Денят 10-и февруари в световната история
©
На днешната дата преди 373 години е Основана Френската Академия, създадена със заповед на кардинал Ришельо.
През 1824 година Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Велика Колумбия.
В Петербург е основана Военноморската академия. През 1841 година Горна Канада (Онтарио) и Долна Канада (Квебек) са обединени в една провинция със столица Кингстън.
Румънският крал Карол отменя конституцията и установява режим на “кралска диктатура".
През 1942 година звукозаписна фирма "Виктор" (САЩ) пуска първия в света златен диск.
2018 г.
Индийският премиер Нарендра Моди посещава Палестина, заявявайки, че подкрепя независима палестинска държава. Това събитие е обявено за "историческо", тъй като за първи път индийски министър-председател е посетил Палестина.
2018 г.
Двуетажен автобус се обръща близо до Тай По в Хонг Конг, като убива най-малко 19 души.
2018 г.
Най-малко 27 души загиват при катастрофа на автобус, превозващ местни туристи на индонезийски остров Джава. Катастрофата става, когато автобусът, с 40 човека на борда, удря мотоциклетист, докато се движи из хълмиста област в западната част на острова. В резултат автобусът се претърколва няколко пъти.
2018 г.
За първи път жена оглавява ирландската националистическа партия Шин Фейн.
На нарочен конгрес на партията в Дъблин делегатите решават Мери Лу Макдоналд да наследи Джери Адамс.
Тя поема ангажимент за борба с климатичните промени, обявява се в подкрепа на референдума за либерализиране на абортите и защитава европейската идея.
2017 г.
Четирима души загиват, а други 100 са ранени след земетресение с магнитут 6,5. Епицентъра на земетресението е на 14 километра северозападно от град Суригао на остров Минданао на Филипините.
2017 г.
Европейският съюз се ангажира да предостави на Гамбия 225 млн. евро помощ, за да подпомогне страната след заминаването на бившия президент Яхя Джамме.
2017 г.
Руската спортистка Мария Савинова получава забрана от Спортния арбитражен съд да участва в спортни събития в продължение на четири години заради допинг между 2010 и 2013 г. и е лишена от златния си медал, който спечели на 800 метра на летните олимпийски игри през 2012 г.
2016 г:
Френският външен министър Лоран Фабиюс обяви, че подава оставка.
Той се оттегля от поста си, за да оглави Конституционния съвет - еквивалента на Конституционния съд. дипломат номер 1 ще заеме мястото на оттеглящия се Жан-Луи Дебре.
2016 г:
В Северна Корея е екзекутиран началникът на генералния щаб на Корейската народна армия И Йон-Гил. Той бил обвинен в корупция и други престъпления, включително лично обогатяване.
2015 г.
Египет подписва договор за създаване на зоната за свободна търговия с Евразийския икономически съюз. Русия ще изгражда атомна електроцентрала в северозападната част на страната и ще развива своя индустриална зона край Суецкия канал.
2014 г.
Наводнение убива над 50 човека в столицата на Бурунди Бужумбура.
2012 г.
В Халеб, Сирия мощни взривове разтърсват щаб квартирата на военното разузнаване и отделението на силите за безопасност. Сирия се обръща към Иран с молба за предоставяне на 15 хиляди бойци от специалните части за оказване на помощ за поддържане на реда в страната.
2011 г.
Президентът на Египет Хосни Мубарак предава част от пълномощията си на вицепрезидента на Египет Омар Сюлейман като твърдо отказва да подаде оставка.
2006 г.
В Торино (Италия) са открити XX зимни олимпийски игри.
2000 г.
Израел признава за използването на мъчения спрямо палестински пленници в края на 80-те години. Палестинската автономия обхваща териториите на Западния бряг и Ивицата Газа. Понастоящем автономията има собствен президент, министър-председател и кабинет, законодателен съвет и сили за сигурност. През 2005 г. Израел оттегля жителите си и въоръжените си сили от ивицата Газа.
1991 г.
В Южна Африка е обявено началото на масова епидемия от холера.
1987 г.
Американски лекари призовават Конгреса на САЩ да разреши рекламата на презервативи по телевизията във връзка с борбата срещу СПИН.
1986 г.
В Палермо, Италия, започва най-големият съдебен процес срещу мафията - пред съда са изправени 474 обвиняеми.
1972 г.
