад и пленява 9000 турски пленници (1917 г.).

През 1935 г. правителството на Германия официално обявява създаването на военновъздушни сили “Луфтвафе" (“въздушно оръжие").

На 11 март 1946 г. е арестуван Рудолф Хес - бивш комендант на нацисткия концлагер Освиенцим.

На 11 март са родени: австралийският медиен магнат Рупърт Мърдок, музикантът Боби Макферин, белетристът Дъглас Адамс, автор на “Пътеводител на галактическия стопаджия".

На 11 март умират: княз Александър Горчаков, микробиологът Александър Флеминг.

2018 г.

Законодателите от Общокитайското събрание на народните представители гласуват за отмяна на ограниченията за заемане на президентския пост в страната, което отваря пътя за пожизнено управление на държавния глава Си Цзинпин.

2018 г.

Милиардерът и консерватор Себастиан Пинера полага клетва като президент на Чили. Пинера, който е държавен глава на страната и в периода между 2010 и 2014 г. приема президентския пояс от слизащия от поста Мишел Бачелет по време на церемония в град Валпарайсо.

2018 г.

Турски частен самолет, изпълняващ полет от град Шарджа в Обединените арабски емирства за Истанбул, се разбива в югозападен Иран. Мина Башаран, наследничката на известен турски милиардер и още 10 души загиват.

2018 г.

Kуба избира 605 членове на Националното събрание на народната власт (парламента). Изборният процес се очертава без изненади, тъй като има толкова кандидати, колкото са местата в парламента.

2018 г.

Провеждат се избори в Колумбия. Около 36 милиона души имат право да изберат 166 членове на Камарата на представителите и 102 сенатори от изборните листи над 12 партии.

2017 г.

Холандските власти не дават разрешение за кацане за самолет, превозващ турския външен министър Мевлет Чвасуоглу, който е трябвало да говори на митинг в Ротердам в подкрепа на гласуването "Да" в конституционния референдум от април. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заявява, че Холандия са "нацистки останки и фашисти".

2016г.

Лидерът на Северна Корея Ким Чен-ун нареди провеждането на още ядрени опити, за да се подобри способността на страната за ядрена атака.

2016г.

Арабската лига – организация на 22 държави от Северна Африка и Близкия изток, обяви ливанската шиитска организация "Хизбула" за терористична структура

2015 г.

Русия се оттегля от Договора за обикновените въоръжени сили в Европа.

2014 г.

Парламентът на Крим приема декларация за независимост на Автономна република Крим.

2013 г.

Лидерът на опозицията и на Лейбъристката партия на Малта Джоузеф Мускат е новият министър-председател на страната, след като правителството на Лорънс Гонзи претърпява поражение. Лоуренц Гонци е лидер на Националистическата партия основана през 1880 г., която през последните 15 години управлява Малта.

2013 г.

Парламентът на Грузия гласува резолюция за курс към встъпване в НАТО и ЕС.

2012 г.

На референдум швейцарците отхвърлят предложението платеният им годишен отпуск да се увеличи на шест седмици вместо сегашните четири.

2012 г.

В Салвадор се провеждат парламентарни избори, на които с незначително мнозинство побеждава опозиционният Националистически републикански съюз.

2012 г.

Американски военнослужещ от силите на НАТО в провинция Кандахар открива огън по цивилни афганистанци и убива 16 човека, от които 9 деца и три жени.

2012 г.

Палеонтолози оценяват възрастта на най-древното изкопаемо животно със скелет Coronacollina acula на 550—560 милиона години. То е свързващо звено между животните от Едиакарий и Камбрий.

2011 г.

