1 април е Денят на шегата, празник на хумора и сатирата. 

През 1946 г. във Варна е създаден Държавен симфоничен оркестър, а през 1947 г. в София е основан Съюзът на българските композитори. През 1959 г. е създадена Българската национална филмотека (първоначално името й е Държавен филмов архив). 

2011 г. 

Неофициален Ден на смеха. По този случай в Габрово е пусната официално в обръщение първата марка, посветена на Деня на шегата и 35-годишнината от откриването на малката планета Габрово. 

2009 г. 

Президентът на Република България присъжда Орден "Стара планина" първа степен на: 

1. Иван Станчов 

2. Андрей Пантев 

3. Яп де Хоп Схефер, генерален секретар на НАТО 

1992 г. 

Тридесет и шестото ОНС избира Асен Агов за генерален директор на БНТ. Агов е журналист, завършил ВИИ "Карл Маркс", специалност "Международни икономически отношения". Работи в БТА, а по- късно е водещ на "По света и у нас". Става главен редактор на редакция "Информация" в БНТ. Асен Агов е народен представител от СДС в ХХХVII, ХХХVIII, ХХХIХ, XL ОНС. 

1975 г. 

Завършва официалното посещение на министъра на външните работи Петър Младенов в Аржентина, Перу и Куба. 

Петър Младенов е политически и държавен деец. Роден е на 22 август 1936 г. в с. Тошевци, Видинско. Следва философия в Софийския университет "Св. Кл. Охридски", след което завършва Московския институт за международни отношения. Член е на ЦК на БКП от 1971. От 10 ноември 1989 г. е издигнат за генерален секретар на ЦК на БКП, на който пост е до 2 февруари 1990 г. Заема и отговорни държавни постове: министър е на външните работи (декември 1971 г. - ноември 1989 г.), председател е на Държавния съвет (ноември 1989 г. - април 1990 г.), президент (председател) на Народна република България (април - юли 1990 г.). Умира на 1 юни 2000 г. 

1965 г. 

България сключва спогодби за икономическо, научно-техническо и културно сътрудничество с Етиопия. 

1964 г. 

В София започва работа учредената на 19 февруари 1964 г. Българска външнотърговска банка за разплащания с чужбина и за кредитиране и контрол на външнотърговските организации в България. 

1962 г. 

С размяна на ноти между Британската легация в София и българското Министерство на външните работи е одобрен първият двустранен план за културен обмен между България и Великобритания за периода от 1 април 1962 г. до 31 март 1963 г. 

1959 г. 

Създадена е Българската национална филмотека (първоначално името й е Държавен филмов архив). Филмовият архив започва със 154 седмични кинопрегледа, 117 късометражни филма, повечето заснети от чужди оператори, 15 български игрални филма, 500 чужди игрални филма и около 550 документални и научнопопулярни български. 

1947 г. 

В София е основан Съюзът на българските композитори. Това е творческа организация на композитори и музиковеди, която е продължител на дружеството “Съвременна музика" под името “Съюз на композиторите, музикантите и концертиращите артисти". От 1954 г. се нарича СБК. Първи председатели на съюза са: Л. Пипков; Ф. Кутев, Д. Петков и др. 

В периода 1948-1990 г. съюзът на българските композитори издава сп. “Българска музика". 

1946 г. 

Във Варна е създаден Държавен симфоничен оркестър. 

През 1969 г. на основата на съществуващия Държавен симфоничен оркестър е създадена Варненската Филхармония. През 1999 г. става Оперно-филхармонично дружество (с присъединяване на Народната опера - Варна, създадена през 1947 г.). 

1926 г. 

Създаден е Върховен кооперативен съвет с председател Кирил Попов. След смъртта на Попов през 1927 г. председател става Андрей Ляпчев. По това време Ляпчев е министър-председател и министър на вътрешните работи и народното здраве. 

1888 г. 

Екзарх Йосиф I отправя такрир (обръщение) за назначаване на български владици в Македония, оставено без последствия от Портата. 

