"Полунощ в кафене "Черният дрозд“ на Хедър Уебър е течение от няколко автори, което вплита магически реализъм, семейната сага и нещо много вкусно за ядене. Това каза програмният директор на Радио "Фокус“ Ива Дойчинова в рубриката "Дифтонг“ в предаването "Един неделен ден по шосето“ на Радио "Фокус“.

В книгата е превъплътена идеята за това, че храната носи енергията на правещия я, на околната среда, звуците и посланията. "И реално ти можеш да убиеш с храна, да подхраниш любовни чувства, можеш да бъдеш реваншист и да разплачеш някой“, допълни Ива Дойчинова.

Историята се развива в малкото южняшко позападнало градче Уиклой, в което всички хора се познават. Там живее и рядък вид черни дроздове. Съдържателката на легендарното кафене "Черният дрозд“ е приготвяла един изключителен специалитет – дроздов пай. "Докато този пай бухва през нощта, дроздовете започват да пеят. Те кацат върху две вплели клоните си дървета, които образуват нещо като порта. Ако дроздовият пай е приготвен правилно, хората, които са си го взели сутринта, могат да получат послания от свои починали близки и роднини“, разказа журналистът.

Когато съдържателката на кафенето баба Зи умира, всичките й роднини се събират за нейното погребение. Една от тях – нейната внучка Анна Кейт, никога не е посещавала Уиклоу. "В завещанието на Зи обаче е написано, че Анна ще получи кафенето, ако работи там два месеца и приготвя дроздовия пай по рецептата на Зи, в която обаче липсва основната съставка. Тя се запознава с всички жители на града, част от които са нейни роднини. Много тайни се разбулват, има разплитане на сложни семейни взаимоотношения, има и любовна история“, допълни Ива Дойчинова.

Водещият на предаването Або представи "Както и да е... Автобиография“ на Джон Клийз. В нея авторът разказва за живота си по един изключително непретенциозен начин, отбеляза Або. "Той се възприема като абсолютно обикновен човек, който е фанатичен в това, което прави. В книгата той разказва историята си от най-ранната си сценична изява в началното си училище, когато той трябва да се качи на сцената, но докато се качва, пада по стълбите и децата от публиката започват да му се подиграват. Той казва, че това го белязва още от ранните му години да бъде забавен и да кара хората да се смеят. Опитва се да го прави по много начини. Пише текстове за университетската театрална група, а след това – и за ВВС“, разказа водещият на предаването.

Джон Клийз разказва и за личния си живот, отново по ненатрапчив начин. "Той има много турбулентни отношения с баща си и с майка си, която е тиранинът в семейството. Това води до неговата неспособност да изгражда много продуктивни връзки с жените в живота си. Той има четири съпруги“, допълни Або.

В книгата Клийз прилага и много от скечовете, които е писал.