Един от най-големите християнски празници е Великден. Този ден обаче е задължително свързан с едно от най-древните мистерии, които и до днес ни удивяват – слизането на Благодатния огън.

Благодатният огън, който е наричан още Свещен или Небесен, е едно от чудесата, които ежегодно се случват единствено и само на Велика събота.

Повече от две хилядолетия християните се събират в Йерусалим, за да станат свидетели на чудото на запалването на Благодатния огън, което остава неразгадано от учените.

Агенция "Фокус“ събра по-интересните факти за Благодатния огън:

Първите сведения за спонтанното запалване на свещите и кандилата в църквата Възкресение Христово датират от IV век сл. Хр.

Тогава за Великден в обителта нямало масло и патриарх Нарцис разпоредил да напълнят кандилата с вода.

И внезапно на полунощ всички кандила и свещи в църквата се запалили. Чудото продължило да се случва всяка година и християните раздавали от него на събратята си.

Любопитен факт е, че през 1579 година свещеници от арменската църква подкупили градската управа в лицето на турците, да не допускат в църквата православния патриарх и единствено те да вземат от божия огън, за да честват Пасха в храма.

Патриарх Софроний и хиляди православни християни били принудени да останат пред стените на храма, като не били допуснати дори до параклиса над Божия гроб. В храма влязъл само арменския владика, който прекарал деня в пламенни молитви, но огънят така и не слязъл при него.

Вместо това мълния проблеснала до една от колоните, до която се молел православният патриарх и така православните отново получили благодатния огън.

Самата церемония за слизането на огъня започва още в ранни зори на съботният ден. Параклисът внимателно се проверява за запалителни средства. Така трябва да отпадне всякакво съмнение, че огънят се пали и не е божествено дело.

След проверката вратите на църквата Възкресение Христово се запечатват с пита пчелен восък. В храма се допуска само главният участник в измолването на огъня, който се усамотява в параклиса, а останалите затаяват дъх в очакване на чудото.

Благодатният огън слиза само при православните християни, които задължително трябва да го споделят и с другите изповедания.

Поверието гласи, че ако Благодатният огън не слезе от небето на Велика събота, това ще бъде последният ден на човечеството. Тогава Божият гроб ще бъде разрушен и ще настъпи Второто пришествие.

Но в продължение на близо две хилядолетия едно от кандилата над Божи гроб се самозапалва и тогава патриархът запалва снопчета от по 33 свещи, които изнася после от храма.

И въпреки това, слизането на Благодатния огън винаги е било подлагане на критика и съмнения. През 2009-та година в Москва, бяха обнародвани резултатите на научния експеримент, проведен от руски учени на Велика събота 2008 г. в храма на Гроба Господен в Иерусалим.

Сътрудникът на Института по атомна енергия "Курчатов", кандидатът на физико-математическите науки Андрей Волков разказа за направените от него измервания на нискочестотните дълговълнови радиосигнали в Йерусалимския храм по време на годишното слизане на Благодатния огън.

В продължение на шест часа преди службата той правел замервания на електромагнитното поле в храма.

Всичко било нормално, но когато започнала молитвата на патриарха, полето се усилило.

Волков смята за "абсолютно чудо" разликата в показателите, получени в деня на слизането на огъня и в предишния ден. Освен това, според него, "анализът на пукнатините на колоната на входа в храма действително навежда на мисълта, че те биха могли да се появат в резултат от електрически разряд" .

Tова не би могло да стане с апаратура или някакво запалително средство в условията на храма, бил категоричен ученът.

Разбира се, от едно единствено изследване не може да се потвърди една научна истина, но това изследване остава в историята, като едно от малкото научни доказателства на християнските чудеса.

Тази година в 14,20 часа българско време снизходи Благодатният огън в Йерусалим.

Тази година хиляди присъстваха на чудото на Благодатния огън.

Церемонията обикновено привлича десетки хиляди богомолци към малката църква на Bожи гроб, за която се смята, че е построена върху мястото, където Исус е бил погребан преди две хиляди години.