Земетресение с магнитуд 8.9 05:46:23 UTC (най-силното от 140 г.) разтриса източния бряг на Япония (38.322°N, 142.369°E) на около 130 km източно от град Сендай, префектура Мияги на около 25 km дълбочина под дъното на Тихия океан последвано от огромни океански вълни до 10 метра височина заливащи огромни райони на града. Последва втора 7-метрова вълна, която залива бреговете на Северна Япония. Над 50 пожара са избухнали в засегнатите райони. Друга 10 метрова вълна удря град Камаиши в префектура Ивате. В префектурата Фукушима водата навлиза до 5 km навътре в сушата. Според очевидци земята се люлее с часове. В океана се образува гигантски водовъртеж, в който потънал кораб с около 100 пасажера. Най-големи щети са нанесени на град Сендай, където водата залива цял жилищен квартал и летището. Националният институт по геофизика и вулканология на Италия съобщи, че земетресението измества оста на въртене на Земята с 10 см. По време на земетресението през 2004 година в Суматра оста на въртене на Земята се измества с 6 см. Последиците от днешното земетресение отстъпват единствено на най-силното земетресение – Голямото чилийско земетресение през 1960 г., чийто магнитуд бил между 9,3 и 9,5 по скалата на Рихтер. От началото на първия най-силен трус сутринта (05:46:23 UTC) до края на деня в района от USGS последват още над 130 труса между 7.1 и 4.5 степен.

Мощно земетресение край бреговете на Япония с магнитуд от 8,9 степен нанася огромни щети и отнема хиляди човешки животи. Земетресението е четвърто по сила в света. Броят на жертвите на разрушителното земетресение и последвалото цунами достигна 15 421 души. За безследно изчезнали се смятат около 7900 души в шест японски префектури. Най-много са жертвите в префектура Мияги – 9 228 души. В префектура Ивате са загинали над 4500 души.

Вследствие на труса става тежка авария в японската АЕЦ "Фукушима" 1, последвала от изтичане на радиация.

2004 г.

Мощни взривове избухват в четири влака в Мадрид. Загиват 192 души, а близо 1500 са ранени. Тридесет чужденци от 13 националности са сред жертвите на атентатите в Мадрид. Загиналите български граждани са четирима. Това са Адриан Андрианов, неговата годеница Калина Василева, Тинка Паунова и жена на име Мария. Ранени са Зоя Ценкова, Глория Беринкова, Грета Ненова Миткова, Елка Есладова, Стефан Якимов Московски и Тодор Михайлов, Енчо Асенов Сираков.

На гара Аточа в центъра на Мадрид се взривяват три бомби, други четири избухват в близост. На гара Санта Еухения избухва едно взривно устройство, а на гара Ел Пасо – други две. Общо 13 бомби са използвани в атентатите. Отговорността за атаките поема терористичната мрежа "Ал Кайда" и “Бригадите на Абу Хафс ал Масри". По-късно става ясно, че планът на терористите е бил четирите влака да се взривят в момента, в който се засекат на централната гара в Мадрид. Очаквало се силата на взрива да достигне до степен, достатъчна да унищожи сградата на гарата и да причини хиляди жертви.

1985 г.

Михаил Горбачов е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС. Той е член на КПСС от 1952 г. През 1946-1950 г. работи като механизатор в МТС в родния си край. Завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет през 1955 г. и Ставрополския селскостопански институт през 1967 г. От април 1970 г. той е първи секретар на Ставрополския краеви комитет на КПСС. Член е на ЦК на КПСС от 1971 г., на Политбюро на ЦК на КПСС - от 1980 г. От 1978 г. до 1985 г. е секретар, а от 1985 г. до 1991 г. генерален-секретар на ЦК на КПСС. Горбачов е последният президент на СССР, 1990-1991 г. Той провежда политика на гласност и преустройство в СССР и на сигурност в международните отношения. С подписването на договора за създаване на Общността на независимите държави СССР престава да съществува. Бившият президент слиза доброволно от политическата сцена след потушаването на комунистическия "пуч" в СССР през лятото на 1991 г.

Горбачов основава и ръководи фондация "Горбачов". Целта на фондацията е изследване и развитие на демократичните процеси. Получава Нобелова награда за мир през 1990 г. Той е "Доктор хонорис кауза" на над 100 университета в света, от 2002 г. и на Софийския университет “Св. Климент Охридски"

1946 г.

