Индия е различна с хората и с атмосферата, която създава. Красиви места има навсякъде, но за мен мястото го правят хората, които живеят там. Това каза в предаването "Куфарът на фокус“ на Радио "Фокус“ актьорът-пътешественик Валентин Станков, описал приключенията си в книга. "Живот в едно пътешествие“ е книгата, която описва пътя, трудностите по него, забавните моменти и сложните ситуации на едно пътуване, чиято първоначална цел е пеша да се стигне от България до Виетнам, но впоследствие обстоятелствата променят.

Актьорът-пътешественик Валентин Станков преминава на автостоп през различни държави и култури: Гърция, Грузия, Армения, Иран, Дубай, Индия, Мианмар, Тайланд, за да пристигне до крайната цел – Камбоджа, като изживява културен шок от ценовите разлики в Иран и Дубай, с последния интернет в Персийския залив успява да си купи онлайн билет за Индия, първото впечатление от която е хората по улиците. "Индийците са изключително топли и сърцати хора, изключително религиозни, което се отразява и в добрината в тях и на това да гледат света с добри очи. Това се усеща в атмосферата, която създават – индийците са изключително гостоприемни.“   

По думите му хората не само в Индия, но и в цяла Азия, имат по-малко от нас, но са по-щастливи, и то е заради гледната им точка към света. "Духовното е по-важно отколкото материалното, и те намират щастие в него.“

Интересното е, че и там се намира българска среда, която е свързана с Ванга, разказа още той. "В два манастира, в които бях, монасите като разбираха, че съм от България, първото нещо, което казваха беше името на Ванга. Те мечтаеха да дойдат в България, знаеха всичко за нея, за Рупите, за църквата, и мечтаеха да посетят това място.“

Едно от местата, впечатлили най-силно актьорът-пътешественик в Индия е индийският град на доброто Амритсар. Той не е много популярен за масовия туризъм в Индия, но там се намира Златният храм – най-значимото светилище на сикхската религия. "Храмът е покрит целия в злато, намира се по средата на едно езеро, отстрани има мраморни алеи, а зад тях – мраморни сгради, които обграждат това място. Денонощно могат да се видят хиляди вярващи,“ разказа Валентин Станков, като добави още, че в столовата на храма е огромна – безплатната обществена кухня на Златния храм, е най-голямата в света, като на всеки половин час се хранят около 400 човека, а кухнята работи 24 часа и се обслужва от доброволци. Това е т.нар. "сева“– част от религията на сикхите да полагаш доброволен труд.

По думите му славата на мавзолеят Тадж Махал е пресилена и той не е толкова впечатляващ на живо, колкото разказите за него. "За да стигнеш до него преминаваш през една мръсотия и смрад, която продължава до самите стени на мавзолея. Отвън е обграден с 5-метрова стена от червена тухли, като самият мавзолей не е толкова впечатляващ.“ Другото, което силно го разочарова, е река Джамуна, която преминава оттам и е част от легендата за обичта на владетеля към любимата му жена, тъне в мръсотия, пълна с боклуци и трупове на крави.   

Индийската храна е характерна с многото подправки в нея и специфичните си вкусове. "Основно се храних с храна от улицата и нямах никакви проблеми. Основното, което практикувам, отивайки не дадено място, е да ям местната храна и да пия доколкото е възможно от водата, която те пият. И това някак си те адаптира към бактериите и вирусите, които са там, и не ти позволява да се разболееш или да имаш някакви стомашни проблеми. Храната им е предимно постна и изключително вкусна,“ обясни още той.