Винаги съм пяла вкъщи пред родителите си, на огледалото с дезодоранта и винаги съм искала това да е моята професия и пътя ми в живота. Това каза за сутрешния блок "Добро утро, България" на Радио "Фокус" певицата Деница Караславова. Тя уточни, че първият човек, който я е грабнал и е видял таланта в нея е бил Яна Делирадева - диригентът на хор "Детска китка". 

"Всъщност хор "Детска китка“ е мястото, където започна моето развитие с музиката. Освен чисто вокално, хоровият състав "Детска китка“ всъщност ми помогна да работя в екип, защото това е много важно. И забелязвам напоследък колко малко хора всъщност могат да работят в екип. Защото ти дори когато си самостоятелен изпълнител, сам си на сцена, отново има хора, които седят зад теб, и трябва наистина да съумяваш да балансираш нещата и да можеш да работиш в екип", каза още Караславова и обясни, че любимото й турне е било във Виена.

"Бяхме в "Златната зала“ и беше едно невероятно изживяване. Тогава спечелихме и първо място всъщност на този фестивал. Беше интернационален и беше изключително… беше "Уау“.

Деница Караславова разказа и за участието си в "Гласът на България": 

"В интерес на истината, това е интересният факт – че ме записа една приятелка, която беше моя съученичка тогава. И общо взето не очаквах изобщо да мина напред, нито пък очаквах да отида дори на столовете, на Blind аudition-а. Беше… сърцето ми туптеше на пълен оборот, наистина на пълен оборот и не си спомням почти нищо. Бях толкова притеснена, че не си спомням нищо! Това беше наистина едно училище за мен, което ми показа пред колко хора можеш да пееш физически, пред колко хора можеш да пееш и пред малкия екран".

Според нея форматите в България не са толкова тежки физически, а по-скоро психически. 

"Защото много хора мислят и мечтаят, че влезеш ли по телевизията, вече всичко… ти си известен, много е хубаво, приятно е. Да, това е приятно в първите няколко часа, след което определени хора навлизат в личното ти пространство, ставаш по-разпознаваем, не можеш да излезеш примерно на бар или някъде, където да те посочат с пръст. Това в един момент става доста неприятно за теб и дори за хората около теб".

Деница Караславова обясни, че влизайки да учи в Музикалната академия в София се е представяла просто като "Дени", а не като "певицата Деница".

"Като тяхната колежка. Обаче много хора от интерес са проучили и са видели творчеството ми и в един момент имаше малко дистанция от мен, чисто… "Сега тази има песни, тя е отишла вече там, където аз искам да бъда“, защото повечето хора това им е мечтата, което няма нищо лошо, естествено. Но аз не се възприемам като нещо повече и често гледам да избягвам такива събития, за снимки, за автографи, в смисъл, ако съм пред много хора на публично място".

Според нея има музикален пазар в България.

"Да, има, макар и по-трудно, има пазар. Просто трябва да се бориш, да се запознаваш, нещо, което не е присъщо на много хора. Освен това, колкото и да е, трябва да ходиш, да се запознаваш, както казах, да говориш мило, дипломатично, но все пак има пазар. Постепенно виждам как музиката се изменя, има неща, които вече се възприемат повече. Джазовата музика например – тя доскоро не беше никак позната на българския пазар. Дори и тези източноправославни песни, които сме пели в хора, вече много повече хора се радват на тази музика и я разбират, което е най-ценното. И смятам, че музиката претърпява катарзис в момента, така че чакам наистина добри отзиви за музикалния пазар в България и за музиката като цяло".

Ако трябва да избере един филм, с който да се опише, Деница не би могла да го направи, призна самата тя в ефира на "Фокус", защото е всестранно развита личност. 

"Като минем през "Ла, ла Ленд“, защото все пак трябва да има малко филм в цялото нещо и някакъв илюзия да вкараме, продължаваме към "Матрицата“, защото постоянно влизам и излизам от едното и влизам в другото. Ами много са филмите наистина, много са", каза тя и посъветва всички, които искат да се занимават с музика да го правят, защото това е нещо, което храни душата.

"Има време, когато да храним нещо друго, и семейства, и т.н. Докато мога, аз съм си казала, че искам да храня душата си и да продължавам да се занимавам с музика така, както аз го разбирам".