Арестуван е бившият комендант на нацисткия концлагер Освиенцим Рудолф Хес. Хес става член на Националсоциалистическата партия през 1920 г. От 1925 г. той е личен секретар на А. Хитлер, а от април 1933 г. става негов заместник в Националсоциалистическата партия. Хес е един от организаторите на терора срещу антифашистките сили и на подготовката на Германия за Втората световна война (1939-1945 г.). През 1941 г. той отива в Шотландия и прави опити за преговори с британското правителство. На Нюрнбергския процес е осъден на доживотен затвор, като нацистки военен престъпник. През 1987 г. се самоубива.

1941 г.

Американският президент Франклин Рузвелт подписва закон за военна помощ на страните съюзнички от антихитлеристката коалиция.

Франклин Делано Рузвелт (1882 г. – 1945 г.) е американски политик; 32-ри президент на САЩ (1933 г.-1945 г.). Член е на Демократическата партия; избиран 4 пъти. Избран е за президент на САЩ (1933 г.), сред това преизбиран (1936 г., 1940 г., 1944 г.). Отменя сухия режим и успява да спре световната икономическа криза (1929 г.-1933 г.), от която най-много са пострадали САЩ. Политиката му се нарича "Нов курс". Провежда система от реформи, чрез които ликвидира последствията от икономическата криза чрез засилване на държавното участие в икономиката на страната. Прокарва закон за социалното застраховане, закон за трудовите отношения. Остава в историята като демократ, привърженик на мирното съвместно съществуване. През 1939-1940 г. се обявява против съветско-германския договор от 23 август 1939 г. и политиката на СССР по отношение на Финландия и Прибалтика; провъзгласява "морално ембарго" върху продажбата на въоръжение и военни материали на СССР. След началото на Втората световна война поддържа Англия и Франция срещу Германия. През март 1941 г. по негово предложение Американският конгрес приема закон за даване на заем или под наем на оръжие, боеприпаси, стратегически суровини, продоволствие и др. материали на страните, участващи във войната против хитлеристка Германия (заем - наем; ленд - лийз). След намесата на САЩ във войната (11 юни 1942 г.) подписва съветско-американския договор за принципите на взаимната помощ във воденето на войната против агресията. Участва при изработването на Атлантическата харта, в Техеранската (1943 г.) и Кримската (февруари 1945 г.) конференции. Умира малко преди края на Втората световна война.

1935 г.

Банката на Канада емитира първата си серия банкноти.

Правителството на Германия официално обявява създаването на военновъздушни сили “Луфтвафе".

1917 г.

Генерал Мауд с 50 000 британска и индийска войска нападат Багдад, пленявайки 9000 турски пленници.

Фредерик Стенли Мауд влиза в армията през 1884 г., бие се по времето на Южноафриканските войни от 1899-1902 г. и става командир на 13-та Дивизия при Дарданелите през 1915 г. след избухването на Първата световна война. Наредено му е да заведе войските си в Месопотамия (местността между реките Тигър и Ефрат), за да освободи англо-индийските сили от Месопотамската кампания, обсадени в Кут ал Амара. На 22 февруари 1917 г. Мауд прогонва османската армия от града и започва да планира напредването си, чиято кулминация е падането на Багдад на 11 март 1917 г. Скоро след него т.нар. Декларация на Мауд (в действителност написана от Сър Марк Сайкс) обявява на багдадското население, че Великобритания възнамерява да му дари правото да се самоопределят. Мауд умира от холера през 1917 г.

1867 г.

Състои се премиерата на операта “Дон Карлос" от Джузепе Верди.