Екзарх Йосиф I (светско име Лазар Йовчев) е български екзарх, обществен и просветен деец, почетен член на Българското книжовно дружество (днес Българската академия на науките). Роден е в Калофер на 5 май 1840 г. Завършва френски католически лицей в Цариград, след което следва във Философско-литературния и в Правния факултет на Сорбоната в Париж. През 1872 г. приема монашество и е назначен за екзархийски протосингел. Включва се активно в дейността на Българската екзархия за укрепване на влиянието и в смесените епархии. През 1876 г. е ръкоположен за епископ и е избран за ловчански митрополит, а на следващата година за екзарх. След Освобождението работи активно за запазване и развитие на българското учебно и църковно дело в земите, останали под властта на Османската империя. Въпреки противодействието на Цариградската патриаршия и Високата порта с подкрепата на правителствата на Стефан Стамболов и К. Стоилов успява да запази седалището на Българската екзархия в Цариград и да издейства нови берати за българските владици в Скопие и Охрид (1890 г.), Неврокоп и Велес (1894 г.), Битоля, Струмица и Дебър (1897 г.). Със съдействието на Българската екзархия до 1913 г. в Македония и Одринско се откриват 13 гимназии и 87 прогимназии. След края на Балканската война – 1912-1913 г. Йосиф I премества седалището на Българската екзархия в българската столица. Умира на 20 юни 1915 г. 

1862 г. 

Между 1 и 5 април Васил Левски пристига в Белград и се включва в Първата българска легия. Васил Иванов Кунчев (Левски), наричан още Дякона или Апостола, е роден в град Карлово на 18 юли 1837 г. Учи в родния си град, а след това в Стара Загора. През 1858 г. с помощта на вуйчо си Василий, Левски приема монашество под името Игнатий, а година по-късно става дякон. На 3 март 1862 г., под влияние на идеите на Г. С. Раковски, Васил Кунчев заминава за Сърбия и постъпва в Първа българска легия в Белград, като участва в сраженията за Белградската крепост. В този период получава прозвището Левски, заради проявената храброст и ловкост. След разпускането на легията Левски се присъединява към четата на Ильо войвода. През 1863 г. се прехвърля в Румъния, но след кратък престой се завръща в България. От 1864 г. до 1866 г. учителства в с. Войнягово и организира "патриотични дружини" за бъдещото въстание. През 1867 г. Левски е знаменосец на четата на Панайот Хитов, следващата година заедно с него се връща в Сърбия и постъпва във Втората легия. На 27 декември 1872 г. Левски е заловен от турските власти. Първоначално е отведен за разследване в Търново, а след това е изправен пред специален съд в София. Левски е осъден на смърт чрез обесване. Със специална султанска заповед на Абдул Азис смъртната присъда на Апостола е потвърдена. Левски вярвал в силите на българите сами да извоюват своята свобода, защото "който ни освободи, той ще ни зароби". Проповядва идеята за "свята и чиста република", за общество и държава, в която всички "да бъдат напълно свободни там, гдето живее българинът - в България, Тракия, Македония". 

1858 г. 

Георги Раковски пристига в Одеса и се установява в дома на влиятелния българин Николай Миронович Тошков. Там се занимава със събирателска и научна дейност - събира народни песни, пише исторически и етнографски съчинения. През 1860 г. се премества в Белград, където съставя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В плана Раковски застъпва идеята за всеобщо въстание на всички българи, без разлика на тяхното социално положение, а не чрез реформи или с помощта на външни сили - ръководният му принцип е: "Наша свобода от нас зависи". Според плана в България трябва да бъдат създадени тайни комитети, които да мобилизират населението за масово участие във въстанието. Основната ударна сила в началото ще бъде един добре въоръжен полк, създаден извън страната, който ще се движи по Балкана към Търново и Черно море. Въстанието трябва да избухне при благоприятна международна обстановка. Поради това Раковски организира и ръководи в Белград Първата българска легия (1862 г.) и работи за създаване на съюз на балканските християнски народи за борба срещу турското робство (1863 г.). Основава сред българските емигранти революционна организация "Върховно народно българско тайно гражданско началство" (1866 г.) и разработва "Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лето". До края на живота си Георги Раковски работи за осъществяване на революционните си планове. Книжовното дело на Раковски е неразривно свързано с революционната му дейност - и публицистичните му, и литературните и историко-етнографските му научни трудове. 

На тази дата са родени: 

1975 г. 

