Сбъднал съм си мечтата. Щастието ми е в главата така или иначе. Играя в прекрасни представления, играя неща, за които не съм си и мечтал, обичам си по-голямата част от ролите. Това коментира в предаването "Сториборд" на Радио "Фокус" с водещ Благой Иванов актьорът Георги Златарев. "Най-важното е да си интересен и да се харесваш на самия себе си, а това е най-трудното нещо за постигане. Според мен повечето проблеми на света идват от хора, които не харесват достатъчно себе си."

Наричат Георги Златарев актьор-хамелеон, невлизащ в конкретен стереотип, актьор, който може да се превъплъти в диаметрално противоположни образи. "Още като студент се хвърлих да играя всички възможни олигофрени, хора със забавено развитие, идиоти, всякакъв вид кретен, който можех да намеря, просто защото това ми беше интересно. И сега дори не мога да си представя да играя едно и също. Почвам да се чувствам ужасно некомфортно, когато във второ поредно нещо играя образ, който е доста близък до предишния".

"Ужасно ми е интересно да се ровя, да чета разни неща. Това е най-любимата ми част от професията. Купувам си книги, психология най-вече, защото винаги подхождам много кинаджийски към моите роли, дори и в театъра, искам да са абсолютно психологически обосновани. А иначе е скучно", разказа още за себе си актьорът.

Стрелба с лък, фехтовка, конна езда, огнестрелни оръжия, колоездене – всичко това са част от нещата, с които обича да се занимава Георги Златарев, според който трябва да си интересен на самия себе си и трябва постоянно да се развиваш, защото в момента, в който спреш да се развиваш, умираш. "Така че се занимавам с много нови неща, чета, в последните години съм откачил по астрофизика и квантова механика – чета като ненормален. А и всичко това прави един актьор по-гъвкав и по-адаптивен. Стивън Хокинг казва: "Интелигентността е способността да се адаптираш“. Гъвкавостта и адаптивността са базови за актьорската професия. Един от основните жалони на тази професия е да си гъвкав. И с колкото повече неща се занимаваш и колкото повече ти е отворено съзнанието за такива неща, толкова по-гъвкав си", смята той.

Според Георги Златарев има голяма разлика между киното и театъра, и тази разлика е в техниките на изразяване, на изиграване на персонажите. По думите му в театър "Възраждане“, част от екипа на който е и той, съществува някакъв вид синкретизъм – актьорите се опитват да играят кинаджийски. Но фактът според него, че е кинаджийски говори вече за разликата между двата вида изкуство.

"Категорично ги разделям на две: театър и кино, сцена и екран. Разликата е драстична. В киното има камера, която ме снима, имам един микрофон залепен по мен от една страна, и от друга – отгоре голям микрофон-пушка, който е мощен, хваща как расте тревата. Т.е. в киното се говори тихо, играе се обрано. За мен най-голямата академия по отношение на киното беше 2000 година, когато имах щастието да ме изберат за филма "Сивата зона" на режисьора Тим Блейк Нелсън. През цялото време можех да гледам тези чудовища – актьорите. Това, което ме впечатли, е тяхната обраност, играят изключително тихо. Наистина беше академия по киноактьорско майсторство. Изключително вълнуващо ми беше като работих и със Салма Хайек. Впечатляваща беше лекотата, с която работихме, непринудеността в разговорите и поведението на големия актьор".

Георги Златарев е сред екипа и на съвсем новия филм "Аромат на липа", който е копродукция на България и САЩ. Филмът на режисьора Сиси Денкова е за българите в град Мемфис и е първият му изцяло български филм, който е сниман в Америка.

Съществуват големи предизвикателства и в съвременното киното, смята още той: "Грешката е, че ние тръгваме с различни очаквания. Ако ние гледаме филм на "Марвел" и очакваме да видим някаква дълбока философия, очакваш да видиш вътре Жан-Пол Сартр, то не, няма такава. Този филм е да изследва максимума на възможностите на компютрите, да ни покаже грандиозни ефекти. Това обаче не променя факта, че има Сорентино, Дженовезе, има един куп фантастични филми, които излизат, които са дълбоки, смислени. Така че въпросът пак си остава в нас и в нашите очаквания. Добър пример е филмът "Жокера" – той е част от DC вселената, би трябвало да е повърхностна тъпа комикс история, но е всичко друго освен това – вътре има психология, има философия", поясни още той.

"Винаги има предизвикателства пред актьорите, защото вече хората не се лъжат толкова лесно. Дори когато се правят стари неща – "Ромео и Жулиета" е пиеса на 500 години, трябва да се изиграе съвременно. Съвременно обаче не означава елементаризирано, защото тук вече границата става малка. Без опростяване и опростачване – близо е, но разликата е много драстична. И ето тук е проблемът и към режисьори, към актьори, в звука и в монтажа", отбеляза актьорът Георги Златарев.