Джузепе Верди (1813 г. - 1901 г.) е италиански оперен композитор. Той е композитор и диригент в Миланския оперен театър "Ла Скала". На 24 години пише първата си опера "Оберто граф Бонифачо" (1839 г.) и неуспешната опера "Мнимият Станислав" или "Крал за един ден". Следват: "Навуходоносор" (1842 г.) и 12 нови опери, между които "Ломбардци" (1843 г.), "Ернани" (1844 г.), "Двамата Фоскари" (1844 г.), "Жана д’Арк" (1845 г.), "Алзира" (1845 г.), "Атила" (1846 г.), "Макбет" (1847 г.), "Разбойници" (1847 г.), "Корсарят" (1848 г.), "Аролдо" (1850 г.) и др. Новият период в творчеството му започва след 1851 г., когато създава оперите "Риголето", "Трубадур", "Травиата", "Симоне Боканегра", "Сицилианска вечерня", "Бал с маски", "Силата на съдбата", "Дон Карлос". Последният период от творчеството на Верди обхваща оперите "Аида", "Отело" и "Фалстаф" - връх в реалистичното оперно изкуство.

1780 г.

Руската императрица Екатерина II издава декрет за въоръжен неутралитет в хода на войната между Англия и САЩ.

Екатерина II Алексеевна (София Фредерика Августа Анхалт-Цербска) (2.05.1729 г. - 17.11.1796 г.) e руска императрица (1762 г.), тя взема престола след като с помощта на гвардия прави преврат и сваля от престола съпруга си Петър III. Коронясана е в Москва (22 септември 1762 г.) продължава политиката на преобразования и реформи. Особено активно участва в държавния живот. Заобикаля се със способни, енергични и интелигентни сановници: А. Р. Воронцов, П. А. Румянцев, Г. А. Потьомкин, А. А. Безбородко, А. В. Суворов и др. Свиква Законодателна комисия (1767 г.) и съставя за нея специален "Наказ" (ръководство), като използва много прогресивни идеи на европ. интелектуалци и мислители: Монтескьо, Волтер, Дидро и др. Създава специална организация "Свободно икономическо дружество" (1765 г.) за защита интересите на дворяните; започва прокарването на границите между владенията на помещиците. При нейното царуване избухва Селската война, под ръководството на Е. И. Пугачов (1773-1775 г.), която е потушена с твърдост и жестокости. Извършва реформа в управлението на губерниите (1775 г.), което укрепва административната система на Русия; утвърждава наследствените съсловни права на дворянството. Основен обект на външната политика са северните брегове на Черно море и Северен Кавказ - по това време турски владения. Проявява голямо дипломатическо умение и след две успешни войни с Турция Русия заема целия бряг на Черно море, от устието на р. Дунав до р. Дон, заедно с Крим. п-в. Съгласно Кючук Кайнарджикският мир (1774 г.) Русия получава право да защитава интересите на християните в Османската империя, което се смята за голяма крачка в решаването на т. нар. Източен въпрос. Участва в трите разделяния на Полша (1772 г., 1793 г., 1795 г.), при които Русия получава обширни територии от Литва, Западна Белорусия и Западна Украйна.

1702 г.

Излиза първият брой на английския “Дейли кърънт" - първият ежедневен вестник в света.

1669 г.

Започва най-силното 4-месечно изригване на вулкана Етна. Загиват 20 хиляди души, а 50 града са унищожени.

Етна е активен вулкан в североизточната част на остров Сицилия. Височината му е 3323 м, т.е. той е най-високият в Европа. Изграден е от базалти. По склоновете има над 200 кратера и лавови потоци. Първото исторически известно изригване на вулкана е през 475 г. пр. Хр. Последните изригвания са през декември 1991 г., април 1992 г., юли 2001 г. и октомври 2002 г. Днес Етна е обект на международен туризъм.

1502 г.

Исмаил I Сефевид (1487 г.-1524 г.) става шах на Персия (античното, а след 1949 г. официално алтернативно име на Иран)и основава династията Сефевидите. Исмаил I Сефевид присъединява много територии към Персия. Прави шиизма държавна религия.

На тази дата са родени:

1952 г.

