По-рано тази година разкриха, че са направени стотици промени в оригиналния текст на детските романи на Роалд Дал в последните им издания. Новината предизвика вълна от реакции. Беше установено, че Чарли и шоколадовата фабрика, Вещиците, Матилда и в повече от дузина други заглавия са премахнати думи, свързани с тегло, височина, психично здраве, пол и цвят на кожата, предаде BBC.

Така например култови фрази като "Побелял си като чаршаф!" в Г.Д.В. сега е "Млъкнахте като статуя!". "Леля Спондж, дебелата, се спъна в кутия" в същия роман сега е "Леля Спондж се спъна в кутия". Във "Вещиците" позоваването на факта, че вещиците са плешиви и носят перуки, сега е последвано от следния нов ред: "Има много други причини, поради които жените могат да носят перуки и със сигурност няма нищо лошо в това."

Писателят Салман Рушди определя промените като "абсурдна цензура".

"Важно е литературните произведения и тези на художествената литература да бъдат запазени и да не бъдат боядисани", смята още той.

Режисьорът Стивън Спилбърг пък заявява следната позиция: "За мен това е свещено. Това е нашата история, това е нашето културно наследство. Не вярвам в цензурата по този начин."

Въпреки че репутацията на Дал не е това, което е била – семейството му дори се извинява след смъртта му за "антисемитските" му забележки. Консенсусът изглежда е, че това е първата стъпка по пътя към литературна пустош от безвкусни, скучни текстове без самоличност.  Ако всеки текст бива лишен от всяко едно нещо, от което някой би могъл да се обиди, няма да остане много.

Журналистът и писател Сам Лийт, който в момента пише The Haunted Wood, история на детската литература, посочва, че преразглеждането на текстове на детски книги не е нищо ново. Така книгата на Хю Лофтинг от 1920 г. "Историята на д-р Дулитъл" е била пренаписана, за да се премахне частта, в която черен герой иска да стане бял. Романът от 1934 г. "Мери Попинз" също е бил ревизиран два пъти от автора, за да премахнат етническите стереотипи.

BBC Culture се свързва с петима известни автори на детска литература, за да коментират този въпрос. Четирима обаче отказват. Единствената коментирала е Аманда Крейг, романист, както и критик и защитник на детските книги. Тя казва: "Детските автори са много, много уплашени и много се стремят да не разстроят читателите". 

"Що се отнася до един исторически текст на автор, който е мъртъв, дори и текстът да е обиден, а редица детски книги са обидни, смятам, че все пак трябва да го оставим, защото иначе лъжете за миналото и аз съм против цензура на миналото."

Каролайн Карпентър, редактор за деца на The Bookseller и заместник-редактор на репортажите, казва на BBC Culture: "Повечето от противоречията около този въпрос сякаш са съсредоточени върху класически текстове, които все още са широко четени и очевидно носталгични за много хора. Също така това поражда трудни въпроси около това какви са или не са подходящите промени, които да се направят, когато авторът е мъртъв и не може да се съгласи с тях.

Дебатът без съмнение ще продължи, както по всяка вероятност и практиката на преразглеждане на класически книги. Все пак след ожесточения дебат относно промените в книгите на Дал, Пъфин, британският издател на Дал, обяви, че произведенията също ще бъдат преиздадени в нецензурирана форма, така че читателите да могат да избират коя версия предпочитат.

Велизара Ангелова