Би Би Си прекратява излъчването на песента на Пол Макартни “Дайте Ирландия на ирландците". Пол Маккартни (18 юни 1942 г.) е английски рокмузикант, композитор, един от основните членове на квартета “Бийтълс". Самостоятелни албуми: “MаcCartney" (1970 г.), “Ram" (1971 г.), “MacCartney II" (1980 г.), “Tug of War" (1982 г.), “Pipes of Peace" (1983 г.), “Give My Regards to Broad Street" (1984 г.), “Prress to Play" (1986 г.), “All the Best" (1987 г.), “Flowers in the Dirt" (1989 г.), “Tripping the Live Fantastic" (1990 г.), “Unplugged - the Official Bootleg" (1991 г.), “Liverpool Oratorio" (1991 г.), “Off the Ground" (1993 г.), “Paul Is Live" (1993 г.), “Strawberries Oceans Ships Forest" (1994 г.), “Flaming Pie" (1997 г.), “Standing Stone" (1997 г.), “Run Devil Run" (1999 г.), “Driving Rain" (2001 г.), “Wingspan" (2001 г.), “Hits and Hits Together" (2002 г.).
1955 г.
В САЩ е направена първата демонстрация на самолет с вертикално излитане.
1947 г.
Провъзгласена е независимостта на италианският град Триест. В периода 1947-1954 г. градът придобива неутралитет. Триест е град в Североизточна Италия, административен център на едноименната провинция Триест в област Фриули-Венеция Джулия. Населението на града през 2001 г. е 211 184 жители. Градът е пристанище в Триесткия залив.
1942 г.
Звукозаписна фирма “Виктор" (САЩ) пуска първият в света златен диск.
1938 г.
Румънският крал Карол отменя конституцията и установява режим на “кралска диктатура". Той е крал от 1930-1940 г. След като установява кралска диктатура, разтуря политическите партии и профсъюзите и учредява фашистка организация - Фронт за национално възраждане. Сключва икономически договор с Германия през 1939 г. Една година по-късно признава Виенския арбитраж, според който Румъния предава на Унгария населената с унгарци Северна Трансилвания. През септември 1940 г., при изострена вътрешна и външнополитическа обстановка , се отрича от престола и емигрира.
1935 г.
В Северна Месопотамия са намерени руините на най-стария известен на науката град, съществувал преди приблизително 5700 години. Месопотамия се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничи с планините на Армения, на юг достига Персийския залив. На запад граничи със Сирийската степ, а на изток - с планинските възвишения на Западен Иран. В тези земи благодарение на разливите на Тигър и особено на Ефрат, подобно на тези на Нил в Египет, възникнат едни от най-древните цивилизации като Шумер и Акад, Асирия, а в началото на II-то хилядолетие пр. Хр. започва обединение на почти цялата област около град Вавилон.
1922 г.
В САЩ е осъществено първото в света радиоизлъчване на цял симфоничен концерт.
1913 г.
В Антарктида са намерени телата на членовете от експедицията на Робърт Скот, достигнали Южния полюс. Капитан Робърт Фалкън Скот е английски морски офицер и изследовател на Антарктида. Роден е на 6 юни 1868 г. в Девънпорт, Англия. Загива в Антарктида на 29 март 1912 г. след като достига до Южния полюс на 17-18 януари през същата година.
1904 г.
Русия обявява война на Япония. Тя се води за политическо господство в Далечния изток. Започната е от Япония, след като японски миноносци без обявяване на война внезапно нападат руската ескадра, намираща се в Порт Артур, и повреждат 3 големи бойни кораба (броненосците "Цесаревич" и "Ретвизан" и крайцера "Палада"). Руската армия претърпява поражение в редица сражения (в Мукденското сражение 89 000 души (29 000 пленници, а Япония около 72 000). На 5 септември 1905 г. чрез посредничеството на американския президент Т. Рузвелт в американския град Портсмут е сключен мирен договор, с който завършва войната. Русия признава "особените" интереси на Япония в Корея, отстъпва й южната част на о-в Сахалин и се отказва от правото на ползване на Квантунския полуостров с базата Порт Артур. Отстъпва на Япония и Южноманджурската жп линия.
1870 г.
Завършено е строителството на железопътната линия между Монреал и Квебек.
1841 г.
Горна Канада (Онтарио) и Долна Канада (Квебек) са обединени в една провинция със столица Кингстън.
1827 г.
В Петербург е основана Военноморската академия.
1824 г.
Симон Боливар е провъзгласен за диктатор на Велика Колумбия. Боливар е южноамерикански революционер, политик и държавник. Ръководител е на въстанието против испанците през 1810 г. във Войната за независимост на испанските колонии в Америка. През 1813 г. влиза победоносно в Каракас. След ново нападение на испанските войски през 1815 г. Боливар е принуден да избяга на Антилските острови. През 1816 г. се завръща, оглавява революционните сили, разбива испанските войски и за втори път обявява независимостта на Венецуела (1819 г.). Създава Конфедерация на Южните щати (известна като Велика Колумбия, 1824 г.) и става неин президент (1824-1830 г.).