Роден е Дъглас Адамс - английски белетрист. Автор на романите - "Дългият, мрачен следобеден чай на душата", "Ресторантът на края на Вселената", "Пътеводител на галактическия стопаджия". Дъглас Адамс умира през 2001 година.

1950 г.

Роден е Боби Макферин – американски музикант, певец с еднакво силно присъствие в джаза, попмузиката и в класическата музика. Боби Макферин учи пиано в най-ранна възраст; завършва Калифорнийския колеж в Сакраменто. Първите му изяви са в кабаретни програми и танцови трупи, а вокалният му дебют е през 1977 г. с групата “Astral Projection" в Ню Орлиънс. През 1981 г. участва на Cool Jazz Festival, след което подписва договор със звукозаписната компания “Electra"; появява се първият му албум “Bobby McFerryn". През 1984 г. записва албума “The Voice", влязал в историята на джаза като първия соловокален албум (без акомпанимент). През 1985 г. звукозаписната компания “Blue Note" издава албума “Spontaneous Inventions". През 1988 г. излиза “Simple Pleasures" (от него е песента “Don’t Worry, Be Happy"). През същата година Боби Макферин сформира 10-членна акапелна формация, с която през 1990 г. записва албума “Medicine music". Албумът “Hush" от 1992 г. е резултат от срещата му с виолончелиста Йо Йо Ма (повече от 2 год. е в класациите на “Billвoard" за класическа музика). В албума “Paper Music" продължават търсенията в областта на класическа музика, той е колекция от интерпретации на произведения на Моцарт, Бах и Чайковски, записани с камерния оркестър “Saint Paul". През 1996 г. излизат албумите “Bang Zoon" с участието на “Yellow Jackets" и “The Mozart Sessions" отново с Ч. Кърия (след “Play", 1992 г.). Със “Circle Songs" от 1997 г Боби Макферин се връща към корените си. Следват няколко импровизаторски албума. Последният му албум “Beyond words" (2002 г.) включва музика на Ч. Кърия, Р. Бона, О. Хаким. Избрана дискография: “Bobby McFerrin" (1982 г.); “The Voice" (1984 г.); “Spontaneous Inventions" (1985 г.); “Don’t Worry, Be Hapy" (1988 г.); “Medicine Music" (1990 г.); “Hush" (1991 г.); “The Mozart Sessions" (1996 г.); “Circlesonga" (1997 г.); “Beyond Words" (2002 г.).

1931 г.

Роден е Рупърт Мърдок – австралийски медиен магнат. Той приема американско гражданство през 1985 г. Създава световна комуникационна система, включваща мощни акционерни дружества в Австралия, 3 от най-големите английски вестници и някои известни седмичници в САЩ.

1921 г.

