Свободните захари са тези, които се добавят към храни и напитки от производители, готвачи или самите потребители. Те включват рафинирани захари, плодови сокове, мед и сиропи.

В контекста на храненето, свободните захари се различават от естествените захари, които се намират в хранителни и питателни цели плодове и зеленчуци. Свободните захари се усвояват бързо от организма и при прекомерна консумация могат да имат негативен ефект върху здравето.

Предишни изследвания показват, че прекаляването с тези захари може да допринесе за развитието на различни хронични заболявания, включително затлъстяване, диабет тип 2 и разстройства на настроението.

Проучванията показват, че хората със силни предпочитания към сладкото може да имат повишен риск от развитие на състояния като депресия, диабет тип 2 и сърдечносъдови проблеми, включително инсулт.

Въпреки че проучването не може да установи причинно-следствена връзка, то подчертава как хранителните предпочитания влияят на риска от заболявания. 

Екипът е провел анализ на данни от 181 738 участници от Великобритания. С помощта на изкуствен интелект изследователите класифицирали участниците в три групи въз основа на техните хранителни предпочитания:

1. Здравословни: Участници, които предпочитат плодове и зеленчуци пред храни от животински произход и сладки храни.

2. Всеядни: Участници с разнообразни хранителни предпочитания, включително месо, риба, зеленчуци, десерти и сладкиши.

3. Хора, които предпочитат сладко: Тази група предпочита сладки храни и напитки, като показва по-малък интерес към плодове и зеленчуци.

Екипът е изследвал данни от кръвни проби, за да оцени промените в 2 923 протеина и 168 метаболита в различните групи.

Протеините са големи молекули, съставени от аминокиселини, които изпълняват основни функции в клетките, като са жизненоважни за имунния отговор, мускулната активност и когнитивните процеси. Метаболитите, от своя страна, са малки молекули, които също влияят на клетъчните функции и химичните процеси в организма и могат да отразяват цялостното ни здравословно състояние.

Чрез изследването на тези биомаркери, изследователите успели да идентифицират биологичните различия между групите участници, въз основа на хранителните им навици, пише Puls.bg.

Резултатите са показали, че жените правят по-съзнателни избори за здравето си в сравнение с мъжете. Те са демонстрирали най-висок прием на фибри, най-ниски нива на тютюнопушене и най-високи нива на физическа активност, което сочи за по-здравословен начин на живот.

Участнците, които са с по-здравословни хранителни навици имат 14% по-нисък риск от сърдечна недостатъчност и 31% по-нисък риск от хронично бъбречно заболяване. Освен това те са показали по-ниски нива на възпалителни биомаркери, като С-реактивен протеин.

Обратно, при хорта, които предпочитат сладко, рискът от депресия нараства с 27%, рискът от диабет с 15%, а рискът от инсулт с 22% в сравнение с другите групи. Тази група също така показва по-лоши показатели за възпаление, кръвна захар и липиди в кръвта.

За да се насочат към по-здравословен начин на живот, специалистите препоръчват на хората да приемат повече пълноценни, богати на хранителни вещества храни, като плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни и протеини. Освен това те трябва да намалят до минимум рафинираните захари, червеното месо, високомаслените млечни продукти и преработените храни.

Редовната физическа активност, контролирането на размера на порциите и фокусирането върху съзнателното хранене могат допълнително да улеснят прехода към по-здравословен начин на живот.