В ранните часове на 26 април 1986 г. две експлозии разтърсват атомната електроцентрала близо до украинския град Чернобил (тогава част от Съветския съюз). Аварията в четвърти реактор изхвърли радиоактивен материал във въздуха, което накара съветските власти да евакуират хиляди хора от околността. Домовете бяха изоставени и в много случаи и домашните любимци в тях.

В дните след инцидента екипи за реагиране издирваха изоставени и бездомни кучета с цел да ги убият, за да спрат разпространението на радиоактивността. Все пак някои изглежда са оцелели, пише "Българска наука".

В първото генетично изследване на всеки голям бозайник в района около Чернобил, ДНК, събрана от диви кучета, живеещи близо до електроцентралата днес, разкрива, че те са потомци на кучета, които или са присъствали по време на аварията, или са се заселили в района малко след това. Проучването, публикувано на 3 март в Science Advances, е първа стъпка в по-голям проект, целящ да определи как кучетата са се приспособили да оцеляват на едно от най-радиоактивните места на Земята. Изследователите се надяват да използват получените знания, за да разберат по-добре ефектите от дългосрочното излагане на радиация върху човешката генетика и здраве. 

ДНК анализът на кучетата показа, че те не са новодошли в района. Чрез сравняване на генетичните профили на кучетата с тези на други бездомни кучета в Източна Европа, екипът установи, че кучетата в близост до електроцентралата – някои от тях са овчарски породи – са били изолирани от други популации кучета с десетилетия. Изследователите научиха, че въпреки опасенията на Съветския съюз през 80-те години на миналия век, че кучетата ще мигрират и ще разпространят радиоактивен материал, повечето от тези животни не са се преместили далеч – тези, които живеят най-близо до електроцентралата, са генетично различни от техните роднини, живеещи само на няколко километра далеч.

Продължителното присъствие на кучетата в района показва, че те са успели да оцелеят и дори да се размножават, докато са живели близо до реактора, "което е забележително“, казва Острандър, генетик в Националния здравен институт на САЩ в Бетесда, Мериленд, и съавтор на изследването. Аварията от 1986 г. излага смъртоносния радиоактивен изотоп цезий-137 на нива 10 до 400 пъти по-висока близо до електроцентралата, отколкото в град Чернобил, който е само на 15 километра.

“ДНК пробите на кучетата "са невероятно ценни“, защото те са склонни да споделят почти еднакви пространства и диета като хората", смята Острандър. "Никога не сме имали възможност да извършим тази работа в животно, което отразява нас, както и кучетата.“

Продължаващата война в Украйна не е спряла изследванията на групата, но с по-малко туристи, които посещават и оставят остатъци от храна, кучетата в Чернобил се борят да оцелеят. Затова екипът работи с неправителствена организация, за да осигури храна на бездомните кучета от Чернобил, като защити тяхното радиоактивно наследство в предстоящите трудни времена.