1799 г.
След като завладява част от Египет Наполеон започва своя поход към Палестина.
През 1798-1799 г. Наполеон организира и командва египетски поход, разбива турската армия, завладява Египет и Сирия и организира административна и данъчната система в завладените територии. На 9 ноември 1799 г. Наполеон извършва държавен преврат и става пръв консул. На 18 април 1804 г. е провъзгласен за император на Франция.
1763 г.
В Париж е подписан мирен договор, между Великобритания и Португалия от една страна и Франция и Испания от друга. С него се слага край на Седемгодишната война помежду им (1756-1763 г.). Франция предава Канада и други свои отвъдокеански територии на Англия, а Испания получава о. Куба.
1635 г.
Основана е Френската Академия. Тя е научно учреждение във Франция, създадено с цел изучаване на езика и литературата, формиране на езиковите и литературни норми.Създадена е по заповед на кардинал Ришельо. Счита се за първата академия на науките. В днешно време Франската академия наброява 40 члена. Избирането в Академията е пожизнено, поради това наричат академиците "безсмъртните". Техен отличителен знак е зелен фрак. След смъртта на някой академик на неговото място се избира нов, които в деня на своето “приемане под свода на Академията" трябва да произнесе реч в чест на своя покоен предшественик. Понякога в Академията се избират личности, известни преди всичко не като писатели или учени, а в качеството им на военни или политици (но в същото време обикновено тези академици вече имат едни или други публикации, мемоари и др.)
1258 г.
Монголите превземат Багдад, избиват десетки хиляди хора и разграбват града.
На тази дата са родени:
1902 г.
Роден е Уолтър Хаузър Братейн - американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика за 1956 г. за създаването на полупроводниковия транзистор и изучаването на физическите принципи на неговото действие (заедно с Дж. Бърдин и У. Шокли). От 1963 г. е професор в университета "Уола Уола". Извършва изследвания в областта на повърхностните свойства на полупроводниците (определяне на скоростта на рекомбинации и разпределение на потенциала върху повърхността на полупроводниците). Изучава полупроводниковите свойства на медния окис, изследва проводимостта под въздействие на облъчването с алфачастици. Умира на 13 октомври 1987 г. в Сиатъл, Вашингтон.
1898 г.
Роден е Бертолд Брехт - германски поет, драматург и театрален деец. Създател е на теорията за "епическия театър". Най-значителни драматични произведения: "Опера за три гроша" (1928 г.), послужила за основа на "Роман за три гроша" (1943 г.). "Пушките на г-жа Карар" (1937 г.); "Майка Кураж и нейните деца" (1939 г.). "Добрият човек от Сечуан" (1938-1942 г.) и др. Умира на 14 август 1956 г. в Берлин.
1894 г.
Роден е Яков Илич Френкел - руски физик теоретик, член-кореспондент на Академията на науките на СССР (1929 г.). Завършва Петроградския университет (1916 г.). През 1918-1921 г. е доцент в Таврическия университет. От 1921 г. ръководи теоретичния отдел на Физико-техническия институт и Катедрата по теоретична физика на Ленинградския политехнически институт. Изследва проблемите на електронната теория на твърдите тела, физиката на кондензираното състояние и физиката на атомното ядро. Квантовата механика и електродинамиката, астрофизиката, гео- и биофизиката. Трудовете му по квантова теория на твърдото тяло са основополагащи. Поставя началото на квантовата теория на металите (1917 г.). Прилага (1929 г.) хипотезата за свободните вълни на Дьо Бройл към движението на свободните електрони в металите и обяснява относително голямата “прозрачност" на металните кристали за проводимостта на електроните, зависимостта на електропроводимостта от температурата, наличието на примеси и други несъвършенства в кристалните решетки. През 1928 г., прилагайки принципа на Паули към електронния газ, разработва теорията за самопроизволността на феромагнитната намагнитеност, определя силите на триене при твърдите тела. Представя (1931 г.) своята теория за поглъщането на светлината от твърди диелектрици, въвежда понятието “екситон". Един от създателите е на съвременната представа за реалния кристал, развива теорията за дефектите на кристалната решетка (“дефекти на Френкел"), както и теорията за подвижните дислокации (1938 г.). От 1924 г. работи върху кинетичната теория за течностите, на която е посветена монографията “Кинетична теория на течностите" (1945 г.). Въвежда понятието за температурата на атомните ядра и създава статистическа теория за тежките ядра (1936-1937 г.). Развива електрокапилярната теория на тежките ядра (1939 г.). Автор е на първия в СССР пълен курс по теоретична физика (“Теоретична физика", 1940 г., “Статика", 1933 г., “Електродинамика", т. 1 и 2, 1934-1935 г., “Вълнова механика", т. 1 и 2, 1933-1934 г.). Умира на 23 януари 1952 г.