Родена е Магдалена Малеева - състезателка по тенис на корт. Тя е най-младата от триото "сестри Малееви“. Магдалена започва кариерата си като професионална тенисистка през 1989 г. Първата си голяма титла печели в Сан Марино. С това сестри Малееви стават първите три сестри, спечелили турнир от веригата на дамската асоциация. Сред големите й успехи е несъмнено и турнирът в Москва. Това е и единственият, който Магдалена Малеева печели три пъти, първите два — дори в последователни години. За последен път тя го печели през 2002 г. В този турнир тя побеждава Винес Уилямс, Амели Моресмо и Линдзи Дейвънпорт. Магдалена Малеева е републиканска шампионка. Печели 6 турнира от големи състезания. Достига до четвъртфинал на откритото първенство на САЩ през 1992 г. Достига до 6-то място в световната ранглиста. През 1999 г. след контузия се завръща в големия тенис и успява да победи една от най-добрите тенисистки - германката Анке Хубер. 

1929 г. 

Роден е Иван Иванов Станчов - български дипломат. До 6 годишна възраст живее в Италия; до 13 годишна - в България. През 1942 г. семейството му емигрира в Швейцария, а през 1946 г. се установява в САЩ. Работи 10 години в IBM като мениджър по продажбите, обикаля филиалите в Ню Йорк, Бразилия, Париж. Вицепрезидент е на корпорациите ITEL и “Сторидж технолоджи". Основава собствена компания “Креста маркетинг" в Женева. След 47 години зад граница се връща в България (28.03.1990 г.). Посланик на България във Великобритания (1991 г.) и външен министър. Семейството му живее в Шотландия. Почетен гражданин е на Варна от 1999 г. 

1921 г. 

Роден е Румен Григоров – български режисьор. Работи в документалното кино. Автор е на десетки седмични прегледи и на повече от 130 документални филма. Григоров създава "Знатната тъкачка", "Аз не вярвам в смъртта на звездите" (1967), поредица от филми за световните младежки фестивали, включително и в София (1968) г. За най-крупна негова творба се счита "Антонивановци" (1958 г.). 

1862 г. 

Роден е Антон Стефанов Митов - български художник, професор по история на изкуството, дописен член на БАН (1918 г.), член-кореспондент на Дружеството на италианските художници (1910 г.). Завършва Флорентинската академия (ученик е на Чиерамфи), професор е в Рисувалното училище в София (и един от неговите основатели). Редактира заедно (с И. Мърквичка) сп. “Изкуство", илюстрира “Под игото", “Утро в Банкя", “Нова земя". Картини: “Цар Фердинанд в старобългарско облекло", “Св. Климент", “Златари", “Пловдивска джамия", “Вършитба в Пловдив", “Селянки в София" и др. Автор е на първия български труд по история на изкуството “Ръководство по всеобща история на изкуствата". 

1812 г. 

Роден е Иван Добровски – възрожденски учител, книжовник и журналист. Той получава образованието си при гръцкия просветител Т. Каирис на о. Андрос. Дълги години учителства в различни краища на българските земи. Занимава се и с журналистическа дейност. Редактор и издател е на второто българско списание "Мирозрение" (1849-1851 г.). Пътува много из Балканския полуостров и Европа, като някои от пътешествията му имат политически цели. Той е автор на статии по езиковедски, исторически и обществено-политически въпроси. С помощта на Берон Иван Добровски успява да издаде последните два броя на "Мирозрение или български инвалид" (1870 г.). 

На тази дата умират:

1966 г. 

Умира Димитър Тодоров Димов – български писател- белетрист. Д. Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, а след 1966 г. в архива му са открити нови планове и ръкописи за 2 книги върху теория на отражението. От 1942 г. той сътрудничи с разкази, пътеписи, откъси от романи и драми във вестниците "Литературен глас", "Литературен фронт", "Мир", "Народна култура'", "Отечествен фронт", на списанията "Септември", "Театър". Творбите му го представят предимно като майстор на психологическия и социалния роман. 

През 1946 г. е отпечатан първият откъс от най-известното произведение- романа "Тютюн" в "Литературен фронт", озаглавен "Тютюнев склад". Две години по-късно излиза нов откъс - "Двубой" , след още 1 г. - "Тютюн" (глава от роман) в сп. "Септември". През 1951 г. романът е завършен окончателно, предаден в издателство "Народна култура" и в края на 1951 г. стига до читателите и до своите "злополучни критици''. Започва тридневно "обсъждане" на "Тютюн" в СБП, което се пренася в периодичния печат и кулминира в редакционната статия на в. "Работническо дело" - "За романа 'Тютюн и неговите злополучни критици". Единодушно е изказано мнение, че "Тютюн" се нуждае от "преработване". Димитър Димов е принуден да промени романа си, като разшири описанието на работническия свят и въведе нови герои. През 1954 г. "Тютюн" се появява в новия си вид. 

