Една пета от хората в света официално страдат от непоносимост към лактоза, позната още като млечна захар. Тя е дизахарид, а това означава, че се състои от две прости захари, свързани заедно: глюкоза (гроздова захар) и галактоза (плодова захар). В тънките черва лактозата се разгражда до тези две прости захари от ензима лактаза. Лактазата се произвежда от тялото, а при хора с непоносимост не е достатъчно или изобщо липсва. В резултат на това разделянето на простите захари не се случва, лактозата се транспортира като едно цяло в дебелото черво и там ферментира от чревните бактерии, а това причинява сериозен дискомфорт.

Преустановяването на производството на ензима лактаза обаче  не е отклонение от нормата, а точно обратното – това е нормалното състояние за организма на възрастния човек, и само кърмачетата го притежават, за да могат да се хранят изключително с майчино мляко или негов млечен заместител.

Смята се, че 10 хил. години пр.н.е. нито един човек не е бил в състояние да преработва млякото и млечните продукти. След това в районите по южната граница на днешна България се заражда генна мутация, която дава възможност и в зряла възраст лактозата да преминава през храносмилателния тракт, както всяка друга храна.

Тази мутация се разпространява бързо и в някои народи в днешна Европа почти 100 % от населението вече има възможност да разгражда млякото, но в световен мащаб повече от 1/5 от хората са с лактозна непоносимост.

Лактозната непоносимост не е обикновена хранителна алергия. Да направим разликата – при непоносимост малки количества лактоза не причиняват сериозен проблем то при алергията организмът реагира и на най-малките количества с типични симптоми – хрема, астматични пристъпи или стомашно-чревни проблеми.

Лактозата се намира в краве, козе и овче мляко, в млечни продукти, протеинови концентрати и напитки на основата на суроватка, ферментирали млечни като кисело мляко, извара, заквасена сметана, кефир, кондензирано и сухо мляко, недостатъчно зрели сирена, включително крема сирене, топено сирене и камамбер.

Етикетите на продуктите с лактоза съдържат термините "млечна захар“, "лактоза“ или "лактоза монохидрат“. Организмът на бебето е проектиран да се храни изключително с мляко и следователно произвежда много лактаза по време на кърмене. По време и след отбиването храносмилателната система се приспособява към други храни. 

Производството на лактаза намалява при 75 % от населението на света. Степента, до която лактозата може да бъде разградена впоследствие, варира от организъм до организъм. Ако в тялото се произвеждат все още около 50 процента, обикновено няма симптоматика. Колкото по-ниска обаче е производителността на лактозата, толкова по-тежка е непоносимостта към продукти, които я съдържат. Ако почти не се произвежда, този тип лактозна непоносимост се нарича наследствен или първичен лактазен дефицит. 

Придобит или вторичен лактазен дефицит възниква, когато производството на лактаза в организма е нарушено поради чревно заболяване. Такъв може да бъде случаят например при цьолиакия или болестта на Крон. За повечето хора с непоносимост към лактоза, малки количества млечна захар не са проблем, като малки количества означава до 12 грама лактоза, приета наведнъж, или до 24 грама, разпределени през деня. Това се равнява на порция от около 250 милилитра мляко или около половин литър мляко на ден. Всяка непоносимост обаче се проявява индивидуално. 

Фактори като състава на чревната флора или продължителността на времето, през което лактозата остава в дебелото черво, могат да повлияят върху тежестта на състоянието. 

Симптомите невинаги се проявават веднага след консумация 

Често могат да се усетят и часове по-късно. Типичните симптоми на непоносимост към лактоза включват: коремна болка и спазми, чревни спазми, усещане за препълнен стомах, метеоризъм или подут корем, диария, гадене, повръщане и запек. Непоносимостта към лактоза не е причината за кожни проблеми, тъй като ензимът лактаза действа само в тънките черва и се проявява като дискомфорт, свързан с храносмилателния тракт. Следователно кожни обриви, екзема или сърбеж след консумация на лактоза показват други причини – най-често алергия към краве мляко.

Първата стъпка за определяне на лактозната непоносимост е така наречената диета или елиминационен тест. Избягвайте всички храни и напитки, съдържащи лактоза, за около месец. Ако през този период се появят по-малко симптоми, това може да е индикация за непоносимост. За да следите по-добре симптомите си, добра идея е да водите хранителен дневник. По този начин можете да установите кои проблеми след кое хранене са възникнали. След четири седмици можете да направите стрес тест - да изпиете половин литър мляко наведнъж и да изчакате дали ще последват типичните симптоми на непоносимост към лактоза.

За много хора е достатъчно просто да избягват храни с много високо съдържание като млякото, например. Други продукти, сред които сирене и извара, са с по-малко лактоза, а твърдите сирена и кашкавалът са напълно изчистени и се понасят добре от организма. Можете да използвате и заместващи продукти. Като цяло обаче здравословната диета е възможна и без млечни продукти, тъй като нуждите от калций могат лесно да бъдат задоволени от други храни като броколи и спанак.

Не създават проблеми и яйца, месо и риба, картофи, ориз, тестени изделия, варива, соя, а също плодови сокове, чай и кафе. Ако подозирате, че страдате от непоносимост към лактоза, все пак трябва да се прегледате при специалист. Симптомите, подобни на непоносимостта, могат да се появят и при много други заболявания, които трябва да бъдат изключени. 

Самодиагностиката не е ефикасна, а може и да е опасна 

Можете да потърсите диетолог, с чиято помощ да създадете хранителен режим с ниско съдържание на лактоза или без никаква, както и систем за пазаруване на продукти и приготвяне на храна. Препоръчително е да намалявате плавно приема на млечните продукти и постепенно да стигнете до количеството лактоза, което не ви създава проблеми и е подходящо за вас. Вашият личен лекар ще назначи правилните процедури, с които да се получи информация за степента, в която лактазата разгражда лактозата и как тялото ви абсорбира продуктите от разграждането. В комбинация с появата на симптоми може да се постави надеждна диагноза. 

Източник: Zdrave.to