Едва ли има българин, който да не е пял "Да те жадувам", "Сбогом", "Липсваш ми". В рубриката "Тук и сега" Десислава Банова-Плевнелиева ни среща с фронтмена на емблематичната група "Сигнал". Йордан Караджов отваря вратата на личния си свят и споделя за най-трудния период в живота си, за щастието да има внуци, за голямата любов със съпругата си и за чудесата в живота.

Големият музикант е израснал в квартал "Красно село" и е учил в 36 училище "Максим Горки". "Ритах топка по цял ден с приятелите от махалата. Интересувах се основно от география", спомня си Йордан Караджов.

От дете мечтае да види реката Колорадо в САЩ. Преди няколко години тази мечта се сбъдва. Докато е на турне в САЩ помолил да го заведат. "Когато стъпихме на брега, се разплаках. След това си измих лицето. И до ден днешен имам вкъщи три шишенца, напълнени от реката, за да ми напомнят за една наистина сбъдната мечта", споделя Йордан Караджов.

Като музикант първият ме голям концерт е в зала "Фестивална".

"Имаше трепети и вълнения. Концертите бяха 2 – на 14 и 15 април 1979 г. Когато чакахме публиката, излязохме от залата и не можахме да повярваме какво се случва – невероятно стълкновение от хора. Организаторите казаха, че и двете вечери е имало по 8000 души. Тогава това беше наистина предизвикателство, геройство", разказа музикантът.

"Това, което правим, го правим с много любов – към музиката и почитателите, които ни следват вече 47 години. Има някаква алхимия в цялата тази работа", споделя Караджов.

През 1982 г. настъпва труден период за групата им, тъй като влиза в неприятни отношения с властимащите. "Това нещо не го пожелавам на никого, дори на най-големия си враг. От комитета по култура ни казаха, че спираме да сме музиканти. От такава трудност се излиза, когато си с отбор, с групата си. Но "Сигнал" бяха зад мен. Спасих се от политическа присъда от 20 години, за малко ми се размина. Беше много страшно", спомня си той.

Догодина със съпругата си Мариана ще празнуват "златна сватба".

"Тя беше на 15, аз на 18 г., когато се запознахме. Заедно сме толкова много години, имаме две деца и трима внуци. Това е апотеоза на човешкия живот – внуците", казва Караджов.