Роден Астор Пиацола – аржентински композитор, един от прочутите изпълнители на бандонеон; емблематична фигура в историята на тангото. Мястото на Пиацола за приноса на Аржентина в световната култура може да се сравни само с това на Д. Елингтън в джаза. През 1924 г. Астор Пиацола и семейството му се преместват в Ню Йорк. Първия бандонеон получава от баща си, който също е музикант; свири и на пиано. През 1954 г. печели стипендия и учи в Париж при знаменитата музикална педагожка Н. Буланже. Връщайки се в Аржентина през 1955 г., Пиацола създава октети за концертни изпълнения на танго. През 60-те год. на ХХ в. той създава най-разнообразни формации, записва много албуми, както в Аржентина, така и в САЩ. 70-те год. на ХХ в. започват с голямо европейско турне. През 1973 г. Пиацола получава инфаркт и се заселва в Италия, където продължава да работи - записва албума "Summit" с баритон саксофониста Дж. Мълиган. През този период създава групата "The Conjunto Electronico", с която експериментира смесването на електронен звук с акустични инструменти. През 1978 г. Пиацола създава квинтет, с който прави световно турне; композира камерна и симфонична музика. През 1986 г. със същия квинтет записва албума "Tango: Zero Hour", смятан от самия него за най-добрия. През същата година свири на джазфестивала в Монтрьо с вибрафониста Г. Бъртън. След концерта се появява албумът "Suite for Vibraphone and New Tango Quintet". През 1990 г. записва албума "Five Tango Sensations" с екстравагантния "Кронос Квартет". Дискография: "Libertango [Chrysalis]" (1975 г.); "Astor Piazzolla Plays Astor Piazzolla" (1986 г.); "Tristezas de un Doble A" (1986 г.); "Astor Piazzolla: The Central Park Concert [live]" (1987 г.); "Suite for Vibraphone and New Tango Quintet" (1987 г.); "Sur" (1987 г.); "The New Tango" (1988 г.); "Concierto para Bandoneon [live]" (1988 г.); "Tangos [Music Hall]" (1989 г.); "Tanguedia de Amor" (1989 г.); "La Camorra: La Soledad de la Provocacion…" (1990 г.); "Lumiere" (1990 г.); "Vanguardistas del Tango" (1990 г.); "Astor Piazzolla [Music Hall]" (1990 г.); "Astor Piazzolla & Alberto Ginastera" (1991 г.); "Adios Nonino [Music Hall]" (1991 г.); "Maria de Buenos Aires [RCA]" (1991 г.); "Tango: Zero Hour" (1992 г.); "Music for Two Guitars" (1992 г.); "Ballet Tango" (1992 г.); "The Vienna Concert [live]" (1992 г.); "Woe" (1992 г.); "Luna [live]" (1992 г.); "The Lausanne Concert [live]" (1993 г.); "Rough Dancer & the Cyclical Night" (1993 г.).

1876 г.

Роден е академик Грогорий Илински - руски филолог, славист. Научните му интереси са насочени към етимологията на славянските езици. Издава редица писмени паметници на старобългарската писменост, сред които "Грамоти на българските царе" (1911 г.), "Слепченският апостол от XII в." (1911 г.) и "Праславянска граматика" (1916 г.).

1811 г.

Роден е Юрбен Жан Жозеф Льоверие- френски астроном, член на Парижката АН (1846 г.). Завършва политехническо училище в Париж (1833 г.). Ръководител е на Катедрата по небесна механика в Парижкия университет (от 1846 г.), директор на Парижката обсерватория (от 1854 г.). Разработва проблемите на небесната механика. Изследва измененията на планетните орбити през вековете и изучава проблемите на устойчивостта на Слънчевата система. По предложение на Д. Ф. Араго изучава отклоненията в движението на планетата Уран и доказва, че причината за тях е неизвестна планета, намираща се извън орбитата на Уран. Независимо от англичанина Дж. Адамс изчислява (1846 г.) положението на тази планета (наречена по-късно Нептун); тя е открита от германеца И. Г. Хале на мястото, показано от Л. Предлага план за ревизия на теорията на движението на големите планети (1849 г.). Върху този план работи до края на живота си. Основните му съчинения са публикувани в създадените от него "Анали на Парижката обсерватория".

1544 г.

Роден е Торкуато Тасо - италиански поет. Той е представител на късния Ренесанс. През 1565 г. той завършва Болонския университет. От 1572 г. е придворен поет на ферарския херцог Алфонс II д’Есте. По заповед на херцога известно време от 1579 до 1586 г. Тасо е затворен в психиатрична болница. В последните години от живота си скита из градовете на Италия. В творчеството му стилът на Възраждането се съчетава със стиловете класицизъм и барок. Негови произведения са: “Риналдо", “Маслинената гора", “Сътвореният свят" , “Диалози" (написани в лудницата), “Писма". Известен е най-вече с пасторалната драма “Аминта" и с романтичната си епопея “Освободеният Йерусалим".

На тази дата умират:

1955 г.