1890 г.
Роден е Борис Леонидович Пастернак – руски писател. Получава Нобелова награда за литература за 1958 г., от която се отказва (за романа "Доктор Живаго", 1957 г.). До 1915 г. участва в руската футуристична групировка "Центрофуга" (заедно със С. П. Бобров, Н. Н. Асеев, К. А. Болшаков и др.), а до 1927 г. е в "ЛЕФ". През 1958 г. получава Нобелова награда за литература за романа "Доктор Живаго" (1957 г.), който е забранен в СССР, а авторът е принуден от комунистическата власт да се откаже от голямото международно признание. Стихосбирки: "Близнак в мъглата" (1914 г.), "Моята сестра - животът" (1922 г.), "Теми и вариации" (1923 г.), "Второто раждане" (1932 г.), "Земен простор" (1945 г.), на поемите "Деветстотин и пета година" (1925-1926 г.), "Лейтенант Шмит" (1926-1927 г.), "Спекторски" (роман в стихове, 1924-1930 г.), "Въздушни пътища" (книга, 1933 г.), автор е на автобиографична проза, на драматическата поема "Сляпата красавица" (1969 г.), преводи на трагедии на У. Шекспир, преводи на грузинска поезия, критика и статии. Умира на 30 май 1960 г. в Переделкино.
На тази дата умират:
1954 г.
Умира Вилхелм Шмид - австрийски етнограф, лингвист, ръководител на Виенската културно-историческа школа в етнографията, католически свещеник. Роден е на 16 февруари 1868 г. в Хьорде. Професор е във Виенския (1921-1938 г.) и Фрибургския (от 1939 г.) университети. Специалист по езици от Югоизточна Азия, Океания и Австралия, тяхната класификация и сравнително изучаване. Своята етнографска ерудиция подчинява на обосноваването на богословската теория за “първобитното божествено откровение" и основаната на нея теория на прамонотеизма. През 1906 г. Шмид основава мисионерското сп. “Антропос", превърнало се по-късно в научно издание.
1944 г.
Умира Карл Майнхоф - германски лингвист африканист. Роден е на 23 юли 1857 г. в Барцвил, Померания. Преподавател е в Хамбургския колониален институт и в Хамбургския университет (1909-1936 г.). Разработва сравнително-историческа граматика и фонетиката на езиците банту. Предлага популярната през 10-20-те години на ХХ в. класификация на африканските езици (хамитски, судански и езици, възникнали в резултат на смесване, между които и банту). Описва редица езици в Източна, Южна и екваториална Африка, изследва религията, фолклора и обичаите на африканските народи. Основател (от 1910 г.) и редактор е на сп. “Zeitschrift und Kolonialsprachen" (дн. - "Afrika und Abersee").
1912 г.
Умира Джоузеф Листър - английски хирург, член (1860 г.) и председател (1895-1900 г.) на лондонското Кралско дружество. Роден е на 5 април 1827 г. в Ъптън, Есекс. Завършва Лондонския университет (1852 г.). Професор е в университетите в Лондон, Глазгоу, Единбург. Обобщава идеите на Л. Пастьор с данните на Н. И. Пирогов, И. Земелвайс и др. Въвежда (1867 г.) антисептиката в хирургичната практика.
1904 г.
Умира Николай Константинович Михайловски - руски публицист и философ. Роден е на 27 ноември 1842 г. в Мешчовск. Един от директорите е на сп. “Отечествени записки". През 1890 г. поема с Короленко издаването на сп. “Руско богатство". Събира в няколко сборника философските и социоложките си студии.
1891 г.
