Концептуалният дизайн в киното превръща идеите във визуални образи, като им вдъхва живот, с който те стават неделима част от сюжета и подпомагат неговото разгръщане. Това разказа режисьорът, художник, аниматор и автор Владимир Тодоров в предаването "Сториборд“ на радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов.

По думите му концептуалният дизайн е супер ключов, особено когато се създава жанров филм. Художникът е част от процеса и съществено важна част от работата на екипа. "И там егото на всички, не само на моето, трябва да се съобразява най-вече със самия продукт, със самото произведение и вече поотделно с основните 2-3 лица, които движат проектa. Ние сме просто подвижни болтчета и бурмички, които помагат на процеса.“

Авторът на различни образи от света на киното, като триглавото куче Пухчо, Волдемор и Кентавъра от "Хари Потър и Философският камък“, на всякакви страховити и гротескови персонажи, споделя, че в процеса на създаване на някакъв образ задължително се минава през няколко етапа. Така първоначалният дизайн, който е създал за образа на Волдемор и Пухчо, изхождайки от анимацията, където всичко е преувеличено, е много по-краен и преувеличен като форма, която впоследствие се тонира, за да се стигне до крайния резултат.

 

За концептуалния дизайн при създаването на образа на Стюарт Литъл от едноименния филм Владимир Тодоров споделя, че не е въпрос толкова на фантазия, а по-скоро на анимация. "Там трябваше много внимателно да се пипне тази физиономия, така че да бъде възможна за анимиране“. Фините промени в структурата на мишата глава позволяват образа да придобие своеобразните черти чрез мимиките и израженията, които са абсолютно необходими за създаването на образа на Стюарт Литъл.

 

Артистът започва творческия си път от студиото на Стивън Спилбърг в Лондон през 90-те години, като по-късно става част и от екипа на протежето на Спилбърг, Робърт Замекис, с когото работят заедно по "Полярен експрес“, "Беоулф“, "Коледна песен“. В тези филми може да се проследи процесът на развиване на дизайна на персонажите чрез новите технологии, на новите изразни средства в киното, които от motion capture – използвано основно във видеоигри, преминава във вече performance capture, където чрез сензори се запечатват движенията не само на тялото на актьора, но и на мимиките на лицето му, обясни Владимир Тодоров. 

 

За наскоро излязлата книга "Холивудобългарин“, където Владимир Тодоров описва холивудската филмова индустрия отвътре, допълнена със страхотен илюстративен материал, добавя, че тези разказчета всъщност са начин да си запълни времето по време на пандемията, когато хората бяха затворени по домовете си и нямаше работа. "Направих тази книга, защото цялата тази информация, която мъкна със себе си, ще се попилее. Посъветваха ме, че това е хубаво да се систематизира и да излезе, защото има полезна информация извън моите лични преживявания, която по един лековат начин да предам. Номерът беше да намерим правилния баланс между автоирония и прекалена лековатост и някакво количество информация, която съм преживял от първо лице, от кухнята на нещата, които са вкусни и интересни.“ 

 

В книгата може да се види и концептуален дизайн на музикантите от "Бийтълс“ от планирания филм "Жълтата подводница“, който за съжаление не успява да се осъществи, както и за неслучилия се филм по книгата на Владимир Тодоров Moon Rock, с чието осъществяване е трябвало да се заеме Робърт Земекис.