Умира Александър Флеминг - английски микробиолог. Той е член на Лондонското Кралско дружество (1943 г.) и на Парижката академия на науките (1946 г.). Флеминг работи в Лондонския бактериологичен институт (1908-1914 г., 1918-1948 г., 1946-1954 г.) За периода 1948-1955 г. е професор по бактериология в Лондонския университет, а през 1951-1954 г. е ректор на Единбургския университет. Флеминг е първи председател на Дружеството по обща микробиология. Пише научни трудове по имунология, обща бактериология, химиотерапия, антисептици, антибиотични вещества. Той открива антибиотичните вещества лизоцин (1922 г.) и пеницилин (1929 г.). През 1945 г., съвместно с Х. Флори и Е. Чейн, получава Нобелова награда за медицина и физиология.

1936 г.

Умира Дейвид Бити - английски адмирал на флота (1919 г.), граф на Северно море и граф Бръгсби (1919 г.). Участва в експедициите в Египет и Судан (1896 г.-1898 г.) и в потушаването на Ихетуанското въстание в Китай (1900 г.). Взема участие в морските боеве при о-в Хелголанд (1914 г.), Догербанк (1915 г.) и в Ютландското сражение (1916 г.). От декември 1916 г. до 1918 г. командва Гранд флот (Британският военноморски флот). Началник-щаб на военноморския флот (1919 г. –1927 г.).

1931 г.

Умира Мурнау (псевд. на Фридрих Вилхелм Плумпе) - германски режисьор. Учи история на изкуството и литературата в Хайделберг. Играе в Берлинския театър на Макс Райнхард. Дебютира в киното с “Момчето в синьо" (1919 г.). Работи със сценариста Карл Майер - “Гърбавият и танцьорката" (1920 г.), с операторите Карл Фройнд - “Сатана" (1919 г.), “Главата на Янус" (1920 г.), и Фриц Вагнер - “Замъкът Фогельод" (1921 г.), “Носферату - симфония на ужаса" (1922 г.). Връх в творчеството му е филмът “Последният човек" (1924 г.). През 1926 г. е в Холивуд и снима “Изгрев" (1927 г.) - едно от забележителните явления от края на американското нямо кино. Прави снимките на “Табу" (1931 г.) на о-в Таити. Загива в автомобилна катастрофа в САЩ преди премиерата на филма. Мурнау е режисьор на следните филми: “Пътуване в нощта" (1920 г.), “Горещото поле" (1922 г.), “Фантом" (1922 г.), “Финансите на великия херцог" (1923 г.), “Тартюф" (1925 г.), “Фауст" (1926 г.), “Четирите дявола" (1928 г.), “Хляб наш насъщен" (1929 г.), “Градско момиче" (1930 г.).

1883 г.

Умира княз Александър Михайлович Горчаков - руски държавник и дипломат. Той започва дипломатическата си служба през 1817 г. Съпровожда министъра на външните работи К. В. Неселроде на конгресите на Свещения съюз. Княз Горчаков заема различни дипломатически постове в Лондон, Рим, Берлин, Виена. Ръководи 26 години външната политика на Руската империя. Разгромът на Франция от Прусия във войната (1870-1871 г.) му позволява да обяви отказването на Русия от Парижкия договор, ограничаващ руския суверенитет в Черно море. Той успява да осигури дипломатическата подготовка на бъдещата война между Русия и Турция. След успешния за Русия Санстефански мирен договор Горчаков не успява да неутрализира докрай протестите на Австро-Унгария и Великобритания. Той представлява Русия на Берлинския конгрес (1878 г.). На конгреса Русия успява да защити интересите си и да прокара докрай политиката си за сметка на България и българите, останали в Османската империя.

За изготвянето на историческата справка на Агенция “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.;

Енциклопедия “Британика" (2004 г.);

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);

Фамилна енциклопедия “Larousse";

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.;

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.;

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.;

Българска военна история - БАН, 1989 г.;

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.;

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.;

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.;

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.;

Исторически бюлетин – на “The New York Times";

Исторически бюлетин – на “The History Channel";

Исторически бюлетин – на “World of Quotes";

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.;