Инструментите на един актьор са тялото, физиката, която изразява жестовете, и съответно гласът. Физиката изразява конкретно действие в театъра и киното, жестовете също казват нещо. А как да изразим мисълта на героя, ако нямаме слово, нямаме глас? Това разказа в предаването "Сториборд" на радио "Фокус" с водещ Благой Д. Иванов актьорът Даниел Цочев, един от най-разпознаваемите гласове в България.

Актьорът сподели, че през последните пет години записва и аудиокниги, чувствителен е към говора, към гласовете. “Когато за първи път започнах да озвучавам аудиокниги, Мая Кисьова много ми помогна, тя каза “Ти трябва сам да се контролираш дали си се затворил в малкия кръг на внимание, т.е. дали си потънал в разказа, и тогава и слушателят ще бъде!"

Той не чете предварително романите, точно за да бъде в ролята на слушателя, на читателя. “Когато искаш и знаеш какво казваш с конкретната реплика, действието на персонажа ти, ти искаш да бъдеш чут и тогава полагаш неволно усилие да артикулираш добре, да имаш дикцията. Възхищавал съм се от колеги, които притежават така наречената вариабилност, т.е. могат да правят от баба до бебе".

Негов принцип при дублажа е: да се опитва да имитира чутото, без да измисля нещо друго, нещо твърде различно. “В сериала “Д-р Хаус" напипах иронията, сарказма на доктора. Много е важно да хванеш психологията на персонажа и ако можеш, да го огласиш с гласа си",

“Всяко едно от проявленията в актьорска изява има свои специфики. В театъра емоцията и присъствието стават в един по-постъпателен път от началото до края. И там имаш възможност да изградиш образа постепенно. В киното трябва да си 100-200% емоция. Снимаш втори, трети дубъл и край, нещата приключват. Сложността при киното е актьорът да има своите умения да се докара, за да бъде максимално достоверен. Установих, че музиката е изкуство, което най-бързо отваря емоцията, най-бързо отваря сетивата. Сложността в нашата професия е, че преди всяко едно представление ти все едно за първи път трябва да го изиграеш и всичко трябва да е органично емоционално", поясни Даниел Цочев.

Уроците на Гриша Островски му помагат в извайването на образи да се открият противоположните полюси на характера, да кажем един престъпник гангстер, който може да се разплаче от едно бездомно куче. “Защото те са престъпници, но каква богата душа имат". Желае такава роля някой да му предложи, било в театър, било в кино. “Съветът на професор Островски още от първи курс беше “Наблюдавайте живота", защото не може на актьор да му се е случило всичко, предлагайки му следващата роля. Но той го е видял някъде и му прилича на нещо. Бъдете любопитни. Много е важно актьорът да има примери от живота".

Харесва работата на режисьора Уес Андерсън и би заснел филм с него. А срещата му с филмовото изкуство е изживяване на момента!