Брутализмът - архитектурният стил, който възхвалява суровата красота и конструктивни възможности на бетона, се появява за пръв път през 50-те години на 20-и век във Великобритания като протест срещу традициите на следвоенната архитектура. Делото на британските архитекти Алисън и Питър Смитсън бързо завладява Западна Европа, а след това Северна Америка, Япония и Съветския Съюз, с чието влияние асоциираме българската архитектура от времето на тоталитарната държава днес.

"Бетонният" стил се характеризира с функционалност, масивни форми и смели, а често и сложни композиционни градоустройствени решения и подходи. Естетиката на стила търси "незавършения" вид на повърхностите, а цялостната визия на сградите и техните мащаби издава стабилност и величие. 

Отвъд впечатляващите форми и смели решения, обектите на това течение у нас често са пропити с политическо напрежение. Една част от поколенията с лични спомени от времето на социализма не одобряват подобни сгради да  формират облика на днешните градски пространства. Причината, разбира се, не винаги е естетическа, а дълбоко емоционална. На другия полюс са привързаните към живота и държавното управление на миналия век хора. Има и трета - обществена група заинтересовани от съдбата на архитектурното наследство, която анонсира прагматично ориентирани решения - сградите да се реновират и използват или пък да се реставрират като паметници на отминала епоха с цел наплив на туристи.

Един от най-известните паметници провокиращи аргументи и от трите посоки е паметникът "Бузлуджа". Построен, за да бъде символ на комунизма, в почти идеалния център на България. След 1989 обаче, става символ на Прехода, ограбен и изоставен като много други сгради, част от "нехаресваното" наследство на 20 век. Паметникът често е обект на внимание от междунордната преса. Бе класиран в престижната световна класация на германското предаване "Галилео" на 33-те най-красиви изоставени места в света, но днес той все още е символ на конфликт между хората с различни възгледи към миналото.

Противници на съхраняването му не желаят съживяване на миналото под никаква форма. При такова положение обаче е важно да припомним историята на все още действащите сгради на Министерски съвет, Президентство, а и Народното събрание, чието седалище от 1 септември 2023 се помещава в сградата на Партийния дом, главна сграда на ЦК на БКП по време на Народна Република България.

Самите обекти са строени през най-тъмните години на социализма, 50-те години на ХХ в духа на т.н. "Сталинистка архитектура" с неокласически стил на оформяне. Въпреки че там се е помещавала върхушката на социализма, използването им в момента от управляващите през XXI в. не може само по себе си да е идеологическа индикация.

От друга страна според главния архитект на "Проект Бузлуджа" Дора Иванова монументът на върха дори би представлявал огромен интерес за туристите, като в интервю пред "Жената днес" от 2022 година, тя подчертава, че подкрепата към сградата и проекта е започнала именно от чужбина. 

"Причината е проста: необходимо е безпристрастно и рационално оценяване на ценността на обекта, а чуждестранният поглед не е исторически и емоционално обвързан".

И допълва: "Напоена с противоречия на пищност и разруха, гордост и срам, съграждане и разграбване, сградата е създадена от ръцете на 6000 човека и разграбена от ръцете на много повече. И всеки един от тях има своя история, която е оставил в паметника. Тази дълбока многопластовост вълнува посетителя".

Важно е да отбележим, че доста държави, които носят подобни на нашите архитектурни белези са съумели да превърнат "дефекта в ефект". Пример за такава държава е Германия и в частност - Берлин. Град, осеян с бункери, сгради на нацистка и комунистическата власт, концлагери, Берлинската стена и още ред стряскащи обекти от близкото минало. Въпреки това трудното наследство е прието и експонирано, което носи памет и образование, за да не се повтарят грешките на миналото, а и огромен туристически интерес, създаващ икономически растеж. Парчета от Стената обикалят и днес Европа, включително и България.

Идеята на арх. Иванова "Бузлуджа – паметта на времето" също предвижда концептуална насоченост към културата и туризма и включва концертна зала за 400 места, панорамен асансьор и стъклена платформа, която отвежда до гледката на съвременна България, както и тъмен коридор, символ на миналото.

Преди по-малко от месец кметът на Община Казанлък Галина Стоянова съобщи, че пари за реконструкция на паметника ще дойдат по Плана за възстановяване и устойчивост, като са предвидени 7 милиона лева за ремонт на покрива, както и за обезопасяване на целия паметник. Местен референдум, насрочен за 17 ноември пък ще реши съдбата на "Бузлуджа" и дали Община Казанлък да поеме управлението над него.

Въпреки това подобен тип сгради, а и не само от времето на социализма срещат множество пречки по пътя на реставрацията си: неуточнена собственост, липса на финансиране, липса на комуникация между различните институции и странни, и противоречиви закони. 

Такъв пример е не само този с екипа на монумента на Бузлуджа, който през пролетта премина през свада с Областна администрация - Стара Загора, а и казусът с "Божиловия чифлик" в Пловдив, създаден доста преди 1945 г. Сграда на близо 200 години със статут на смесена собственост е разкъсана между три институции и в ситуация, в която дори при желание за реставрация от страна на кметството на Район "Централен", единственото което може да направи е да я чисти периодично.

Друг пример за сграда в подобен изчистен стил е резиденцията на Тодор Живков в Банкя, в която след 1989 г. се настанява японската милиардерка Масако Оя до 1997, когато правителството на Костов я връща на държавата, а малко по-късно се прехвърля на ДАНС, които използват имота като тренировъчен център година. След това сградата е на разположение на Областна администрация - София и видимо не се поддържа, тънейки в разруха. 

Въпреки нерадостната съдба на сградите от миналото, има и изключения. Едно от тях е в Пловдив. Тази пролет стана ясно, че емблематичното за пловдивчани по време на социализма кино "Космос" ще получи шанс за втори живот, като дори ще запази първоначалните си функции. След като в края на август Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се произнесе в полза на Община Пловдив по трите налични жалби, които сякаш се опитваха да спънат старта на реконструкцията на сградата, надеждите за скорошен ремонт на рушащото се кино нараснаха. Преди време пловдивската община смяташе земята да бъде продадена, а киното съборено, като на мястото му се вдигне многоетажен паркинг.

Тези примери дават повод за размисъл дали само от преценката на отделните общини и под натиска на конюнктурата трябва да се решава съдбата на архитектурното наследство. Липсата на единна институционална визия и последователна политика на практика лишава от ясен отговор всяка една от спорещите обществени групи, която очаква разрешение. А да бъдат оставени на произвола на времето внушителен брой сгради из цялата страна в случая е възможно най-недържавническото и непрагматично поведение. То не може да замести същинското решение на проблема.

Статията на Велизара Ангелова е написана първо за вестник "Алма Матер", учебното издание на студентите от Факултета по журналистика и масова комуникация към Софийския университет.