Други съчинения на Д.Димов са: романите “Поручик Бенц", 1938 г. и “Осъдени души", 1945 г., сатирата “Жени с минало", 1960 г., Събрани съчинения в 6 тома 1966-1967 г., Съчинения в 5 т. 1974 г. 

1947 г. 

Умира Екатерина Великова Каравелова - българска общественичка, деятелка на женското движение, публицистка. Тя е съпруга на П. Каравелов и майка на Лора и Виола Каравелови. През 1877 г. Екатерина Каравелова завършва девическа гимназия в Москва. След Освобождението се завръща в България и преподава по български език и литература в Русе, Пловдив и София. На международна конференции се обявява против несправедливите решения на Берлинския конгрес през 1878 г. за разпокъсване на България. Развива активна дейност сред българските женски дружества. Екатерина Каравелова е председател на женското дружество “Майка" в София. Тя е една от учредителките на Българския женски съюз (БЖС) и негова подпредседателка. През 1919 г. от името на БЖС Екатерина Каравелова отправя протест до правителствата на Великите сили против клаузите на Ньойския мирен договор. Тя участва активно и в международното движение за мир. Редовна делегатка на всички конгреси на Международната лига за мир, председател на българска женска секция “Паневропа". През 1924-1926 г. изнася сказки в САЩ и Канада. Ратува за подобряване на руско-българското отношения и прави опит да въздейства в тази насока върху руския двор. През 1923 г. се присъединява към апела на Антон Страшимиров за защита на пострадалите от фашисткия терор и превръща дома си в средище за събиране на помощи за жертвите. След атентата в църквата “Света Неделя" през 1925 г., изпраща писмо до правителството за спиране на арестите и убийствата. Публикува повече от 50 статии и политически фейлетони. Екатерина Каравелова превежда от руски и френски език творби на Л. Н. Толстой, Ф. М. Достоевски, В. Юго, Ги дьо Мопасан, Г. Флобер. Погребана е в градината на църквата “Св. Седмочисленици" в София. 

1899 г. 

Умира Ради Иванов - български общественик, участник в национално-освободителното движение. Той владее румънски и френски език. През 1871 г. е един от организаторите на Русенския революционен комитет. През пролетта на 1872 г. Иванов е арестуван в Русе. След като е освободен, емигрира в Румъния и се включва в дейността на българската революционна емиграция. По-късно е учител в Плевен. През 1873-1874 г. обхожда някои райони за създаване и укрепване на революционни комитети. В годините между 1874 г. и 1876 г. служи в Източни железници на барон Хирш като началник на гарите в Харманли, Фере и Софлу. Иванов участва в подготовката на Старозагорското (1875 г.) и Априлското въстание (1876 г.). Затова е преследван от турските власти и е принуден да бяга през Одрин, Цариград и Марсилия в Швейцария. По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) е преводач във втора пехотна гвардейска дивизия. След Освобождението живее в Русе и София. Назначен е на поста директор на пощите и телеграфите и др. Иванов превежда от френски език първото ръководство в България за боравене с морзовия апарат. През 1885 г. в Лисабон той е представител на Международния конгрес на пощите и телеграфите. 

За изготвянето на историческата справка на “Фокус" са използвани следните източници:

Енциклопедия “България" - Издателство на БАН, 1982 г.; 

Енциклопедия “Британика" (2004 г.); 

Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.); 

Фамилна енциклопедия “Larousse"; 

История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2004 г.; 

История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание" ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Български традиционен календар - БАН, Издателство Вион, 2002 г.; 

История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес", 2002 г.; 

Българска военна история - БАН, 1989 г.; 

История на войните в дати - Издателска къща “Емас", 2001 г.; 

История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд", 2002 г.; 

История на Османската империя - Издателство “Рива", 1999 г.; 

Българска енциклопедия, БАН, Книгоиздателска къща “Труд", 2003 г.; 

Исторически бюлетин – на “The New York Times"; 

Исторически бюлетин – на “The History Channel"; 

Исторически бюлетин – на “World of Quotes"; 

Исторически архив на Агенция “Фокус" - отдел “Архив и бази данни" и други.