Умира София Василиевна Ковалевская - руска математичка, писателка и публицистка. Родена е на 15 януари 1850 г. в Москва. Първата жена член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1889 г.). Получава всестранно образование и проявява изключителни математически способности. В Петербург взема уроци по математика (от 1866 г.). За да може да се занимава с наука, сключва фиктивен брак (станал по-късно фактически) с естественика В. О. Ковалевски и заминава в Хайделберг (1869 г.), където учи математика. Премества се в Берлин (1870 г.) и 4 години работи с К. Вайерщрас. Въз основа на 3 студии, представени от него, Гьотингенският университет задочно й присъжда (1874 г.) научната степен доктор по философия. Връща се в Русия (1874 г.), но не получава преподавателско място в Петербургския университет. Занимава се с литературно-публицистична дейност, без да има възможност за научна работа. Премества се в Москва и се опитва да постъпи в университета, но не успява. Става частен доцент в Стокхолмския университет (ноември 1883 г.), по-късно (1884 г.) – професор. За 8 години разработва и прочита лекции по 12 курса. Получава няколко награди за своите научни разработки. Автор е на повестта “Нихилистка" (1884 г.), драмата “Борба за щастие" (1887 г.), “Спомени за детството" (1890 г.).
1865 г.
Умира Емилий Християнович Ленц - руски физик, член е на Петербургската академия на науките (1830 г.). Роден е на 24 февруари 1804 г. в Тарту. Ректор е на университета в Петербург (от 1863 г.). Обосновава експериментално закона на Джаул-Ленц (1842 г.). Автор е на трудове в областта на електромагнетизма и геофизиката.
1755 г.
Умира Монтескьо - френски публицист, учен, адвокат. Роден е на 18 януари 1689 г. Президент е на парламента в Бордо и член на местната Академия на науките. Пътува из Европа - обикаля Германия, Унгария, Италия, Швейцария, Холандия. В Англия живее 2 години. Останалата част от живота си прекарва в усилена литературна и научна дейност. Първото важно литературно съчинение, което обнародва под псевдоним е “Персийски писма". Второто му съчинение - “Размишления върху причините за величието на римляните и за техния упадък" (1734 г.), е един от първите опити за философия на историята. През 1748 г. издава най-значимия си труд - “За духа на законите", над който работи цели 20 години и в който влага всичките си знания и опит. Това съчинение има огромен успех не само във Франция, но и в цяла Европа - в разстояние на 8 месеца претърпява 22 издания. С него Монтескьо поставя основата на една непозната дотогава наука - социологията. Влиянието на “За духа на законите" върху хода на Френската революция е голямо, всички институции на революционната епоха носят идеите на Монтескьо.
1738 г.
Умира Готлиб Зигфрид Байер (в немската литература Теофил Зигфрид) - немски историк и филолог. Роден е на 6 януари 1694 г. Завършва Кьонигсбергския университет. Ръководи Катедрата за древна история и източни езици в Петербургската академия на науките (от 1725 г.). Има трудове по ориенталистика, филология, историческа география, работи върху речник на китайския език. Има специални изследвания върху историята на древна Русия, основани върху проучвания на византийски и скандинавски източници, летописи в латински превод. Байер е основоположник на норманската теория, която е критикувана още през ХVIII в. (В. Н. Татишчев, М. В. Ломоносов). Трудове: "За местоположението на Скития" (1728 г.), "За Кавказката стена" (1728 г.) и др.
1461 г.
Умира Борис Александрович - тверски княз (от 1425 г.), син на княз Александър Иванович. От 1446 г. воюва с Новгород. Съюзява се с Дмитрий Шемяка и можайския княз Иван Андреевич, заедно с тях обира хазната на великомосковския княз Василий II. След като се убеждава, че не може да установи хегемония над Североизточна Русия, се помирява с него. Омъжва дъщеря си Мария за сина му Иван (бъдещ велик княз). По заповед на Борис Александрович е написан летопис за историята на света от "сътворението" му до падането на Константинопол (1453 г.). По време на неговото управление инок Тома съставя "Похвално слово за благоверния велик княз Борис Александрович".
пон | вто | сря | чтв | пет | съб | нед |
---|---|---|---|---|---|---|
1 | 2 | 3 | ||||
4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 |
11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 |
18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 |
25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 |
Зейн Малик сложи диамантена верижка в памет на Лиъм Пейн
22:57 / 26.11.2024
Как пробиотиците могат да ни помогнат да посрещнем идващите празн...
20:15 / 26.11.2024
Арестуваха осем души в Лаос, след като шестима починаха по съмнен...
18:31 / 26.11.2024
Златните халки са опасни за мъжете?
16:50 / 26.11.2024
Дрейк заведе дело срещу Universal Music и Spotify заради Кендрик ...
16:15 / 26.11.2024
Рецептата на един от най-известните народни лечители срещу лошия ...
15:48 / 26.11.2024
Актуални теми
Анкета
Не (15669) | 41% | |
Да, но отложено и превъртам реклами и съдържание (14047) | 37% | |
Да, гледам по традиционен начин (8559) | 22% | |